Скарлет Норт
Гостите се настаняваха за хранене. Въпреки че се страхувах от тази част, да седна на една маса с Брей и Брент, това означаваше също, че вечерта ще е по-близо до края. Можех да си тръгна. Да се върна в караваната си. Моята работа. Моята самота. Никога не бях осъзнавала колко успокояваща е самотата. Не и докато не оставих нуждаещите се хора.
Очите на Дикси намериха моите и тя се усмихна широко. Приближих се до нея, когато тя ми махна с ръка. Не бях част от сватбеното тържество. За всички останали това щеше да изглежда странно. Аз да седя тук, на тяхната маса. Ако Дикси искаше това, аз го правех. Не ме интересуваше какво ще си помислят хората за мен. Това беше нещо, с което се бях справяла през целия си живот. Шепотът и осъждането на майка ми. Тя заслужаваше всичко това, разбира се.
– Ще те заведа до мястото ти – каза Далас откъм моята страна. Бях забравила, че е там. Беше мълчал през последните няколко минути. Безкрайното му бърборене беше спряло, когато нещо друго беше привлякло вниманието му.
– Благодаря – казах му. Бях му благодарна, че стоеше до мен по време на общуването. След като ми се наложи да се изправя пред Брей и Брент, не бях достатъчно емоционално стабилна, за да се разхождам и да се преструвам, че съм добре. Нищо не беше наред с мен.
Той ме заведе право при Дикси, като издърпа стола до нея.
– Тук ли я искаш? – Попита Далас Дикси.
– Да, благодаря ти, Далас – отговори Дикси и хвана ръката ми в своята. – Така трябва да бъде – каза ми тя.
Опитах се да не се разплача, но не можех да не се разплача малко. Очите ми се насълзиха.
– Кой трябваше да седи тук? – Попитах аз.
– Мег, но тя се премести с едно надолу. Вече и казах. Тя няма нищо против.
В момента не харесвах много Мег. Бях видяла как Брей минава и говори с нея. Тя флиртуваше и примигваше с мигли към него. Беше нелепо. И точно това, което трябваше да очаквам.
Лицето ми сигурно е издало мислите ми, защото Дикси се наведе близо до ухото ми.
– Знаеш какъв е Брей. Ашър се увери, че нищо няма да се случи. Той е говорил с Ашър – прошепна тя.
Аз също бях станала свидетел на това. Веднага бях разбрала какво се случва, когато Ашър се появи и отведе Брей от жените. Облекчението, което бях изпитала, беше нелепо. Сякаш имах някаква причина да ме е грижа. Между мен и Брей нямаше нищо. Всичко, което някога е било, е било похот от негова страна. Никога не съм била специална за него. Никога не се е отнасял към мен така, както влюбения мъж се отнася към жената. Но той беше това, което исках. Той беше бягство.
– Всичко е наред – уверих я аз.
– Видях те да си тръгваш с Брент. Всичко ли е наред там? – Попита тя.
Кимнах.
– Приключване – казах и.
Тя ме целуна по бузата.
– Благодаря ти, че беше тук. Знам, че беше трудно да го направиш.
Наведох се към нея и я прегърнах през кръста.
– Ти си по-важна за мен от тях… от това.
Дикси въздъхна. Сякаш не ми вярваше съвсем, но нямаше намерение да спори.
Момчетата започнаха да пристигат и да заемат местата си. Ашър се усмихна любящо на Дикси и ми кимна.
– Здравейте, дами. Умирам от глад.
Дикси се засмя, полетя в прегръдките на Ашър и опря глава на гърдите му. Те правеха това много често днес. Сякаш не можеше да се доближи достатъчно до него. Представях си, че това е безопасно прекрасно чувство. Такова, каквото никога нямаше да позная. Завиждах му.
– Хайде да ядем – каза Далас с вълнение.
Мег пристигна до мен и аз се принудих да ѝ се усмихна, докато сядах.
– Здравей, Мег.
Тя посещаваше Дикси веднъж годишно, когато бяхме в гимназията, но през последните пет години почти не я бях виждала. Беше пораснала и станала красива. Брекетите и луничките ѝ се бяха превърнали в нещо много по-привлекателно.
Белите ѝ, много прави зъби блестяха в усмивката ѝ. Само усмивката ѝ струваше брекетите, които носеше от много години.
– Здравей, Скарлет. Радвам се, че си дошла. Знам, че денят на Дикси е бил по-хубав, когато си била тук.
– И моя. Не исках да го пропусна. – Не бях сигурна каква част от историята може да знае тя, ако изобщо знае. Щях да се съглася с приятелското отношение.
– Здравей, аз съм Сейди – каза една симпатична блондинка, която се наведе над Мег и протегна ръка. Това беше приятелката на Брент. Беше хубава и изглеждаше мила. Точно от това се нуждаеше. Никога не съм била мила.
– Скарлет, приятно ми е да се запознаем – казах ѝ и официално ѝ подадох ръка.
Тя изглеждаше доволна и напълно забравила коя съм.
– Ти си най-добрата приятелка на Дикси? Да? Брент каза, че си дошла в града като изненада. Това е страхотно – каза тя, като пусна ръката ми и седна до Мег, все още наведена напред, за да ме види.
– Да. Излязох от работа в последния момент и успях да дойда навреме. – Това не беше пълна лъжа.
– Това е страхотно! – Каза тя с повече ентусиазъм, отколкото беше необходимо.
Последното непознато за мен момиче се приближи и се усмихна на Сейди. Тя ѝ прошепна нещо. Започнаха да разговарят и тя не изглеждаше да се интересува от мен. Радвам се, че не трябваше да преживявам още едно представяне, отпуснах се и отпих вода от чашата пред мен.
– Шели е малко задник. Поне от това, което съм виждала. Тя е приятелка на Дикси от физическата рехабилитация. Тя е доброволец там и известно време работеше с Дикси. Станаха приятелки. Но тя не е най-приятния човек. Тя е малко груба и рязка. Изобщо няма филтър – прошепна Мег до мен.
Сега поне разбирах защо е шаферка. Беше работила с Дикси в труден период. Дикси можеше да приеме всяка личност. Аз бях доказателство за това. Когато си толкова мил като Дикси, никой никога не е груб с теб.
– Добре ми е и без да ме представят – казах ѝ аз.
Мег се усмихна.
– Тя беше хвърлила око на Брей и той избра мен да си поговорим днес – въздъхна тя. – Докато Ашър не го спря, разбира се. Той не говори с нея и тя се държи гадно за това.
Винаги Брей. Неговият секси маниер на лошо момче заинтригува всички. В началото и мен ме беше заинтригувал. Докато не стана нещо повече. Интензивно. Започнах да се придържам към него, за него. Това беше моята грешка.
– Брей обаче не изглежда да се подчинява на никого. Чудя се дали все още имам шанс – добави Мег с копнеж.
Точно тук трябваше да си държа устата затворена. Да не говоря. Просто да кимам и да слушам.
– Ако искаш бързо да се чукаш, тогава Брей е твоя човек. Ако искаш да ти се обадят, тогава потърси Стийл. Той е по-добрия мъж. – Дори докато го казвах, се чувствах виновна. Знаех, че в Брей има нещо повече. Че дълбоко в себе си той е добър човек. Че можеше да бъде такъв. Той не го показваше на света, но знаех, че го има в него. Казвайки, че не е така, се чувствах погрешно.
– Това е, което съм чувала. Но това е всичко, което ми трябва. Утре се връщам у дома. Нямам планове да се връщам скоро – отвърна Мег с палава усмивка. Тя нямаше представа колко пристрастяващ може да бъде Брей Сътън.
Пред нас се появи сервитьор и започна да пълни чашите ни с вино. Това ми даде възможност да се занимавам с нещо друго. Да изпия виното. Да игнорирам разговорите на момичетата за Брей. Да се преструвам, че Мег няма да бъде докосната от Брей тази вечер. Защото тя беше права. На Брей не му пукаше за правилата. Той не се вслушваше в никакви заповеди. Щеше да ги спазва, докато Ашър и Дикси не си тръгнеха. Тогава щеше да стигне до Мег и да промени света ѝ.
Без да мога да се сдържа, погледнах надолу по масата и наблюдавах как Брей отпива от чашата си. Гледаше право пред себе си, а Брент му говореше. Видях го как едва-едва повдига рамо в отговор на всичко, което Брент беше казал. Брент изглеждаше раздразнен и посегна към чашата си. Когато започнах да отвръщам поглед, погледа на Брей се насочи към мен и аз замръзнах. Той знаеше, че го наблюдавам. Можех да го видя в изражението му. Беше свиреп. Стойката му отслабваше и той ме предизвикваше.
Трябваше да отвърна поглед. Някой щеше да забележи. Но колкото по-дълго се взираше в мен, толкова по-трудно ми беше да се откажа от това. Той ми липсваше. Въпреки че да бъда с него ми причиняваше болка отново и отново. Да бъдеш без него беше по-трудно. А може би това беше цялата тази любов и радост около мен. Да си мисля, че можех да имам това. Това никога нямаше да се случи с Брей. Знаех това.
Ръката на Дикси легна на коляното ми и ме стисна. Откъснах поглед от неговия и изучих чашата си, докато успокоявах ускорения си сърдечен ритъм. Той все още ме наблюдаваше. Топлината от погледа му караше гръбнака ми да настръхва. Проклет да си, Брей Сътън.
Сервитьорът постави салата пред нас. Макар че стомаха ми беше твърде завързан на възли, за да ям, бях благодарна за нещо, което да правя. Всичко, за да не го гледам отново.
– Това е само той, нали? – Прошепна Дикси.
Обърнах се към нея и се намръщих.
– Какво имаш предвид?
– Само Брей, който те засяга. Не Брент.
Въздъхнах.
– Винаги е бил само Брей.