Брей Сътън
Дистанцията не беше опция. Прекалено много мислене и тя щеше да промени решението си. Ако го направеше, щеше да ми е по-лесно. След като тя отново си беше отишла. Проклет да съм, ако ми пукаше за това точно сега. Уискито можеше да помогне по-късно. В момента исках Скарлет.
Обърнах се и тръгнах да заобиколя имота и да се върна към езерото. Обикновено това не би било безопасно място, но след като всички бяха на сватбата, щеше да е безлюдно. Нямаше шанс някой от братята ми да се появи.
Скарлет си бъркаше в ръцете и сякаш часовника тиктакаше. Бях в надпревара да я заведа там и да се уверя, че няма да реши, че това е лоша идея. Защото това беше ужасна идея. Имах осем месеца, за да я преодолея. За да забравя това.
Не беше се облекчило много, а това щеше да направи глада ми за нея по-силен. Може би и тя щеше да го иска и щеше да остане. Ако успея да го направя достатъчно добре, може би няма да иска да си тръгне оттук отново.
– Езерото? – Попита тя със загриженост в тона си.
– Всички са на сватбата. Никой друг няма да се върне тук. Не и днес. – Погледнах към нея, докато паркирах пикапа. – Освен това сме се чукали тук и преди. Когато не бяхме сигурни дали ще ни хванат, или не.
Тя обърна глава и онези очи, които продължаваха да се появяват в сънищата ми, ме погледнаха. Блясъкът, който някога жадувах, не беше там. Нямаше го и през целия ден. Беше по-сдържана. Дивата жилка, която обикновено не можеше да контролира, беше изчезнала. Тя ми липсваше. Тази нова Скарлет беше интригуваща.
– Ще съжаляваме за това – каза тя тихо.
– Не, бебе. Няма да съжалявам за нищо. И ще се погрижа и ти да не съжаляваш. – Мразех тази проклета дума. Съжалявам. Беше я подхвърляла през целия ден.
Погледът ѝ падна върху ръцете ѝ и тя въздъхна. Майната му, това се случваше. Отворих вратата на пикапа и излязох, като се насочих към нейната врата, за да я дръпна и да я отворя. Очите ѝ бяха разширени от несигурност. Още нещо ново. Преди беше готова за всяко приключение, което и подхвърлях.
– Ела тук, Скарлет – казах твърдо. Протегнах ръка, за да я хване.
Тя погледна ръката ми за момент. Бавно, прекалено бавно, тя вдигна ръката си и я плъзна в моята. Не губих време. Стиснах я здраво и я дръпнах достатъчно, за да излезе твърде бързо и да падне върху гърдите ми.
– О! – Изпъшка тя.
Блъснах вратата зад нея с едната си ръка, докато с другата я държах за кръста.
Бях приключил с танцуването един около друг. Беше ми писнало да гледам как устата ѝ се движи и как тези розови, винаги набъбнали устни ме дразнят. Устата ми завладя нейната и вдишах вкуса ѝ. Това беше моето падение преди. Почти бях забравил нейното привличане. Това беше напомняне.
Ръцете ѝ се плъзнаха нагоре по ръцете ми и хванаха раменете ми. Ноктите се впиваха в кожата ми. Тя изпусна стон и аз я придърпах по-близо. Това никога не ми беше харесвало с жените. Обикновено пропусках целувките. Преминавах направо към чукането. Но със Скарлет ми харесваше всичко. И имах нужда от всичко. Нейните звуци, аромат и мекота, притиснати към мен, правеха това почти прекалено съвършено. Опасно.
Посягах към долната част на роклята ѝ и се борех да не изръмжа. Този шибан волан беше докоснал горната част на бедрото ѝ, когато танцувахме, и ме подлуди. Сега тя беше в ръката ми. Издърпах я грубо нагоре и напълних ръцете си с голото ѝ дупе. Стрингът, който носеше, оставяше двете перфектни заоблени бузи свободни. Стиснах я силно, тя изпищя и се изви в ръцете ми.
Прекъснах целувката, за да захапя кожата на шията и рамото ѝ. Нещо в миризмата ѝ ме караше да искам да я хапя. Винаги ми се е случвало. Не можех да се наситя на усещането под зъбите си. Тя винаги реагираше така, сякаш и харесваше, и това само подхранваше безумната ми мания.
С лявата си ръка хванах бедрото ѝ и го подръпнах нагоре към бедрото си, а другата си ръка плъзнах между краката ѝ. Взех един пръст и го прокарах по тънкото парче дантела, което не покриваше почти нищо. Никога не съм разбирал стринговете, но адски много ми харесваше как изглеждаше в тях.
– Брей! – Извика тя името ми, когато вкарах пръста си в тясната ѝ дупка. Тя притисна инвазията и издаде доволен звук дълбоко в гърлото си. Имаше моменти, когато бях между краката ѝ, докато тя смучеше члена ми. Това беше адски красива гледка. Но в този момент бях напълно запленен от начина, по който изглеждаше, докато просто я чуках с пръст. Това не би трябвало да е толкова проклето еротично.
Дръпнах бикините ѝ и ги свалих от бедрата ѝ, където тя се измъкна от тях, докато не се озоваха на тревата под краката ни. Членът ми пулсираше от собствените си изисквания. Ръцете ѝ се бяха преместили върху бицепсите ми, докато ги стискаше и дишаше. Исках още. Да имам устата ѝ върху себе си. Да видя как главата ѝ се движи по члена ми. Да захапя кожата между бедрата ѝ и да си проправя път нагоре, докато тя се извиваше и ме молеше.
Но нищо от това нямаше да се случи. Контролът, от който се нуждаех, за да ускоря темпото си, не съществуваше. Разкопчах панталоните си с една ръка и за секунди ги свалих около бедрата си, а члена ми беше свободен и изправен на показ. Пулсът ми биеше толкова силно, че можех да го чуя.
Вдигнах я и я подпрях на пикапа. Коленете ѝ се вдигнаха, за да притиснат кръста ми, и аз бях там. С едно дълбоко потапяне бях вътре в нея. Викът, който излезе от мен, не очаквах, но всеки нерв в тялото ми беше жив. Като на човек, който е гладувал и току-що му е била поднесена шибана пържола.
– АХ! БОЖЕ! – Изкрещя Скарлет и главата ѝ падна назад. Дори не бях отделил време да я съблека. Ако бях го направил, гърдите ѝ щяха да са в лицето ми точно сега. Тя ме накара да загубя всякакъв контрол, който си мислех, че имам. Трябваше да я мразя за това. Но, по дяволите, бях готов да я моля за това.
– Ти избяга от това – напомних и, като се люлеех в нея, докато тя стенеше. – Можехме да правим това през цялото време. – Щях да я последвам, ако си тръгнеше. Това беше прекалено хубаво.
– Брей – отвърна тя с името ми, което прозвуча като задъхан шепот.
– Кажи ми какво искаш. – Поисках.
Тя примигна, опитвайки се да се съсредоточи, и очите ѝ най-накрая намериха моите. Желанието в погледа ѝ ме накара да се размърдам още по-силно. по-бързо. Това щеше да свърши твърде скоро. Трябваше да го направя дълготрайно.
– Чукай ме, не спирай да ме чукаш. Искам само това. Не спирай. – Тя потрепери и очите ѝ се завъртяха в главата.
Това беше моят отговор. Просто щяхме да продължим. Нямаше да има край. Щях да я чукам, после щяхме да продължим отново. Нямаше нужда да спирам.
– Брей – извика тя. – Идвам! – Тялото ѝ се разтресе в ръцете ми.
Стиснах зъби и се опитах като дявол да не избухна в нея. Не носех презерватив. Щеше да ми се наложи да се измъкна, но тя първа щеше да получи своя.
Всяко мускулче в тялото ми беше напрегнато, чакайки, докато тя се разпадне и се свлече обратно на земята. Когато тя въздъхна и отново отвори очи, аз се измъкнах и изстрелях освобождаването си върху вътрешната част на бедрата и корема ѝ, докато тя гледаше.
Когато отново можех да говоря, я погледнах.
– Съблечи роклята си, Скарлет. Тепърва започваме.