Скарлет
Преди да започна работа, имах нужда от кафе. Снощи така и не успях да заспя. Бях се мятала и въртяла, после най-накрая станах и почистих къщата… или караваната. Влязох през задния вход на кафенето и отидох до кафеварката. Нети вече щеше да е приготвила кафе за час. Тя трябваше да дойде по-рано, за да започне да приготвя бисквитите. Те се продаваха по-бързо, отколкото тя успяваше да ги направи.
Когато влязох в кухнята, Нети вдигна ръка и ми помаха.
– Не мислех, че ще те видя тук до няколко дни – извика тя. Голямата бяла купа, в която правеше бисквитите си през последните трийсет години, беше пред нея.
– Няма причина да оставам след сватбата – казах аз и свалих чашата, за да си направя кафе.
– Аз не съм направила тази кана. Силно е като смърт – предупреди ме Нети.
Огледах се наоколо. Кой друг беше тук толкова рано? Всеки ден идвах рано, за да подготвя трапезарията. Етел щеше да дойде след около двайсет минути. Джим се появяваше точно преди да отворим. Люлеещата се врата, която водеше към задната част, където се намираше фризера, изведнъж се раздвижи и през нея мина висок русокос мъж, когото не бях виждала през живота си. Той държеше пакет бекон.
– Къде го искаш, Нети – попита я той, после очите му се преместиха от нея към мен и той спря.
– Там, до печката – отговори тя. – Скарлет, това е Дизел. Той е праплеменник на Етел, току-що излязъл от затвора. Работи тук с нас от известно време. Но е добро момче. Познавам го, откакто беше в пелени.
Затвор? Дизел? Това ли беше сериозно името му? Не знаех какво да кажа. Стоях там с все още празна чаша за кафе, а усмивката, която опитах, дори не се доближаваше до нормалната.
Той кимна.
– Приятно ми е да се запознаем. – Липсваше му каквато и да е напевност. Не беше от южната част на страната. – Предупреждението на Етел вече има смисъл – добави той с усмивка. Имаше тръпчинки. Хубави сини очи. Хубава прическа. Не приличаше на престъпник. Дори нямаше татуировки. Поне аз не видях нито една. Беше с къси ръкави. Нима престъпниците нямаха ръце, покрити с татуировки? И дълги коси? И брада? Вероятно беше твърде млад за брада.
– Може би ще искате да разредите кафето – каза той, после кимна към каната. Все още не бях казала нищо.
– Е, да, добре. Благодаря – заекнах, после със стегната усмивка се обърнах обратно към кафето и напълних чашата си, като така или иначе забравих предложението му. Все пак имах нужда от кофеин.
– Разбрахте ли дали яйцата ще бъдат доставени, преди да отворим, или трябва да тичам до магазина? – Попита Дизел Нети.
– Отиди до магазина и вземи пет дузини. Твърдят, че ще са тук до шест, но аз не вярвам на Майк. Той винаги закъснява в неделя. Пие прекалено много в събота вечер – измърмори Нети. Майк беше човека, който доставяше млечни продукти и яйца. И той не просто пиеше прекалено много в събота вечер. Той пиеше твърде много през цялото време. Миришеше на уиски през цялото време.
Отпих глътка от черното кафе и то беше толкова гъсто, че почти се задавих. Изкашлях се и посегнах към млякото, за да го разредя малко.
– Предупредих те, че е силно – каза Дизел с кикот.
Това ме подразни. Неговото кикотене. Глупавото му гъсто кафе. Исках кафето на Нети, по дяволите. Защо беше тук? Беше ни добре и без него.
– Не бях наясно, че ще ми трябва вилица, за да го ям. Обикновено си пия кафето. – Тонът ми беше остър. Вероятно не трябваше да звуча толкова раздразнено, колкото го направих. Погледнах към Нети, която изглеждаше развеселена, докато разточваше бисквитите си.
– Виждам, че си слънчева топка – отвърна Дизел. – Ще отида да донеса тези яйца.
Изчаках, докато той излезе през задната врата, преди да се обърна. Нети сложи във фурната партидата бисквити, върху която работеше. Тази сутрин трябваше да свърша страничната си работа. Приборите трябваше да бъдат поставени на масите, а столовете – свалени от масите, където бяха оставени снощи, когато мястото беше измито.
– Не звучиш така, сякаш си доволна от посещението си вкъщи – каза Нети, докато затваряше фурната и обръщаше глава, за да ме погледне. – Да се прибереш у дома понякога може да е гадно.
Кимнах.
– Етел със сигурност се е надявала, че ще имаш любовна среща с онзи симпатичен мъж, който дойде тук. Но тя ги гледа тези сериали всеки ден, нали знаеш. Жената си харесва романтиката. – Нети извъртя очи, после се върна при купата си, за да започне нова порция.
Аз само кимнах с глава в знак на съгласие. Всеки ден по обяд Етел включваше малкия телевизор, който държеше тук, и започваше да гледа сериалите си. Тя се суетеше и им се караше, сякаш я чуваха. Беше забавно да я слушам.
– Снощи не спах много – признах на Нети. Бях се държала грубо с Дизел. Нети го харесваше. Може и да беше бивш затворник, но беше и семейството на Етел. Отношението ми трябваше да се промени.
– Всички имаме такива дни, седмици, по дяволите, аз имах такива години. – Отговори Нети.
Започнах да казвам още, но го оставих. Нети трябваше да направи бисквити, а аз да подготвя трапезарията. Взех гадното си гъсто кафе, отидох в предната част на ресторанта и се заех да свалям столовете, после да избърсвам масите. Тъкмо се канех да сложа малките буркани със свежи цветя в центъра на всяка маса – нещо, което правехме само в неделя. Нети донесе цветята със себе си.
Преди да успея да ги извадя от кофата с вода, в която ги видях да стоят, когато дойдох тук, Дизел влезе с цветята в ръце.
– Нети каза, че ще ти трябват – каза той, без да се усмихва, докато ги слагаше на най-близката маса.
– Да, хм, благодаря – това ми се стори неловко. Бях обаче твърде уморена, за да го поправя.
– Имаш ли нужда от помощ? – Попита той.
Поклатих глава.
– Не, благодаря.
Той се обърна да си тръгне и аз въздъхнах с облекчение, когато спря и ме погледна. Видях, че се канеше да каже нещо, но той се замисли, поклати глава и си тръгна, без да каже нито дума. В крайна сметка трябваше да се извиня за грубостта си. Само че не днес.
Кадилакът на Етел връхлетя на паркинга, движейки се твърде бързо, както винаги. Тя щеше да е тук и да ми зададе милион въпроси за това, че се връщам толкова скоро, и за сватбата. Вдигнах кафето и отпих голяма глътка.
Ако си позволех да мисля за Брей Сътън, гърдите ме боляха, очите ме бодяха и се чувствах малко изгубена. Отпътуването от този град беше лесно, облекчение. Но Брей… Не исках да го обичам. Бяхме съсипани от самото начало.
Гласът на Етел се носеше от кухнята към мястото, където стоях, докато тя говореше, че не позволява на „момчето“ да прави повече кафе, после чух името си. Тя се суетеше шумно, докато влизаше в трапезарията. С ръка на хълбока си тя ме посочи с пръст.
– По-добре да имаш адски добра причина да се върнеш тук толкова скоро. Казах ти да отидеш да се забавляваш. А не да бързаш да се върнеш.
Имах най-добрата и най-лошата причина. И двете никога нямаше да и кажа.
– Сватбата беше свършила, Етел – свих рамене. – Дикси замина за медения си месец. Нямаше за кой да остана там и да посетя.
– Този горещ млад мъж! – Възрази тя.
– Той е с години по-млад от мен. Веднъж се срещах с по-големия му брат. – Не обясних това.
Тя въздъхна и поклати глава.
– Жалко, че момиче като теб няма никого, заради когото си струва да остане наоколо. Предполагам, че тогава е неделя, както обикновено.
– Предполагам, че е така – съгласих се аз.
– О, и ти се запозна с Дизел. Той ще бъде тук няколко седмици, може би месеци. Има нужда от работа и трябва да се махне от Денвър. Забъркал се е в неприятности там. Но той е добро момче. Трудолюбив.
Бих казала, че затвора е бил повече от неприятност. Но не го направих. Просто кимнах отново с глава.