28 март 2006 г.
Искра Роуз,
Вече има нов. Той идва в моята стая, когато дойде тук. Не искам да го прави. Но мама ми казва да млъкна и ме удря по лицето, ако плача или бягам от него. Казва, че това е най-малкото, което мога да направя за това, че съм и съсипала живота. Не искам да плача, но не ми харесва, когато ме докосва. Чувствам се зле и ми става лошо в стомаха. Затова плача.
Скарлет Норт
На девет години
* * *
23 ноември 2006 г.
Искра Роуз,
Днес е Деня на благодарността. Направих спагети и сандвичи със сирене на скара. Мама не беше тук. Каза, че е отишла на гости на приятели в Колорадо. Обадих се на татко. Той не отговори. Но в къщата е тихо и това ми харесва. Никой не е тук, за да ме кара да отключвам вратите. Гледах парада за Деня на благодарността по телевизията. После си направих пуканки и гледах „Чудото на 34-та улица“. Иска ми се да я нямаше през цялото време. Може би ще я няма и на Коледа.
Скарлет Норт
На девет години
* * *
1 юни 2007 г.
Знам, че той не е мой баща. Аз нямам такъв. Това, че го няма през цялото време, е защото иска да е далеч от нея. Аз също искам. Това е общото между нас. Иска ми се той просто да ме вземе със себе си.
Скарлет Норт
* * *
3 декември 2008 г.
Ударих новия. Точно в топките. Той изкрещя и ме удари през лицето. Нарече ме малка кучка. Но на мен ми беше все едно. Дори когато мама започна да ме удря с колана, който извади от гардероба на баща ми. Все още не ми пукаше. Защото всичко това си струваше. Той си тръгна. Този път не ме докосна никъде, освен до бедрото ми. Аз го спрях.
Скарлет Норт
* * *
октомври 2009 г.
Това се случи. Баща ми се прибра неочаквано. Новият приятел на майка ми още не беше влязъл в стаята ми. Знаех, че ще го направи. Той щеше да ме държи, докато ми връзваше ръцете. Бях започнала да затварям очи и да мисля за други неща. Ако се постарая наистина много, мога напълно да изпадна в безсъзнание. Почти да напусна стаята.
Не знам откъде знаеше, но знаеше. Баща ми, тоест. Извика ме от стаята ми. Чух силни гласове и викове. Не исках да излизам там, но излязох. Той никога не се е прибирал. Може би този път ще ме отведе. Дори и да не беше истинския ми баща.
Той ме попита дали онзи мъж някога е бил в стаята ми. Дори не погледнах към майка ми. Знаех нейните заплахи. Че ще отида в затвора. Но вече бях по-възрастна. Бях го проверила в интернет и знаех, че това не е вярно. Когато ѝ бях казала това, тя беше извадила пистолет от чекмеджето и ме попита дали искам да ме застреля. Понякога си мислех, че да бъда застрелян не е толкова лошо. Тогава щях да съм мъртва.
Казах му, че да и че ме е докосвал, и не бях в състояние да кажа повече. Признанието ме накара да се почувствам така, сякаш мръсника беше навсякъде по мен. Че е там, върху мен, за да може той да го види.
Мъжът започна да тича към вратата, когато баща ми се изпречи на пътя му. Той му каза, че не иска това да излиза. Че ако мъжа обещае, че никога няма да се върне, ще го пусне. Но връщането щеше да е еднопосочен билет за затвора. Не знаех, че за затвора трябват билети. Но предполагам, че е така.
Когато останахме само тримата, той ми каза да се върна в стаята си. Не знам за какво са си говорили. Или за колко време. Но вече минаха две седмици и той не е идвал тук, но не е идвал и никой от мъжете.
Скарлет
* * *
23 август 2010 г.
Днес започнах гимназията. Мама не излезе от стаята си, за да ме изпроводи до училище, но ако беше излязла, щях да си помисля, че отново взема някакъв наркотик. Краткият и престой с хапчетата за щастие, с които баща ми я натовари миналата година, продължи само два месеца. Тези дни тя ми опаковаше обядите и изпращаше. Няколко вечери приготвяше вечерята. Но също така качи двайсет килограма и отказа да ги приема повече. В рамките на една седмица тя отново започна да пие твърде много, да спи с мъже, които вече не се доближаваха до вратата ми. Дори поръчах да ми бъде монтирана нова брава. Мъжете обаче вече бяха млади. Като че ли можеха да са в колеж.
Най-хубавото нещо беше, че мисля, че си намерих нов приятел. Тя е тиха и мила. Виждала съм я наоколо и преди, но не говори много. Когато онази кучка Емили Джеймс взе тавата и за обяд и я изхвърли в боклука, аз отидох и бутнах и Емили в кофите за боклук. Казах ѝ, че е изхвърлила грешния боклук. След това седнах до Дикси, така се казваше новата ми приятелка, и ѝ предложих да сподели моята табла за обяд.
Тази година може би все пак няма да е толкова лоша.
Скарлет