Текс
Това не ми се струваше правилно. Стоях в ъгъла на малкия лекарски кабинет с кръстосани ръце и зяпах стената срещу мен, на която бяха изобразени различните стадии на развитие на бебето. Не бях осъзнал, че ще трябва да се върна в стаята и да чакам с Никси.
Пътуването дотук беше достатъчно неприятно. Тя не спираше да говори за имена и да ме пита за мнението ми. Аз нямах никакво.
Не исках да съм тук.
Неспособността да пиша на Сейлъм ме побъркваше. Бях планирал да спрем в магазина и да и купим телефон днес. Сега щяхме да сме на път, ако тя не ме беше умолявала да дойда на тази среща с Никси. Сейлъм беше причината да съм тук, но Никси сякаш не го разбираше – или се преструваше, че не го разбира.
Нямаше ли майка, която да дойде с нея?
Погледнах часовника на стената. Чакахме вече тридесет минути. Колко още щеше да се бави шибания лекар? Вече бяхме седели в проклетата чакалня почти час. Имаше толкова много бременни двойки и малки деца, които тичаха наоколо, че се чувствах клаустрофобичен. Бях на път да избягам. Никси продължаваше да се обляга на мен и да прекарва ръката си през моята, сякаш бяхме някаква щастлива двойка. Зъбите ми боляха от силно стискане.
– Ами ако е момиче, как ще я кръстим? Много ми харесва. Прякорът и може да е Айви Блу.
Без да я поглеждам, се намръщих.
– Надяваш се да последва стъпките ти ли? – Попитах саркастично.
Кой, по дяволите, кръщава детето си така?
– Какво? – Попита тя, звучейки объркана, след което изпусна обиден смях. – Казваш, че това е име на стриптизьорка? Да знаеш, че така са кръстили дъщеря си Бионсе и Джей-Зи.
Аз завъртях очи и опрях глава на стената.
– Да, ама има двама, от които трябва да вземеш съвети за отглеждането на деца.
– Можеше поне да се престориш, че ти пука – започна тя с плачлив глас, когато вратата се отвори.
Изправих се от отпуснатата си поза, когато в стаята влезе по-възрастна дама, носеща клипборд. Тя четеше нещо и после погледна нагоре, за да се усмихне на Никси.
– Здравей, Дарла – каза тя и очите ми се разшириха при чуването на името.
Дори не бях я попитал как се казва. Тя ми беше дала името, което използваше в TТоксичен Дросел, когато работеше.
– Добра новина. Резултатите от теста за бащинство са готови – каза тя, след което погледна към мен, изглеждайки леко несигурна.
Стеснявайки очи, погледна към Никси, която беше пребледняла. Мислех, че вече е получила резултатите. Беше дала копие на Лиам, който ми го беше показал.
– Да, знам. Вече ги получих – каза тя, усмихвайки се широко.
– О, добре. Не разбрах, че медицинската сестра вече ти е донесла копие. Много е бърза – каза доктора. – Мислех, че току-що са дошли. Затова чакахме толкова дълго. Обадих се да попитам дали са готови и ми казаха, че ще ги изпратят след няколко минути, затова изчаках. – Тя въздъхна, изглеждайки изнервена. – Явно няколко минути са половин час. Както и да е, предполагам, че всичко е наред и можем да продължим с… – Тя се спря и ме погледна.
– Да! – Извика Никси.
– Не – Казах аз едновременно с нея.
– Мога да изляза и да ви оставя насаме, ако искате – започна лекаря.
Никси поклати глава.
– Няма нужда.
– Бих искал да видя резултатите – казах аз, правейки крачка към нея.
Докторът ме погледна нервно, после погледна Никси.
– Не сте ли ги видели, когато ги донесе медицинската сестра? Не мога да ви ги покажа. Но Дарла може…
– Той ги е видял.
Бързият отговор на Никси накара докторката да изглежда объркана.
– Не съм виждал тези резултати – казах на докторката. – Показаха ми първите резултати, които тя получи.
Докторката се намръщи.
– Ами, това не е възможно. Резултатите току-що пристигнаха.
– Направих някои в клиника, надявайки се да ги получа по-бързо – каза и Никси. – Кога ще можем да видим бебето? Толкова съм нервна.
– Няма да видим нищо, докато не видя резултатите от теста за бащинство – изръмжах аз, поглеждайки яростно Никси, а след това отново насочих вниманието си към докторката. – Можете да ми ги покажете или да ми ги дадете, но ще ги видя веднага, по дяволите. -Пристъпих към докторката, за да ги взема от ръцете и.
Очите и се разшириха и тя отстъпи назад, поглеждайки последователно мен и Никси.
– Боже, Текс! Какъв ти е проблемът? Видял си ги! – Каза Никси, скачайки от масата за преглед, сякаш щеше да грабне документите от лекаря пред мен.
Обърнах се и я блокирах, извисявайки се над нея. Тя ме погледна с паника и толкова страх в очите, че започнах да се успокоявам. Тя беше излъгала. Не знаех как, защото документите, които Лиам имаше, бяха истински от лаборатория в града. Но тя беше успяла и щях да изтръгна документите от ръцете на докторката, ако се налагаше. Майната им на законите за поверителност.
Никси се усмихна и сложи ръка на гърдите ми. Хванах китката ѝ и я махнах, стискайки я достатъчно силно, за да и стане ясно. Тя се сгърчи и я притисна към себе си, сякаш я бях счупил. Погледнах обратно към доктора, който наблюдаваше с широко отворени очи.
– Можеш да ми ги дадеш или ще ги взема – предупредих я отново.
Този път бях достатъчно близо, за да го направя.
Тя преглътна нервно и бавно ми подаде документите от клипборда.
Грабнах ги, преди да успее да промени решението си, сърцето ми туптеше, имах нужда да ми кажат, че това е лъжа и че не е нужно да отглеждам дете с Никси. Погледнах първия лист. Очите ми го прелистиха. Под колоната „Предполагаем баща“ не беше моето име, а Чанс Теодор Фенъл. Погледнах последния ред и в квадратчето „Вероятност за бащинство“ пишеше деветдесет и девет процента.
Вътре в мен избухна чиста радост. Това не беше моето дете. Беше на Ансън. Жена му щеше да го убие, но това не беше мой проблем. Бях свободен от този кошмар.
Хвърлих документите на Никси и се усмихнах за първи път, откакто напуснах клуба с нея.
– Изглежда, че все пак не съм нужен тук.
Тя ме хвана за ръката.
– Не! Това не е вярно. Видях резултатите от лабораторията. Там пишеше, че ти си бащата.
– Съжалявам – каза лекаря. – Но мога ли да видя резултатите, които сте получили от клиниката?
– Те бяха направени в лабораторията тук, в болницата, и мога да ви уверя, че са точни. Можем да ги направим отново. Мога ли да ги видя отново? – Попита доктора, протягайки ръка за документите.
Дори не бях погледнал втория документ, който ми беше дал. Видях всичко, което ми трябваше, но реших да му хвърля един бърз поглед, преди да го върна.
Още един тест, но този път името под „Предполагаем баща“ беше моето, а в долната част вероятността за бащинство беше нула процента.
Халле-мамка му-луя.
Показах листа на Никси.
– Нула процента – казах. – Не е мое. Може да се обадиш на Ансън и да му кажеш новината. Ще ти трябва кола, за да се прибереш.
Върнах резултатите на докторката.
– Благодаря ви. Нямате представа колко щастлив ме направихте.
Тя ги взе, но не каза нищо, изглеждаше неудобно и сякаш би предпочела да е навсякъде другаде в този момент.
– А лабораторията! – Извика Никси зад мен.
– Смятам да им направя визита на път за клуба – информирах я, без да се обръщам.
Видях всичко, което исках да видя от тази жена. Опита се да ми натопи детето на друг мъж.
– Как така? Не можеш да отидеш там! Те не могат да ти кажат нищо! – В този момент тя вече беше в паника.
Когато излязох от стаята, чух докторката да я моли да говори по-тихо.
В крайна сметка, Сейлъм и аз тръгвахме на разходка.