Текс
Удар по вратата ме събуди с трепет и аз се огледах в тъмната стая, объркан за миг. Още един удар и аз се втренчих в вратата, преди да стана. Бях заспал седнал на дивана, когато слънцето още не беше залезнало. Докато вървях към вратата, протегнах врата, опитвайки се да раздвижа схванатите мускули.
– Текс! – Извика Мика.
Не беше тук, когато дойдох в стаята си, и не си спомнях да съм чувал, че ще остава да спи. Предпочиташе да остава у дома с Доли.
Побързах и отворих вратата, за да го видя как вдига юмрук, за да почука отново.
– Мамка му, заспал си – каза той. – Трябва да тръгваме. – Погледна дрехите ми. – Добре, все още си облечен. Ботушите също. Да тръгваме.
Протрих лицето си с ръка, все още се чувствах не на себе си.
– Къде отиваме? Колко е часа? Трябва да взема телефона си.
– Частна писта. В девет и петнадесет. Вземи го и ела – отвърна той.
Включих лампата и огледах стаята, докато не видях телефона си на дивана до мястото, където бях спал. Взех го и се върнах към вратата.
– Защо отиваме на пистата? – Попитах.
Усмивка се появи в ъглите на устата му.
– Изглежда, че са видели Сейлъм – каза той. – И тя не е в Ирландия. Днес копелето е спряло в Мадисън, Джорджия, и са обядвали заедно.
В Джорджия ли е била?
Вече бях напълно буден и минавах покрай Мика към стълбите.
– Кой я е видял в Мадисън? Как са разбрали да я търсят? – Попитах, докато слизах по стълбите.
– В Мадисън се намира семейството на мафията в Джорджия. Хюз изпрати снимки на всички свои клонове. Каза им какво се случва и ако имат близки връзки, на които имат доверие в пристанищата за трафик, да им покажат снимките и да видят дали знаят нещо – каза той, докато стигнахме до вратата, водеща навън.
Отворих я и спрях на половината път.
Брик, Кънтри, Джарс и Лик седяха на моторите си и ме гледаха.
– Готов ли си да си вземеш жената? – Извика Брик.
– Да започваме шоуто – каза Джарс.
Погледнах Лик. Той повдигна вежда, сякаш ме предизвикваше. Не исках да ходи, но нямах време да се занимавам с тази глупост. Тя беше моя. Винаги щеше да бъде моя. Не исках той да ми помага да я върна. Останалите бяха тук заради мен. Той не беше. Той я искаше за себе си.
Мика ме плесна по гърба.
– Остави го, добре – каза той и кимна в посока към Лик. След това продължи с това, което ми беше казал, преди да излезем. – Във всеки случай, крал Салазар обядваше с Тетчър Шепърд и ги забеляза. Разпозна ги веднага. Дори ги снима с телефона си и изпрати снимката на Блейз. Блейз накара него и Тетчър да ги проследят. В момента са в мотел в Грийнсбъро, Джорджия. Настанили са се в стая 104 под името Калвин Харис от шибаната Алабама. И чуй това – копелето има южен акцент.
Погледнах го, след като и двамата се качихме на моторите си, преди да потеглим.
– Ще ги държат ли там? – Попитах, хващайки се за първия лъч надежда, към който можех да се привържа. Изключвайки факта, че Лик беше на няколко мотора по-напред.
– Целият клон в Джорджия е там и са обградили мястото. Не са ги виждали, а Мърфи има още един човек с него, който наблюдава мястото. Той е въоръжен и дебне близо до стаята им в тъмно черно превозно средство. Следил ги е от ресторанта.
Вдишах дълбоко и издишах. Щеше да я върна.
Двигателите ни заръмжаха и се насочихме към пистата, която Блейз Хюз използваше, когато летеше до и от Маями.
Страхът, че тя не иска да се върне при мен, не ми даваше покой. Защо пътуваше с него и не се опитваше да избяга? Защо не беше намерила телефон и не ми се беше обадила? Ако той я държеше на открито по този начин, може би не я държаха в плен, а тя сама беше избрала да отиде с него.
Отхвърлих тази мисъл, преди да и дам възможност да се разрасне.
Сейлъм ме обичаше. Може би не го заслужавах, но тя ме обичаше. Тя щеше да иска да се върне при мен. Ако ме беше напуснала, то беше заради бременността на Никси. Когато разбере, че бебето не е мое, щеше да иска да се върне. Единствената пречка пред бъдещето ни вече не съществуваше. Можехме да си построим къща. Тази, за която мечтаех, когато бях на двайсет и една години. Да имаме едно или две деца. Хората на нейната възраст постоянно раждаха деца.
Не знаех каква война ни очакваше с Мърфи, но всичко поред.
Първо трябваше да я върна.