Рим
Настояще
Светлините в бара на Пепър бяха запалени, когато влязох след Лиам, но все пак изглеждаше тъмно, след като бях излязъл от ярката слънчева светлина. Примижах, докато очите ми се приспособиха. Когато най-накрая видях ясно, забелязах висока блондинка с очила с ярко сини рамки, която стоеше до очертанията с тиксо, където беше лежало тялото на Хатър. Тя ни гледаше, докато се приближавахме към нея.
– Не беше толкова едър мъж, нали? – Замисли се тя, след което насочи погледа си към контурите на пода. – Но и Езра не е едър мъж.
Не знаех кой, по дяволите, е Езра, нито защо Марлана Нюбъри го сравняваше с един от Ландиагос. Лиам беше казал, че ще се срещнем с някой, който има информация за съпруга на Сейлъм и може да ни изясни някои неща. Не ми беше казал нищо повече. Явно не беше разбрал, че съм срещал Марлана, когато беше със Сейлъм преди време.
– Г-жо Нюбъри – каза Лиам. – Аз съм Лиам Уолш. Говорихме по телефона.
Жената се усмихна.
– Знам кой сте и че Рим – известен още като Текс – Бауър е човека зад вас, който ме гледа намръщено. Очилата ли са ви виновни? Не на всички им харесва яркия цвят.
Лиам погледна към мен с забавен блясък в очите.
– Текс, това е Марлана Нюбъри. Агентката от ДЕА, която работеше под прикритие в галерията с Сейлъм.
– Знам коя е. Срещали сме се. Преди да разбера, че е под прикритие – казах му аз.
Как Лиам я беше накарал да се срещне с нас, за да ни каже нещо? Тя беше от ДЕА, по дяволите. Не беше длъжна да ни казва нищо. Но можеше да оневини Сейлъм… Или да ни каже нещо, което щеше да ме накара да взема Сейлъм и да избягам.
– Тя също не е такава, каквато я очаквах. Това беше облекчение. Рядко харесвам хората, с които работя, когато съм под прикритие. Мисля, че ще си направя мръсно мартини. – Жената се запъти към бара. – Бих ти предложила да ти направя едно, но имам проблеми да сервирам на мъже. Как е Сейлъм? Тъй като Текс е тук, предполагам, че нещата между вас са се променили.
Тя преминаваше от една тема на друга толкова бързо, че беше трудно да я следвам.
– Да, промениха се – отговорих. – Тя се справя добре, предвид обстоятелствата.
Жената взе бутилка Tito’s от рафта.
– Тя е силна, но не изглежда да го осъзнава. Това беше нещо странно, което не можех да разбера. Освен това, тя изобщо не забелязва вниманието, което и обръщат мъжете. Сякаш дори не ги забелязва. – Тя се обърна с бутилката и чашата. – Освен теб. Теб те забеляза.
Не отговорих.
Жената беше проучила Сейлъм. Вероятно знаеше всяка подробност от живота и, още преди Сейлъм да дойде на интервюто в галерията. Нашето минало сигурно беше излязло в проучванията и. Майка ми беше законен настойник на Сейлъм от петнадесет до осемнадесет години. Това сигурно беше в документите.
Когато не казах нищо, Лиам прочисти гърло и се запъти към бара.
– Да, изглежда, че Текс и Сейлъм имат обща история. Такава, която се е случила преди брака и.
Марлана се разсмя кратко.
– Това е един от начините да се каже – отговори тя, докато продължаваше да разбърква коктейла си. – Но миналото и с Текс не ни интересуваше, въпреки че взаимодействията ви, на които имах късмета да бъда свидетел, бяха приятно отклонение от реалността на работата ми. Беше като да гледам телевизионен сериал на живо. Ако само Ри беше останал на земята достатъчно дълго, за да види момента, в който вие двамата се срещнахте отново – каза тя, изсипвайки съдържанието на шейкъра в чаша.
– Не харесвам кръвопролитието, но няма да лъжа – бих искала да видя мафията на Юга и ирландския наркокартел да се изправят един срещу друг. Ще бъде страхотно шоу. Как е? Да си свързан с тях? Имам предвид Блейз Хюз и семейството, така го наричат, мисля. Сигурно е прилив на власт. По дяволите, ние дори не можем да ги докоснем. Последната следа, която ни доведе до вратата на Гарет Хюз, беше прекъсната в рамките на 24 часа. – Тя въздъхна. – А беше добра следа. Но когато администратора ти се обади и ти каже да прекъснеш следата и да изтриеш всички доказателства, защото президента е наредил, нямаш избор.
Гарет Хюз имаше връзки чак до президента на Съединените щати? По дяволите. Знаех, че имат власт, но, Боже. Не знаех, че е толкова голяма. Винаги се чудех как Гарет, а сега и сина му Блейз, който пое бизнеса, успяват да правят тези неща и никога не се сблъскват с последствия.
Чакай… Тя каза ирландски наркокартел. Лиам каза, че Блейз не мисли, че ДЕА знае за тях. Че ЦРУ е тази, която има тази информация.
Обърнах се към Лиам и видях, че е намръщен. И той беше забелязал това.
– Спри с тази страшна моториска гримаса – каза Марлана, махвайки с ръка. – Какво? Мислиш ли, че не знаем, че Еймън Мърфи контрабандира кокаин и хашиш от Мароко в Ирландия? – Тя леко повдигна вежди. – Може би все още нямаме нищо срещу семейството му в САЩ, но знаем всички пристанища и доставчици. Докато не успеем да ги свържем директно с източник тук, в Щатите, ЦРУ може да се занимава с тях. Не е наш проблем.
– Можем ли да се върнем към факта, че бащата на зет ти ми е трън в очите? Прекарах безброй часове по тази следа, само за да я затворят в момента, в който се доближи до името Хюз. Надявах се, че с Блейз начело ще бъде по-лесно да я разкрием, но, уви, татко Хюз е обучил добре сина си.
– Смятам, че това има повече общо с един от членовете на семейството в Мисисипи, отколкото с Блейз Хюз – отговори Лиам.
Погледнах го. Какво знаеше той за вътрешните работи на семейството? Разбира се, дъщеря му беше омъжена за шефа, но тя нямаше да сподели такива неща с него. Нали? Или може би Блейз беше споделил. Лиам никога не беше споменавал, че знае нещо за кръга на властта им и колко далеч се простираше.
– А, да – каза Марлана, след което отпи от чашата си и я остави на бара. – Прекрасната, очарователна Опал Карвър. Умна, смъртоносна и красива. Харесвам я, но ме е побеждавала неведнъж. Да я изпратиш във Вашингтон, за да се промъкне в Белия дом, брилянтно.
Лиам се усмихна.
– Никога не съм я срещал лично, но по-големия и брат не е човек, с когото искаш да си имаш работа.
Марлана изпусна кисело кикотене.
– Рансъм. Боже, не ме карай да започвам с него. Подъл кучи син, крие всякакви гадости зад дестилерията, която притежават. – Тя завъртя очи и отпи още веднъж.
– Както и да е, да се върнем на темата. Хюз ми каза да се свържеш с мен, за да се срещнем и да ми зададеш въпросите си относно Сейлъм. Ето ме. Какво искаш да знаеш?
Лиам издърпа един стол, седна и сложи лактите си на бара.
– Да започнем с това как се е озовала в Маями и в тази конкретна галерия с теб.
Марлана отпи още веднъж и погледна от Лиам към мен през ръба на чашата си. Не се чувствах достатъчно спокоен, за да седна, дори когато Лиам кимна към стола до себе си. Ако Марлана стоеше, и аз стоях.
След като остави чашата, тя посочи себе си.
– Всичко беше моя идея. Видях възможност да отвлека вниманието на Кендрикс и да проверя вдовицата на Еймън Мърфи. Да видя какво знае. Колко връзки има. Да убия два заека с един камък – информира ни тя и ми се усмихна, сякаш очакваше да я похваля. – Виждам, че не разбираш колко подробна работа е била необходима, за да се осъществи това. Явно не си впечатлен.
– Ти изложи Сейлъм на опасност – отвърнах с рязък тон, подразнен от това, че се държеше, сякаш всичко това беше голяма пиеса, която тя беше написала.
– Тя беше поставена отново на пътя ти – посочи тя с раздразнение, след което погледна към Лиам. – Виждаш ли, имах човек, който работеше в същата галерия като нея в Бостън, просто за да държи под око нещата след смъртта на Ри, за да види колко е замесена съпругата му в бизнеса му, и бях информирана, че тя обмисля да се премести. Говорела е за напускане на настоящата си работа и търсене на друга. Затова им казах да и споменат за тази свободна работа и да и кажат колко биха искали да живеят в Маями и така нататък. Тя се хвана на въдицата доста лесно.
– И се озова с пистолети, насочени към нея – изръмжах аз, като си спомних как Хатър я прегърна, а Лик застреля копелето толкова близо до главата на Сейлъм.
– Не бяха насочени към нея. Бяха насочени към Кендрикс. От това, което чух, Езра я искаше жива. Не искаше да я застреля.
– Кой, по дяволите, е Езра? – Попитах този път.
– Нарича се Лорд, но аз отказвам да го наричам така. Суетен копелдак – каза тя, вдигайки чашата си и изпивайки остатъка.
Нямаше нужда да ми напомня за копелето, което искаше Сейлъм.
– Значи ти си причината Сейлъм да дойде в Маями. Не мислиш, че е дошла заради пристанището тук и че Мърфи са я искали тук по тази причина. Да работи в тази фамилия? – Попита я Лиам.
Тя сбръчка носа си.
– Вече не. Попитах се колко лесно е било да я докарат тук. Но мога честно да кажа, че мисля, че тя не знае нищо. Няма никаква представа, че Еймън Мърфи и семейството му са ирландския картел. Ако знае – Марлана сви рамене – тогава ме е излъгала, а мен рядко ме лъжат.
Облекчението, което дойде с думите и, ме обзе, и напрежението в раменете ми се отпусна.
– Но те са те мамели и преди – настоя Лиам.
Исках да млъкне. Да остави темата.
Тя кимна.
– Веднъж, доколкото си спомням. Този проклет Тимъти Селърс. Бяхме на шест години. Той ме убеди, че шоколадовото мляко идва от кафяви крави. Но беше сложна постановка, в която дори стигна дотам, че сложи шоколадово мляко в пош за сладкиши с ластик в долния край, за да не изтече. Завърза го за крака на кравата. Не ме питай как е успял, защото нямам идея. Както и да е, когато отиде да дои кравата, аз не се приближих да гледам. Тези гадини са огромни. Застанах настрана. Но той се наведе и я дои – или по-скоро дои сладкарската торбичка – и се върна с кофа шоколадово мляко. Дори го изпи и ме накара да го опитам. Когато разказах това на учителя си следващата седмица и цял клас избухна в смях, да кажем, че повече никога не бях толкова лековерна. Имах нужда от доказателства. Факти. Трябваше да го видя с очите си – завърши тя, сочейки очите си с два пръста.
Нямах какво да отговоря на тази бръмчаща история. Тази жена беше адски ексцентрична. Фактът, че беше агент на ДЕА, беше шокиращ. Как успяваше да се концентрира достатъчно, за да прави нещо? Нейната неспособност да се придържа към темата изглеждаше като недостатък в тази област.
– Как мислиш, че една жена може да е омъжена за такъв мъж толкова години и да не знае нещо такова? – Попита Лиам, без да се отклонява от темата.
Тя го погледна право в очите.
– Той я обожаваше. От всичките ми източници е добре известно, че Еймън Мърфи боготвореше земята, по която стъпваше жена му. Сигурно е знаел, че тя никога няма да приеме живота му в наркокартел. Затова и го е скрил.
Обожавал я. Тези две думи отново ме разтрепериха. Трябваше да се радвам, че е била обичана и обгрижена. Но той не беше аз. Той беше направил това, което аз не бях направил.
– Разбирам – каза Лиам. – Нямате никакви доказателства, че тя не е знаела. Просто вярвате, че е така, заради взаимодействието ви с нея тогава.
Устните на Марлана се изкривиха, а в очите и блесна самодоволна искра.
– Не съм глупава, г-н Уолш. Може да съм от ДЕА, но не искам да ядосам Хюз, като го лъжа. Той ме попита дали имам доказателства и аз му казах, че имам. – Тя повдигна рамо, изглеждайки малко съжаляваща. – Сейлъм ме смяташе за приятелка, а аз я лъгах от първия ден. Правя го и за нея.
След това извади iPhone-а си и го остави на бара пред нас. Погледнах го, докато тя натискаше „плей“. Мъжки глас зазвуча силно в празния бар.
– Не съм готов да го направя, Брейди.
– Вече е време да разбере, Еймън. Женени сте от четиринадесет години, по дяволите. Това е нашия живот и докато криеш това, не можеш да си вършиш работата. Не напълно, и съм уморен да се намесвам, за да се справям с нещо, което е твоя отговорност – каза ядосано друг мъж.
– Докато не обичаш една жена достатъчно, за да се жертваш за нея, не ми казвай какво да правя. Ако Сейлъм знаеше за това, знаеше за нас… Щях да я загубя. А не мога да я загубя. Последните му думи прозвучаха грубо и дрезгаво.
В слушалката се чу тежко въздишане. Не бях сигурен от кого беше.
– Тя те обича, Еймън. Кога ще повярваш в това?
Той мълча за момент.
– Не достатъчно. Не както аз я обичам.
– Не мислиш ли, че това, че тя не знае, я излага на опасност?
– Никога няма да позволя нещо да я докосне – каза Еймън с ръмжене. – Аз я пазя.
– Това не може да продължава вечно. В някакъв момент тя ще разбере. Нещо ще изпуснеш. Или ще се случи. Мислиш, че ще я загубиш, ако и кажеш, но ако разбере, че я лъжеш, ще излезе през вратата.
Мълчание.
Мислех, че всичко е приключило, и облекчението, смесено с ревност, се разбушува в мен, докато слушах друг мъж да говори за Сейлъм, сякаш тя беше негова собственост, която трябваше да защитава. Любов. И тя беше била такава. Но това не правеше чуването по-лесно.
– Няма да я пусна. Ако този ден дойде, ще намеря начин да я задържа – каза той най-накрая, звучейки изморен.
Предполагам, че да живееш в лъжа е изтощително. Всъщност това беше точно това, което той беше направил.
– Това е любимата ми част – каза Марлана.
Отместих поглед от прозореца, в който се взирах, и го насочих към нея. Тя ме гледаше с усмивка.
– Ами другия мъж? Този, за когото каза, че тя все още вика в съня си.
Замръзнах, погледнах към телефона и гърлото ми се пресуши.
– Не трябваше да ти го казвам. Бях пил прекалено много – отговори Еймън с дебел ирландски акцент.
– Но ти каза…
– Знам какво казах, по дяволите. И освен ако не съм мъртъв в гроба, той никога няма да я има. Той я съсипа, а аз я събрах.
– Ами ако тя все още го обича?
Пауза…
– Той не я обича. Не достатъчно. Не както аз.
Мълчание.
Марлана докосна екрана си, после въздъхна.
– Обичам добрите драми – каза тя весело, после премести погледа си от мен към Лиам. – Това е записано един месец преди Еймън да отиде на лекар заради симптомите, които в крайна сметка го убиха. Идва от агент на ЦРУ, който беше поставил проследяващи устройства в няколко от вещите на Еймън, включително в телефона му. За наше нещастие, Еймън беше този, който имаше проследяващите устройства, и след смъртта му брат му намери едно, след което изчисти къщата му и унищожи телефона му. Оттогава си е купил устройство, което открива всички проследяващи устройства, за да може да проверява всички, с които говори, за всичко, което не иска ЦРУ да чуе.
Лиам кимна, но аз не мръднах. Успявах да дишам.
Последните думи на Еймън Мърфи се въртяха в главата ми. Мразех мъртвец. Отвращавах се от него. Той не знаеше нищо за мен или за чувствата ми към Сейлъм. Аз я обичах достатъчно, за да я пусна да си отиде. Той не я беше обичал така. Неговата любов беше недостатъчна. Не моята.
– Предполагам, че Блейз вече е чул това – каза той.
– Разбира се. Изпратихме го веднага. Помолих да го пусна на Текс лично. Блейз се съгласи и ми благодари за помощта – каза тя с весел глас. – Струваше си да се върна тук.
Погледнах я с гняв, осъзнавайки, че тази ексцентрична жена, която изглеждаше лекомислена, всъщност беше изчислителна. Досега не бях забелязал това в нея. Искаше да ме накаже и се наслаждаваше на това. За първи път, когато тя ме погледна с удовлетворение в очите, видях агента от ДЕА.
– За да добавим още драма, брата дори не би трябвало да съществува. Докато ЦРУ не започна да получава записи от телефонните разговори на Еймън Мърфи с него, нямаше никакви данни за Брейди Мърфи или някакъв брат. Никой не знае как изглежда – каза тя, след което повдигна вежди и се обърна сериозно. – Това, което ще ви разкрия, е класифицирана информация. Може да ме уволнят за това, но редовно правя неща, за които може да ме уволнят. Досега интуицията ми винаги е била права – каза Марлана, поглеждайки Лиам.
Той не каза нищо, докато седеше и чакаше тя да продължи. Ако не ставаше въпрос за Сейлъм, не ми пукаше, но изглеждаше, че ще трябва да остана и да слушам.
– Претърсихме апартамента на Сейлъм – започна тя и вниманието ми веднага се върна към това, което казваше. – Когато казвам “ние“, имам предвид мен и още един човек. Не исках нещата и да бъдат напълно разхвърляни – а ние сме известни с това, когато търсим нещо. Затова приех задачата и се погрижих да претърся апартамента, но да го оставя така, сякаш никога не сме били там.
– Беше ли необходимо? – Изръмжах ядосано. – Имаш записа.
Марлана ме погледна с ъгълчетата на очите.
– Да, беше необходимо. Само защото тя не знаеше кой е Еймън, не означава, че там нямаше нещо, което да ни помогне да хванем семейство Мърфи. Следа към брата, който е проклет призрак. Невъзможно да се намери. Всъщност – тя премести краката си и кръстоса ръце пред гърдите си – имаше проследяващо устройство във всяка подметка на обувките и, в подплатата на всичките и чанти и палта. Първото ми предположение беше, че Еймън е направил това. Той би искал да знае къде е тя по всяко време. Това семейство има врагове и тъй като тя не знаеше нищо за трафика на наркотици, той не можеше да и праща бодигард навсякъде, където отиваше. Предполагам, че е имал някой, който я следеше, а тя не знаеше за това.
– Партньорът ми проверяваше обичайните скривалища, където често се крият неща, когато се натъкна на камера за наблюдение в детектора за дим в хола. Намерихме по една във всяка стая. Не мисля, че има проблем с преследвач. Предполагам, че семейство Мърфи ги е сложило там, за да се уверят, че е в безопасност, или защото тя знае нещо, за което не осъзнава, че е важна информация. – Марлана погледна ноктите си, сякаш проверяваше маникюра си.
Пулсът ми заби в слепоочията. Някой я е наблюдавал. Колко време е живяла на ръба на опасността? Страхът ме обзе, като си помислих за нещата, които са могли да и се случат.
– Предполагам, че е носила обувки и е взела чантата си, когато е дошла в комплекса ви. Ако е така, тогава Мърфи – или единствения, който има значение в момента, Брейди Мърфи – знае къде е в този момент. Колкото повече се бави да се върне в апартамента си, толкова по-вероятно е ирландския наркобарон да се появи, за да спаси бившата си снаха.
Можех да усетя напрежението, което излъчваше Лиам, без да го поглеждам. Той се размърда и аз обърнах глава, за да видя как изважда телефона си от джоба с мрачно изражение на лицето. Когато натисна контакта на телефона си, разбрах, че се обажда на Мика, без да се налага да го виждам.
– Къде си? – Попита той грубо. – Слушай внимателно. Прави точно както ти кажа. Вземи обувките, чантата, дрехите, всичко, което е донесла Сейлъм, и ми ги донеси в бара. Има проследяващи устройства в багажа и, Мика.
– Проклети ирландски мафиоти – промърмори той.
– Не, донеси всичко тук. Обаждам се на Блейз, за да го уведомя и да видя дали Леви може да деактивира проклетите устройства или просто трябва да ги хвърлим в шибания океан – каза той и прекрати разговора.
Погледът му се насочи към мен. Ако щеше да ми каже, че тя трябва да напусне комплекса, щях да отида с нея. Трябваше да бъде подготвен за това.
– Трябва да си тръгне – каза той, което вече очаквах.
Отворих уста, за да му кажа, че тя няма да си тръгне сама, но Марлана ме изпревари.
– Грешка. Тръгването и няма да промени факта, че знаят къде си. Всъщност, ако дойдат да я вземат и я няма, възможно е да започнат да убиват, докато някой не им каже къде е. Трябва да остане там. Все още не са дошли за нея. Изчакай.
Лиам я гледаше намръщено, сякаш това беше нейна вина.
– И какво? Да седим като шибани патици? Не искам ирландците да се появят пред вратата ни.
– За това е твърде късно – отвърна тя повдигайки рамене. – Освен това, имаш южната мафия на разположение. Използвай ги.