Сейлъм
Нина вдигна бутилката бира в ръката си до устните и отпи, докато седеше с кръстосани крака, облегнала се назад в шезлонга от другата страна на тухлената веранда, срещу Пепър и мен. В другата си ръка държеше цигара, заклещена между два пръста, докато я беше сложила върху подлакътника.
Днес времето беше идеално. Температурата беше около 25 градуса и слънчево. След като ме научиха как да правя бисквитите на Нина и помогнах да нахраним мъжете, излязохме тук, за да се насладим на времето.
– Цяла сутрин се измъкваш от въпросите – каза Нина, поглеждайки ме многозначително. – Две нощи подред спиш в леглото на Текс. Любопитните умове искат да знаят.
– Остави я на мира – намеси се Пепър. – Ако искаше да говори за това, щеше да го направи.
Нина премести погледа си към Пепър и наду устни. – Но това е моя текущ телевизионен сериал, тъй като в момента няма нищо друго за гледане. Трябва да знам какво се е случило в епизода от снощи.
Пепър се засмя.
– Не, наистина не трябва.
Нина въздъхна.
– Добре. Но можем ли да поговорим за червените очи на Никси и драматичното и влизане в кухнята тази сутрин? Беше готова да се нахвърли на Текс, но той дори не беше там. Колкото повече стоеше там, готова да направи каквото и да е, толкова по-смешно ставаше.
И аз забелязах това. Опитах се да си кажа, че тя не е била там, за да говори с Рим. Беше по-лесно да се преструвам, че тя не съществува, но тя беше там. И той е имал сексуална връзка с нея, дори и да не е придавал значение на това. Тя очевидно го е правила и щеше да се бори за него.
Връзката с Рим беше объркваща. Начинът, по който ме прегръщаше, целуваше, гледаше ме и ми говореше, ме караше да вярвам, че съм единствената за него. Когато бях с него, беше по-лесно да повярвам, защото се губех в момента. Но когато не беше близо, когато не ме объркваше, можех да мисля. И когато мислех… Не беше толкова ясно.
Каза ми много неща, но не каза нищо за това какво сме или какво правим. Нямаше много време за разговори. Няколко пъти каза неща, които звучаха, сякаш ме обича. Сякаш… Сякаш винаги ме е обичал. Трудно ми беше да повярвам в това. Каза, че съм направила душата му цяла. Това беше доста дълбоко, но беше ли достатъчно, за да ме иска само мен? Когато години наред е имал на разположение бюфет от красиви млади стриптизьорки?
Бях уплашена да му се доверя, но не бях сигурна дали изобщо имам контрол над себе си. Достатъчна беше една негова усмивка и сърцето ми се разтуптяваше. Същата реакция имах като тийнейджърка. Бях се убедила, че това е детска реакция от вълнението на първата любов и че щом порасна, ще ми мине.
Колко съм се заблуждавала.
– Както Аметист, Никси трябва да продължи напред. Текс никога не я е задържал. Тя беше неговата играчка тук. Също като тази, която имаше в „Девил“ в Окала – каза Пепър и премести погледа си от Нина към мен с широко отворени очи. – Не исках да кажа това. Аз… Ами, исках. Текс имаше няколко жени, но ги изчерпваше и ги изхвърляше. Никога не е задържал никоя. Уф – въздъхна тя. – Трябва да млъкна. Не искаш да знаеш всичко това. Освен това, вие двамата се събрахте, така че всичко това ще спре.
Но дали ще спре? Той не беше казал, че ще спре. Само че затваря очи и ме вижда. Означаваше ли това, че няма да има нужда от тях, ако сега има мен? Ами ако се е заблудил и му липсват – различните момичета?
– Пребледня – каза Нина с укорителен тон. – Той не е искал никоя от тях, защото винаги си била ти. Не изглеждай толкова мрачна. Пепър говори без да мисли.
Успях да се усмихна.
– Няма нищо. Тя казва истината. Трябва да я помня.
Нина се намръщи.
– Не, това ще ти обърка главата. И двамата сте живели други животи, но сте се намерили отново. Това е новото ви начало. Имаш шанс да започнеш отначало.
Зад мен се отвори задната врата и Нина погледна над главата ми към нея, спирайки да говори. Обърнах се и видях Лиам, последван от Рим и Мика. Погледът ми се насочи директно към Рим. Винаги го правеше, дори когато не исках. Той се насочи към нас, както и останалите, но погледа му беше вперен в мен. Сърцето ми започна да бие лудо. Решителният израз на лицето му дори не го забави.
Нервно облизах устните си.
Станало ли беше нещо ново? Той беше изчезнал с Лиам от часове.
– Моля те, кажи ми, че ще се приберем вкъщи и ще се върнем в бара – каза Пепър с надежда.
Това ли беше? Бяхме ли свободни да си тръгнем? Какво означаваше това? Ако си тръгнех, Рим щеше ли да дойде да ме види? Щеше ли да излезем заедно? Той щеше да е тук с Никси.
Тревога, ревност и страх, че ще ме наранят отново, ме обзеха като вирус.
Не казах нищо, само стиснах силно ръцете си в скута.
– Да, свободна си да си тръгнеш, Пепър. Но има условия. Мика ще ти обясни всичко. Тези, които искат да ти навредят, вече не са свободни, а Блейз Хюз ясно заяви, че ако някой се приближи до теб или дори помисли да навреди на теб или на бара ти, ще умре, заедно с всички, които обича – отговори Лиам.
Ноктите ми се забиха в дланите ми и се опитах да се отпусна, но не успях. Бях се отворила отново към чувствата си към Рим, а сега… Преди дори да имаме шанс да проучим нещата, аз си тръгвах, докато той живееше на място, където голи жени се разхождаха наоколо.
Рим спря до мен, а аз не погледнах към него. Не можех. Не в този момент. Имах нужда да бъда сама. Ако ме хванеше паника пред всички тях, щях да се унижа. Взех дълбоки, бавни въздишки и продължих да гледам към едно място в тревата, където беше цъфнало диво цвете.
– Но Сейлъм ще трябва да остане тук – каза с дрезгав глас Лиам.
Отне ми секунда да осмисля думите му и Пепър вече го питаше защо, когато обърнах поглед към Лиам и видях, че ме наблюдава. Очакваше ли да споря като Пепър? Трябваше ли?
– Ако аз съм в безопасност, защо Сейлъм не е? – Попита Пепър. – Тя също има живот.
– Има и други неща, свързани с безопасността на Сейлъм – отговори Лиам.
Голямата ръка на Рим обгърна врата ми и леко го стисна, сякаш за да ме успокои или да привлече вниманието ми – не бях сигурна кое от двете. Този път наведох глава назад, за да го погледна. Бледозелените му очи срещнаха моите.
– Добре ли си с това? – Попита ме той.
Преглътнах и кимнах. Ако трябваше да остана, поне бях с него. Все още не бях готова да си тръгна. Дори Пепър да беше права и да имах живот – такъв, в който трябваше да плащам наем и нямах работа.
– Какви други неща? – Попита Пепър, явно раздразнена.
Наистина не беше нужно да се бори за мен. Аз бях съгласна с това. Осъзнах, че трябваше да искам да си тръгна, но така беше с Рим. Той правеше всичко останало по-малко важно. Стана център на мислите ми. Беше опасен път и макар да знаех, че да се обърна и да се оттегля е разумния избор, вече бях стъпила на него.
– Това е лично, Пеп – каза Мика. – Успокой се и да отидем да вземем нещата ти. Ще те закарам до дома ти.
– Личен? – Пепър вече звучеше разпалено.
– Да. – Единствената дума на Лиам беше казана с такава власт, че ме накара да си поема дъх.
Гледах как Пепър въздиша в знак на поражение.
– Не изглежда, че иска да си тръгне – добави Лиам с усмивка, след което се обърна и се върна към сградата.
Никой не проговори, докато той не влезе обратно.
– Това е глупост. Сейлъм ще разбере ли тази лична информация? – Попита Пепър Мика.
Той я изгледа строго.
– Остави я и да вървим. Боже, нямам време за тези глупости днес.
– Ще и се обясни – каза Рим на Пепър.
Тя се обърна към него.
– От кого? От теб? Ти ли ще и кажеш?
– Да, тя ще разбере, по дяволите – каза Мика. – Ти не. Сега си вземи нещата!
Тя присви очи и ги насочи към брат си.
– Внимавай как говориш.
– Ще го направя, ако ме слушаш. Това е за твоя безопасност. Ако просто го разбереш и се подчиниш, няма да се налага да викам – отвърна той с по-малко груб тон.
– Ела с мен – каза Рим, пускайки ме и протягайки ръка, за да ме хване.
Замислих се за миг, преди да сложа ръката си в неговата. Дългите му загорели пръсти се затвориха около моите и контраста между бледата ми кожа и златистия му тен беше почти смешен. Но тъй като светлата ми кожа беше още една от несигурностите ми, не се разсмях.
Когато се изправих, той ме дръпна по-близо до себе си.
Погледнах назад към Нина, която пиеше бирата си с доволна усмивка на лицето. Когато видя, че съм я хванала да ни гледа, ми махна с бирата.
– Не се притеснявай. Продължавайте – подкани ме тя и сложи цигарата обратно в устата си.
Бузите ми се зачервиха и аз отново насочих вниманието си към Рим. Твърдата линия на челюстта му не беше толкова напрегната, колкото когато дойде. Сега изглеждаше по-отпуснат. Бях любопитна да разбера каква е тази лична информация. Надявах се, че ме води в стаята си, за да ми я сподели.