Сейлъм
Настояще
Желанието ми да остана с Рим беше едно, но факта, че бях преследвана, беше нещо, което щеше да ми докара кошмари. Денят в бара на Пепър ми мина като на филм пред очите. Това място, Рим, Пепър, другите жени – всичко това ме разсейваше. Не бях седяла и не бях мислила защо и как съм се озовала тук. Но тази информация отново направи всичко реално. Разтърсваше ме и ми напомняше, че бях в опасност. Повече, отколкото бях осъзнавала.
И все още бях.
Би ли ме искал Рим, ако не бях била принудена да се отдавам на него, точно в коридора, без да мога да избягам от него? Би ли ме потърсил, ако не беше така? Колко време щеше да мине, преди да стана нежелана тежест?
– Начинът, по който се мръщиш, Ангелско лице, ме кара да мисля, че не искаш да останеш тук с мен – каза той.
Вдигнах поглед, за да срещна неговия. Не можеше да бъде по-далеч от истината.
– Не е това. Аз… Не искам да бъда нещо, което ти пречи. Ще ми се разсърдиш, ако съм тази отговорност, която не си искал.
Той повдигна вежди, като ме погледна, сякаш не можеше да повярва, че току-що бях казала това.
– Не говориш сериозно.
Бях много сериозна.
– Да, сериозна съм.
Издиша и после се разсмя дълбоко.
– Мислех, че бях доста ясен, че искам да си тук с мен. Не те сложих в леглото си, за да се чукаме. Сложих те там, за да останеш. Разбира се, не мислех, че ще се получи така още първата нощ. Ти просто припадна от пиянство. Но когато си легнах и ти се сгуши в мен – той направи пауза и прокара палеца си по долната ми устна – се почувствах у дома. Удовлетворение – по дяволите, скъпа, чиста радост ме обзе. Не бях изпитвал такова нещо от осемнадесет години. Никога няма да бъдеш отговорност за мен. Ти си много повече от това. Ти си необходимост. Необходима, за да оцелея. Няма да те загубя втори път.
Исках да повярвам в това. Беше време да се откажа от миналото. Той не беше момче, което току-що беше загубило майка си. Беше мъж, който беше живял живота си и знаеше какво иска сега.
– Сейлъм. – Гласът му беше дрезгав шепот.
– Да?
– Първата нощ, когато спа тук, беше пияна, но когато се сгуши в мен, точно преди да заспиш, ми каза, че ме обичаш.
О, Боже. Защо бях пила толкова много?
– Наистина ли? – Думите ми бяха почти нечути.
Той кимна.
– Но трябва да знам дали трезва мислиш същото.
Уф. Добре. Бях ли някога не го обичала? Боже, готова ли бях да разкрия душата си по този начин?
Погледът му се плъзна по лицето ми, докато палеца му нежно галеше бузата ми. Все още ми спираше дъха. Сърцето ми все още лудееше, когато беше наблизо. Удоволствието, което изпитвах от звука на гласа му, беше несравнимо.
– Да – признах.
Но не казах нищо друго. Да го обичам през всичките тези години беше нещо, което исках да пазя за себе си. Да го кажа щеше да бъде предателство към Еймън. Предателство, което той не заслужаваше.
Усмивката, която се разля по лицето му, беше бавна и секси. В очите му блестеше удоволствие.
– Близо си. Но искам да ги чуя. Трябва да ги кажеш трезва.
Наведох глава и повдигнах вежда към него.
– Защо трябва да ги кажа първа? – Попитах.
Той облиза устните си и се усмихна.
– Аз вече ги казах.
Изправих се и кръстосах ръце пред гърдите си.
– Бях ли в безсъзнание от пиянство?
Той свали ръката си от лицето ми, отстъпи назад и издърпа ризата си през главата, оставяйки я да падне на пода. Ако се опитваше да ме разсее, тогава гледката на гърдите му беше наистина добър ход. Той посочи татуировката над сърцето си – моята скица, която имаше значение и за двама ни.
– Казах ти, че отново почувствах душата си, когато бях в теб. Че никой никога не е докосвал сърцето ми или е означавал нещо за мен, освен теб. Имам твоята рисунка над сърцето си с причина, Сейлъм. Обичам те откакто бях на деветнадесет години и нито веднъж през всичките тези години не съм мислил да променя тази татуировка. Да я превърна в нещо друго. Защото имам част от теб върху себе си. С мен. Ти ме притежаваше тогава и ме притежаваш и сега.
Топлина ме обгърна като лятно слънце след зима в Ню Инглънд.
– Това не е същото като да го кажеш с думи – отбелязах, без да му показвам колко ме разтопиха думите му.
– Хората се влюбват и разлюбват постоянно. Връзката, която имаш с мен, е неразрушима. Годините, живота го доказаха – каза той, след което ме хвана за брадичката и се наведе към мен. – Но ако е важно за теб да чуеш тези думи… Аз те обичам.
Сълзи напълниха очите ми, а аз не исках да се разчувствам. Не исках да го види, усмихнах се и поех дълбоко дъх.
– Обичам те.
– Все пак беше мой ред да го кажа пръв – подкачи ме той, напомняйки ми за деня, в който аз изрекох тези думи пред него.
Бях само на шестнадесет години. Той отиваше на трета среща с едно момиче и аз бях толкова ревнива. Страхът, че се влюбва в нея, беше обзел мислите ми. Затова се промъкнах в стаята му, докато се приготвяше, и когато влезе с кърпа около кръста и капки вода по голата си гръд, не можах да сдържа чувствата си.
– Може би тогава съм го казала малко прекалено рано – отвърнах аз.
Той поклати глава.
– Не. Но мисля, че ще е по-добре да се съблечеш и да се намокриш, после да излезеш тук с кърпа – или можеш да я оставиш – и да ме оставиш да ти го кажа. Мисля, че е справедливо.
Избухнах в кикот и той ме привлече към себе си, усмихвайки се.
– Това момиче плака, когато отмених срещата и вероятно никога не се възстанови от това. Сълзите и бяха върху мен.
Веждите ми се събраха.
– Ти отиде на тази среща. Аз бях тази, която плака онази нощ.
Ръката му се плъзна по гърба ми.
– Оставих те да мислиш, че съм отишъл. Трябваше да направя нещо, за да не дойдеш в стаята ми и да ме изкушиш. Правех всичко възможно, за да не те докосна. Излязох с приятели и се прибрах преди десет – призна той. После ме целуна по ъгъла на устата. – Не знаех, че съм те накарал да плачеш. – Думите му бяха шепот върху кожата ми, докато продължаваше да целува други места по лицето ми. Скулата ми, до ухото ми, върха на носа ми.
Сърцето ми туптеше в гърдите, сякаш все още бях онова момиче.
– Заспах със сълзи в очите.
Спря да ме целува за момент, после се върна и продължи да оставя следи, докато устата му докосна моята.
– Съжалявам. За всяка сълза, която си проляла заради мен.
Не успях да отговоря, преди да зарови ръце в косата ми, да се наведе и да ме целуне. Колкото и сладки да бяха думите му, целувката не беше такава. Нямаше нищо сладко в нея. Пробитият език на Рим се плъзна по моя и от гърдите му се разнесе задоволено ръмжене. Целувките не ми доставяха удоволствие и Еймън ме дразнеше за липсата ми на нежност, докато той беше прекалено нежен.
Сега разбрах, че просто бях съсипана от целувката на Рим.
– Не знам колко време имам – каза той, като отдели устните си от моите и започна да целува врата ми. Ръцете му хванаха дупето ми и ме притиснаха силно към него. – Лиам каза, че ще ходим на сбирка, след като се върне Мика. Клубът се нуждае от новини.
Ерекцията му се притискаше към корема ми, докато той стенеше и лижеше пулса на врата ми.
– Трябва да бъде бързо, но ме пусни в теб.
Да изрека думи, докато докосването му ми спираше дъха, изглеждаше невъзможно. Просто кимнах. Имах нужда от тази връзка с него отново, от начина, по който тя караше всичко останало да изчезне. Бяхме само ние и миналото вече нямаше значение – само настоящето.
Краката ми се отлепиха от пода, когато ръцете на Рим ме хванаха за талията. Той ме вдигна и започна да върви към леглото. Сутринта бях оправила и подредила стаята му, защото не исках Никси или някоя от другите момичета да влязат тук и да го правят. Може би беше дребнаво, но мразех да си мисля, че те пипат нещата му.
Той ме постави да седна на ръба на матрака, после коленичи пред мен и започна да ми сваля сандалите, които Пепър ми беше дала, защото тук имах само токчетата, които бях носила в бара, и дори не знаех къде са изчезнали. Когато свърши, нежно погали прасците ми и бавно прокара ръце по краката ми и под полата на роклята, която Голди ми беше дала. Погледите ни се срещнаха, когато той вдигна главата си от долината между бедрата ми.
– Ако можех, щях да ни заключа тук за дни. – Гласът му беше дрезгав и аз се разтреперих. – Но в момента имам само няколко минути. Стани.
Направих както ми каза и той трябваше да ме хване за бедрата, за да ме стабилизира. Краката ми трепереха и аз изпуснах смех, докато самодоволна усмивка се разля по лицето му. Рим провря ръка под роклята ми, хвана краищата на бикините ми и ги смъкна, докато не можах да изляза от тях. Държа ги до носа си и ги помириса, докато се изправяше. Блясъкът в очите му, докато го правеше, правеше стоенето още по-трудно. Коленете ми бяха слаби.
Свивайки бикините в юмрука си, той ги хвърли върху стола в ъгъла, преди да започне да си разкопчава панталоните.
– Обърни се, ангелско лице – каза ми той. – Ако трябва да гледам лицето ти, докато се потапям в теб, ще пренебрегна заповедите си и ще остана заровен в путката ти с часове.
Вдишах кратко и погледнах към дънките му, докато той ги смъкваше. Изпънах езика си и овлажних сухите си устни, докато гледах как освобождаваше дебелата си, твърда ерекция. Подутата главичка беше почти лилава, а пиърсинга ме възбуди. Спомних си какво можеше да направи.
Жадна да ме разтегне и да почувствам тялото му близо до моето, се обърнах и сложих ръце на леглото. Докосването му беше нежно, докато прекарваше грубите си длани по дупето ми и го стискаше, преди пръстите му да се забият в бедрата ми и да ме дръпне назад към твърдата си дължина.
– Мамка му, какъв красив задник – похвали ме той, след което притисна заобления връх на пениса си към входа ми, леко го разклати, за да ме дразни. Но това продължи само за миг, преди да се втурне в мен, карайки коленете ми да се подкосят, докато от гърдите му се изтръгна рев на удовлетворение.
Ръцете ми се стиснаха в завивката и аз изстенах от удоволствие, смесено с болка. Той беше по-голям на дължина и ширина от Еймън, а тялото ми все още се приспособяваше към размера му. Но когато започна да ме държи и да се потапя в мен с бързи, почти неистови тласъци, тялото ми отговори. Металните топчета на края на пениса му триеха мястото, за което винаги бях смятала, че е мит.
Дълбоко в мен бавно започна да се разтваря трепет. Изтръгнаха се тръпки от наслада и аз извиках името му, звучайки отчаяно.
– Това е, скъпа. – Гласът му беше плътен и разпален, което ме караше да се приближавам още повече към върха. – Кажи името ми. Това е моя член в сладката ти путка. Аз те карам да се чувстваш добре.
Сякаш имах нужда да ми го напомня. Бях се борила със спомена за него в продължение на години, когато правех секс. Сега, когато Рим пулсираше в мен, а гласа му ме довеждаше до оргазъм, нямаше никаква вина. С това дойде и свободата, от която се нуждаех от толкова дълго време.
Светът избухна в ярки цветове, докато еуфорията експлодираше в мен. Всяка нервна клетка в тялото ми беше запалена от искри на удоволствие. Чувах гласа си, докато треперех от преживяването, но той беше заглушен от силния вик на Рим.
– МАМКА МУ!
Топлината от изливането му в мен ме накара да стена, докато падах на лактите си и оставях челото си да падне на матрака. Исках го. Целият. Не трябваше да го оставям да продължава да се излива в мен, но вече не можех да го спра. Имах нужда от това. А той беше казал, че съм единствената, в която някога се е изливал или е правил секс без презерватив. Че съм единствената, в която някога е искал да свърши.
– По дяволите, путката ти се стяга, когато изцежда члена ми – изстена той.
Еуфорията ми затихваше и усетих влагата между бедрата си и осъзнах, че съм го направила отново. Това с изпръскването. Снощи не се беше случило и бях облекчена. Нямах контрол над това кога ще се случи. Просто се случваше. И когато се случеше, оргазмите винаги бяха по-интензивни.
Рим прокара ръце по гърба ми и аз въздъхнах щастливо.
– Ела да се изкъпеш с мен. – Гласът му беше пресипнал.
Обърнах глава, за да го погледна.
– Имаш ли време? – Все още се чувствах несигурна за душа. Щеше да съм напълно гола, стояща пред него.
Той кимна, после уви косата ми около ръката си и ме дръпна да ставам, усмихвайки се.
– Току-що изпъна голия си задник и ме остави да те чукам отзад. Не се срамувай сега, ангелско лице.
Позволих му да ме издърпа нагоре и назад, докато не се озовах притисната към гърдите му.
Той запя в ухото ми и обгърна гърдите ми с ръце.
– Искам да те измия и да те видя само със сапунени мехурчета.
Изпуснах лек смях.
– Защо?
– Просто така.
Опрях глава на гърдите му.
– Нервна съм – признах.
– За… Душа? – Попита той, звучейки объркан. – Няма да ти вкарам сапун в очите, кълна се.
Усмихнах се и поклатих глава.
– Не за това говоря, и ти го знаеш.
Той свали ръцете си от талията ми и ме обърна с лице към себе си. Хвана ме за брадичката и ме принуди да го погледна в очите. Бледозеленото им цвят беше почти погълнато от зениците му.
– Ако пак става дума за някакви глупости с тялото, кълна се, че ще те сложа на коленете си и ще ти набия дупето, докато не почервенее.
И това не би трябвало да ме възбуди. Но по някакъв начин го направи.
– Ти, ъъъ – облизах устните си – може би трябва да опиташ с друга заплаха.
Той присви очи.
– Защо? Харесва ти идеята за шамари ли, Ангелско лице?
Колебаех се, после кимнах с глава, без да кажа нищо.
Очите му пламнаха.
– Лошите момичета получават шамари. Планираш да бъдеш лоша ли?
Не бях сигурна какво се счита за лошо.
– Не искам да влизам под душа с теб.
Той се усмихна.
– Да, ами, ще се справим с тази глупост веднага – каза той, преди да хване роклята ми и да я издърпа толкова бързо, че не успях да разбера какво прави, докато не беше над главата ми. Опитах се да я хвана, пищейки от факта, че бях гола пред него, докато той я дръпна над главата ми и я хвърли през стаята.
С широко отворени очи го зяпах, докато погледа му бавно обхождаше голото ми тяло. Щях да се обърна и да тичам към банята, за да се заключа вътре, ако не беше гледката, която щеше да има към задника ми, докато тичам.
Когато погледа му най-накрая се върна към лицето ми, аз не дишах. Бях задържала дъха си, опитвайки се да си кажа, че всичко ще бъде наред. Че няма да му пука, че не съм перфектна като стриптизьорка.
– Ще трябва да изчакаме с измиването. Искам да те изчукам под душа – каза той мрачно, докато започваше да гали пениса си.
Спуснах поглед и видях, че отново е еректирал.
– Да, точно така. Погледни го. Това ми причинява гледката на голото ти тяло. Сега, стига с тези несигурни глупости.
Погледнах нагоре, за да срещна погледа му.
Той кимна с глава към банята.
– Ти първа. Искам да видя задника ти.
Говореше сериозно. 37-годишното ми тяло не го отблъскваше. Напротив. Успокоението ме накара да се усмихна, докато правех каквото ми каза и му давах гледката, която искаше. Чувствайки се по-уверена, леко разклатих бедрата си, докато отивах към душа.
Дълбокият, доволен звук, който издаде, ме накара да се усмихна от ухо до ухо.