Текс
Две седмици и нищо. Нито следа от ирландския картел, нито някакви движения от страна на Ландиагос. Беше тихо. Наслаждавах се на това.
Сейлъм беше в леглото ми и на задната седалка на мотора ми. Когато не се занимавах с клуба, бях с нея. Рядко живота ти даваше втори шанс като този и аз нямаше да го проваля. Усмивката и беше станала по-светла, а смеха и беше точно такъв, какъвто го помнех. Начинът, по който засияваше, когато ме видеше, ме караше да искам да изпиша името си върху тялото и.
Да се събуждам в леглото с нея притисната до мен, да усещам аромата на шампоана и с мед и кокос, който бях купил специално за нея, защото тук нямаше такъв, и да чувствам мекото тегло на гърдите и върху ръката ми, беше нещо толкова съвършено, че човек би направил всичко, за да го запази. Аз имах намерение да го направя. Нямаше сила на света, която да я отнеме от мен този път. Без да се замислям, веднага разбрах, че ако трябва да избирам между клуба и нея, ще избера Сейлъм. И това беше, преди да прекарам последните две седмици с нея, отново моя.
Обаждането на Лиам дойде след закуска и ме притесни, че се връщаше толкова скоро, след като беше отсъствал за толкова кратко. Не беше в негов стил и каквото и да искаше да обсъдим в библиотеката, когато пристигнеше, ме тревожеше. Всичко беше толкова добре в момента, че се страхувах нещо да го развали. Исках нещата да останат така. Поне засега.
Играех си с идеята да построя къщата на земята си. Къщата, която винаги съм искал да построя за Сейлъм. Тази, в която исках да живея с нея. Нашето уединение ставаше все по-привлекателно.
Стоейки до един от малкото прозорци в комплекса, наблюдавах как Сейлъм хвърляше глава назад и се смееше на нещо, което Нина беше казала. Другата жена се усмихваше, седейки срещу нея. Сейлъм се беше сближила с Пепър и се притеснявах, че когато тя си тръгне, на Сейлъм ще и липсва женската компания. Но тя беше станала приятелка и с Нина, и с Голди. Доли, жената на Мика, беше дошла два пъти на гости и двете се бяха сближили веднага. Харесваше ми да я виждам в моя свят. С тези, които бяха станали мое семейство.
– Не заслужаваш това.
Досадата в тона на Лик ме накара да се напряга, докато се обърнах от жената си, за да погледна мъжа зад мен. Блясъкът в очите му, предупреждаващ всеки, който го погледне, че е луд, не ме нервираше. Познавах този луд копелдак от достатъчно дълго време. Разбира се, беше направил някои луди неща, но беше лоялен към клуба.
– Никога не съм го заслужавал – съгласих се. – Но тя все още е моя.
В челюстта му се появи леко треперене, докато ме изучаваше.
– Засега.
Копеле. Опитваше се да ме провокира. Знаех как работи.
– Има много неща, които не знаеш за нас, за нея, за миналото – казах, искайки да му разкажа последните думи на съпруга и, но знаех, че не е моя работа да ги споделям.
Устните му се изкривиха, сякаш се забавляваше.
– И ти има някои неща, които не знаеш. Но скоро ще разбереш – отвърна той. После извади цигара от джоба си, сложи я между зъбите си и си тръгна.
Какви неща не знаех? Лик беше майстор в манипулациите. Много вероятно беше да е казал това само за да ме дразни. И беше успял.
Обърнах се към прозореца и погледнах към Сейлъм. Нямаше нищо, което да я отнеме от мен. Нямаше нищо, което да ни промени. Нямаше да го позволя. Щях да се боря с всичко, което се опита да застане на пътя ни.
Стоях, загубен в спокойствието от гледането на Сейлъм, докато не чух стъпки по стълбите. Погледнах телефона си, за да видя колко е часа. Пет минути до срещата ми с Лиам. Най-вероятно беше той. Готов да приключа с това и да успокоя отново неприятното усещане от присъствието му, изчаках да се появи на върха на стълбите. Погледът му се насочи към мен, а мрачното изражение на лицето му не вещаеше нищо добро.
По дяволите. За какво ставаше въпрос?
Той кимна с глава към вратата на библиотеката и аз го последвах без да кажа нищо.
Очаквах Мика да е тук, но той не се беше появявал цяла сутрин, което означаваше, че не ставаше въпрос за работа, а за нещо лично, свързано със Сейлъм. Стиснах юмруци и ги отворих, докато вдишвах дълбоко. Каквото и да беше, можех да го оправя. Можех да се справя.
Затворих вратата зад себе си и наблюдавах как Лиам въздъхна тежко и седна на един от черните кожени дивани. Помаха ми да седна на този срещу него. Страхът бавно заби ноктите си в гърдите ми и това не ми харесваше. Исках да остана прав, за да чуя какво има да ми каже, но се приближих и седнах на другия черен диван.
– Колко важна е Сейлъм за теб? – Попита той, като ме погледна в очите.
Това беше въпрос, на който може би нямаше да му хареса отговора, но аз щях да бъда честен. Веднъж в живота си бях предал Сейлъм и никога нямаше да повторя тази грешка.
– Ако трябваше да избирам между нея и клуба, щях да избера нея.
Лиам кимна с глава, изражението му стана още по-зловещо. Каквото и да беше, трябваше да го каже.
– Мислех си. Като твой президент, бих могъл да се обидя. Но като твой приятел, те разбирам напълно. Затова ми е трудно да ти кажа това. Ще ти донесе проблеми. И проклет да съм, ако не мразя това за теб.
Не казах нищо, докато чаках. Караше ме да избирам? Защо? Сейлъм знаеше ли нещо?
– Никси е бременна – каза той. – И направи тест за бащинство. Бебето е твое.
Шокът ме остави напълно вцепенен, докато седях там и гледах Лиам. Чувах думите му. Разбирах какво казва. Но имаше усещане, че реалността се изплъзва, или че ума ми отхвърляше информацията – не бях сигурен. Може би беше липсата на кислород, защото осъзнах, че съм спрял да дишам.
Вдигнах се от дивана и погълнах въздух. Разклатих глава и се почувствах като в клетка. Сякаш трябваше да бягам.
– Не – казах най-накрая. – Не. Не е мое.
Не можеше да е. Винаги съм ползвал предпазни средства. Никси лъжеше.
– Лъже – изрекох, чувайки паниката в гласа си. Но, по дяволите, бях в паника.
Паника. Боже, какво ще каже, какво ще направи Сейлъм?
МАМКА МУ! Току-що си я бях върнал. Ами ако я загубя?
– Да, твое е. И аз не исках да повярвам, но имам копие от резултатите – каза той. – Изглежда, че се е промъкнала в стаята ти и е взела коса от четката ти за ДНК проба. Тя е млада и е в лошо състояние. Страхува се, Текс. – Той ми подаде лист хартия. Нещо толкова незначително, но можеше да унищожи всичко, което имах. Всичко, което обичах.
Обърнах се, главата ми пулсираше.
– Майната му! Това… Това не може да е истина. Сейлъм ще… Току-що си я върнах… Как да и кажа? Тя ще ме напусне. – Само като изрекох тези думи, се почувствах като че ли гърдите ми се разкъсват.
Не можех да преживея да я загубя отново. Нямаше да се възстановя втори път.
Мрачното изражение на Лиам не ми помагаше да се успокоя.
– Ако те обича, ще остане. Ти не си я мамил. Това се е случило, преди да сте заедно със Сейлъм. Според датата на раждане, е станало почти месец преди Сейлъм да дойде в комплекса.
Продължих да клатя глава, докато грабнах обидния лист от ръката му.
– Никога не съм правил секс без презерватив, освен със Сейлъм. Никога. Не бях готов да рискувам последствията, освен със Сейлъм. Тя беше и винаги е била единствената жена, която бих искал да бъде майка на децата ми. Не… Боже! Не шибаната Никси. Тя не е годна да бъде майка.
– Пиърсинг на пениса, братко. Презервативите не винаги издържат – каза той свивайки рамене. – Никси ще бъде майка на детето ти. Знам, че е трудно да го приемеш, но, Текс, това е твоето дете.
От мен се изтръгна твърд, маниакален смях.
– Няма да се влюбя в нея, както ти се влюби в Либерти. Това няма да е шибана приказка. Влязох в собствения си личен ад.
Лиам се изправи.
– Не казвам, че ще се влюбиш в нея. Либерти и аз бяхме различни. Мисля, че част от мен се влюби в нея в нощта, в която я срещнах. Казвам, че ще обичаш детето и трябва да намериш начин да бъдеш част от живота му. Прав си. Никси ще бъде гадна майка, а детето ще се нуждае от един добър родител.
Въздухът в стаята беше задушаващ. Трябваше да видя Сейлъм. Да я прегърна. Да я целуна. Да се уверя, че е моя. Ще я накарам да ме обича толкова много, че да приеме това. Отказвах да я загубя. Този път ще я преследвам, ако се опита да ме напусне. Ще я моля на колене, ако се наложи.
– Трябва да тръгвам – казах и се запътих към вратата.
– Никси вече разказва на хората. До края на деня целия клуб ще знае – предупреди Лиам, когато стигнах до вратата и я отворих рязко.
По дяволите. Къде беше Сейлъм? Ами ако някой и беше казал? Трябваше да я намеря и да я заключа в стаята си. Ако беше в стаята ми с мен – само с мен – щях да я предпазя от това. Мислите ми се изплъзваха от границите на разсъдъка.
Но мисълта, че Сейлъм може да бъде наранена, че ще видя отново този разбит поглед в очите и – като в деня, в който хвана онази кучка да ми духа – ме изяждаше жив. Трябваше да я защитя.