Сейлъм
Зарових носа си в гърба на Рим и вдъхнах дълбоко, докато вятъра ни обгръщаше. Той дойде да ме вземе от кухнята, за да се разходим. Това се превърна в едно от любимите ми занимания през последните две седмици. Рим изглеждаше, че напоследък все повече иска да бъде сам с мен. Нина се пошегува, че не му харесва да ме споделя с никого. На мен не ми пречеше. Обичах да го имам само за себе си.
Не бяхме изминали много, когато разбрах, че ни кара към имота си. Това означаваше повече време на мотора му и далеч от всички останали. Усмихната, вдигнах глава и стиснах ръцете си около кръста му. Почувствах коремните му мускули да се напрягат, когато се обърна към мен и ми се усмихна.
Осъзнах, че никога не забравяш. Просто ти липсва нещо толкова силно, че го затваряш в спомените си, за да се справиш без него. Усмивката на Рим разби всички тези чувства. Позволи ми да ги изпитам отново.
Несигурността ми изчезна, докато не остана и следа от нея. Рим се погрижи да няма място за нея. Как би могло да има, когато ме гледаше по този начин? Необходимостта му да ме има винаги близо, да ме докосва по някакъв начин, ме уверяваше, че не съм сама в това. И той го усещаше. Искаше ме толкова, колкото и аз него.
Моторът спря с тътен и аз погледнах наоколо, изненадана да видя прясно окосената трева и отрязаните клони. Сега беше едно голямо, открито поле. Беше ли отрязал и дърветата? Изглеждаше по-голямо.
Когато изключи двигателя, започнах да си свалям каската, готова да сляза и да разтъпча краката си. С толкова къса трева не се страхувах да ходя наоколо.
Рим слезе и взе каската ми, след което ми подаде ръка.
– Почистил си го – казах. – И отрязал ли си дървета?
Той кимна.
– Да. Има още няколко, които искам да отрежа, но момчетата, които наех, имаха по-важна работа, на която да се концентрират, преди да се върнат да довършат моята. Не бързам – обясни той и добави: – Поне засега.
Чудех се какво има предвид с последната част, но не попитах. Когато слязох от мотора, той не пусна ръката ми, а ме привлече по-близо до себе си. Очите му бяха скрити под тъмните стъкла на слънчевите очила и ми се искаше да ги вдигна и да ги махна.
– Така е по-добре – прошепна той, преди да ме целуне по устните.
– Какво е по-добре?
– Тук е тихо – каза той. – Спокойно. Само ние.
Устните ми се разтегнаха в усмивка и той докосна с устните си челюстта ми.
– Разбирам какво имаш предвид. Има си чар.
Той се засмя и ме ухапа леко по ухото.
– Да, има – съгласи се той, след което се изправи и кимна с глава към най-далечната редица дървета. – Хайде. Искам да ти покажа нещо.
Щастлива да отида навсякъде с него, аз се наредих до него, докато той преплете пръстите си с моите, и се запътихме към дърветата.
– Тези ли ще отрежеш? – Попитах го.
– Да. Те пречат на гледката.
Гледката? Към какво?
Погледнах го и макар че не можех да видя очите му, на устните му се появи усмивка.
Когато стигнахме до дърветата, той стисна ръката ми.
– Ще те защитя от всякакви диви животни, обещавам – увери ме той.
– По-добре да е така – отвърнах, въпреки че любопитството ми надделя над страха.
– Хайде, ловец на крокодили. – Гласът му беше изпълнен с веселие.
– Ха-ха – отвърнах и влязох в дърветата зад него.
Минахме през три реда дървета и въпреки че той беше пред мен и ми пречеше да виждам, аз успях да зърна синята вода, която се показваше покрай храстите, и ахнах.
– О, Боже – въздъхнах, когато излязохме на пясъчен бряг, приличащ на плаж, на брега на езеро. Слънцето блестеше върху водата, а чайки бяха кацнали на кея отсреща. – Не знаех, че сме толкова близо до вода. Прекрасно е.
– Това ме накара да избера това място. Идеята ми беше да построя къща с изглед към езерото – каза той.
– Това ще е невероятна гледка, с която да седиш на балкона и да пиеш кафе – размишлявах аз. – Не мога да повярвам, че си чакал толкова дълго, за да започнеш да строиш. – Наведох глава назад и погледнах към него. – Ако това е, което правиш. Имам предвид, с изсичането на дърветата и всичко останало.
Той сви рамене.
– Зависи.
Намръщих се и изчаках да каже нещо повече, но той просто продължи да ме гледа.
– Зависи от какво? – Попитах най-накрая.
– Зависи дали ти харесва тук или не.
Посочих гърдите си.
– На мен? Това ще бъде твоята къща.
Тогава той се обърна към мен.
– Не искам къща, ако теб те няма.
О.
О!
Нервно облизах устните си, докато стомаха ми се обърна от вълнение. Бяхме говорили много през последните две седмици и бяхме правили много секс. Но не бяхме говорили за бъдещето. Главни теми бяха настоящето и преодоляването на миналото.
– Така ли виждаш бъдещето ни? – Попитах, без да знам какво да кажа. Исках да се хвърля в прегръдките му, да кажа ДА и да го целуна до безпаметност, но се въздържах.
Той премести слънчевите си очила на главата и бледозелените му очи ме погледнаха с решителен блясък.
– Това е бъдещето ми. Надявах се, че ще си там с мен. Вече загубих осемнадесет години. Не искам да загубя нито ден повече.
Сърцето ми можеше да се пръсне, но си струваше. Усетих, че очите ми се напълниха със сълзи, и от мен се изтръгна лек смях. Не исках да се смея, но когато си толкова щастлив, е трудно да се сдържиш.
– И аз искам да отида там.
Изражението му омекна, когато обгърна лицето ми с ръка.
– Независимо какво ще се случи, ти си всичко за мен. Винаги ще си на първо място. Кълна се.
Мислеше ли, че се притеснявам, че клуба е по-важен от мен? Разбирах, че те бяха станали негово семейство и не смятах да се намесвам между него и „Съд“.
– Искам да ми се довериш отново – продължи той. – Трябва да знам, че ми вярваш и че знаеш, че никога не бих направил нещо, което да те нарани. Вече не съм обърканото хлапе. Аз съм мъж, който ще се бори за теб.
Аз му вярвах. Може би не беше разумно да му вярвам толкова скоро, но дори и тогава, ако ми беше обяснил и се беше извинил, щях да му простя. Толкова много го обичах и не бих могла да обичам някого така, както обичах него, ако не му вярвах.
– Вярвам ти – отговорих.
Той вдъхна, ноздрите му се разшириха, после издиша.
– Добре. Защото ти се кълна, че отсега нататък ти си в центъра на всяко мое решение.
Усмихнах се.
– Не се притеснявай, че ще ревнувам от клуба. Ако за това става въпрос. Няма да го направя. Знам, че е важно за теб.
– Не толкова важно, колкото теб.
Нямаше да настоявам. Просто кимнах.
– Добре.
Ръцете му се плъзнаха по талията ми и ме привлече към себе си. Не каза нищо повече, докато наведе глава и устните му покриха моите. Слънчевата светлина се усещаше по-топла, звуците на водата, разпръскваща се от бриза, бяха по-ясни, а света ми беше съвършен. Всичко благодарение на Рим. Той го направи така.
В целувката му имаше глад, сякаш не можеше да се насити на вкуса ми. Ръцете му ме стиснаха по-силно и ме притиснаха към него. Дълбоко ръмжене последва, след което ръцете му се плъзнаха по дупето ми и ме издърпаха нагоре, докато пръстите на краката ми едва докосваха земята.
– По-добре да се върнем на поляната – каза той с дрезгав глас. – Не искам да правим шоу пред съседите.
Той ме пусна, хвана ме за ръката и започна да върви решително обратно през дърветата. Всички чувствителни части на тялото ми бяха в напрежение от очакване. Първичният блясък в очите на Рим ме възбуждаше, а мисълта, че ме желае толкова силно, че ще ме чука тук, на открито, където някой може да дойде и да ни хване, ме караше да треперя.
Бяхме почти до мотора, когато той спря и се обърна към мен, преди да хване края на потника ми и да го издърпа над главата ми. Очите му пламнаха, взирайки се в гърдите ми.
– Свали сутиена си. – Гласът му звучеше като заповед.
Протягах ръце назад, за да го откопча, след което го оставих да падне по ръцете ми и да се търколи по тревата.
– Сега долната част. – Гласът му беше малко по-мек.
Разкопчах шортите и леко се разтреперих, но не от нерви. Отчаянният начин, по който ме гледаше, ме караше да ми треперят коленете. Бих направила всичко, което ми поиска, стига да ме гледаше по този начин. Чувствах се красива и секси. Той не беше сигурен, че ще го направя, съдейки по изненадата в очите му, когато започнах да спускам шортите, което ме накара да се усмихна.
За да го дразня, се поколебах пред бикините си и погледа му се премести от тях към лицето ми, но той ме хвана да се усмихвам и тъмна усмивка се появи на устните му.
– Можеш да го направиш или аз ще го направя, но бикините ще паднат – предупреди ме той.
– Само аз се събличам. Изглежда малко несправедливо.
Той повдигна вежда към мен, след което съблече кожения си елек и го хвърли на земята пред мен.
– Облечи го, когато свалиш бикините – каза той, след което издърпа тениската си през главата и я остави да падне на земята до него.
Свалих бикините си, докато слушах ципа на дънките му, след което вдигнах елека му, преди да се изправя. Той спря, за да ме наблюдава.
– Облечи го. Искам да си гола и в моята кожа, когато те чукам – каза с дрезгав глас. – Нямаш представа колко пъти съм свършвал, мислейки си за теб така. Наведена с ръце на мотора ми, докато аз се потапям в теб.
Изтръпване прониза тялото ми от образа, който беше създал в съзнанието ми, и аз облякох жилетката, без да откъсвам поглед от него. Мускулите на врата му се напрегнаха и вените изпъкнаха. Исках да ги докосна с пръсти.
– Ммм – промърмори той, изглеждайки доволен, и смъкна дънките и боксерките си едновременно.
Захапах долната си устна при вида на голата му ерекция. Металът на върха отразяваше слънцето. Когато си събу ботушите и панталоните, той се приближи към мен. Твърдите му, изваяни бедра бяха със същия златистокафяв цвят като останалата част от тялото му. Как беше потъмнил толкова тази част от краката си? Досега не бях се замисляла над това. Но като го видях в такава светлина, се зачудих.
– Отиди до мотора ми. Постави дланите си на седалката и разтвори краката си – каза той, когато стигна до мен.
Погледът му, който бавно се плъзна по тялото ми, ме накара да настръхна, въпреки че въздуха не беше хладен. Обърнах се, отидох до мотора и направих както ми каза, после погледнах назад през рамото си.
Притежателният му поглед ми напомни на хищник, който е намерил жертвата си.
– По дяволите, изглеждаш добре – промърмори той и запълни разстоянието между нас, без да откъсва поглед от гърба ми. – Искам да те чукам силно, Ангелско лице.
Изпуснах трепереща въздишка, несигурна какво означаваше това. Мислех, че вече бяхме се чукали силно. Но кимнах.
– Добре. – Гласът ми звучеше задъхан.
Ръката му се отдръпна и силен шлеп ме накара да извикам, когато се удари в дясното ми бедро.
– Боже, това е прекрасно.
Удоволствието в гласа му превърна болезненото усещане в тръпка между краката ми. Цялото ми тяло трепереше, докато пръстите му галеха нежната кожа.
– Отпечатъкът от ръката ми върху перфектната ти кожа.
От устните ми се измъкна стон и той вдигна поглед, за да срещне моя.
Наведе глава, а в очите му се появи зловещ блясък.
– Готова ли си за члена ми?
– Да – отговорих, звучейки толкова нуждаеща се, колкото се чувствах.
Той се протегна и ме хвана за косата, стисна я в юмрука си и леко ми дръпна главата назад.
– Чукали ли са те някога грубо, бебе? – Попита, докато подутата му, дебела главичка се притискаше към входа ми.
Не бях сигурна, че съм. Поне не в смисъла, в който той го имаше предвид. Защото бях правила секс само с него и с Еймън, а… Сексът с Еймън никога не беше груб.
– Не мисля – прошепнах.
– Добре – отговори той, звучейки доволен.
Плъзна ръка между краката ми и аз извиках, когато пръстът му докосна клитора ми.
– Това е мокра путка – каза той, докато продължаваше да си играе с нея. – Членът ми ще влезе лесно.
Захапах долната си устна, докато очакването ме обзе. Бях толкова близо до оргазъм само от това, че ако продължаваше да говори, бях сигурна, че ще свърша.
Затворих очи, докато той дръпна главата ми още по-назад, и задържах дъха си. Пръстите му се забиха в бедрото ми, точно преди да ме прониже. Трябваше да се хвана за седалката, за да не се преместя напред от удара.
– Рим! – Изкрещях името му, най-накрая изпълнена с него.
– Това е – изръмжа той. – Вземи члена ми и го стисни.
Вече бях там, на прага на мощен оргазъм.
– Рим – задъхах се, слушайки пляскането на телата ни, докато той се отдръпваше и после се забиваше в мен.
– Това е моята путка, единствената путка, която искам. Да, мамка ти. – Той изрече думите с дрезгав глас.
Пусна бедрото ми и ръката му се плъзна под кожата, за да се притисне към голия ми гръб. Пиърсинга му удряше целта с почти брутална сила, но аз сякаш жадувах за това, защото се въртях в спирала към блаженство.
– Моя – каза той и това беше всичко, което беше нужно.
Чух гласа си да вика името му, докато тялото ми трепереше и екстаза ме обземаше.
– Моя! Моя! – Изкрещя той. – Мамка му, бебе! Това е! МАМКА МУ! О, по дяволите, да. Изпръскай се върху члена ми. АХ, МАМКА МУ!
Главата ми падна напред, когато той пусна косата ми, а ръката му ме прегърна, притискайки гърба ми към гърдите му, докато тялото му трепереше. Аз стенех, докато изблика му ме изпълни дълбоко. Едната му ръка хвана гърдата ми и я стисна.
Стояхме там, дишайки тежко. Удовлетворени. Притежавани.
– Това беше много по-хубаво, отколкото си представях – прошепна той близо до ухото ми, което ме накара да се кикотя. Той се притисна по-близо и изстена: – Нараних ли те?
Започнах да клатя глава, но се спрях.
– Още не съм сигурна. Колко лоша следа остави на дупето ми? – Попитах с усмивка.
Ръката му покри чувствителното място.
– Не е лошо. Поне не толкова лошо, колкото искам да го направя. – Отмести косата ми назад над рамото ми и ме целуна по врата. – Питах за путката ти. Счупих ли я?
Поклатих глава.
– Не, но съм сигурна, че те не се счупват.
– Ммм – беше единствения му отговор.
Извих врата си, докато той продължаваше да ме целува и да гали гърдите ми.
– Продължавай така и ще съм готова за още един рунд.
– Добре. Това е идеята – отговори той и леко ме ухапа по извивката на врата ми.
– Можем да се върнем в клуба и да продължим в стаята ти – предложих.
– По-добре да останем тук. Далеч от всички останали. На мястото, където ще построим къщата си. Веднага щом ми кажеш каква къща искаш.
Замръзнах, после обърнах главата си, за да срещна погледа му.
Той целуна върха на носа ми.
– Не изглеждай толкова изненадана, Ангелско лице. Винаги си била ти. Купих земята, но никога не построих нищо, защото загубих единствената жена, с която исках да построя къща. Но сега си тук. Ти си моя. Твърде стари сме, за да губим време. Готов съм да имаме живота, който пропуснахме.