***
Исках да попитам Саксън за този Блейз, но Трев вече вървеше в нашата посока. Синьо-зелени бански гащета висяха на бедрата му, тъмната му коса беше мокра и пригладена назад, а гърдите му блестяха от капките вода. Ако не бях видяла ремейк на Адонис в къщата му, гърдите му може би щяха да ми направят впечатление.
– Успя да дойдеш – каза той, без да откъсва поглед от мен.
– Говорил ли си с Блейз? – Попита го Саксън.
Трев се намръщи.
– Не. Днес е щастлив ден. Защо?
– Търси Емпайър.
Трев сви рамене.
– Това е конен бизнес. Не е моя работа. Може да се обади на татко.
– Каза, че не отговаря – отговори му Саксън.
Трев му се усмихна широко и вдигна чашата в ръката си, която, бях сигурна, не беше само сода.
– Не ме интересува. Не е мой проблем. Имам парти да организирам.
– Закъсняваш – каза брюнетка с тяло на модел, когато стигна до нас. Тя притисна гърдите си към тези на Саксън и сложи ръка на бузата му, преди да се наведе и да покрие устата му с нейната.
– Мади, запознай се с Деклан – каза Трев и ми подаде ръка. – Сега нека оставим тези двамата да се гушкат и да ти намерим нещо за пиене.
Не ми се струваше, че имам голям избор. Познавах двама души тук и да стоя до този, който в момента се целуваше, ми се струваше неудобно. Но нямаше да държа ръката на Трев. Вместо това се преместих да застана до него, а той ми се усмихна, сякаш това, че не го докосвах, беше нещо, което скоро щях да преодолея.
– Имам всичко. Какво ще пиеш? – Попита ме той и аз тръгнах с него към бара, където имаше истински барман.
– Клубна сода? – Попитах го.
Той завъртя очи.
– Хайде, Мади. Можеш и по-добре. А какво ще кажеш за малко водка в тази сода? – Попита той.
Аз поклатих глава.
– Аз не пия. – Защото баща ми беше алкохолик и заради зависимостта му, той и брат ми бяха мъртви. Не казах последната част обаче.
– Сода – каза той на бармана, след което се облегна на бара и ме изучаваше.
– Искаш ли да ми дадеш роклята? Ще се погрижа да не се намокри.
Погледнах останалите и осъзнах, че съм единствената, която е облечена. Моят бански беше скромен в сравнение с повечето от това, което виждах. Ахнах, когато едно момиче с дълга руса коса се обърна и голите ѝ гърди се показаха. Огледах останалите в басейна и видях още две момичета без горнища.
Поклатих глава.
– Няма проблем.
Той въздъхна, но запази усмивката си.
– Ще ме дразниш с тази рокля ли?
Повдигнах рамене. Не затова я носех, но ако това искаше да си мисли, нямаше проблем. Бикините ми покриваха повече от това, което носеха другите жени тук, но аз предпочитах да остана облечена.
Погледът ми се върна към Саксън, който сега разговаряше с момичето, което Трев беше нарекъл Деклан. Тя беше прегърнала ръката му и беше наклонила глава назад, за да го погледне. Косата ѝ падаше в гъсти, пищни вълни по гърба ѝ, едва докосвайки талията ѝ. Беше красива и беше ясно, че Саксън също мислеше така. Тя имаше цялото му внимание. Тя също все още носеше горнището на банските си.
– Тя ще те мрази – каза Трев, привличайки вниманието ми обратно към себе си. Той ми подаде чаша с лед и сода.
– Коя? – Попитах, като я взех от него.
– Деклан Деламор – отговори той, усмихвайки се, докато отпиваше от тъмната течност в чашата си.
Познах миризмата на уиски. Когато баща ми имаше добра седмица, той си позволяваше да купи бутилка евтино уиски.
– Защо ще ме мрази? – Попитах го.
– Защото си красива и живееш в къщата на Саксън. Точно в края на коридора. – Той сви рамене. – Да, Саксън никога не я е мамил през годината, откакто са официално заедно. Но тя все пак ще те вижда като конкуренция.
Отпих от содата си.
– Гледала ли се е в огледалото? – Попитах, мислейки, че е абсурдно да ми завижда.
– А ти? – Попита ме Трев.
Аз завъртях очи. Той флиртуваше и щеше да продължи, докато не се появи друго момиче, което да приеме ухажванията му. Знаех как става. Скоро щях да си пия напитка в ъгъла, криейки се от действието.
– Не съм ти представян. – Момче, малко по-ниско от Трев, с по-тънко телосложение, пясъчноруси къдрици и приятелски кафяви очи, застана пред нас.
– Оливър, това е Мади, новата ми приятелка – отговори Трев, след което се наведе и прошепна високо: – Мади, това е Оливър. Той е брилянтен, учи в Харвард и е ужасно скучен.
Оливър изглеждаше развеселен.
– Бих казал, че един ден ще работиш за мен, но и двамата знаем, че това е шега.
Трев се разсмя.
– Трев няма да работи за никого. Когато си от кралското семейство, не ти трябва работа – каза русокоса жена, облечена само с малки черни бикини и с перфектно гладка, бледа кожа, докато се приближаваше към нас, след което прегърна Трев. Голите ѝ гърди се притиснаха към него и аз се почувствах неудобно, сякаш гледах нещо, което не трябваше да виждам.
– Плувай с мен – каза тя, като му намигна с дългите си, гъсти, тъмни мигли.
Трев ѝ се усмихна криво.
– А, бих искал – и ще го направя – но в момента имам нова приятелка, която не мога да изоставя.
Тя ме погледна с котешките си зелени очи и бързо огледа лицето и тялото ми.
– Тя прилича повече на типа на Оливър. Знаеш, скучна.
– Цък-цък, коте – каза Трев и нежно прибра част от косата ѝ зад ухото. – Бъди мила.
– Ще правя компания на Мади, докато ти отидеш да плуваш. Така ще имаме възможност да се отегчим взаимно – предложи Оливър, като гласа му беше забавен, а не обиден.
Трев се намръщи в посока на Оливър, сякаш той беше казал нещо неприятно.
– Много мило от твоя страна, Оли – каза момичето и прокара дългия си червен нокът по брадичката му. – Винаги си толкова мил с всички. – Тя удължи последната дума и ми хвърли триумфална усмивка.
Ако си мислеше, че печели нещо, като ми отнема Трев, беше далеч от истината. Оливър изглеждаше по-лесен за общуване. Никога не бях срещала човек, който да е учил в университет от Иви Лийг. Бях любопитна.
– Мисля, че засега ще остана тук с Мади – отговори Трев.
– Шанел! – Извика друго момиче без горнище във водата, което седеше на раменете на едно момче, и червенокосата се обърна да я погледне. – Ела да си играем!
Червенокосата, която предполагах, че е Шанел, хвърли на Трев последен поглед с нацупена устна.
– Ела да ме потърсиш, след като я настаниш. – Тя си тръгна, сякаш всички погледи на партито бяха насочени към нея. Ако бяха мъжки, имаше голяма вероятност да е права.
– Винаги толкова приятна – каза Оливър с толкова саркастичен тон, че не можах да се въздържа да се усмихна.
Бих се насладила на компанията на Оливър.
– Мислиш ли, че е смешно? – Попита Трев и аз погледнах към него, за да видя, че ми се усмихва.
Вдигнах рамене.
– Малко.
– Оли е истински комедиант – съгласи се той и ми намигна.
– Трев! – Извика друг женски глас и той въздъхна, след което ме хвана за ръката.
– Съжалявам, Оли, приятелю, но трябва да отидем някъде – каза той и ме дръпна зад себе си, докато минаваше покрай бара и се насочваше към друга къща. Къща с нормални размери, скрита точно зад ъгъла.
– Кой живее тук? – Попитах, изненадана, че има къща толкова близо до тяхната. Изглеждаше странно.
Трев се обърна към мен.
– Къде? – Попита той.
Посочих къщата, към която вървяхме.
– Къщата с басейна? Никой не живее там. Това е къща с басейн.
Спрях да вървя и погледнах къщата по-отблизо.
– Тази? – Попитах го.
– Точно така – отговори той с лека усмивка.
– Трев – казах, слагайки ръка на хълбока си, докато продължавах да гледам къщата – защо някой би имал нужда от толкова голяма къща до басейна? Ако никой не живее в нея, какъв е смисъла?
– По дяволите, не знам. Какво имаш предвид? Това е къща до басейна.
Осъзнах, че без значение как ще го формулирам, Трев няма да разбере какво питам. Върнах погледа си към него.
– Защо отиваме в къщата до басейна? – Попитах го.
Погледът му падна върху лятната ми рокля.
– За да се отървем от тази рокля, за да можем да плуваме. Или по-добре, да влезем в джакузито.
– Няма да правя това… С теб – казах аз. – Това флиртуване, което правиш? Губиш си времето. Знам каква е играта ти. Не е за мен. Освен това, не възнамерявам да разголвам гърдите си, ако това е изискване на това парти.
Усмивката му изчезна и той прекара ръка през все още влажната си коса.
– Мислиш, че играя игра? Току-що се запознахме. Едва ме познаваш. Може да съм най-искрения човек, когото си срещала – отговори той.
Въпреки че изглеждаше искрен, докато го казваше, в очите му имаше блясък, който ми подсказа, че ме дразни.
– Знам каква игра играеш, милионерче. Не ме интересува да я играя.
– Ауч – отговори той, слагайки ръка на сърцето си, сякаш го бях наранила.
– Но можем да бъдем приятели. Ако искаш да си ми приятел, разбира се.
Първоначално той не каза нищо, но накрая кимна.
– Добре тогава. Да бъдем приятели – каза той. – Но само ако се съблечеш до кръста.
Хвърлих му раздразнен поглед, а той отметна глава назад и се разсмя. Разклатих глава и започнах да вървя към къщата до басейна, в която можеше да живее комфортно семейство от пет или шест души.
– Ей, Мади – извика той.
– Да? – Попитах, обръщайки се към него.
– Аз не съм милионер – каза той.
Намръщих се и протегнах ръце към къщата до басейна.
– О, така ли? – Попитах саркастично.
Той кимна с глава.
– Да, така е – отговори той, след което се протегна покрай мен, за да отвори вратата. – Аз съм милиардер – отговори той и ми намигна.