Глава 4
– Нямах дори лукса да живея в социално жилище, баща ми беше алкохолик, който се мъчеше да си запази работата, а сега съм сираче без нито лев – прошепнах си, докато се гледах в огледалото.
Какво правех в тази къща с тези хора, облечена в яркорозов бански, който, като се замислих, всъщност не покриваше добре гърдите ми? Обърнах се, за да видя задника си, и се сгърчих от липсата на плат. Мелани не осъзнаваше ли, че не бях стройна като нея? Не бях с наднормено тегло, но и не бях толкова слаба като нея.
Въздишайки, помислих да разпусна косата си, за да падне върху раменете ми и да покрие малко деколтето ми, но тогава щеше да се намокри и нямаше да има голям ефект.
Чукане по вратата ме стресна.
– Готова ли си вече? Чашата ми е празна – извика Трев.
Погледнах се още веднъж и се намръщих. Трябваше просто да остана в къщата на Хюстън и да чета книга. Това не беше това, което очаквах, когато ни поканиха на парти в басейна. Но това беше първото парти в басейн, на което бях ходила.
– Идвам – отговорих и се насочих към вратата.
Когато я отворих, Трев беше до билярда и вдигаше топка.
– Искаш ли да… – Той спря да говори, когато се обърна да ме погледне. – Билярд. Да играем билярд… – Той замлъкна и после вдигна чашата си. – Да, ще ми трябва още едно питие, приятелко.
Отиде до вратата и я отвори.
– След теб – каза.
– Нямам кърпа – казах.
– Имаме ги в бара, в шкаф за затопляне. Можеш да вземеш една, когато ти потрябва.
– Разбира се, че имате шкаф за затопляне на кърпи – отговорих, усмихвайки се, докато минавах покрай него.
Когато вратата се затвори зад нас, той изпусна въздуха, който беше задържал.
– Боже – промърмори той и аз се обърнах да погледна и видях, че се взира в задника ми.
– Трев – казах аз и той неохотно насочи вниманието си обратно към лицето ми.
– Да, а, да, едно питие – промърмори той.
Изчаках, докато не се приближи до мен, преди да тръгна. Нямаше да вървя пред него, ако щеше да ми гледа задника. Може би не исках да излизам с Трев, но той беше мъж и не ми харесваше идеята да ме изучава отблизо, за да види недостатъците ми.
Не погледнах никого в очите. Концентрирах се да стигна до бара, за да може Трев да си вземе питие, а аз да си взема кърпа, с която да се обвия.
– А, ти, а, отиваш да плуваш? – Попита Саксън и аз обърнах глава към гласа му. Той беше сам, седнал на шезлонг с питие в ръка.
– Ще я заведа в джакузито – отговори Трев.
Той се изправи.
– Ще дойда с теб.
– Чудесно – провлачи Трев.
Саксън присви очи, докато гледаше приятеля си.
– Не ми се струва, че искаш компанията ми.
– Къде е Деклан? – Попита го Трев.
Саксън сви рамене.
– Не знам.
– Не трябва ли да я потърсиш? – Попита Трев.
– Не – отговори Саксън.
Трев остави чашата си на бара и бармана му даде друга, без да е необходимо да поръчва.
– Искаш ли нова сода? – Попита ме той.
– Не, благодаря. Засега съм добре.
Навън беше 33 градуса, така че джакузито беше празно, разположено на голяма скала с изглед към басейна. До него имаше водопад, който се спускаше от още една голяма скала.
– Трев – извика дълбок глас, който веднага разпознах от по-рано.
Трев измърмори и бавно се обърна към Блейз.
– Какво? – Попита той, по-скоро раздразнен, отколкото уплашен.
– Вътре. Веднага – заповяда той. – Вземи си телефона.
– В момента съм на парти – отговори Трев. – Виждаш ли хората?
Изражението на Блейз не се промени.
– Влизай вътре с проклетия си телефон, преди да прекратя партито.
Трев удари чашата си в бара.
– Проклет задник – промърмори той.
Блейз стоеше там, чакайки Трев да се движи, когато ръката на Трев докосна ръката ми.
– Няма да се бавя.
Гневният поглед на Блейз се премести към мен за кратка секунда, после отново към Трев.
– Движи се бързо.
– И? – Отговори Трев и се втурна покрай Блейз към къщата.
Когато изчезнаха вътре, Саксън се наведе към мен.
– Искаш ли да поплуваш? Тази гореща вана няма да е много освежаваща в тази жега.
Разбира се, той беше прав, но имаше един проблем. Аз не можех да плувам. Това беше първия бански костюм, който носех откакто бях на девет години. Дори и тогава не плувах. Играех в пръскалките в различните апартаменти, в които живеехме. Баща ми не ни водеше на езера или басейни. В нашия дом никога не е имало ваканции или летни дейности.
– Не мога да плувам, а освен това мисля, че съм прекалено облечена за този басейн.
Реших просто да бъда честна. Той все пак щеше да разбере. Живеех в неговата къща и беше лято във Флорида.
Веждите му се събраха.
– Наистина? Не можеш да плуваш? – Попита той.
– Не, Саксън. Обичам да лъжа за неща, които са ми неудобни – отговорих саркастично.
– Да, права си. Съжалявам. – Той изглеждаше замислен, докато гледаше към водата. – Имаме басейн. Сигурно си го виждала. Не е толкова впечатляващ. Какво ще кажеш да те науча да плуваш? – Каза той, като погледна отново към мен.
Не бях сигурна как да се чувствам по този въпрос. Ами ако не можех да плувам и се удавях, докато той се опитваше да ме научи? Бях на път да го помоля да ме остави да си помисля, когато Деклан се появи до него и прегърна ръката му – или поне изглеждаше, че се опитва.
– Не се върна във водата. – Тя го погледна нацупено. – Джереми трябваше да ми бъде опора по време на войната.
Саксън ѝ отвърна с нещо, което приличаше на принудена усмивка.
– Съжалявам.
Тя ме погледна с явна омраза. Разбира се, беше моя вината, че Саксън я беше оставил. Искаше ми се да завъртя очи.
– Отивах да си взема още едно питие – казах, търсейки причина да се измъкна от тази ситуация.
Без да чакам отговора на Саксън, се отдалечих от тях и отидох да си взема още една сода. Докато стоях зад няколко други хора на опашката, силни гласове се разнесоха над басейна и аз се обърнах, за да видя трима мъже, които явно бяха по-възрастни от студентите. Тълпата им направи път, сякаш бяха кралски особи, или може би се отместиха, защото се страхуваха. Двама от мъжете носеха каубойски шапки, а третия имаше къса прическа. Дънките и ботушите им ясно показваха, че не бяха дошли за партито на басейна.
– Мамка му – промърмори мъжа пред мен, докато поглеждаше в тяхна посока.
– Просто завиждаш – каза му момичето до него.
– Каквото и да е – отговори той и си тръгна, оставяйки я да стои там.
Тя се засмя, а после се върна да гледа тримата по-възрастни мъже.
– Изглежда, че може би прекъсваме нещо – каза този с черната каубойска шапка с усмивка.
Мислех, че никой няма да каже нищо, когато Саксън излезе от тълпата. Мъжът с подстригана коса погледна Саксън.
– По дяволите, Сакс, още не си ли разбрал, че си по-добър от тази тълпа? – Провлачи той.
– Гейдж – отговори той с усмивка. – Не знаех, че си се върнал в отпуска.
Той прокара ръка по почти обръснатата си глава.
– Вчера се прибрах.
След това Сакс протегна ръка към него.
– Радвам се, че се върна.
Мъжът, когото наричаше Гейдж, стисна ръката на Сакс и двамата се поздравиха.
– Израстнал си. Най-накрая – отговори мъжа с усмивка.
– Да, по-голям е – каза мъжа с кафявата каубойска шапка и плесна Сакс по гърба. – Трябва да го видиш как укротява мустанга в Мозес Майл. Наистина е гадняр.
– Ти можеш да останеш – каза този с черната каубойска шапка достатъчно силно, за да го чуят всички. – Останалите можете да си тръгнете – каза той и погледна строго към тълпата.
– Освен тази. – Той посочи русокосата с голи гърди. – Донеси тези двойни Д-та тук и седни в скута на татко.
Аз се сгърчих. Наистина ли току-що каза това? Русокосата му се усмихна и излезе от басейна, без да откъсва поглед от него.
– Тя законна ли е? – Попита момчето Саксън.
– Да, на осемнадесет е – отговори му Саксън.
Стоях там и гледах как хората започнаха да събират чантите си. Хората разговаряха на групи, погледите им се насочваха към тримата по-възрастни мъже, а след това бързо се отвръщаха. Две други момичета без горнища се приближиха към мъжа, когото Саксън наричаше Гейдж. Той изглеждаше доволен от вниманието им. Когато първата от тях стигна до него, той обгърна гърдите ѝ с ръце и ѝ каза нещо с нисък глас, което я накара да се кикоти.
Вече не бях на опашката за питие, тъй като хората пред мен се бяха преместили, за да си вземат нещата и да си тръгнат. Погледнах бармана, който ме наблюдаваше. Несигурна дали да поръчам сода или не, погледнах назад към Саксън. Деклан беше с него и двамата обсъждаха нещо. Тя не изглеждаше щастлива от каквото и да беше то.
– Оставаш ли? – Попита ме бармана.
Преместих погледа си обратно към него.
– Нямам представа – отговорих честно.
– Може би е по-добре да си тръгнеш – предложи той.
Кимнах. Може би беше така. Вместо да поръчам още едно питие, погледнах обратно към басейна и реших да си взема нещата. Цялата тази сцена беше странна и объркваща.
– Мади! – Гласът на Трев извика името ми и аз се обърнах, за да го видя как идва към мен. Изчаках да ме настигне. – Къде отиваш? – Попита той.
– Да си взема нещата – отговорих, а после погледнах тримата мъже зад него. – Не знам кои са от родео отбора, но казаха на всички да си тръгнат и тъй като тълпата се подчинява, реших, че и аз трябва да го направя.
Ъгълът на устата на Трев се изви.
– Нарече ли ги родео отбор? – Попита той.
Аз кимнах.
Тогава той се разсмя.
– Брилянтно, по дяволите. – Той протегна ръка към мен. – Хайде.
Аз се поколебах, после сложих ръката си в неговата. В този момент той беше по-безопасния вариант. Особено ако на път беше да се разиграе сцена от Pornhub.
Саксън все още говореше с раздразнената Деклан. Тя беше сложила ръце на кръста си и говореше бързо. Нещо я беше разгневило. Съжалявах го, но той беше този, който оставаше в ситуацията. Той можеше просто да си тръгне.
– Искаш ли да влезем вътре? – Попита ме Трев, поглеждайки назад през рамото ми към нещо.
От любопитство погледнах назад, за да видя какво го караше да изглежда толкова сериозен. Желаех да не бях го направила. Червенокосата беше качила краката си върху мъжа, към когото се беше приближила. Той беше взел лявото ѝ зърно в устата си и го сучеше, докато тя се люлееше напред-назад върху него. Двете му ръце бяха обгърнали почти голия ѝ задник.
Бързо обърнах главата си обратно и почувствах как лицето ми се зачервява.
– Ще стане много по-лошо от това – каза ми Трев. – Познавайки Скайлър, тя ще свърши с двама едновременно.
– Сериозно ли говориш? – Попитах го шепнешком.
Трев се усмихна.
– Напълно.
– О – отговорих, защото честно казано, нямах думи.