Глава 5
Блейз
Копелето беше преместило коня ми, без да ми каже. Това беше поредната му демонстрация на власт, за да ми напомни кой е шефа. Засега. Той вече ме беше преместил на позиция, за която знаех, че един ден ще бъде моя. Състезанията с коне също бяха в кръвта ми и той го знаеше. Използваше го срещу мен. Копелето беше отмъстително и трябваше да се сетя, че ще направи нещо подобно, за да ме накара да направя следващата стъпка.
Аз бях сина, когото беше подготвил да поеме неговото място. Аз бях този, когото беше обучил да бъде безмилостен. Ако ставаше въпрос само за конете, това щеше да е лесно, но баща ми не беше просто коневъд. Моето наследство не беше само да поема фермата „Хюз“. Беше по-мрачно от това. Мрачност, с която малкия ми брат никога не би могъл да се справи. Трев знаеше, разбира се. Всички знаехме. Това беше нашия живот от момента, в който се родихме. Трев беше прекалено подобен на майка си. Мек, крехък, неспособен да стане това, което баща ни искаше.
Използвайки повече сила, отколкото беше необходимо, отворих вратата, водеща към басейна, и изпитах кратко облекчение, когато тълпата си тръгна. Смятах, че дължа това на момчетата. Минаха десет години, откакто завършихме гимназия, но наследството ни сякаш не избледняваше. Дори новото поколение се държеше за историите. По дяволите, минаха поне шест години, откакто някой от нас беше арестуван. Тогава бяхме импулсивни и глупави. Възрастта ни научи, че за да успееш в нашия свят, трябва да си умен. Не глупав. Първото нещо, което научих, беше да поддържам приятелски отношения с полицаите. Разбира се, знаех, че не миналото ни ги плашеше. Имаше и шепоти, неща, които никога не биха казали публично, истини, за които всички се надяваха да са лъжи.
– Намери ли го? – Извика Леви от шезлонга, с гола руса коса, прегърната върху гърдите му.
– Да – отговорих, като се насочих направо към бара.
Барманът вече ми наливаше избрания от мен бурбон, когато спрях пред него. Той работеше тук, откакто бях в училище. Кимнах в знак на благодарност, взех чашата и се обърнах, за да огледам мястото и да видя кой не е избягал.
– Майната му на това. Прекалено е горещо – каза Хък, хвърляйки кафявата си каубойска шапка към празен шезлонг и след това събличайки си ризата.
– Стани, скъпа, и ме остави да ти сваля дънките. После можеш да яздиш члена ми като добро момиче.
Блондинката стана и започна да сваля долнището на банските си. Остави им да изчистят мястото, но да оставят няколко едва законни путки, които да чукат.
– Имаме спални, знаеш ли. – По-малкият ми брат звучеше раздразнен, аз се обърнах към него и се усмихнах.
Беше ядосан, че партито му беше прекъснато. Започнах да казвам нещо, когато преместих погледа си от него към блондинката, с която беше по-рано. Тази, която беше дошла със Сакс.
Мадлин.
Погледът ѝ срещна моя и, както и по-рано, синьото, което ме гледаше, беше направо лудо. Особено под слънчевата светлина. Неспособен да се сдържа, погледнах бързо тялото ѝ в този яркорозов бански. Тя не беше гола до кръста, но не бях изненадан. Преглътнах, после отпих дълго от чашата си. Тяло като това не принадлежеше на деветнадесетгодишна.
Мамка му. Сакс и Трев щяха да се пребият един друг заради нея. Това щеше да бъде пълна загуба на време и енергия за Трев. Те не знаеха коя е тя. Не наистина.
Аз знаех.
Пръски и силен женски писък привлекха вниманието ми към другата страна на басейна. Писъкът дойде от най-малката от момичетата Деламор. Ходих на училище със сестра ѝ, Хайди – или беше Хана? Не си спомнях. Нямаше значение. Сакс правеше грешка с нея. Тези момичета бяха отгледани, за да изглеждат красиви и да се омъжат добре. Тази нямаше да е по-различна. Може би се държеше глупаво и мигаше с мигли на Гейдж, който беше скочил гол в басейна, но ръката ѝ беше здраво прегърнала Сакс.
Сакс обаче не се интересуваше от нея. Той наблюдаваше Мадлин.
– Ще чакаш, докато стареца се прибере ли? – Попита Гейдж, като излезе от басейна, уви се с кърпа около кръста и се запъти към бара.
– Той се погрижи да нямам никакъв избор – отговорих аз. Досадата в гласа ми беше очевидна.
– Поне изчистихме мястото за теб – каза той. – Е, с изключение на тези с най-големите цици и тази с Трев. Като говорим за това, брат ти е моя герой. Видя ли блондинката, с която е?
Кимнах с глава, после отпих от чашата си. Скоро ще разберат. Не исках да го обсъждам, особено тук. С нея толкова близо.
– Тя не е като другите. Виждала е много неща. Вижда се в очите ѝ – каза Гейдж.
– В очите ѝ? – Попитах го, знаейки какво е видял.
Животът на Мадлин беше бил едно шибано шоу. Остави на Гейдж да забележи, че тя е различна.
– Тя не е някаква разглезена бръмчалка. Има зрялост в нея – каза той.
Погледнах го.
– Прекалено дълго си бил на мисия – казах бавно, въпреки че той беше по-близо до истината, отколкото ми беше удобно.
Тя беше силна. Никога не е имала избор да бъде нещо друго.
Гейдж се усмихна.
– Ако имаш предвид, че трябва да си легна с някоя, прав си. – Той се протегна и стисна дясната гърда на момичето, което се беше приближило, за да се хване за ръката му.
– Готова ли си да ми духаш, скъпа? – Попита я той.
– Вероятно искаш да намериш някоя, която може законно да пие алкохол – казах му аз.
– Тази уста изглежда достатъчно сладка – каза той, като я погали с палеца по долната устна. – Сигурен съм, че можеш да духаш много добре.
Знаех, че скоро ще я наведе над стола и ще я чука отзад.
Погледнах към Трев, който се наведе близо до Мадлин. Казваше ѝ нещо, а после двамата се обърнаха и тръгнаха към басейна. Гледката отзад беше толкова добра, колкото и отпред.
Гейдж изсвири тихо и не ми се наложи да го погледна, за да разбера, че и той я гледа как си тръгва.
– По дяволите – каза той.
Да. По дяволите.
– Кълна се в Бога, в момента живея чрез Трев и никога не съм мислил, че това ще се случи – добави той.
Взех още една голяма глътка, за да не кажа нищо повече.
– Скъпа, не се дръж така. Твоята секси уста ще ме накара да забравя всички жени освен теб. Кълна се.
Погледнах към Сакс и видях, че сега седеше изправен, напълно игнорирайки приятелката си, докато гледаше брат ми и Мадлин да отиват към басейна.
Три… Две… Едно…
И той се изправи. Да, това нямаше да свърши добре за приятелката му. Сега той ги следваше, а момичето Деламор го повика, но той я игнорира.
– Залагам на Сакс – извика Хък.
Поклатих глава и отпих още една глътка. Въпреки че, що се отнася до Мадлин, бях съгласен. Тя щеше да разбере брат ми.
Що се отнася до битките, Трев беше красиво момче, което беше разглезено, но беше от Хюстън. Сакс знаеше това и знаеше какво означава. Между тях нямаше да има битка. Момчетата знаеха това толкова добре, колкото и аз.
Момичето Деламор се изправи и погледна Саксън с гняв, преди да хвърли косата си през рамо и да се насочи към входа на къщата.
– А, толкова скоро ли си тръгваш? – Попита я Хък.
Тя се спря и го погледна, сякаш щеше да премине към него. Но не го направи. Уважавах това.
Червенокосата, която сега яздеше Леви, стенеше, докато той я хващаше за талията и я повдигаше нагоре-надолу върху пениса си.
– О, Боже! – Извика тя силно.
Гърдите ѝ подскачаха и аз се наслаждавах на гледката, докато пиех още едно питие.
– Смучи го, бебе – изстена Гейдж зад мен. – Точно така. Точно така. Ще изстрелям спермата си в тази малка уста, а после ще те чукам, докато не можеш да ходиш.
Дишането му стана по-тежко и чух как тя се дави. Звукът накара пениса ми да се втвърди.
Вратата на къщата до басейна се отвори отново и Мадлин излезе с роклята, с която беше дошла, а двете момчета бяха до нея.
Беше разпуснала косата си и тя висеше над дясното ѝ рамо. Въпреки че не можеше да е по-висока от 165 см, имаше страхотни крака.
Наблюдавах изражението на лицето ѝ, когато видя няколкото сексуални актове, които се извършваха около мен. Когато погледа ѝ срещна моя, ѝ кимнах с шапката си и ѝ се усмихнах. Изражението на шок на лицето ѝ, когато погледа ѝ се премести към момичето, което крещеше името на Леви, накара пениса ми да затупти.