Глава 4
Лайла Кейт
Да танцувам с Ел в този бар не беше първия ми танц в бар. Вече бях танцувала веднъж, докато бях в колежа. Една приятелка от отбора по танци беше организирала двадесет и първия си рожден ден в местното заведение. Аз отидох. Танцувах. Тръгнах си рано и се прибрах вкъщи преди полунощ трезва. Но това беше старото ми аз.
– Мисля, че искам още едно питие – казах на Ел след танца ни.
Той се усмихна, сякаш се забавляваше.
– Нещо конкретно?
Почти казах мартини и се спрях.
– Каквото и да е.
Той се засмя и видях как вдигна ръка, сигнализирайки на сервитьорката, която носеше поднос с малки чаши, пълни с желе. Тя дойде и той взе две чаши от подноса ѝ.
– Благодаря.
После ми подаде едната.
– Какво е това? – Попитах, държейки чашата с желирано мляко пред себе си.
– Шот с желе. Дори е по-добър от баровата напитка. Това е клубна напитка.
Клубът, за който говореше, беше различен от клуба, в който бях израснала, и аз знаех това. Реших, че защо не. Опитах я бавно.
– Това е шот, Лайла. Не го вкусвай. Просто го изпий.
Не исках да разочаровам нито него, нито мен, затова направих, както каза Ел.
Когато свърших, си помислих, че вкуса му е вкусен като на ягодово желе.
– Какво мислиш?
– Хареса ми.
Той ми подаде чашата за шот, която държеше.
– Никога не съм смятал, че мъж изглежда правилно, когато прави шот с желе. Вземи тази.
И аз го направих.
Не бях сигурна какъв алкохол имаше в тях, но главата ми беше по-лека и се чувствах щастлива. Ел взе и двете чаши, отново вдигна ръка и ги постави на подноса, който сервитьорката беше донесла до нас.
– Готова ли си за още един танц? – Попита той.
Пристъпих обратно в прегръдките му и затанцувахме. Този път не осъзнавах никого около нас и не се притеснявах. Наслаждавах се на себе си. Повлияна от музиката, се отърсих от задръжките си. Засмях се. Чух собствения си смях и се почувствах добре.
Едва след три танца, когато Ел взе едно питие от подноса и го изпи, се зачудих колко е часа. Трябваше да се обадя на майка ми. Трябва да се обадя на Нейт.
После осъзнах, че това е старата Лайла Кейт. Това беше новата.
Танците ни продължиха. Движенията ни ставаха все по-секси. Докосването стана по-интензивно и сърдечния ми ритъм малко се ускори. Харесваше ми да съм близо до Ел. Харесваше ми начина, по който ръцете му се плъзгаха по бедрата ми и галеха дупето ми. Когато гърдите ми се допряха до гърдите му, контакта беше сякаш пулсиращо електричество в мен. Всички тези чувства бяха нещо ново за мен. Бях се опитвала да чувствам това и преди. Никога не се беше случвало. Винаги съм била толкова напрегната и несигурна. Но на Ел беше лесно да се доверя, а начина, по който се усмихваше, можеше да привлече и монахиня.
Главата му се спусна и дъха му беше горещ върху врата ми. Изтръпнах, когато ме гъделичкаше по ухото.
– Отиди някъде с мен.
Забавих танца ни до спиране. Това беше момента. Шансът ми да направя нещо наистина диво. Да се освободя от старото си аз. Да се превърна в някой друг. Имах нужда от това. Исках го. Исках Ел, а от известно време насам нямаше човек, който да ме привлича. Не бяха само шотовете. Харесвах го и преди да започна да пия.
– Добре – отвърнах достатъчно силно, за да може той да чуе.
Той ухапа нежно ушната ми мида.
– Ще взема чантата ти от Лариса.
Кимнах и излязох с него от дансинга.
Той взе чантата ми от леля си, на която я беше предал, когато излязохме от бара на дансинга. След това дойде направо при мен.
– Колата ти тук ли е? – Попита той.
– Да.
– Не съм сигурен, че някой от нас трябва да шофира още. Разходи се с мен по плажа.
Трябваше да се съглася. Не бях сигурна, че трябва да се кача зад волана, а и той беше пил повече от мен. Ръката му се плъзна по моята и пръстите ни се сплетоха. Вървяхме на лунната светлина през пътя и надолу към плажа в мълчание. Музиката от Лайв Бей избледня в далечината.
На брега беше уединено и спокойно. Много пъти бях ходила на нашия плаж през нощта. Но никога с мъж. Не и по този начин. Беше почти вълшебно.
– Много плуваш в залива? Или си на източното крайбрежие?
– Аз съм на западното и не. Наслаждавам се на красотата му, но не влизам много в него.
– Къде във Флорида живееш?
Тук се поколебах, не бях сигурна какво да кажа. Исках да оставя това момиче зад гърба си. Розмари Бийч беше малък, но беше елитен. Всички знаеха, че там живеят богати и известни хора. Той щеше да се зачуди. Щеше да задава въпроси. За миг се превръщах в Лайла Кейт Картър. Не исках да бъда отново тя.
– Малко градче. Нищо особено.
Той кимна.
– Добре. Няма да настоявам.
Въздъхнах. Звучеше така, сякаш го криех от Ел, защото не му имах доверие. Бях излязла тук сама с него. Това беше доверие.
– Не става дума за това. Това е… Не искам да бъда повече тя. Искам да бъда различна. Искам да бъда някой нов.
– Приключение – добави той.
– Да.
Той спря, когато стигнахме до тъмно и уединено място на плажа, където нямаше нищо друго освен разбиващите се вълни вдясно от нас и високата морска трева вляво. Къщите и апартаментите се бяха свили. Обърна се към мен и ръцете му поеха кръста ми. Ще излъжа, ако кажа, че не съм затаила дъх. Когато устата му срещна моята, вдишах рязко. Устните му бяха твърди, но същевременно нежни. Знаеше точно как да ги използва. Езиците ни танцуваха, докато ръцете му се движеха надолу по дупето ми, после нагоре под горнището, докато и двете му длани не обгърнаха гърдите ми.
Дишането ми вече беше неравномерно, когато палците му докоснаха зърната ми. Въпреки това, когато той повдигна блузата ми, за да я свали, се поколебах. Не бях сигурна. Не го познавах. Можех ли да направя това? Вдигнах очи и погледнах към перфектно изваяното му лице. Реших, че това е правилния момент. Истинско приключение. И той беше точно този, с когото исках да го изживея.
Позволих на Ел да свали блузата ми. Той се вгледа за момент и остави блузата ми да падне от ръката му, след което свали сутиена ми и го пусна върху блузата. Изражението му беше признателно. Забравих да дишам отново, когато главата на Ел се спусна бавно към гърдите ми, устата му покри зърното ми и започна да смуче. Държах се за главата му, защото коленете ми бяха слаби. Той сякаш знаеше от какво точно се нуждая. Спря, за да свали блузата си. Положи я на пясъка, след което направи същото с дънките си. Гледах с очарование как сега стройното му мускулесто тяло беше изложено на показ за мен. След като приключи с направата на импровизирано легло, той спусна високата си фигура, за да се облегне на дрехите си, и ме изтегли върху себе си.
Разпънах се върху него, полата ми се издигаше нагоре по бедрата и нищо не ни разделяше освен неговите боксерки и моите бикини. Ръцете му се вплетоха в косата ми, а той държеше главата ми и ме гледаше в очите.
– Ти си шибано перфектна, Лайла. Това изглежда невъзможно.
– Аз съм толкова далеч от съвършенството.
Той се усмихна и след това очите му потъмняха, което ме накара да потреперя. Погледът му падна върху голите ми гърди.
– Искам да те опитам.
Исках и аз да го целуна.
– Добре – съгласих се аз.
С едно бързо движение той ме претърколи под себе си и аз усетих смачканите му дрехи и пясъка под себе си. Изненадах се, но когато коленете ми бяха поставени върху раменете му, разбрах какво е имал предвид и стомаха ми се преобърна. Никога не бях правила това. Никой мъж не беше бил толкова близо и лично до мен. Нервността дори не започваше да описва това.
Тогава езика му се плъзна по вътрешната страна на бедрото ми и аз замръзнах. Не знам дали беше от очакване, или от страх за това, което щеше да последва. Устните, които знаеха как да се движат срещу моите, започнаха да правят същата магия между краката ми. С всяко плъзване на езика му и внимателно поставена целувка извиквах, треперех и започвах да моля. Това беше най-еротичния и вълнуващ момент в живота ми. Никога не исках да свършва. Никога.