Аби Глайнс – Като спомен – Морски бриз се среща с Розмари Бийч – Книга 1 – Част 32

Блис Йорк

Нямах обещание за още една нощ с Нейт. Аз бях тази, която направи тази среща. Насила. Това, че си прекарвахме добре или поне аз така си мислех, не означаваше, че ще получа друга среща. Той каза, че си тръгва от „Морски Бриз“.
Слушайки го да говори за секс, тялото ми изтръпна в области, които искаха да се освободят сами. Но как да му го кажа? Не бях от тези, които ще свалят всичките си дрехи и ще се качат в пикапа му. Въпреки че ми се искаше. Исках да изпитам секс с Нейт. Никога не бях правила секс, но исках да го направя. С Нейт.
Ръката му беше върху бедрото ми, така че направих единственото нещо, за което се сетих. Поставих ръката си върху неговата и плъзнах ръката му нагоре по бедрото ми, а след това я притиснах между бедрата си. Той се беше спрял до мен. Не бях сигурна дали дори диша. Сърцето ми биеше толкова бързо в гърдите от нерви и вълнение, че можех да го чуя.
– Блис – каза името ми с по-дълбок тон, докато ръката му се огъваше и стискаше вътрешната част на бедрото ми.
– Да – отговорих шепнешком.
– Сигурна ли си? – Попита той.
– Да – казах отново.
Той нямаше нужда от повече от това. Тялото му се обърна и покри моето, докато лежахме на шезлонга. Този път, когато устните му докоснаха моите, знаех, че това не е за миг. Нямаше вина. Впих пръсти в косата му и се задържах, докато твърдото му, топло тяло се движеше по мен. Това беше, което трябваше да бъде. Ето защо никога не позволявах да се стигне далеч с други момчета. Исках Нейт. Представях си, че това е Нейт. Представях си го още от петнайсетгодишна.
Едната му ръка обгръщаше лицето ми, а другата се спускаше по тялото ми, като усещаше и галеше правилните места. Искаше ми се първо да се съблека. Докосването на ръката му до кожата ми щеше да е невероятно. Свих се при тази мисъл и твърдостта на ерекцията му докосна крака ми. Тогава замръзнах. Исках да се разтъркам срещу него. Да усетя още от него, но всичко това беше ново за мен и не бях сигурна.
Езикът на Нейт се плъзна в устата ми и вкуса му ме възбуди още повече. Когато той притисна ерекцията си към мен, издадох звук, който не разпознавах. Но той го беше притиснал точно там, където трябваше да го почувствам. Точно там, където тялото ми жадуваше за контакт.
Ако бях гола точно сега, това щеше да е перфектно.
– Блис – изрече той името ми срещу кожата ми, докато устата му се отдалечаваше от моята, за да прокара целувки по шията ми. Извих се срещу него, а ръката му се плъзна под роклята ми и се придвижи още по-нагоре по тялото ми, галейки стомаха ми, преди да покрие гърдите ми. Нейт ме беше докосвал тук и преди. Но тогава бях млада и предимно експериментирахме. Не знаехме какво да правим. Все още не знаех.
Краката ми се разтвориха, за да може той да се вмъкне по-близо в тях. И можех да почувствам повече. Вместо това той се отдръпна от мен и аз започнах да протестирам точно преди да хване подгъва на роклята ми и да го дръпне нагоре по тялото ми. Повдигнах ръцете си, за да може да я свали от мен, без да има нужда да ми казва.
Блузата му ме последва, след което той започна да разкопчава панталоните си. Може би не трябваше да гледам, но бях очарована да го наблюдавам. Никога не бях виждала гол мъж. Това щеше да е първия ми. Подобно на всичко, което правеше, Нейт свали дънките си с плавна лекота, която изобщо не беше неудобна. Трябваше да бъде, но не беше.
След това се върна над мен. Боксерките му все още бяха на мястото си. Бикините и сутиена ми все още бяха там като бариери. Не исках преграда. Исках да почувствам всичко. Но тръпката от контакта кожа върху кожа, който получих, ме накара да забравя всичко останало.
Нейт целуна корема ми и извивките на гърдите ми, преди да се протегне и да откопчае обидния предмет, за да го изхвърли. Сега се чувствах гола. Изкушена. Той ме гледаше за момент и през това време исках да се прикрия. Ами ако не бях достатъчна? Ами ако не отговарях на очакванията му?
– Това… Е по-добре, отколкото си представях. А аз си го представях много. И то много.
Тогава се усмихнах. Сякаш знаеше какво трябва да чуя. Сладкото уверение ме накара да го обичам още повече.
– Нямам презерватив – каза той, като посегна към бикините ми и започна да ги спуска надолу по краката ми. – Така че ще оставя боксерките си.
Можех да му кажа, че никога няма да забременея. Не можех. Бях оцеляла след рака, но той беше отнел толкова много от мен. Най-много ме болеше това, че никога нямаше да мога да нося дете в себе си. Да му напомням за болестта си в този момент. Не исках да го правя.
Мислите ми бяха започнали да се помрачават от това напомняне, когато той премести краката ми върху раменете си. Това знаех… Бях чела за това в книгите. Бях наясно какво прави, но изведнъж се ужасих.
Не ми даде много време да го обмисля, преди езика му да докосне центъра ми и бедрата ми да се отлепят от шезлонга, а от устата ми да се изтръгне вик на удоволствие. Всички причини, поради които това ме плашеше, бяха изчезнали. Хванах с ръце тила му и го задържах там. Без да се интересувам дали това е погрешно или дали правя нещо, което не трябва. Щях да направя всичко, което той искаше, ако просто продължаваше да ме целува там. Опитваше ме. Знаех какво е оргазъм. Бях си доставяла много. Така че осъзнавах към какво се стреми тялото ми. Никога обаче не се бях чувствала така. Пръстите ми никога не бяха довеждали тялото ми до тази трепереща топка от експлозиви, която заплашваше да се възпламени всеки момент. Исках го, а след това исках и това да продължи завинаги. Разкъсвах се между това, което щеше да ми донесе, и желанието да продължа да усещам това.
Той прокара ръка по вътрешната страна на бедрото ми и разтвори краката ми още повече, като ме изложи напълно пред него. Гледах как главата му е заровена там и това беше всичко, което можех да понеса. Освобождаването, което дойде, беше като нищо, което някога съм познавала. Изкрещях името му отново и отново, докато тялото ми преминаваше от треперене в треперене.
За щастие устата му ме освободи, иначе бях сигурна, че ще умра от чувствителния натиск, който остави след себе си. Той целуна обратно нагоре по тялото ми, а после прибра лицето си във врата ми.
– Господи, имаш добър вкус.
– И ти… – Трябваше да направя пауза, за да си поема дъх. – Наистина си добър в това.
Той отново се засмя по кожата ми.
– Благодаря.
Все още усещах ерекцията му върху бедрото си.
– Мога… Хм… Да направя същото. – Как се иска да направиш свирка на мъж? И щях ли изобщо да знам какво правя? Дали го облизвах? Или наистина го смучеше като близалка? Искаше ми се да знам повече. Да не бях толкова проклето невежа.
– Блис – каза той, като вдигна глава, за да ме погледне. – Предлагаш да ми смучеш пениса ли?
Това беше един от начините да го кажа. Кимнах.
Той не помръдна за момент. Разкъсвах се между това да се надявам, че ще каже „не, благодаря“, защото не бях сигурна как става това, и това да се притеснявам, че не иска, защото съм направила нещо, което го е отблъснало.
– Ако бях джентълмен, щях да кажа не, че е добре. Не е нужно, но майната му – каза той, като се отдръпна и свали боксерките си. Ерекцията му стоеше права и беше огромна. Искам да кажа, че всъщност никога не бях виждала пенис, но не знаех, че са толкова големи. Как щях да вкарам всичко това в устата си?
– Няма нищо повече, което бих предпочел да видя в този живот, от главата ти над коленете ми с уста, пълна с моя член.
Областта между краката ми се съживи, след като вече беше дошъл ред на забавленията. Защо Нейт ми говореше мръсотии, които ме вълнуваха?

Назад към част 31                                                  Напред към част 33

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!