Нейт Финли
Трябва да си тръгна. Блис заслужаваше повече от това, което исках аз. Но да се еба, ако можех да се накарам да си тръгна от нея. През по-голямата част от изминалата нощ не бях спал, а в главата ми се въртеше всеки момент. Това беше най-хубавата среща в живота ми и въпреки че Блис беше момиче на брака, бебетата и оградата, все още не можех да я оставя сама.
По дяволите, може би можех да направя тази глупост. Да се установя и да не обикалям света. Да живея в малък град и да отглеждам деца. Ако можех да правя такъв секс всеки ден и да чувам сладкия ѝ смях, тогава си заслужаваше. Животът, който бях планирал за себе си, не беше точно щастлив. Беше самотен. Пълен с приключения, но самотен.
Тя ме накара да говоря лудо. Гледах през прозореца на апартамента на дядо ми и наблюдавах как вълните се разбиват в брега. Чудех се дали тя е тук. Само един етаж по-нагоре, в нейната стая. Ако си тръгна сега и не се върна, как ли щеше да се почувства тя? Ще ме намрази ли? Вероятно. Би трябвало да ме намрази. Би трябвало да ме мрази.
Не. Не можех да си тръгна. Трябваше да остана. Да видя дали това ще е нещо повече. Ако това беше онова, което търсех, когато си мислех, че това е приключението, което искам. Това можеше да бъде приключение. Блис може да пътува. Тя може да иска да види неща и да изследва места. Предполагах, че тя иска бавния живот в малък град. Аз не знаех това.
Вдигнах телефона си. Казах, че ще се обадя днес. Това беше моя момент. Дали да се обадя и да остана? Или да избягам и да не се обърна назад? После да съжалявам за това до края на живота си.
Натиснах запазения ѝ номер и зачаках. На третото позвъняване:
– Здравей.
– Добро утро. Добре ли спа? – Видях се в отражението на огледалото. Усмихвах се. Гласът ѝ ме караше да се усмихвам. Защо щях да бягам от това?
– Да, а ти?
Нито едно шибано мигване.
– Да, спах страхотно. Закусвала ли си? – Беше почти време за обяд. Освен ако не беше мързелива, тогава беше закусила.
– Току-що излязох от къщата на родителите ми. Мама имаше остатъци от закуската и я изядохме.
Тя имаше такъв живот. Същият, какъвто имах и аз. Често си говорехме за него, когато бяхме по-млади. Колко нормален е бил живота ни и как сме имали добри родители. Радвах се, че тя е имала това. Ако беше имала гадни родители, щеше ли да оцелее?
– Все пак съм на разположение за обяд. Работя тази вечер.
Тя щеше да бъде в Лайв Бей. Нямаше да я имам само за себе си. Това ме вкарваше в лошо настроение. Бях навлязъл дълбоко, ако това ме притесняваше. Момичето трябваше да работи. Нямаше нужда да се кахъря за това.
– Ако работиш тази вечер, мога ли да те взема за цял ден?
На другата линия се чу тих смях.
– Да. – Тонът ѝ беше доволен и се надявах, че това означава, че ѝ харесва идеята да я имам. Защото сега можех да мисля само за това как да я прегъна през дивана и да чукам секси сладкото ѝ дупе.
– Ще се върна вкъщи след около двайсет минути. Кога искаш да се срещнем?
Нямаше да мога да се храня с толкова силна нужда да я докосна.
– Ела в апартамента на дядо ми. Тогава ще направим планове.
Настъпи пауза и дъха ѝ секна. Тя беше умно момиче. Знаеше какво искам и искаше да го направи. Слава Богу.
– Добре.
Приключихме разговора, а аз продължих да се взирам. Сега мислех за други неща. Като например за тялото ѝ и за това как перфектно пасва на моето. Никой мъж със здрав разум не би могъл да си тръгне от това. И не би искал да го направи.
Този живот… Изведнъж ми се стори наистина шибано привлекателен. Или пък нуждата от тялото на Блис беше това, което променяше мнението ми? Не бях искал Октавия по този начин. Разбира се, тя беше изрод. Бях правил с нея някои луди неща, достойни за порно. Но това беше различно. Липсваше някаква част и сега знаех, че това е тази връзка. Онази, която имах с Блис. Онази, която винаги съм имал с Блис.
Нуждата на Октавия да се чука на публични места, където знаеше, че някой може да ни види, беше станала досадна. На нея и харесваше да я наблюдават. Отначало това ми харесваше, но после тя започна да прекалява. Например искаше да го правим в магазина с надеждата, че Блис ще ни види. Не исках да отида там. Последното нещо, което исках Блис да види, беше да чукам Октавия.
Първия път, когато тя искаше да го направи, го направихме в мъжката тоалетна на един клуб. С един човек, който влезе и гледаше. Тя ми каза да го правя по-силно, когато момчето влезе, и тя стана маниачка, докато той гледаше. Той беше започнал да си го прави, докато ни гледаше, и това я накара да свърши. Никой от нас не беше трезвен, но тази нощ бях сигурен, че мога да живея с Октавия до края на живота си.
Грешах. Извратеният секс не беше достатъчен. Напомних си за това в момента, в който кутиите паднаха и Блис стоеше там, гледайки широко отворени очи и шокирана. По-дълбокият смисъл се бе върнал в мен и оттогава се борех с него.
Почукването на вратата ме върна тук и сега. Отидох да отворя и Блис, която стоеше там в къс мек розов сарафан, без сутиен отдолу, беше всичко, от което се нуждаех.
– Носиш ли бикини? – Попитах я, като я хванах за ръка и я вкарах в апартамента, след което затръшнах вратата след нея.
– Разбира се.
Протегнах ръка под късата ѝ рокля и свалих малките крехки сатенени бикини.
– Добре – беше отговора ми. – Боли ли те?
Тя се изчерви.
– Малко.
Бутнах я с гръб към вратата и паднах на колене. Взех единия ѝ крак, преметнах го през рамо и нежно започнах да целувам розовата чувствителна плът, която бях имал предишната вечер.
– Нейт – издиша тя и главата ѝ се удари с трясък във вратата. – Не знам дали ще мога да стоя, докато го правиш.
Започнах да обработвам клитора ѝ с език, а тя изпсува името ми заедно с името на Бога. Беше очарователно и ме накара да искам да я дразня още повече. Всъщност бях слязъл тук, за да накарам всичко да се почувства по-добре, за да мога отново да се заровя вътре. Сега. Скоро.
Нямаше нужда някой да ни гледа, за да ме възбуди. Или да я възбудя. Пулсирах от възбуда само от миризмата ѝ.
Краката ѝ се разклатиха, тя се наведе напред и ръцете ѝ ме хванаха за раменете. Облизах я за последен път, преди да пусна крака ѝ и да се изправя.
– Искам да те чукам, Блис. Но не с онази сладка любов, която правихме снощи. Искам да те наведа, да те хвана за бедрата и да чукаме путката ти отзад.
Ако исках да я изплаша, този вид говорене трябваше да го направи. Вместо това тя продължаваше да се задъхва.
– Добре. Искаш ли да се наведа тук?
Този път да не се разсмея на този невинен въпрос беше трудно. Но не го направих. Тя беше искрена и аз не исках да ѝ се смея.
Хванах я за ръката и я издърпах към дивана. Тя нямаше да може да издържи на това. Не и ако моето ядене на путката ѝ я караше да е почти готова да се срине на пода.
– Застани на колене и се наведи през облегалката на дивана.
Тя направи каквото ѝ казах и аз дръпнах роклята ѝ нагоре, разкривайки дупето ѝ пред мен. Щях да свърша върху този задник. Да гледам как се стича по пукнатината ѝ. Дръпнах шортите си надолу и вече бях гол отдолу. Излязох от тях и се придвижих зад нея.
– Издърпай ръцете си от презрамките и остави циците си свободни. Искам да мога да ги хвана.