Нейт Финли
Имах двадесет и четири часа сексуални преживявания с Блис. И всеки от тях беше невероятен. Това чукане под душа обаче може би беше най-доброто. Тя си тръгна, за да се приготви за работа, а аз знаех, че тази вечер ще се озова там. Беше като магнит и не можех да се отделя от нея. Особено след като ме насапуниса, обработи члена ми, а после обви краката си около мен, докато я чуках с него. Трябваше да е възпалена. По дяволите, пениса ми беше възпален. Но тя викаше за това и се вкопчи в раменете ми, след което ме издраска с нокти, сякаш искаше просто да вляза в нея и да живея там.
Ако това беше причината, поради която мъжете се женеха и се установяваха, то аз напълно я разбирах. Откриваха най-горещата путка, прикрепена към някоя толкова сладка и красива като Блис, и молеха да бъдат вързани.
Когато изстрелях товара си по целия ѝ корем, докато тя ме гледаше, обмислях да ѝ предложа точно тогава. Разбира се, не го направих, но по дяволите, ако не исках. Тя ме погледна с мокра от душа коса и се усмихна така, сякаш спермата ми по корема ѝ беше най-хубавото нещо в живота.
Заминаването ѝ за работа беше гадно. Харесваше ми да е тук, при мен. Но тя имаше работа и се нуждаеше от пари. Не можех просто да я задържа. Бях завършил последния си семестър в колежа през есента и дори не се опитах да си намеря работа, защото знаех, че ще помагам на Октавия да отвори новия си магазин.
Сега това не се случваше и трябваше да реша какво ще правя. Заминаването вече не звучеше привлекателно. Но не можех да си намеря постоянна работа тук. Трябваше ми нещо за момента. Всичко това беше ново и исках да бъда близо до Блис. За да разбера накъде отиваме. Да дам шанс на това.
Посегнах към телефона си. Дядо ми сигурно щеше да има идея къде мога да работя. Докато не разбера къде ще отида. Или, по дяволите, дали щях да пусна корени тук.
Бащата на баща ми ми създаде попечителски фонд, след като се родих, както направи със сестрите ми. Той беше там, за да започна да живея. Исках да изградя нещо. Да създам нещо. Просто още не бях сигурен какво. Имах диплома по бизнес. Имах идеи, но не бях сигурен за какво искам да отидат тези пари.
– Все още ли си при мен? – Така ме поздравяваше дядо ми.
– Да. Слушай, мисля да остана тук поне за лятото. Трябва обаче да си намеря работа и собствено жилище. Познаваш ли някой, който търси помощ за лятото?
Той се засмя.
– Да, по дяволите, аз. Часовете не са много. Ще работиш много късно вечер. Но плащам добре.
Наистина не исках да работя за дядо си, но той продължи да говори и ентусиазма в гласа му при идеята да работя там щеше да направи невъзможно да му откажа.
– Сигурен ли си, че не си измисляш работа за мен? – Попитах го.
– Не. Този месец ще наема няколко нови човека.
Щеше да ми се наложи да го направя.
– Добре. Благодаря ти. Следващата седмица трябва да се прибера вкъщи и да взема някои неща. Но тогава ще се върна и ще бъда готов да започна.
– Що се отнася до мястото за престой, просто остани при мен.
Помислих си за Блис, която изпъваше дупето си на дивана, и знаех, че няма как да се откажа от това всяка неделя, когато дядо е вкъщи.
– По-добре да си намеря собствено жилище. Ще взема нещо под наем.
Дядото схвана думите и се разсмя.
– Предполагам, че става дума за онова момиче.
– Да, така е.
– Добре. Най-умното нещо, което си правил от известно време насам.
Помислих си, че той ще се зарадва на това. Както и майка ми. Тя щеше да се развълнува, когато срещнеше Блис.
Точно когато приключих с дядо ми, телефона ми иззвъня в ръката и погледнах надолу, за да видя текст от Октавия. Не бях очаквала това. Нито пък го бях искал.
Трябва да поговорим.
Не, не трябваше. Казаното и направеното беше приключило.
Не мисля така.
Изчаках миг и тя отговори.
Моля те. Съжалявам. Бях безразлична и трудна за справяне. Нека поговорим.
Ако я бях обичал, това щеше да е различно. Но това, което имахме, беше празно и губехме времето и на двамата. Беше лесно, а аз вече не исках да е лесно. Не и на тази цена. Да бъдеш с Блис беше друг вид лекота. Такъв, който ме караше да чувствам нещо вътре в себе си.
Ние не работехме. Знаеш това толкова добре, колкото и аз. Не искам това, което имахме.
Беше трудно, но можеше да се говори с Октавия по този начин. Тя беше пряма и сурова. Нямаше нужда да подсилваш нещата с нея.
Изчаках отговор. Когато не получих такъв, пуснах телефона и отидох да се облека. Щях да се обадя на майка ми и да ѝ кажа за посещението си следващата седмица и за плановете ми за лятото. Тя не беше от тези, които ти се обаждат и те безпокоят постоянно. Позволяваше ми да ѝ се обаждам и тъй като с нея се работеше лесно, се опитвах да я информирам. Освен това, ако я оставях да се тревожи прекалено, баща ми щеше да ми набие шамар.
Тази вечер щях да отида в Лайв Бей. Да се запозная с приятелите на Блис и да се впиша в нейния свят. Исках тя да иска това толкова, колкото и аз. Защото сега нямаше връщане назад. Някой от тях може би дори знае жилище, което мога да наема.
Телефонът ми избръмча и аз го игнорирах. Октавия казваше нещо повече. Не исках да бъда злобен, но това беше свършило. Тя трябваше да разбере това. Аз не бях човека за нея. Никога не съм бил.
Можех да ѝ кажа за Блис и това щеше да я накара да спре. Гордостта ѝ нямаше да ѝ позволи да продължи да опитва, ако знаеше, че съм продължил напред.
Влязох в спалнята и се усмихнах на разхвърляното легло. То също беше мокро от мокрите ни тела, когато излязохме от душа. Тази вечер щях да я заведа там. Сладко и бавно. Не че не изглеждаше да се наслаждава на грубите неща, но тя имаше нужда и от специално отношение. Единственото, което можех да направя, беше да задържа мръсната си уста да не се изстреля.
Като свалих мокрите чаршафи, направих планове за вечерта ни.