Нейт Финли
Пред къщата на родителите ми беше паркирано Бентли с цвят на шампанско. От няколко дни не бях идвал да ги посетя. След като се преместих обратно в моята къща, бях поставил дистанция между мен и всички. Това тревожеше майка ми според Офелия и баща ми, който се беше обадил да ме информира. Преди баща ми да се появи в къщата ми, за да ми набие задника за това, че не съм отишъл да видя майка си, реших да я посетя.
Мама имаше компания, а аз не бях в настроение да посещавам някой друг. Но сега бях тук и трябваше да приключа с това. Сблъсъкът с други хора в крайна сметка щеше да се случи. Освен ако не си купя безлюден остров и не се преместя там.
Не почуках. Никога не го направих. Това беше моя дом от 19 години. Влязох вътре и последвах гласовете. Бяха във всекидневната. Когато влязох вътре, ушите ми доловиха гласа на госта и макар че бях бил само няколко пъти около него, знаех кой е това.
Погледът ми премина от мащехата на Октавия към майка ми. Защо тя беше тук?
– Нейт, радвам се, че си тук. – Всъщност Сейлор е тук, за да те види – каза майка ми. Сякаш щях да искам да се видя с някого, свързан с Октавия.
– Защо? – Беше единствения ми отговор.
– Защото има някаква информация, която смята, че трябва да чуеш. Аз съм съгласна с нея.
Майка ми не беше от хората, които слушат нещо, в което не вярват. Заради това аз останах в стаята. Това, което исках да направя, беше да се насоча към вратата и да не поглеждам назад.
– Седни, Нейт – каза мама. Не „Искаш ли да седнеш?“ Което означаваше, че оставам и слушам.
Направих каквото ми беше наредено, но заех мястото, което беше най-близо до пътя за бягство. Ако тя започнеше да говори за неща, които не исках да обсъждам, си тръгвах. И двете трябваше да са подготвени за това.
– Сейлор ми се обади вчера и ме попита дали може да дойде да говори с теб. Казах ѝ, че може да дойде първо да говори с мен. След като я изслушах, бях готова да ти се обадя. Виждам, че баща ти ме е изпреварил. – Тя се обърна към Сейлор. – Заповядайте.
Сейлор някога е била модел на бельо. Беше се запознала с бащата на Октавия по време на една фотосесия, в която участваше за неговия универсален магазин. Двамата се бяха влюбили. Той започнал да я чука и жена му разбрала. Бракът е прекратен. Този дойде месец след това. Тя беше все още млада и красива, малко след възрастта на модел на бельо. Октавия и Сейлор се бяха спогодили. На Октавия просто не ѝ пукаше с кого е баща ѝ, стига да ѝ дава пари.
– Знам какво са ти казали. В какво са те обвинявали. В началото и аз си мислех същото. Но после се случиха няколко неща, които ме накараха да се усъмня в това, което пишеше в писмото от Октавия. Разбира се, че тя е имала проблеми. Всички знаехме това. Беше разглезена непоправимо. Когато обаче един психиатър дойде на погребението и ни каза колко много съжалява за загубата ни и че през последните няколко години се е опитвал да помогне на Октавия по най-добрия възможен начин, баща ѝ поиска документите му или ще го обвини в нещо и ще му отнеме лиценза за практикуване. Така че той получи записите.
– Октавия е била тормозена като дете от близък приятел на баща ѝ. Това продължило с години, докато Октавия не станала достатъчно голяма, за да се отърве от него. Преди две години тя плаща на наемен убиец да го убие. Изчезването на Винсънт Бруклин вече е разкрито. Той е мъртъв от две години и тялото му е на дъното на река Мисисипи.
Тя направи пауза, а аз се опитах да обхвана главата си от това. Бях ходил в къщата на мъжа и преди с баща ѝ. Когато той изчезна, Октавия беше истински разстроена или се държеше така. Беше го наричала чичо Винсънт.
– Вината за убийството му беше направила депресията ѝ по-тежка. Беше се оттеглила и работеше в магазина като начин да се разсее. Знаеше, че е бременна в продължение на три месеца. Обмисляше аборт и казваше, че не иска да бъде майка. Месеци преди да прекрати отношенията ви. Това, за което искаше да говори с теб, беше, че трябва да признае престъплението си. Смяташе, че като ти разкаже всичко, ще облекчи вината си. Никога не е планирала да ти каже, че е бременна. Нямаше намерение да задържи бебето. Датата на аборта е била насрочена. Ти не си причината тя да се обеси или да убие детето си. Тя никога не е възнамерявала дори да ти каже, че е бременна.
Единственото, което можех да направя, беше да седя там. Отново сякаш слушах история на ужасите, която не беше истинска. Този път на раменете ми не лежеше чувство за вина. Но ужаса си беше същия. Октавия беше живяла много по-мрачен живот в главата си, отколкото си представях.
Беше страдала и психически не беше стабилна. Никога не е била. Бях пропуснал това. Мислех, че безразличието и дистанцията ѝ са нещо добро. Беше такава, за да защити тайните си.
Това не променяше факта, че бях загубил сина си. Така или иначе щях да го загубя и дори нямаше да разбера. Тя никога нямаше да ми позволи да го взема. Тя не искаше дете. Беше го казвала често.
Изправих се и излязох. Не можех да говоря. Не можех да задавам въпроси. Просто трябваше да си тръгна. Да остана сам. Майка ми не се втурна след мен. Тя разбра.
Качих се обратно в пикапа си и потеглих. Игнорирах телефона си. Щях да им се обадя обратно. Просто карах. Карах, докато града не се промени. Докато пейзажа не се превърна в нещо друго, познато. Докато не паркирах пред бара на дядо ми.
Седейки там, оставих фактите да се съпоставят в главата ми. Успях да се освободя от самообвиненията. Да продължа напред с вината. Скърбях за изгубените животи, които не трябваше да се случат. За болестта, която кара хората да действат по начин, който съсипва живота и често го прекратява. Скърбях за жената, която тя можеше да бъде, ако не беше малтретирана. Скърбях за живота, който сина ми можеше да има.
Но вече не обвинявах себе си. Бях се освободил от тази вина. Не моите избори накараха Октавия да отнеме живота си и живота на неродения ми син. Нейните избори и емоционални увреждания го направиха. Бях пропуснал това. Да. Не бях разбрал, че тя крие болка, но ние никога не сме били свързани. Нарекох това лесно. А в действителност беше погрешно.
Исках това, което имаха родителите ми. Исках тази връзка. Исках да живея с жена, която обичам. С която можех да споделям. Другият начин вече не ми се струваше лесен. Беше самотен. Беше празен.
Исках Блис.
Отворих вратата на пикапа, излязох и се отправих към вътрешността. Дядо ми се беше притеснил за мен. Обаждаше се няколко пъти. Мама му беше казала, че имам нужда от пространство, за да не идва. Сега трябваше да планирам. Да реша как да се обърна към Блис. Тя не беше чувала за мен от два месеца. Не знаех какво прави и дали се среща с някого. Начинът, по който се чувствахме… Начинът, по който беше, не исках да мисля, че тя може да продължи напред толкова бързо. Но аз ѝ дължах повече. И исках да и дам всичко. Бях готов да я заслужа. Каквото и да трябваше да направя, бях готов да го направя.