Нейт Финли
Вечеря с родителите и. Беше се опитала да ме разубеди да отида, когато майка ѝ се беше обадила и ме беше поканила. Но аз исках да се запозная с тях. Хората, които са я отгледали, и братята, за които тя говореше толкова много. Тези хора един ден щяха да бъдат и моето семейство.
Мъжът, който отвори вратата, беше висок колкото мен, с тъмна коса и сините очи на Блис. Той ме изгледа със сериозно изражение, след което ми подаде ръка.
– Кейдж Йорк, радвам се, че дойдохте.
Стиснах ръката му и бях дяволски сигурен, че се опитва да смачка костите в ръката ми. Това беше неговото предупреждение, без Блис да знае. Нямаше да ми го каже по-късно. Разбрах го. Блис беше единственото му момиче. Той беше до нея, докато тя се бореше за живота си. Беше защитник. Просто трябваше да му докажа, че може да ми се довери.
– Пусни ги вътре, Кейдж – каза една жена, която изглеждаше точно така, както си представям, че ще изглежда Блис един ден, когато се приближи до вратата и бутна мъжа си. – Не беше нужно да ги посрещаш на вратата. Блис не трябва да чука. Това е нейния дом.
Кейдж изсумтя, но намръщената му физиономия остана на мястото си. Майка ѝ извъртя очи към него, след което ни се усмихна.
– Всички сме развълнувани, че си тук. Корд и Клей дори отмениха плановете си за това. Те искаха да се запознаят с теб.
– Да, защото исках да се уверя, че разбира с кого ще си има работа, ако нарани сестра ми. – На вратата се появи висока, но снажна версия на Кейдж Йорк. Той се мръщеше като баща си.
– О, за бога, всички се размърдайте, за да можем да влезем вътре, или го взимам и си тръгваме. – Каза Блис, като ме хвана за ръката и ме издърпа със себе си вътре. После спря и се изправи на пръсти, за да целуне мършавото момче.
– Радвам се, че си останал, Корд. Обичам те – каза тя.
Той запази предупредителния си поглед върху мен.
– Аз също те обичам.
Това беше мило. Тези момчета бяха трима и един баща. Трябваше да убедя всички тях, че ще се държа добре с нея. И изобщо нямах нищо против.
– Най-накрая си довела вкъщи мъж. Впечатлен съм – каза друго тъмнокосо момче със сини очи. Това беше дори по-младо от предишното.
– Нейт, това е Клей, най-малкия ми брат. Грубиянът беше Корд, той е средния – тя се огледа. – Къде е Круз?
Точно по това време в стаята влезе точно по-младата версия на баща ѝ. Раменете му бяха широки. Косата му беше леко дълга, а в ръцете си държеше пушка. Това започваше да става забавно.
– Просто си почиствам пушката – каза той, а очите му се втренчиха в мен.
– О, Боже мой, всички сте смешни – каза майка ѝ. После се обърна към мен.
– Извини моите момчета. Аз съм Ева и това е нашето лудо домакинство. Блис никога не е водила момчета у дома, така че те не се справят добре с това. Те ще се приспособят.
– Не се извинявай. Аз имам две по-малки сестри и го разбирам. Може да се наложи да опитам това движение с пушката за стрелба с някой от кавалерите им.
Най-възрастният се опита да скрие усмивката си, но не успя.
– Иди да оставиш пушката, а вие ми помогнете да подредим масата – нареди Ева и никой не я отрази. Най-младият започна да се държи така, сякаш не я е чул, и държеше главата си наведена, гледайки телефона си.
Кейдж прочисти гърлото си и главата на момчетата се дръпна нагоре. Погледнаха баща си и веднага се изправиха от мястото си.
– Харесвам ги – казах ѝ под носа си.
– Обикновено не са луди.
– Те те обичат.
Тогава тя се усмихна. Онази усмивка, която караше лицето ѝ да светне. То се извиваше съвсем леко и очите ѝ блестяха от удоволствие.
– Да, обичат.
– Може би просто бихме могли да си вземем момчета. Никакви момичета, за да не се налага да правя това един ден – предложих аз.
Тогава тя се засмя и поклати глава.
– Няма как. Аз съм израснала с всички тези момчета. Искам и момиче.
Бих ѝ позволил да има пет момичета, ако това я направи щастлива.
– Добре, печелиш.
– Те си шепнат и се усмихват все така глупаво. Иска ми се да повърна – каза Клей, докато слагаше чаши с лед на масата.
– Затваряй си глупавата уста – каза Круз и погледна брат си.
– Стига толкова. Имаме гост, моля те, не смущавай сестра си, тя може никога да не го върне – каза майка ѝ.
– Ти ловуваш ли? – Попита ме Кейдж.
– Не, сър. – Надявах се, че това не означава, че съм излязъл, преди още да съм имал възможност да вляза.
– Добре. Аз също.
Погледнах надолу към Блис, която се усмихваше на баща си. Може би едно момиче все пак нямаше да е толкова лошо. Сестрите бяха болки в задника. Но една дъщеря щеше да е различна.
– Сърфираш? – Попита Кейдж.
– Да, сър.
– Харесва ми – заяви той. – Седни, момче. Разкажи ми за себе си.
– Татко, бъди любезен.
– По дяволите, Блис. Аз съм любезен. Това беше твоя луд задник брат, който извади пушката на дядо ти. Не аз.
– Аз я почиствах – намеси се Круз.
– Разбира се, че го правеше, момче. Разбира се, че беше така – каза Кейдж с развеселена усмивка. – Момчетата обичат сестра си. Значи имаш две сестри, а? Ами родителите ти? Женени? Разведени? Лесбийки?
– Господи, татко!
– КЕЙДЖ! – Блис и майка ѝ реагираха едновременно.
– Аз просто питам. Ако родителите му са лесбийки, тогава не ме интересува. По дяволите, той може да има двама бащи, колкото и да ми пука. Просто съм приятелски настроена, за да се запозная с момчето.
Този мъж ми хареса. Баща ми също би го харесал.
– Аз имам майка и баща. Все още са женени. И две сестри.
Той кимна.
– Познаваш ли някакви лесбийки?
– Бог да ми е на помощ – каза Ева, докато слагаше храната на масата.
– Всъщност познавам – отвърнах аз.
Той кимна.
– Ами венерическите болести? Имаш ли някоя от тях?
Засмях се. Този път не можех да се сдържа. Мъжът беше страхотен.
– Татко, кълна се, че съм на път да го взема и да си тръгна.
Кейдж вдигна двете си ръце.
– Добре. Добре, добре. Ще спра да му задавам въпроси.
– Благодаря ти – казаха в един глас Блис и Ева.
– По дяволите, надявах се, че ще пита повече за лесбийките – каза Корд.
Блис вдигна едно руло от масата и го хвърли в главата му.
Седнах на мястото си, погледнах я и се усмихнах. Харесваше ми тук. Семейството ѝ. Те много приличаха на моето. Можех да разбера защо тя беше човека, който беше днес. Скоро щях да я помоля да се омъжи за мен. Защото не можех да чакам още дълго. Исках всичко това с нея. Живота. Всеки сложен и красив момент от него.