Ашър Сътън
Преди четири години…
Целувката на Дикси беше момента. Този момент, за който не знаех, че може да съществува. Но седейки в пикапа пред дома си, след като я прибрах у дома, разбрах, че най-накрая съм го открил. Тя беше това. Не ми пукаше за други момичета. Не исках да докосвам друга. Не и след тази целувка и начина, по който ме гледаше, същите мисли и чувства, които изпитвах, отразени в дълбините на красивите ѝ очи.
Да се съсредоточа върху това колко правилно се чувствах, беше по-лесно, отколкото да мисля за разликата във възрастта. Или пък за това, че баща ѝ вероятно щеше да ме набие. Да ме застреля също беше вариант. Но любовта те прави луд и безстрашен, а нищо от това не ми се струваше важно точно сега.
Вратата от страната на шофьора се отвори с трясък.
– За какво, по дяволите, седиш тук? Имам парче задник, което ме чака, и трябва да тръгвам. Излизай! – На лицето на Брей беше изписано обичайното му раздразнено изражение.
– Вече е след полицейския час – отбелязах аз.
– Да, ама мама е в леглото, а ти цяла вечер си държал шибаните колела. Как да отида да си намеря някоя мацка, ако ти си с пикапа?
– Господи, Брей! – Той не изпитваше голямо уважение към жените. Пристрастен към секса през цялото време. Освен това беше безчувствен и груб. Не бях сигурен защо жените го обичаха. Брент приличаше точно на него, но беше мил, любезен, непринуден. И все пак жените гравитираха към Брей.
Излязох от пикапа и се наведох близо до него, за да го помириша. Трябваше да се уверя, че не е пил.
– Слез от мен. Не съм пил нищо.
– Само се уверявам. Това е моята работа.
Той се засмя.
– Това не е твоята шибана работа. Ей, приклещи ли Лайза вече?
Поклатих глава. Бях заловен. Усмивка се плъзна по лицето ми при мисълта да целуна Дикси. Това, което почувствах, беше чиста еуфория.
– Добре. Не обичам да потапям фитила си там, където ти вече си имал своята свещ.
– Карай внимателно – казах му, когато вратата на пикапа се затвори. Той беше запалил и потеглил, преди още да стигна до къщата.
Пристъпвайки в кухнята, видях мама в халата си да прибира чистите съдове. Тя ме погледна през рамо.
– Онзи дявол тръгна, нали? – Попита тя, като вече знаеше истината.
– Да, госпожо. Той тръгна. Избяга.
– Той ще бъде моята дива карта. Този, който ще ме накара да посивея твърде рано.
– Мислеше, че си си легнала.
Тя се засмя.
– Не, не е. Момчето излезе през тази врата, знаейки добре, че съм тук и мия чиниите. Сине, тази лъжа беше за теб. По-добре да не забремени някое момиче. Ще го накарам да отгледа бебето. Може и да не мога да направя много с него, но със сигурност ще накарам задника му да стане баща, ако създаде живот.
Всички знаехме, че това е вярно за всички нас. Брей беше внимателен. Всички ние бяхме. Трябваше да бъдем.
– Къде си бил през цялата вечер? – Попита тя.
– С Дикси.
Тя сложи кърпата си и се обърна.
– Е, крайно време е. Това бедно момиче те обича, откакто се помня. Превърнала се е в истинска красавица.
Това ме изненада. Не знам защо. Нищо особено никога не е минавало през мама.
– Тя е млада.
Мама сви рамене.
– Баща ти беше с пет години по-голям от мен. Бяхме си добре.
– Да, но ти си била на седемнайсет, когато си започнала да се срещаш. Почти на осемнадесет.
– Тя прави ли те щастлив?
– Да – отговорих.
– Точно това е всичко, което има значение. Ще бъдеш добър с нея. Отнасяй се към нея с уважение и я обичай така, както тя заслужава да бъде обичана. Това е, което знам. Това е, което тя знае. Направи това и останалото ще си дойде на мястото. През повечето време.
– А какво става с баща ѝ? – Попитах.
Мама се засмя.
– Е, сега може да се наложи да бягаш, за да се прикриеш, преди да е взел пистолет срещу теб.
Чудесно. Дори мама си мислеше, че това може да е резултата.
– О, Ашър, не изглеждай толкова притеснен. Всяко нещо, което си заслужава, си има цена.
Този път аз бях този, който се засмя.
– Животът ми може да е цената.
Тя сви рамене.
– Трябва да разбереш дали тя си заслужава това или не. Оставих ти една чиния в микровълновата. Изяж нещо и си напиши домашното. – Тя ме целуна по бузата, след което се отправи към хола, за да гледа вечерните си предавания. Щеше да остане будна, докато Брей се прибере. След това щеше да получи лекция, преди да го направи отново утре.