Стийл Сътън
Ашър не се прибра вкъщи снощи. Брей и Брент отидоха да го търсят и се върнаха след два часа сутринта без следа от големия ни брат. Мама щеше да забележи, че го няма. Щеше да е трудно да скрием изчезването му от нея. Вече усещах миризмата на бекон и знаех, че ще ни чака голяма закуска.
Вярвах, че съм постъпил правилно. Дикси трябваше да знае. Не беше правилно да се крие такова нещо от нея. Защо Ашър не можеше да види това? Не бих я изоставил по начина, по който той го направи, но тя трябваше да знае причината, поради която не можехме да бъдем повече заедно.
Един ден Дикси щеше да открие истината сама и ние нямаше да сме там, за да ѝ помогнем. Тя планираше в някакъв момент да намери истинската си майка. Нямаше нужда да бъде заслепена от някаква кучка, която така или иначе не я обичаше.
И нищо не се беше променило за мен. Обичах я също толкова силно, колкото и преди, и не бях сигурен, че тези чувства някога ще изчезнат.
– Леглото му все още е празно – каза Брент, докато влизаше в стаята ми.
– Пикапът също го няма. Но нещата му все още са тук – добави Далас, следвайки Брент. Беше станал рано, за да отиде да тренира в обора. Това беше обичайната му сутрешна рутина.
– Мама няма да е доволна от това. Какво ще и кажем? – Попитах и погледнах към Брей за отговор. Той поклати глава и отиде до прозореца.
– Ако и да знам, по дяволите. Не мога да и кажа истината. Ще я убия, ще е мъртва на пода.
– Сигурно не е имало значение за Стийл, че може да убие Дикс по този начин. – Далас го каза така, сякаш не бях в стаята. Той просто погледна в моята посока. Беше ми се ядосал, когато разбра, че Ашър е скрил това от Дикси, за да я предпази, а аз така или иначе ѝ бях казал. Далас смяташе, че Ашър не може да сгреши. Той не помнеше баща ни, защото беше твърде малък, когато той умря. Ашър винаги е бил най-възрастния мъж в живота му, единствения му модел за подражание.
– Дикси трябваше да знае – каза Брей, като погледна назад към Далас.
– Наистина? Защо искаш да го скриеш от мама, за да я защитиш, както Ашър искаше да защити Дикси – бързо отвърна Далас. Той беше с два сантиметра по-висок от Брей и раменете му бяха по-широки и по-силни, но все още го възприемахме като бебето на семейството. И въпреки че никой друг в Малрой не се заиграваше с Далас, все още се отнасяхме с него като с най-малкия.
– Замълчи, Далас! Ти не разбираш.
– Не разбирам, по дяволите! Разбирам, че Ашър е казал на онзи тъпанар една тайна и му е поверил да я пази от Дикси. И той не го е направил – обвини Далас, сочейки към мен.
– Намали нивото или десет – каза Брент, докато влизаше в стаята, примигвайки срещу слънчевата светлина, която нахлуваше от прозореца. Той все още беше с фланелените си пижамени панталони, а русата му коса стърчеше в няколко посоки. Рядко ходеше без риза, все още криеше татуировката на кръста си от мама, защото не искаше да се занимава с това, което щеше да каже. Брент беше последния от нас, от когото някой очакваше да си направи татуировка. Думата „вчера“ беше изписана с мастило на дясната му тазобедрена кост и никой не знаеше какво означава тя. Освен може би Брей, защото тези двамата общуваха без думи. Връзката им на близнаци понякога беше шибано чудовищна.
Брей изрече:
– Спяща красавице, радвам се, че можеш да се присъединиш към нас.
– Всички вие ме събудихте. Обзалагам се, че и мама ви е чула – измърмори Брент и се свлече обратно на леглото на Далас, което беше непочистено и разкъсано на парчета. – И за протокола, смятам, че беше гадно да и кажеш това – добави Брент, вдигна глава от възглавницата, за да ме погледне с отвращение, преди да я пусне и да я остави.
– Гласуването на мнозинството е, че си гадняр – каза Далас.
Брей изстена и се обърна, за да хвърли гневен поглед към братята си.
– Свършено е. Замълчете и го оставете. Сега тя знае и Ашър трябва да се овладее, по дяволите. Не можем да го оставим да изпадне в безпътица. Беше адски близо, преди да се случи това. От три шибани години сам си носи тази гадост. Запомни това. Нашата цел е да го намерим. А не да седим тук и да обсъждаме дали Стийл е постъпил правилно, или не.
Погледнах надолу към телефона си. Дикси не ми беше писала. Почти очаквах нещо от нея. Бяхме шибано ангажирани… е, почти. А сега бяхме роднини. Стомахът ми отново се обърна. Единственото нещо, което ме предпазваше от това да не се побъркам, беше факта, че не сме правили секс. Бяхме близо до това, но тя винаги натискаше спирачките. Колкото и да се вбесявах, адски се радвах, че го е направила. Ашър трябваше да живее, знаейки, че е спал с нея. И че е отнел проклетата ѝ девственост. Майната му… Не можех да си представя това.
– Не мога да си представя с какво се е справял. Три години ежедневен ад. Единственото, което искам да направя, е да отида да пия толкова много, че да не мога да усетя нищо, мамка му. – Бръчката на Брей се задълбочи и той се отправи към вратата. – Майната му на пиенето, отивам да го намеря – каза той, преди да ни остави всички да седим и да го гледаме как излиза от стаята.
– Предполагам, че ни остава да обясним отсъствието им. На мама ще ѝ хареса – каза Далас и сам се насочи към вратата.
– Трябва да отида с него – добави Брент, седна и се почеса по главата. Той не беше сутрешен човек, а Брей изглеждаше като човек с мисия.
– Ще му попречиш, а той така или иначе ще тръгне, преди да успееш да нахлузиш чифт дънки. Остави го да си върви, а ти иди да очароваш мама с хубавото момче. – Заговорих, като кимнах с глава, на Далас да го последва.
Брент се съгласи с накланяне на брадичката си и след това излезе от стаята, като се надявах, че първо планира да намери тениска, преди да се присъедини към мама и Далас в кухнята.
Назад към част 19 Напред към част 21