Ашър Сътън
Преди три години…
Нямаше разлика във възрастта. Поне така ми се струваше. Обичах Дикси. Обичах да съм с нея. Обичах начина, по който нейния смях можеше да направи по-добър всеки проблем, с който се занимавах. Другите момичета никога не бяха правили това за мен. Мама казваше, че начина, по който гледам на Дикси, е начина, по който татко е гледал на нея. Така тя знаела, че той е единствения и че никога няма да има друга за него. Чувствах се по същия начин към Дикси.
Когато месеците започнаха да минават и пролетта наближи, знаех, че ще трябва да взема някои решения за бъдещето си. Исках да подпиша с Флорида, но не можех да я оставя. Животът ми беше с Дикси и да я изоставя, за да отида в колеж, не беше това, което исках. Футболът не беше моето бъдеще. Той беше начин да плащам за училище. Можех да получа друга стипендия някъде по-близо. Мама каза, че щом използвам таланта си, за да си платя обучението, не я интересува къде ще отида. Просто имах нужда от добро образование.
Да разкажа всичко това на Дикси обаче щеше да е най-трудната част. Бях намеквал, че искам да остана наоколо, близо до нея, а тя винаги казваше:
– Не, твоето място е в някой голям луксозен колеж. Ти обичаш футбола. Искам това за теб. – Това, което тя не разбираше, беше, че аз я обичах повече. Тя беше моето бъдеще. Не да играя футбол.
Спрях на пътя и, а тя вече беше отвън на верандата и правеше нещо, облечена в скъсани дънки и ярко оцветена тениска. Краката ѝ бяха боси, но тя тичаше надолу по стълбите, стъпвайки през тревата, докато не стигна до мен, а сърцето ми се разтуптя от радост и удоволствие, толкова проклето голямо, че не би трябвало да се побере в гърдите ми. Това беше всичко, което исках. Дикси беше моята нирвана.
– Не те очаквах още час. Още не съм облечена – каза тя с усмивка.
– Излязох по-рано – отвърнах аз. Смените ми в магазина за хранителни стоки бяха до късно само през уикенда. В учебните вечери си тръгвах в седем. Тази вечер ме бяха пуснали да си тръгна в пет и трийсет, защото нещата вървяха много бавно. Всички си бяха вкъщи и вечеряха, а улиците на града обикновено вече бяха пусти като пустиня.
– Уморен ли си? Не е нужно да ходим при Джак.
Не бях уморен, но и не исках да ходя при Джак. Исках Дикси само за себе си.
– Мога да дам на Брей и Брент да вземат пикапа, когато се приберат от работа. Можем да отидем до езерото.
– Мога да отида да ни опаковам вечерята. Мама е приготвила много кюфтета. Аз още не съм яла – предложи Дикси.
– Това звучи по-добре, отколкото бар, пълен с хора.
Усмихвайки се, тя се изправи на пръсти.
– Отиди да закараш пикапа до къщата си за момчетата, а аз ще ни приготвя пикник.
– Сделка – отвърнах срещу устните ѝ. Ставаше все по-трудно да не правя нещо повече от това да се целуваме, докосвайки се и целувайки се тук и там. Исках всичко, но докато тя не беше готова, бях доволен от това, което правехме.
Гледах я как тича към къщата. Дупето ѝ беше прекалено съвършено в тези къси панталони. Бях го видял отблизо и лично преди две седмици, когато най-накрая ми позволи да целуна пътя си между краката ѝ. Това беше преживяване, което тя с удоволствие повтори, и оттогава го правихме често. Смеейки се на себе си, се качих обратно в пикапа си и се отправих към къщата.
Брей и Брент работеха в конюшните на Нортън Нолс. Холс отглеждаха и тренираха, а след това продаваха състезателни коне, като Брей и Брент почистваха боксовете и вършеха ежедневните задължения. И двамата се справяха отлично с конете. Постъпиха на работа, когато бяха на четиринадесет години и се нуждаеха от работа на място, до което можеха да ходят пеша. По време на футболния сезон Нолс имаха и други ръце, включително Далас, който идваше и помагаше. Но тъй като Нортън беше футболен фен, той обикновено работеше заедно с тях. Съпругата му и майка ми бяха дългогодишни приятелки, още преди някой от нас да дойде.
Паркирах пикапа и оставих ключовете в запалването. Нямаше причина да ги вадя. Никой нямаше да дойде и да го открадне. Щяхме да разберем, преди да напуснат пределите на града. Мама отвори входната врата и се обади:
– Ти си се прибрал рано. Вечерята е на печката. Имам женски спомагателен клуб в църковния дом тази вечер. Мама е заета, заета, заета.
Приближих се до къщата, преди да отговоря:
– Тази вечер с Дикс отиваме на пикник до езерото.
Мама изсумтя и видимо се разтрепери.
– Още не искам да ставам баба. Ти имай предвид това.
– Дикс не е такава, мамо.
Тя се подигра.
– Аз не се притеснявам за Дикси Монро.
Усмихнах се.
– Тя е различна. Повярвай ми.
– Да, различна е, така че го дръж в панталоните си долу при езерото.
Мама никога не е била от тези, които заобикалят храстите, когато обсъждат секса с нас. Беше честна и открита по този въпрос. Това, че стана вдовица по времето, когато бяхме достатъчно големи, за да имаме нужда от „разговор“ за секса, вероятно имаше много общо с това. Нямахме баща, така че мама се погрижи всички да сме добре информирани.
– Бих ти казала да си вземеш презерватив, но искам да вярвам, че уважаваш това момиче достатъчно, за да не правиш секс с нея край езерото на баща ѝ. Би трябвало да се страхуваш достатъчно от Люк, за да не правиш това.
– Аз я обичам. Казвал съм ти го. И да, дори да ме помоли, не бих го направил край езерото.
– Люк ще те застреля, а аз ще умра, опитвайки се да спася глупавия ти задник.
Ако Бог някога е щял да остави една жена сама да отглежда пет момчета тийнейджъри, то той е избрал правилната жена за тази задача.
– Никой няма да умре, тя ще си остане девствена и ще се наслаждаваме на кюфтетата на майка ѝ, просто ще сме щастливи, че сме заедно.
Мама кимна и отговори:
– Това е добре. А сега вземи за всички по малко от лимоновата торта, която оставих на плота. Трябва да дадеш своя принос към храната. Не е работа на жената винаги да храни мъжа. Най-добре запомни това.
Направих каквото ми каза, след което се преоблякох в дрехи, които нямаха онзи аромат на белина от миенето, което трябваше да правя на работа, още в отдела за месо. След като бях готов, спрях до скрина си и отворих долното чекмедже. Взех един презерватив, защото бях излъгал. Ако Дикси ме помолеше да правя любов с нея тази вечер, щях да рискувам сигурна смърт в края на цевта на пушка, а баща ѝ щеше да дръпне спусъка.