Ашър Сътън
Преди три години…
Не можех да заспя. Лицето на Дикси и звуците, които тя издаваше, докато бях в нея за първи път, се повтаряха отново и отново в съзнанието ми. Това беше спомен, който никога нямаше да остарее. Исках също така да го правя отново и отново, докато никой от нас не можеше да ходи. Мислех, че да бъдеш с Дикси не може да бъде по-хубаво. Грешах. Сексът промени живота ми. Усещането да я чувствам гола срещу себе си, с разтворени бедра, с вътрешността им, притисната към бедрата ми, беше като рай на земята. Нищо, което е толкова хубаво, не би могло да бъде погрешно.
В миналото бях правил секс с осем други момичета, всичките по-възрастни от мен и с трикове, които не знаех, докато те не ме научиха. Оценявах тези уроци. Наслаждавах се на всеки един от тях. Бях момче, така че няма да го отричам. Този секс беше невероятен. Но нито едно от тези преживявания не ме беше подготвило за това как ще се почувствам, когато се плъзна в Дикси за първи път, знаейки, че я обичам. Не исках да я наранявам, исках това да бъде спомен, който тя да пази завинаги. Тъкмо се канех да експлодирам в нея, когато ноктите ѝ се забиха в гърба ми и тя извика името ми с писък. Главата на Дикси беше отметната назад, тялото ѝ трепереше от освобождение и аз усещах как удоволствието се разнася из тялото ѝ като вихрушка. От разказите на Брей знаех, че девствениците не получават оргазъм още първия път, и макар да исках това за Дикси, не го очаквах. Просто исках тя да му се наслади.
Докато стоях в средата на спалнята си, реших да преместя мебелите. Исках да доведа Дикси тук някоя вечер, може би следващата седмица, когато мама щеше да е на църква, а братята ми щяха да си тръгнат. Исках да бъда с нея, тук, в моята стая. Скърцащият под под леглото щеше да е проблем, ако някога го правехме късно вечер, когато всички бяха тук и спяха. Исках поне веднъж да бъда с нея в леглото, а не в тревата. Изглежда, тя нямаше нищо против одеялото на тревата край езерото, нито пък имаше нещо против пикапа ми. Но тя заслужаваше нещо повече от това.
Бяха минали три седмици, откакто правихме любов за първи път, но оттогава насам успявахме да го правим толкова често, колкото можехме. Първите няколко пъти Дикси беше възпалена и аз се отнасях към нея внимателно. Но колкото повече го правехме, толкова по-дива ставаше тя. Споменът за това как ме молеше снощи ме накара да се възбудя. Напоследък ми се случваше често, само като си помислех за Дикси.
Душът ме успокояваше, но това винаги беше само краткотрайно облекчение. Не можех да я прогоня от съзнанието си дори след като вкарах члена си в ръката под душа. Щеше да ми се наложи да се изморя. Можех да преместя мебелите, после да почистя. Стаята ми се нуждаеше от това, особено ако щях да доведа Дикси тук и да правя любов с нея в леглото си.
Отместих леглото от стената. След това пристъпих в пространството, за да се уверя, че таблата не се е счупила, защото я бях издърпал настрани от стената. Подът под левия ми крак се раздвижи и издаде тих стържещ звук. Това трябваше да е източника на скърцането. Погледнах надолу към разхлабената дъска, която сега се беше свлякла под крака ми. Не го я забелязал, когато се преместих тук за първи път. Но тогава през цялото време леглото ми седеше на това място.
Приклекнах, хванах дъската, за да видя дали не може да бъде закована, но очите ми откриха нещо друго. Нещо, което беше скрито там от много дълго време. Все още не знаех това, но бях любопитен. Вдигнах старата кутия за обувки, нетърпелив да я отворя, идеята да е семейна реликва ме вълнуваше безкрайно.
Седнах на ръба на леглото си и бавно отворих кутията. Вътре имаше няколко писма, грижливо сгънати едно върху друго. Вдигнах едно от купчината и се зачудих дали трябва да го отворя, дали имам право да го направя. Ако те съдържаха тайни, може би тези тайни трябваше да останат скрити по някаква причина.
Любопитството ми надделя. Внимателно разгърнах страниците. Думите бяха написани на ръка и докато ги четях бавно, света ми, какъвто го познавах, започна да се променя. Тъмнината ме обгърна и всяка радост, всяко щастие, което изпитвах, беше изтръгвано от мен дума по дума. Исках да спра да чета и да изгоря цялата кутия, да я гледам как се запалва и да се преструвам, че някога съм прочел нещо от нея… но знаех, че не мога. Всяка една дума се беше запечатала в мозъка ми завинаги. Прочетох всяка буква, всяка страница. Знаех, че трябва да разбия сърцето на единственото момиче, което някога съм обичал, дори и тази любов да е била погрешна.