Ашър Сътън
Нямах никаква представа защо бях при Джак с Амбър Форт. Но след деня, в който Хана флиртуваше непрестанно с мен, а аз се опитвах да се уверя, че е разбрала, че ще бъдем само приятели, имах нужда от питие. Голямо. Хана обаче не приемаше намека. Когато влязох в „Джак“, Амбър беше тук, цялата загоряла от работата в салона, с изложени на показ цици и крака, и реших, че имам нужда от разсейване. Амбър знаеше резултата. Тя не беше в това заради романтиката или обещанията за вечен живот. Бяхме се забъркали веднъж в гимназията. Тя знаеше как става това.
Амбър седна в скута ми веднага щом седнах на най-близкия бар стол.
– Денят ми току-що стана адски по-добър – изрече тя и се наведе, за да забие деколтето си в лицето ми. Искаше ми се и аз да кажа същото.
– Чух, че си обикалял със сладката Хана Уотсън – продължи тя. В този град нямаше какво друго да се прави, освен да се говори за хора. Помислих си, че с това темпо до следващата седмица ще ни сгодят с Хана. Още една причина да оставя Амбър да седи в скута ми. Може би достатъчно хора щяха да го видят и вместо това щяха да ме нарекат развратник.
– Работя за Денвър – казах ѝ, сякаш тя вече не знаеше това.
Тя обви ръка през раменете ми и се наведе по-близо.
– Чух това, но също така знам, че обичаш момичетата си сладки. Смятам, че е крайно време да опиташ някоя палава. – Предположих, че тя вижда себе си като палавата в това изречение.
Винс Уолъс и Тод Хаят влязоха и се насочиха към билярдната маса.
– Ашър! Чух, че си в града – извика Винс, докато вървеше към мен. Бях играл футбол и с двамата. Не бях сигурен обаче какво правят двамата сега.
– Да, прибрах се за малко – казах му аз.
– Виждам, че имаш добро родно забавление – каза той, усмихвайки се на Амбър, която само се кикотеше.
Не бях сигурен как да отговоря на това.
– Аш, човече, видях те да играеш тази година по телевизията. Беше шибано да се види. Казвах на момчетата, че съм играл на същото игрище като теб – каза Тод, докато вземаше бира от племенника на Джак – Рой, който днес работеше на бара.
Това изглежда развълнува Амбър, защото тя успя да се увие по-плътно към мен. Знаех, че можех просто да приема това, което тя предлагаше, твърде щастливо. Но също така знаех, че по-късно ще се чувствам виновен. Не знам защо. Дикси беше приятелка на брат ми. След нея бях имал и други жени. Нещо в това, че се прибрах у дома и я видях отново, направи всичко различно.
– Живееш мечтата си. Живееш мечтата – каза Тод с тъга в тона си. Той беше на моята възраст, но се беше оженил седмица след завършването на гимназията, а близнаците му се бяха родили през следващия месец. Това беше всичко, което знаех за Тод.
– Добре, че си у дома – каза ми Винс, след което двамата се преместиха на билярдната маса.
Бедрото на Амбър се придвижи надолу между моите, докато не го притисна и разтърка срещу члена ми.
– Искаш ли да отидем някъде, за да мога да го целуна? – Предложи тя.
Преди да успея да взема решение, вратата отново се отвори и влезе Брей. Той се превърна в моето извинение, за да ѝ кажа „не“.
– Тап – беше всичко, което Брей каза на Рой, преди да дойде да застане до нас и да ме погледне.
– Само ти ли си тук?
– Да. Другите са… навън – казах му, без да съм сигурен къде точно са всички.
– Какво става, Амбър? – Попита Брей, намигайки на Амбър, която се гърчеше още малко в скута ми. Щях да си тръгна оттук, ако тя започнеше да споменава за тройка. В миналото бях имал достатъчно жени, които бяха поискали такава с някой от братята ми, и тази гадост нямаше да се случи. Никога.
– Опитвам се да накарам този да ме заведе до пикапа си – каза тя, притискайки тялото си към моето още малко.
– Късмет – отвърна той. Познаваше ме твърде добре. – Готов ли си за игра – попита ме Брей.
– Да. – Трябваше да направя нещо друго, освен да оставя Амбър да се търка в мен. Фактът, че члена ми беше твърд, не означаваше, че я искам. Означаваше, че се търка, а това е, което прави един член. Потупах я по крака.
– Остави ме да стана, бебе. – Щом изрекох думите, очите ѝ светнаха. По дяволите. Не бях искал да го кажа като израз на ласкателство.
Изведнъж устните ѝ бяха върху моите и реших просто да го направя. Да опитам и да видя дали искам повече. Но веднага разбрах, че това не е нещо, което мога да симулирам. Тялото ѝ се чувстваше добре, беше страхотно, но това щеше да се окаже само още едно безсмислено чукане.
Хванах я за кръста, внимателно я свалих от себе си и се изправих. Тогава очите ми се спряха на тези на Дикси. Кожата ѝ беше бледа, а суровата болка в очите ѝ ме разтърси до дъното на душата ми. Не исках да я наранявам. Никога повече не исках да я виждам да ме гледа така. Бях виждал този поглед твърде много пъти в миналото.
Принудих краката си да се отдалечат от Амбър, преди тя да е направила още едно опипване.
– Убий ме – казах на Брей, като откъснах поглед от Дикси.
– Тя не си заслужава – каза Брей под носа си.
– Да, струва – отвърнах аз. Тя струваше много повече, отколкото Брей някога щеше да разбере. Той не обичаше никого така. Съмнявах се, че някога ще го направи.
– Амбър е секси – каза той, сякаш имах нужда да ми се изтъква това. Погледнах обратно към Амбър, чудейки се дали мога да отида там. Да се отдам на нея, дори и само за една нощ.
– Знам. Опитвам се да се съсредоточа върху това – казах му.
Главата ми беше толкова шибано объркана от присъствието на Дикси, че бях пропуснал другите ми братя да влизат в бара.
– Имам победител – каза Стийл, целия щастлив, сякаш притежаваше проклетия свят. Той го притежаваше. Той притежаваше моя свят. Той имаше моята Дикси.
– Така че ти ще играеш Брей. Никой не може да му набие задника – каза Брент с развеселена усмивка, насочена към мен. Той беше прав. Брей беше непобедимия шампион сред нас.
Макар че в момента Брей изглеждаше силно навит. Имаше онзи луд поглед в очите си, който имаше винаги, когато темперамента му беше на път да избухне. Брей имаше проблеми с гнева още от малък. Изпадаше в ярост за миг и успокояването му никога не е било лесно. Баща ни беше добър в това. Но след като баща ни си отиде, ние така и не разбрахме как да го направим. Колкото по-възрастен ставаше, толкова по-рядко се случваше. Но когато това се случваше, беше опасно за всички участници.
Мама каза, че трябва да ходи на психиатър. Редовно. Брей казваше, че няма нужда от психиатър. Всички се съгласихме, че греши. Имаше нужда от помощ, за да се контролира. Не бях сигурен какво, по дяволите, го беше подпалило, но явно кипеше под повърхността. След това се обърна към една блондинка, за която знаех, че се е срещал в гимназията, и започна да флиртува. Тя не знаеше да стои настрана от този опасен блясък в очите му. Той щеше да я използва като средство за отвличане на вниманието. Но от какво?
Обърнах се да погледна към Брент, за да видя дали и той го е забелязал, но той си тръгваше със Скарлет. Колкото и да не ми се искаше да гледам към Стийл, все пак го направих. Имах нужда от подкрепление, и то скоро. Но и Стийл не поглеждаше към Брей. Той се усмихваше обратно на Дикси. По дяволите.
– Брент тръгва ли си? – Попита Стийл, после ме погледна.
– Изглежда така – отвърнах аз, като го погледнах остро, а след това стрелнах очи към Брей, за да привлека вниманието му.
Стийл се намръщи, сякаш не беше сигурен какво се опитвам да кажа. Нима всички те бяха слепи?
Тогава Брей удари палката си и се обърна, за да се измъкне от бара. Това привлече вниманието на Стийл и той беше точно зад мен, докато бързах към вратата. Адът щеше да се разрази и се страхувах, че току-що бях разбрал защо. Майната му.