Глава 18
Кейдж
Ева се беше унесла, докато лежахме под голям плажен чадър и наблюдавахме вълните. Бях се притеснил за частите от нея, които не бяха напълно покрити от сянката, и я бях събудил, като разтривах краката и с лосион.
И двете и големи сини очи ме гледаха внимателно, докато преминавах от втриване на лосион в краката и към масажирането им.
– Мммм, това е хубаво. Надявам се, че не очакваш бакшиш – каза тя със сънлив глас.
– Аз не работя безплатно.
– Страхувам се да попитам каква форма на заплащане приемате.
Можех да се сетя за няколко различни неща, които да кажа, но реших да внимавам с думите си. Що се отнася до мен, Ева беше видяла и чула достатъчно неща през изминалата нощ. Не исках тя да си помисли, че на се държа сериозно.
– Гладна ли си вече? – Бях решил да сменя темата.
Тя седна малко по-изправена и ми се усмихна срамежливо.
– Да, донякъде.
Вдигнах крака и от мястото му за почивка върху крака ми и го сложих обратно на стола.
– Хайде да отидем да хапнем – отвърнах и протегнах ръка, за да я издърпам нагоре.
– Ще се върнем ли вътре? Трябва ли да събера нещата ни?
– Не, можем да оставим всичко тук. Няма да се пипа. Познавам един човек – уверих я аз.
Устните и се набръчкаха с малка бръчка. Реших, че какво пък толкова. Ако тя щеше да прави такива секси глупости с устните си, аз щях да реагирам така, както искам.
Наклоних глава и притиснах силно устните си към нейните, след което придърпах сладката и долна устна в устата си. Ръцете и ме сграбчиха и тя издаде леко изненадано изпъшкване. Усмихнах се, отдръпнах се и ѝ намигнах, преди да се спусна да взема ръката и.
– За какво беше това? – Попита тя малко задъхано.
– Правиш малки секси гримаси и свиваш тези твои устни и аз не мога да пренебрегна това.
По лицето и се разля бавна усмивка и тя облиза устни.
– О.
Заведох ни към „Beach Shack“, което беше заведение за хранене с морски дарове „po’boy“. Имаха и едни от най-добрите домашно приготвени пържени картофи, които някога бях ял.
– Кейдж, денят ми току-що стана много по-светъл. – Извика братовчедката на Рок – Джес, която се приближи към нас с бикини с американското знаме. Джес беше проблемна. Бях направил грешката да се заиграя с нея една вечер, само за да я отърва от Маркъс Харди, защото беше разстроила Лоу. Джес не разбираше от секс без обвързване. Рок и аз се бяхме скарали заради това. След няколко здрави удара от всеки от нас и двамата се бяхме почувствали по-добре и решихме да я оставим. Не беше като Рок да не знае, че Джес е лесен за сваляне.
– Джес – отвърнах аз, преплитайки пръстите си с тези на Ева. Никога не можеше да се каже какво ще извади Джес.
– Чух, че са те изпратили в провинцията, защото си бил лошо момче.
Джес се приближи до мен и се наведе, за да ме целуне по бузата.
Отместих глава назад от устните и.
– Да. В неделя съм свободен.
Джес не обичаше да я отбягват. Беше голяма хлапачка, когато нещата не вървяха по нейния начин.
– Трябва да ми се обадиш, за да можем да наваксаме, когато се върнеш следващата неделя. Липсваш ми. – Тя снижи гласа си до шепот, сякаш споделяше тайна между нас двамата.
– Това няма да се случи, Джес. Не възнамерявам да влизам в нова разправия с Рок заради теб. – Също така, ти си луда кучка.
Джес се протегна и прокара нокът по ръката ми:
– Обещавам да не му казвам.
Пуснах ръката на Ева и плъзнах ръката си около кръста и. – Джес, това е Ева. Ева, това е братовчедката на Рок – Джес.
Ева изглеждаше напрегната и аз мразех, че е моя вината за това, че тя се чувства неудобно. Дали някога ще мога да я заведа някъде, без да се появи някоя мацка, която съм прецакал? Това е гадно.
Допрях устни до слепоочието и. Тя се отпусна малко в ръцете ми и се облегна на мен. Това беше по-добре.
– И така, връзка ли имаш? – Попита Джес недоверчиво.
Как, по дяволите, щях да отговоря на този въпрос? Ева не беше някакво случайно момиче, което бях взел за днешното забавление. Но не бяхме и в истинска връзка.
– Срещаме се – подхвана Ева.
Джес се намръщи:
– Кейдж не се среща.
Отворих уста да кажа нещо, за да попреча на Джес да продължи да говори за етичния кодекс на лошото ми момче.
– Може би той не се среща с теб, но определено се среща с мен – отговори Ева, преди да успея да кажа нещо.
Разгорещеният раздразнителен поглед на Джес беше насочен към мен. Усещах го, но не можех да откъсна очи от Ева. Тя сама се беше справила със ситуацията и нелепата усмивка на лицето ми нямаше как да не се появи. По дяволите, тя беше секси, когато беше дръзка.
Ева наклони главата си назад, за да ме погледне, а аз се наведох и целунах доволната усмивка на лицето и.
– Невероятно – отвърна Джес невярващо.
– Да, невероятна е – отвърнах аз и намигнах на Ева.
– Забавлявайте се с това – саркастично каза Джес, преди най-накрая да се изниже.
Да си събера багажа и да се върна във фермата, където тя щеше да бъде далеч от мен през по-голямата част от деня, не беше привлекателно. Исках да я задържа тук, при мен. Миналата нощ може и да беше започнала зле, но се беше променила по невероятен начин.
Хвърлих чантите ни в джипа и се върнах на горния етаж, за да помогна на Ева, която беше решила да почисти преди да тръгнем.
Когато отворих вратата на апартамента, в ушите ми зазвучаха струните на китара. Към непознатата песен се присъедини мек глас. Ева можеше да свири на китара? Затворих тихо вратата след себе си. Това не беше песен, която ми беше позната, но знаех достатъчно за свиренето на китара, за да разбера, че това, което тя свири, не е лесно. Можех да изсвиря няколко песни, но талантът ми свършваше дотук. Акустичната китара, която тя очевидно беше намерила в ъгъла на стаята ми, беше тази, която бях спечелил на залог. Крит се беше ядосал, когато трябваше да се откаже от нея. Но аз исках китара, така че нямах намерение да изпускам жалкия му задник от залога.
Гласът и звучеше като кънтри, но не съвсем. Ева беше музикално талантлива. В това нямаше никакво съмнение. Ако Крит я чуеше, щеше да получи проклет оргазъм. Не исках тя да ме види и да спре, но не можех да се сдържа да не се приближа максимално до вратата на спалнята. Исках да я видя такава.
Главата и беше наведена и завесата от косата и ми пречеше да видя лицето и. Емоцията в гласа и ми говореше повече от всякаква визуализация. Облегнат на рамката на вратата, кръстосах ръце и наблюдавах как ръцете и летят по струните. Нямаше грешка. Тя просто не пропускаше нито един акорд. Гласът и беше толкова нисък, че не можех да различа думите, но тези, които чух, разкъсваха душата ми.
Щом песента свърши, тя вдигна глава и изпусна дълга тежка въздишка.
– Това е едва вторият път, в който хващам китара след смъртта на Джош – каза тя на глас, след което извърна глава, за да ме погледне. Усмивката на лицето и не беше тъжна, което и очаквах. Беше щастлива. Беше възстановила още нещо, което смъртта на Джош и беше отнела.
– От колко време свириш? – Попитах
– От петгодишна. Китарата винаги ме е очаровала. Повечето музикални инструменти го правят, но единственият, на който някога съм се учила да свиря, е китарата. Винаги съм искала да свиря на пиано, но майка ми свиреше на пиано и като видя такава, просто разстройвам татко. Така че никога не съм го искала или проявявала интерес към него.
Ще поръчам пиано. То щеше да е тук следващия път, когато тя се прибереше с мен вкъщи.
– Ти си невероятна – казах аз и отидох да седна до нея.
– Ще изсвириш ли още нещо? Искам да чуя гласа ти този път.
Тя наведе глава и се изчерви.
– Не мога. Знаех, че си там отзад, но не можех да те видя. Ако си там, където мога да те видя, няма да мога да свиря. Ще ме изнервиш.
– Хммм – плъзнах ръката си в топлината на бедрата и. – Ами ако те подкупя?
Тя се захили и поклати глава.
– Никакви целувки не могат да ме накарат да пея, когато ме гледаш. Не мога. Може би някой ден, но сега просто не мога.
– Сигурна ли си в това? – Попитах я, като се наведе и целуна ъгълчето на устата и.
– Да – каза тя задъхано.
– Мммм… все пак нямам нищо против да опитам – отвърнах аз и целунах другия ъгъл на устата и.
– Добре.
Извадих китарата от скута ѝ и я сложих на леглото до нея, преди да я издърпам в скута си. Зарових ръцете си в косата ѝ и погълнах устните и.
Eвa
Кейдж:
Какво носиш?
Засмях се, докато четях текста, който Кейдж току-що ми беше изпратил. Беше се погрижил да получи номера на мобилния ми телефон, преди да се приберем в неделя вечер.
Аз:
Нищо
Усмихвайки се, го изчаках да отговори.
Кейдж:
Майната му. Езерото, сега.
Прикрих устата си, за да не се разсмея на глас. Татко беше някъде в къщата. Не го бях виждала от вечерята.
Аз:
Знаеш, че не мога. Татко все още е буден.
Кейдж:
Тогава в плевнята?
Отидох до прозореца и се загледах в тъмнината, за да видя, че в задната част на плевнята свети светлина.
Аз:
Също лоша идея.
Кейдж:
Не съм съгласен.
Аз:
Ти би го направил. Лека нощ ?
Кейдж:
Можеше да бъде и по-добра.
Усмивката на лицето ми като че ли напоследък е постоянно там. Татко дори го забеляза по-рано по време на вечерята. Исках да му разкажа всичко за Кейдж, но никога нямаше да мога да го направя. Той никога нямаше да приеме Кейдж и вероятно щеше да го уволни. Не исках да бъда причината Кейдж да загуби стипендията си. Освен това той щеше да замине след малко повече от месец. Лятото щеше да свърши и времето ни заедно щеше да е само спомен. Налагаше се да си го напомням все по-често. Да се привързваш към Кейдж беше лошо. Той беше ключът към моето изцеление. Беше ме принудил да преодолея нещата. Никой не ме беше принуждавал преди него. Винаги щях да го ценя за това.
Обръщайки се на леглото, щастието, което бях почувствала, изведнъж изчезна. Не ми харесваше да се изправям пред фактите за Кейдж. И колкото и сладка да беше Лоу, мразех това, че никога нямаше да и се наложи да го загуби. Той винаги щеше да е там, когато тя имаше нужда от него. Завиждах и.
Почукване на вратата прекъсна меланхоличните ми мисли.
– Ева, будна ли си? – Извика татко.
– Да, влез – отговорих аз.
Той отвори вратата и влезе вътре. Винаги изглеждаше толкова не на място в моята стая. Той рядко стъпваше в нея.
– Исках да поговоря с теб за нещо – каза той, кръстосвайки ръце върху широките си гърди.
– Добре. – Мразех, когато започваше разговорите ни по този начин. Обикновено това означаваше, че няма да ми хареса това, което ще последва.
– Джереми скоро ще тръгне на училище. Преди да си тръгне, искам да поканя него и родителите му на вечеря. Той ти е помагал на всяка крачка да преминеш през всичко и те са като семейство, въпреки че нещата се развиха така…
Не се бях сетила за това, но татко беше прав. Трябваше да ги поканим на вечеря. Те ни бяха канили толкова много пъти през годините.
– Добра идея. Ще се обадя сутринта и ще уговорим нещата.
Татко кимна:
– Добре тогава, ами, лека нощ.
– Лека нощ.
~*~
Невидимата фея вече я нямаше. Уверих се, че Кейдж е наблизо, когато му занесох лимонада, кърпа с лед и закуска. Освен това изнасях тези неща при всеки удобен случай, а не само по няколко пъти на ден.
След като разбрах, че татко е заминал за града, извадих от хладилника голямо парче от шоколадовата торта, която бях приготвила за вечерята с Бийзли тази вечер, и взех другите неща, от които знаех, че Кейдж има нужда. Гледах гърба му, докато вдигаше бали сено и ги хвърляше през оградата, беше апетитно. Седнах на задната врата и реших да се насладя на шоуто за няколко минути. Той щеше да ме види съвсем скоро.
Потта блестеше по гърба му, докато слънцето го огряваше. Работните му дънки прилепваха по долната част на бедрата му, което ми даваше перфектна гледка към ямичките на гърба му и самия връх на боксерките му. Той се наведе, за да вземе една бала сено, и спря. Изправи се и погледна назад през рамо. Когато очите му се спряха на моите, на устните му се появи лукава усмивка.
– Виждаш ли нещо, което искаш, бейби?
– Може би. Проверявам нещата. Проверявам дали ме интересува – отвърнах със собствената си злобна усмивка.
Двете му тъмни вежди се изстреляха нагоре и той се обърна напълно, като ми предостави гледка към потните си гърди. О, Боже. Това никога не е остарявало.
– Аз виждам нещо, което искам – изрече той, докато се приближаваше към мен. Сърцето ми започна да трепери, когато той се приближи до мен.
– Искаш? – Попитах го, когато спря пред мен и се наведе.
– Да, по дяволите, искам – промърмори той. – Обичам шоколад.
Какво? Вълнението ми се превърна в объркване. Ръката му се протегна до мен и взе парчето шоколадова торта, което му бях донесла.
– Ти си дразнител – изсумтях аз. Той се премести, за да седне до мен.
– Аз? Ти си тази, която идва напъхана тук в чифт малки къси панталонки и да ми проваля работата, като ме зяпа с очи. По дяволите, момиче. Мислиш ли, че един мъж може да работи, когато знае, че го гледаш така, сякаш искаш да го опиташ?
Топлото удоволствие от думите му се разнесе из мен. Той отхапа от тортата, после затвори очи и издаде нисък стон в гърлото си. О, Боже.
– По дяволите, бейби, това е хубаво.
Да, беше хубаво. Начинът, по който мускулите на челюстта му се огъваха, докато дъвчеше, а гърлото му се движеше, докато преглъщаше. Беше наистина хубаво.
– Ева – каза Кейдж, откъсвайки вниманието ми от много хубавия си, дебел, мускулест врат.
– Хм? – Отговорих
– Ако ще ям тази торта, тогава трябва да говориш и да спреш да ме гледаш така. Ако продължаваш с тези глупости, ще те изям и по дяволите кой ще ни хване.
Не можех да си помогна. Захилих се.
– Не се смей. Това не беше шега – скастри ме той и свъси вежди, преди да отхапе още една хапка от тортата.
Принудих се да отместя погледа си от него. От два дни не бяхме успели да се докоснем до нищо. Много лесно се изнервях.
– Имаш компания – каза Кейдж, стана и се отдалечи от мен.
Компания? Кой? Скочих и се обърнах, за да погледна към алеята. Стомахът ми се сви. Познавах тази кола. Дали тя ни беше видяла? Трябваше да се махна от Кейдж.
– Трябва да тръгвам – казах, без да поглеждам към него. Не исках да вижда тревогата в очите ми. Ако му го обясних, никога нямаше да разбере. Не бях сигурна, че мога да го обясня. Просто не исках Илейн Бийзли да ме хване с някой като Кейдж. Тя щеше да бъде толкова разочарована.
Втурнах се обратно по малкия хълм към къщата и тихо се помолих да не е гледала към пасището с кравите, когато е карала нагоре.
Илейн вече беше слязла от своя „Линкълн Таункар“ и се беше насочила към мен. Любезната усмивка на лицето и ми напомни за толкова много неща. Тя беше единствената майка, която помнех. Бях толкова млада, когато загубих майка си. Илейн беше заместничка, докато растях. Когато имах нужда от майка, Джош винаги ме водеше в къщата си.
– Здравей, Ева – каза тя и протегна ръце, за да ме прегърне. Отидох с готовност. Винаги се чувствах в безопасност, когато Илейн ме прегръщаше. Тя миришеше на пролет и бисквити.
– Госпожо Илейн, толкова ми е приятно да ви видя – отвърнах и я прегърнах, преди да се отдръпна.
– Само дето не си ми идвала на гости от няколко седмици. Това, че Джереми се мести, не означава, че не можеш да ми дойдеш на гости.
Вината се настани в стомаха ми. Не бях я виждал от деня, в който бях започнал да желая Кейдж Йорк. Това, че бях в къщата на Джош, караше забавлението, което си правех с Кейдж, да ми се струва накърнено и погрешно. Не исках да се чувствам по този начин. Затова стоях настрана.
Тя се спусна и вдигна голата ми лява ръка.
– Джереми ми каза, че най-накрая си я свалила. Искам да знаеш, че се радвам. Обичах и него, Ева, но, скъпа, беше време да свалиш пръстена. – Гласът и беше нежен и майчински. Това беше нейният син, когото бях пуснала, когато свалих пръстена, но тя беше щастлива от това. Как?
– Все още има дни, в които ми се иска да отида да го взема и да го сложа отново – признах аз.
– Знам. Има дни, в които искам да отида да почистя стаята му и да оправя леглото му, сякаш се прибира вкъщи, за да си полегне в него. Емоцията в гласа и ме разкъса. Боже, болката все още беше там.
Тя премести погледа си през рамото ми към плевнята. Видях малката загрижена бръчка в изражението и.
– Ева, това ли е момчето, което чичо ти изпрати тук, за да отработи някаква неприятност, в която се беше забъркал?
Тя ни беше видяла.
– Да, госпожо – измърморих аз. Не исках да и признавам това, но какво друго можех да направя? Беше ме видяла да седя на задната врата и да се усмихвам, когато беше спряла. Какво ли си е мислела? Дали си мислеше, че напълно пренебрегвам Джош, като прекарвам време с някой, който не е толкова добър и морален, колкото беше той?
– Знаеш, че те обичам като дъщеря. Ти си точно толкова моя, колкото Джош и Джереми. Винаги съм се тревожила за теб и съм се молила за теб точно както за моите момчета. И все още го правя. Джош те обичаше толкова много. Ти беше неговият свят още от времето, когато беше съвсем малко момче. Той искаше да имаш прекрасния живот, който двамата бяхте планирали. Но, скъпа, мога да ти кажа, че Джош никога не би искал да прекарваш времето си с това момче. Тя кимна с глава по посока на плевнята.
– Той не е достоен за теб. Джош би искал да си намериш някой добър и стабилен човек. Някой, който би могъл да се грижи за теб и да стои до теб през всички житейски превратности. – Студената и ръка се протегна и взе моята в своята с нежно стискане. – Заслужаваш много повече, отколкото да бъдеш някаква малка авантюра за човек като този. Не позволявай на скръбта и болката си да те изпратят на път, от който няма да можеш да се върнеш.
Гърдите ми бяха толкова тежки. Вината. Болка. Скръб. Загуба. Всичко това се преплиташе в едно и ми пречеше да дишам дълбоко. Дали тя беше права? Нима изхвърлих спомена за Джош, защото Кейдж Йорк имаше невероятно тяло и секси усмивка? Нима бях станала толкова повърхностна? О, Боже. Сълзите се забиха в очите ми и Илейн ме придърпа обратно в прегръдка.
– Не исках да те разстройвам, скъпа. Понякога една майка трябва да ни помогне да намерим правилния път, когато се отклоним от него. Това е всичко. – Тя разроши косата ми, докато ме успокояваше.
– А сега нека поговорим за други неща. По-позитивни неща. Като например какви са плановете ти сега, когато си решила отново да караш този хубав малък джип и да започнеш да живееш живота си. Искам да чуя всичко това. Ще се върнеш в колежа, нали? Искам да кажа, че не можеш да останеш тук и да продължиш да учиш в общинския колеж. Твърде умна си за това място, Ева. А и китарата. Баща ти ми каза, че се е прибрал вкъщи и си свирила на нея онзи ден. Толкова се гордея с теб. – Последвах Илейн в къщата, но не ми се искаше да говоря за нито едно от тези неща. Искаше ми се да се скрия в стаята си и да плача. Ако желанието да бъда с Кейдж беше толкова лошо, защо ме болеше, когато ми казваха, че това е грешно? Той беше причината да продължа напред. Не се ли смяташе това за нещо?