Глава 5
Кейдж
Тази вечер беше неуспешна. Не се чуках с пияни невинни, от които не можех да си тръгна на следващата сутрин. Колкото и добре да се беше чувствала Бека Лин, цялата хубава и мокра, не бях в състояние да го направя. Нейното повръщане ми беше помогнало да взема това решение много по-лесно, защото в един момент бях много близо до това да забравя колко досадно може да бъде да имаш досадна жена, която не иска да си тръгне.
Излязох от дънките си и дръпнах завивките, за да мога да се покатеря в леглото си. Чаршафите не бяха лоши. Очаквах евтини чаршафи, тъй като това беше хамбар, но бяха хубави. Меки. Затворих очи и си позволих да си представя как Ева слага чаршафите на леглото вместо мен. Ръцете и щяха да са меки или може би щяха да имат мазоли. Тя вършеше цялата домакинска работа и готвеше. Чакай, все още не бях виждал майка. Ева беше единствената жена, която бях виждал в тази къща. Дали майка и беше умряла? Или просто я е напуснала? Баща и я обичаше. Това беше очевидно.
Телефонът ми иззвъня и аз посегнах към него. Номерът на Лоу отново светна на екрана.
– Здравей, на любимото ми момиче – казах като поздрав.
– Здравей, как са нещата? – Отговори Лоу. Можех да чуя усмивката в гласа и.
– Горещо е, а кравите са по-страшни, отколкото си представях, но в малкото ми легло има наистина хубави чаршафи.
– А какво става с момичето?
Остави на Лоу да не заобикаля храстите.
– Почти съм сигурен, че сега ме мрази повече, отколкото когато ме срещна за първи път.
– Защо? Какво си и направил?
– Нищо не съм и направил, по дяволите. Заплашвах годеника ѝ и малко го нагрубих. Нищо сериозно. Но този кретен говореше за циците на друго момиче пред Ева. Беше неуважително.
Лоу замълча за минута. Знаех, че преработва това и се опитва да измисли как да реши проблема ми.
– И така, тя е сгодена? – Беше отговорът и.
– Да, сгодена е и момчето не е подходяща партия за нея. Харесвам го, но те просто не си пасват, разбираш ли?
– Хм… предполагам. Но те са сгодени, Кейдж. Това я прави недостъпна.
Чух загрижеността в гласа и.
– Така или иначе нямаше да отида там, Лоу. Тя е забранена по много причини. Като начало, баща и ще ме уволни на мига и ще загубя стипендията си.
– Добре. Е, липсваш ми. Ще бъда там в неделя рано сутринта, за да те взема. Маркъс ще ни даде време насаме през първата част на деня. След това ще те закарам до апартамента ти и ще те оставя да наваксаш с всички. Все пак Маркъс ще трябва да те закара обратно вечерта, защото този уикенд гледаме Лариса и аз ще съм далеч от нея през по-голямата част от деня. Освен това, колкото и да обича Лариса, Маркъс ще има нужда да си почине от нея.
– Благодаря, Лоу. Очаквам с нетърпение да те видя. Остават само още четири дни до моето помилване от ада.
Тя се засмя и си казахме довиждане.
~*~
Два дни по-късно. От Бека Лин няма и следа, а Ева се вижда много рядко. Жегата ставаше все по-голяма, а Джереми вече не беше наблизо, за да ни помогне. Беше се върнал във фермата си и работеше, а аз бях оставен сам да се справям с останалото.
Студеният термос с вода магически оставаше пълен, а леденостудената кърпа се появяваше по няколко пъти на ден. Винаги се появяваха на задната врата на пикапа на фермата, който използвах през деня. Винаги когато бях обърнат с гръб или бях отишъл да пикая. Дали тя ме наблюдаваше отвътре? Как знаеше кога съм обърнат с гръб? Проклет да съм, ако идеята, че ме наблюдава отвътре, не ме накара да се усмихна.
Преметнах мократа си от пот риза през главата и я хвърлих на задната седалка на пикапа. Като плиснах малко от студената вода по гърдите и гърба си, се опитах да не се усмихвам. Ако тя ме гледаше, щях да и направя страхотно шоу. Взех ледената кърпа и се отправих към сянката. Трябваше да отида да поправя оградата на няколко места, които Уилсън беше посочил, но първо трябваше да се охладя малко.
Облегнах се на дървото, отпих още една глътка вода и увих ледената кърпа около врата си. Вятърът беше по-приятен, когато палещото слънце не те притискаше.
– Какво направи на Бека Лин?
Вдигнах глава от мястото ми до дървото и видях Ева за пръв път от нощта край езерото. Дългата и кафява коса беше прибрана на конска опашка. Беше облечена с къс бял памучен панталон и чифт джапанки. Освен това много се стараеше да изглежда строга. Тя не беше разстроена от мен. Просто беше любопитна. Това ми харесваше.
– Добро утро и на теб, Ева – отвърнах аз, като не успях да се сдържа да не се усмихна.
Тя наклони главата си на една страна и продължи да се мръщи. Бях видяла истината. Това не беше истинското лице на „сърдитата Ева“.
– Бека Лин не се е появявала от два дни. Това не е нормално. Особено след като беше толкова запалена по теб. И така, какво си и направил?
– Вярвам, че е това, което не съм – направил. – Отпих бавно от водата си, но не откъсвах поглед от нея, докато оставяше думите ми да потънат в нея.
Премествайки краката си, тя сложи ръце на бедрата си.
– Какво означава това?
– Означава точно това, което звучи. Не съм я докоснал. Предполагам, че това е проблемът.
Фалшивата гримаса на Ева изчезна и тя се намръщи.
– Но аз ви видях и двамата голи в… – тя млъкна и очите и се разшириха. Две розови петна покриха бузите и. Ева Брукс се беше върнала на езерото през онази нощ. Беше ме видяла гол. Да, сега щеше да ми се наложи да прекарвам много ебано време под душа. Представата как се промъква, за да ме види гол, беше просто гореща.
– Ева Брукс върна си се до езерото за да ме наблюдаваш ли? – Подиграх се.
Бях сигурен, че ще се завърти и ще избяга, но тя не го направи.
– Не съм искала да видя нищо. Връщах се, за да поговоря с теб за… просто…- Тя не можа да го каже. Трябваше тя да довърши тази мисъл. Беше дошла да говори с мен? Защо?
– Бях почти сигурен, че си готова да ме прегазиш с пикапа си онази вечер. Защо се върна, за да говориш с мен?
Ева нервно завъртя ръце. Никога досега не бях я виждал да се държи нервно.
– Става въпрос за мен и Джереми – започна тя. Изчаках с надеждата, че ще хвърли някаква светлина върху провалената им връзка.
Едно движение в ъгъла на окото ми привлече вниманието ми. Хванах Ева за раменете, избутах я зад себе си и се обърнах с лице към големите крави, които стояха на няколко метра от нас. Те бяха излезли от оградата. Как, по дяволите, бяха излезли от оградата?
– Какво правиш? – Изпищя Ева, удряйки ме по гърба, докато я притисках към дървото с тялото си. Не бях кой знае каква преграда между нея и кравите, но в момента това беше най-добрата ми идея.
– Спри да ме удряш! – Поисках. – И ми кажи как, по дяволите, да вкарам тези големи задници обратно през портата.
Ева спря да ме удря само за да ме бутне силно.
– О, за бога, Кейдж. Те няма да ни нападнат. – Тя се измъкна иззад гърба ми и ме простреля с развеселена усмивка. – Те не са бикове.
На кого му пукаше дали са бикове, дали не са? Бяха ужасно огромни.
Ева тръгна към тях без грам страх и започна да им вика да продължават. Тя тупна с крака, което ги накара да се отдръпнат, а после бавно започнаха да се придвижват към оградата, която беше оставена отворена. Тя ме погледна през рамо и извъртя очи:
– Свирепи зверове са, нали?
Бях разкъсван между това да се чувствам като идиот и да се смея на това колко адски сладко изглеждаше тя, когато пасеше добитъка.
След като върна и последната в ограждението, тя затвори вратата и постави ключалката на мястото и.
– Може да помогне, ако ги заключиш следващия път – провикна се тя с игрив тон.
– Наслаждаваш се на това твърде много – отвърнах аз.
Тя сви рамене и скръсти ръце пред гърдите си.
– Трябва да призная, че галантността в опита ти да ме спасиш от големите лоши злобни крави беше благородна по някакъв идиотски начин.
– Идиотско, а? – Харесваше ми да я виждам игрива и забавна. Досега бях виждал само напрегнатата версия на Ева Брукс.
– Не можеш да бъдеш много добър кравар, ако се страхуваш от кравите.
Въздъхнах:
– Е, по дяволите, плановете ми за бъдещето пропаднаха.
На устните и се появи усмивка, която изглеждаше като дръпната, но изчезна също толкова бързо. Забавният блясък в очите и също изчезна. Какво бях направил, за да и върна лошото настроение? Харесвах онази Ева, която току-що бях зърнал, а не тази тъжна и навъсена, която се беше появила отново.
– Ние не сме сгодени. С Джереми сме приятели. Много добри приятели.
Смутен, хвърлих поглед към пръстена на лявата и ръка, за да се уверя, че не съм си въобразил, че го виждам.
Диамантът все още беше там и заявяваше на света, че тя е сгодена жена. С кого, по дяволите, беше сгодена? Единственият мъж, с когото я бях виждал, беше Джереми.
– Носиш този пръстен за забавление ли? – Попитах шеговито с надеждата да върна забавната Ева, но вместо това лицето и се сгърчи.
– Не. Не го нося за забавление. Не съм сгодена за Джереми. Аз съм сгодена за брат му.
Ева
Аз съм сгодена за брат му? Защо го бях казала така, сякаш все още съм ангажирана с Джош? Той щеше да разбере истината. Бях се стрелнала толкова бързо, че той не можеше да ми зададе повече въпроси, но щеше да попита някого. Не че си мислех, че наистина е любопитен към мен, а защото беше объркан. Не исках да е любопитен за Джош. Не исках той да знае за всичко, което се беше случило.
Исках той все още да ме гледа с онзи признателен секси блясък в очите си. Блясък, който щях да продължа да игнорирам. Харесваше ми някой да ме гледа с нещо различно от съчувствие. Щом разбереше, онези секси усмивки и стриптийз, които правеше навън заради мен, щяха да свършат. Щеше да му е жал за бедната Ева.
Докато той не се беше появил, не бях осъзнала, че всички ме гледат по различен начин. Бяха внимателни с мен. Кейдж не ме гледаше така, сякаш съм чуплива. Преди десет месеца не бях готова за това някой да гледа на мен по различен начин. Исках да си спомнят за Джош, когато ме видят. Сега имах нужда някой, който и да е, просто да ме види. Не трагедията. Само мен.
Кейдж не познаваше миналото ми. Не знаеше болката, която бях изпитала. Той не измерваше всяка дума, която ми казваше, и не задържаше ударите. Отнасяше се с мен както с всички останали. С него отново се чувствах нормална. Беше крайно време отново да се почувствам като човек.
Вратата на паравана се хлопна зад мен и аз подскочих.
– Проклетият Чарлз Норт си мисли, че може да се качва в ловния ми лагер, когато му хрумне, заедно с банда негови приятели банкери – измърмори татко, докато влизаше в кухнята.
Чарлз Норт беше съпруг на сестрата на майка ми. Майка ми почина, когато бях на седем години, така че никога не съм се запознавала със сестра и или със съпруга на сестра и. Единственото, което знаех, беше, че баща ми не беше негов фен. Леля ми Ким се обаждаше само когато искаше нещо. Тя се държеше така, сякаш татко и дължеше нещо, защото майка ми беше загинала в автомобилна катастрофа. Татко не беше шофирал, но за леля ми това сякаш нямаше значение. Тя продължаваше да го обвинява.
– Какво стана? – Попитах, като посегнах към шкафа, за да му донеса чаша.
Той я взе от ръката ми и се зае да си налее лимонада.
– Леля ти Ким се обади и ми съобщи, че Чарлз ще ходи на риболов в лагера този уикенд. Той води със себе си приятели. Никой не ме попита. Те просто сами се заеха да направят тези планове. Е, казах на Джосая, че може да вземе Джереми в лагера този уикенд и да отидат на риболов. Няма да променя това. – Татко поклати глава и отпи много дълга глътка от лимонадата.
– Отиваш там ли? – Попитах го, докато допиваше питието си и го поставяше на масата пред себе си.
– Да, трябва. Ще тръгна сутринта. Кейдж знае какво да прави тук, а после ще си тръгне в неделя. Това е неговият почивен ден. Вече ми каза, че за този ден трябва да се прибере на плажа.
Кейдж ще отсъства цял ден в неделя? Нямаше да ми се налага да се притеснявам, че ще му е прекалено горещо навън, така че би трябвало да съм облекчена, но не бях. Не исках той да си тръгва. Щях да остана сама тук, съвсем сама.
– Добре – успях да отговоря аз.
– Ще отида в града и ще взема още бодлива тел за оградата. Проклетият бик продължава да разкъсва парчета от нея долу до езерото. Предполагам, че иска да излезе навън, за да поплува – измърмори татко, докато се отправяше към вратата.
Изчаках да чуя как пикапа на татко излиза от пътя, преди да изляза навън. Не бях сигурен какво точно правя. Това беше решение, взето на момента. Кейдж беше влязъл в обора само преди няколко минути. Наблюдавах го от прозореца на кухнята.
Насочих се към плевнята.
Отворих вратата, влязох вътре и трябваше да примижа, за да видя ясно. Единствената светлина, която проникваше в плевнята, беше от пукнатините на покрива, така че беше тъмно в сравнение с ярката слънчева светлина. Познатият мирис на сено и дърва ме удари, когато се обърнах, за да видя дали Кейдж все още е тук. Бях с гръб към прозореца, когато татко беше в кухнята, така че беше възможно да си е тръгнал и аз да съм го пропуснала.
– Търсиш ли нещо? – Попита ме Кейдж иззад гърба ми.
Обърнах се с лице към него и едва не си глътнах езика, когато очите ми срещнаха голите му гърди. Бях се възхищавала на тях отдалеч, но никога отблизо. Отблизо беше по-добре.
– Една обвързана дама не трябва да гледа друг мъж, сякаш иска да се оближе. – Подигравателният тон в гласа му ми подсказа, че всъщност изобщо няма нищо против да го зяпам. Наслаждаваше се на това.
– Кой е казал, че искам да те оближа? – Отговорих, изненадана от собствения си отговор. Това флиртът ли беше, който току-що бях направила? Не бях сигурна, че някога съм флиртувала.
Кейдж прокара ръка през косата си и изпусна кратък дълбок смях.
– Може би трябва да сменим темата. – Кейдж беше нервен. Дали коментарът ми току-що го беше изнервил?
– Ти повдигна въпроса за лизането, Кейдж, а не аз. – Изчаках да видя как ще реагира този път.
– Да, предполагам, че е така – изрече той и направи крачка към мен. Добре, може би не го бях изнервила. Момчета като Кейдж вероятно не се изнервяха. – Ако наистина искаш да говорим за лизане, с удоволствие ще ти услужа.
О, Боже. Сега вече бях нервна. Кейдж се протегна и взе лявата ми ръка в своята. Топлината от мазолестата му длан накара цялото ми тяло да изтръпне.
– Единственият проблем да говоря за лизане с теб е, че това ми дава идеи. Започвам да мисля за неща, за които не би трябвало да мисля. Неща, които само ще ме измъчват, защото никога няма да разбера колко сладък е твоят вкус. Може да съм много неща, Ева, може дори да съм няколко от имената, с които ме наричаш, но няма да докосна това, което принадлежи на друг мъж.
Отворих уста да кажа нещо и спрях, когато Кейдж вдигна лявата ми ръка към устата си и целуна безименния ми пръст. След това езикът му се стрелна и едва-едва се плъзна по върха на ръката ми. Той се усмихна лукаво.
В някакъв момент бях спряла да дишам. Когато дробовете ми започнаха да горят, поех дълбоко въздух и Кейдж остави ръката ми да падне настрани.
– Съжалявам, но трябваше да опитам една малка част. – После ми намигна и се обърна към вратата.
Стоях мълчаливо, докато той излизаше обратно навън в лятната жега.