ТРИША
След като пропуснах една седмица от училище, бях готова да се върна. Фандора ме игнорираше напълно, отнасяше се с мен така, сякаш не съществувам, и това беше прекрасно. Тя не беше седяла много в караваната. През по-голямата част от времето я нямаше. Рок излизаше от училище и идваше във вкъщи, за да ме проверява всеки ден на обяд и след тренировка. Беше доволен, че Фандора се държи настрана. Освен това беше купил толкова много хранителни продукти, че знаех, че не са само за петдесет долара. Беше добавил пари към тях. Когато се бях опитала да споря с него за това, той просто ме отсвири, сякаш не говорех.
Когато Крит беше толкова развълнуван от царевичните пръчици и гроздето, реших да простя на Рок, че е похарчил парите си за нас.
Тази сутрин Рок идваше да ме вземе за училище. Крит искаше да пътува с автобуса с Грийн, но той настояваше да пътувам с Рок до училище. Освен това не трябваше да нося чантата си или книгите си. Рок планираше да прави това, докато ребрата ми заздравеят. Идеята да се разхождам из гимназията „Морски бриз“ с Рок Тейлър до мен през цялото време беше вълнуваща и плашеща. Знаех, че момичетата няма да видят в мен причина да стоят настрана от него.
– Автобусът е тук. Ще се видим след училище! – Обади се Крит, докато тичаше през входната врата. Фандора не се беше прибрала вкъщи снощи. За щастие не беше тук, за да се тревожим за нея. Крит беше занесъл чантата ми с учебници в хола и ме накара да се закълна да не я вдигам, да чакам Рок, докато той пристигне.
Чувствах се безпомощна и мразех това.
Когато чакълът заскърца под гумите навън, сърцето ми трепна. Глупаво сърце.
Отидох до прозореца, за да видя как Рок отваря вратата на пикапа си и излиза. Беше облечен с дънки и тренировъчната си футболна фланелка. Носеха ги в понеделник, след като бяха спечелили мача в петък вечер.
Изглеждаше наистина добре на него.
Той почука веднъж и влезе вътре. Присъствието му в ремаркето ме накара да си спомня колко сигурна се чувствах, когато той беше останал при мен. Това чувство ми харесваше. Харесваше ми да е тук.
– Добро утро – каза той със сексапилен глас.
– Добро утро – отвърнах аз и усетих как лицето ми се нагрява. Трябваше да овладея това. Рок беше мой приятел. Той не беше флиртувал с мен отново след нощта, в която ме беше прибрал край пътя. Цялата ни динамика се беше променила. Бяхме. … приятели. Просто приятели. Тази мисъл ме натъжи.
Отърсих се от нея и знаех, че това е всичко, което някога ще бъдем. Трябваше да бъда благодарна за това. Той беше страхотен човек за приятел. Защитната му природа беше голям плюс.
– Готова ли си да се върнеш? – Попита той, като вдигна чантата ми с книги.
Не съвсем, но беше по-добре, отколкото да съм тук.
– Да. Трябва да наваксам.
Той кимна, после отвори вратата.
– Ще ти помогна.
Той винаги ми помагаше. Скоро това щеше да му омръзне. Щях да се превърна в бреме.
– Имаш собствена работа, която трябва да наваксаш. Аз ще се справя – уверих го аз.
Рок само се ухили зад гърба ми. Не погледнах назад към него. Бузите ми бяха топли и дори не бях сигурна защо.
Той ме заобиколи и ми отвори вратата на пикапа, след което ми подаде ръка. Погледнах надолу към ръката му и се намръщих.
– Вземи ръката ми. Трябва да ти помогна да се качиш, за да не се напъваш – обясни той, явно развеселен.
Не бях сигурна, че докосването на ръката му е добра идея. Сърцето ми вече беше цялото треперещо, а лицето ми беше топло. Рок изведнъж караше тялото ми да реагира по безумен начин.
– Добре – казах почти твърде тихо.
Когато поставих ръката си в много по-голямата му ръка, тя се затвори около моята, изпращайки топли тръпки по тялото ми от контакта. Губех се.
– Добре ли си? – Попита ме той, когато все още не бях махнала ръката си от неговата, след като седнах в пикапа му.
Дръпнах ръката си, чувствайки се като идиотка, и кимнах. – Да, благодаря – промълвих, но не го погледнах.
Той не помръдна веднага, а на мен ми беше трудно да дишам, знаейки, че ме гледа. Накрая обърнах поглед и го видях да се взира в краката ми. Погледнах надолу и осъзнах, че късите ми панталони са се вдигнали още по-къси, отколкото бяха. Трябваше да си взема по-големи шорти. Това, че не правех упражнения, не ми помагаше да отслабна. Опитах се да ги дръпна. Рок прочисти гърлото си и затвори вратата ми.
Направих няколко успокоителни вдишвания, преди той да отвори вратата си и да влезе вътре. Нямах достатъчно свободна риза, за да прикрие и факта, че ребрата ми са увити. Дрехите ми сякаш се свиваха.
Той запали пикапа и гласът на Тим Макгроу изпълни пространството. Рок се усмихна и посегна да намали звука на музиката.
– Пускам музика, за да се събуждам сутрин – обясни той.
Кимнах.
– Добра идея.
Той ме погледна за момент по-дълго от необходимото, но аз не срещнах погледа му. Страхувах се, че чувствата ми са по цялото ми лице, а трябваше да разбера това и да го защитя. Рок не искаше нещо повече с мен. Той искаше да бъдем приятели и аз бях казала „да“. Трябваше да уважавам това.
– Добре ли спа? – Попита той.
Спах. Болкоуспокояващото лекарство, което трябваше да вземам през нощта, за да си почина, ме съсипа.
– Да, спах добре. А ти? – Попитах.
Той сви рамене.
– Предполагам. Спя по-добре в твоята стая.
О. Не бях сигурна какво да кажа на това. Затова изучих ръцете си в скута си.
Той не каза нищо повече. Пътувахме в неудобно мълчание през останалата част от пътя до училището. Като по чудо имаше свободно място за паркиране близо до входа. Там той винаги паркираше. Вдясно от нас беше пикапа на Маркъс Харди, а вляво – мустангът на Дуейн Фалко. Сякаш и тримата имаха определени места за паркиране. Никой освен тях не беше паркирал тук.
– Ние сме тук – каза той, заявявайки очевидното. – Стой на място. Ще ти помогна да слезеш.
Направих каквото ми каза.
Рок отвори вратата и посегна към чантата ми с учебници, след което я преметна през рамо, преди да протегне ръка към мен.
Отново плъзнах ръката си в неговата и той ме държеше здраво, докато ме сваляше от пикапа. Само веднъж изохках, а когато го направих, Рок стисна ръката ми.
– Добре ли си? – Попита той, звучейки загрижено.
– Да, добре съм. Благодаря ти – отговорих.
Той не пусна ръката ми, докато затваряше вратата на пикапа. Изчаках да ме пусне, но той не го направи. Вместо това пръстите му се преплетоха през моите.
– Да вървим – каза той и се отправихме към входа.
Вълнението и объркването се бореха в мен. Защо държеше ръката ми по този начин? Знаеше, че нямам нужда от помощта му при ходене.
Свиренето ме стресна и погледнах нагоре, за да видя Престън Дрейк, който се усмихваше от ухо до ухо, докато очите му се спираха на ръцете ни. Разхлабих хватката си, подготвяйки се Рок да пусне ръката ми, сякаш се беше опарил. Вместо това той я стисна здраво.
– Понякога е кучешко лайно. Игнорирай го. Искам да си спокойна – каза Рок, като се наведе към мен. После намигна.
Рок ми намигна.
Какво става?
– Най-накрая получи момичето. Крайно време. Достатъчно упорито си работил за нея – каза Престън със самодоволна усмивка на лицето си.
– Затваряй се, устата – измърмори Рок. Престън само се засмя в отговор.
– Аз съм… ние не сме…- Не бях сигурна дали трябваше да обясня това, или не.
– Да, не сме – довърши вместо мен Рок и погледна Престън. След това ръката му освободи моята и аз почувствах студ. И самота.
– Да те заведем до първия час – каза Рок с пресипнал глас.
Нещо не беше наред с него. Тонът му беше твърд, а аз не бях свикнала с това от него. Поне откакто бяхме станали приятели.
– Добре – отговорих аз.
РОК
Стоях до шкафчето си, като се опитвах да не грабна книгите си и да не започна да хвърлям наоколо. Бях в шибаната зона на приятелите с Триша и сега виждах, че съм заседнал там. Тя не ни виждаше по друг начин. Бях го проверил тази сутрин, като я държах за ръка. Беше се изчервила, когато и помогнах, а после се разтрепери, когато докоснах ръката ѝ. За пръв път си помислих, че може би съм проникнал под дебелата ѝ кожа.
Грешах. По дяволите.
Захлопнах вратата на шкафчето и си поех още един дъх. Трябваше да овладея това. Факт е, че нямаше да отида никъде. Тя се нуждаеше от мен, а увлечението ми по нея вече беше нещо по-дълбоко. Спирането му изглеждаше невъзможно. Но ако исках да оцелея, може би трябваше да защитя сърцето си.
Ръцете се плъзнаха нагоре по гърба ми и ноктите одраскаха врата ми.
– Липсваше ми този уикенд на партито – каза Роуз зад гърба ми. Тя ме преследваше, сякаш животът ѝ зависеше от това.
– Бях зает – отвърнах, отдръпнах се на крачка от обсега ѝ и се отправих към първия час.
Тя застана в крачка до мен.
– Чух, че си довел Триша Корбин в училище тази сутрин. Вие двамата вече нещо ли сте?
Не. Но не и поради липса на опит да я накарам да ми се довери.
– Ние сме само приятели – казах аз, като намразих начина, по който това звучеше. Исках да я обявя за своя.
– О, добре, това е добре. Родителите ми са извън града тази седмица. Надявах се да дойдеш тази вечер и да останеш… цяла нощ.
Знаех, че ако отида, ще си легнем. По дяволите, сигурно щях да получа и няколко минета. Роуз беше известна с убийствените си свирки. Но аз не бях дори малко заинтересован. Нито в най-малка степен. Което само ми подсказваше, че съм прекалено затънал в Триша.
– Не мога. Имам планове – казах и, след което влязох в час по литература.
Маркъс вече беше там, седеше на бюрото си и флиртуваше с някакво ново момиче, което не познавах. Не ѝ обърнах внимание, докато сядах до него.
Маркъс не откъсваше поглед от блондинката, с която флиртуваше. Той беше човек с мисия и не се съмнявах, че ще успее.
– Готов ли си за забавление тази вечер? – Попита ме Маркъс и аз извърнах глава, за да го погледна.
– Какво? – Попитах объркано. Не бях слушал разговора му с момичето, така че нямах представа за какво говори.
– Хилари тук има приятелка на име Чандис, която има нещо общо с теб. Иска да знае дали сме готови за добро прекарване тази вечер. Казах ѝ, че винаги сме готови за добро прекарване. – Маркъс се усмихваше така, сякаш вече е спечелил.
Мразех да го блокирам, но нямаше да отида с тях.
– Съжалявам. Имам планове. Попитай Престън вместо мен. Който всички знаехме, че винаги е готов за добро прекарване.
Маркъс се намръщи.
– Приятелката ѝ мрази Престън.
Никой не мрази Престън, освен ако не ги е прецакал и изоставил. О. Така беше.
– Разбирам. Тогава Дуейн – отвърнах аз.
Маркъс въздъхна.
– Да, но тя иска теб.
Аз исках Триша. Всички ние искахме нещо, по дяволите. Не винаги получавахме това, което искахме.
– Не мога – отвърнах аз и отворих тетрадката си.
Маркъс получи съобщението и го пусна.
Оставих го да си оправи плановете с момичето, а аз се върнах към опитите си да разбера какво да правя с Триша.
Сегашен ден…
Триша стоеше в спалнята и се събличаше. Това беше нещо, което бях виждал милион пъти преди, но никога не ми омръзваше. Можех да гледам това с пълно очарование отново и отново. С всяка година някак си успявах да обичам тази жена все повече.
Да я виждам как е майка на децата ни само засилваше тази любов.
Когато тя размърда бедрата си, за да накара късите си панталони да паднат на земята, оставяйки я само по черни сатенени гащички, покриващи сладкото ѝ дупе, се отказах от въздържанието си.
Притиснах гърдите си към гърба ѝ и плъзнах ръце, за да се опра на плоския ѝ корем.
– Толкова адски красива си – прошепнах в ухото ѝ, преди да похапна ушната ѝ мида.
Тя се разтрепери в ръцете ми и се стопи обратно към мен.
– Мммм – беше единственият ѝ отговор.
Взех двете ѝ гърди в ръцете си и оставих тежестта им да се отпусне в дланите ми, преди да дръпна възбудените ѝ зърна. Дишането ѝ стана тежко, докато притискаше гърдите си към ръцете ми, което беше нейният начин безмълвно да моли за още.
Допреди Триша аз бях мъж на краката. Но след като я видях гола за първи път, станах мъж на циците, дупето и краката. Тя беше толкова съвършена, че не можех да реша какво от тялото ѝ ми харесва повече.
– Наведи се и сложи ръцете си на леглото – казах аз, сложих ръка на гърба ѝ и я избутах напред. С течение на времето Триша беше обикнала, когато бях взискателен в секса. Тя се разгорещяваше още повече, когато ѝ казвах какво да прави. В началото не беше така. Бях се държал с нея възможно най-деликатно и я третирах като съкровище, каквото беше.
Триша се наведе и постави двете си длани на леглото, после разтвори крака, като изви гръб. Знаеше, че изглежда като шибан мокър сън, и го използваше.
– Боже, обожавам дупето ти – казах аз, прокарвайки ръка по него с любов, преди да дръпна бикините ѝ надолу и да я накарам да излезе от тях.
– Вече мокра ли си за мен? – Попитах я, знаейки отговора. Прокарах ръка между краката ѝ и дразнех вътрешната част на бедрата ѝ, докато тя дишаше и хленчеше. После плъзнах пръсти между нежната розова плът.
– Ебаси да – изръмжах, когато възбудата ѝ покри ръката ми.
– Рок, не си играй с мен. Имам нужда да ме чукаш. Сега. Можем да си поиграем по-късно – каза Триша с умолителен стон.
Когато моята жена искаше да бъде чукана, аз я чуках. С едната си ръка, която все още я задоволяваше, използвах другата, за да разкопчая дънките си и да ги смъкна надолу заедно с боксерките си.
– Искаш само това тази нощ? Това ли е? – Подразних я.
– Да – изпъшка тя. – Да, моля.
– Мога ли първо да оближа сладката ти вагина? – Попитах я, навеждайки се над нея, за да я целуна по гърба.
– Ах, Рок, моля те. – Тя вече молеше и размахваше дупето си пред лицето ми.
Щеше да се наложи да целуна вагината ѝ по-късно. Точно сега имах нужда да съм вътре в нея. С един силен тласък я напълних, а тя притисна лице в матрака, за да задуши вика си. Намирахме се от другата страна на къщата, но все пак се опитвахме да бъдем внимателни, когато те бяха вкъщи. Докато те бяха на училище, аз често се прибирах вкъщи, за да чукам жена си, докато тя не изкрещи толкова силно, че съседите да я чуят.
Назад към част 14 Напред към част 16
