СИЕНА
Не бях казала на Мика за „Фалко“ тази вечер. Все още трябваше да се уверя, че Таби Фалко не е получила онези писма. Бяхме гледали „Междузвездни войни: Епизод III“ (който беше любимият ми) и бяхме изяли два пакета пуканки. Когато го сложих в леглото, той дори не се беше размърдал. Беше имал дълъг ден.
След като се потопих във ваната, се проснах в леглото. Беше приятно да се върна в леглото си. Имах хубави спомени за дома. Преди… преди да загубя Дъстин. Не си позволявах да мисля за лошото. Не си позволявах да се чудя защо Дъстин се беше напил и беше забил колата си в дърво само няколко часа след като бяхме правили секс в същата кола. Винаги, когато ме е возил, е бил толкова внимателен. Винаги се грижеше за мен. Защитаваше ме.
Телефонът ми започна да звъни. Протегнах ръка и го взех, за да видя името на Дуейн на екрана. Защо ми се обаждаше в полунощ в събота?
– Ало? – Казах, като почти очаквах това да е джобно набиране.
– Здравей. – Дълбокият глас на Дуейн се чу по линията и женските ми части се събудиха с тази единствена дума. По дяволите! Какво не е наред с мен? Не бях правила секс от… ами… от времето на Дъстин. А това, което помнех от секса, не беше добро. Удоволствието, което можех да си доставя в леглото през нощта съвсем сама, не беше чувство, което някога бях изпитвала с Дъстин.
– Искам утре да говоря с майка ми за писмата. Каза ли на Мика?
Той ми се обаждаше в полунощ в събота, за да ме пита за Мика. Дали Дуейн нямаше среща? Той винаги имаше мацка на ръката си.
– Не. Няма да говоря с него, докато не разбера какво се е случило с тези писма. Трябва да знам, че майка ти иска да бъде част от живота му. Не искам той да знае за всички вас, освен ако не бъде приет. Той е твърде малък, за да разбере нещо друго.
Дуейн въздъхна.
– Майка ми не е получавала тези писма. Но дори и да ги е получила, аз искам Мика в живота си. Той е детето на малкия ми брат. Искам го.
Така че той искаше Мика да знае кой е той. Можех ли да обясня това, без да обяснявам за останалите Фалко?
– Първо трябва да знам как се чувства майка ти. Мика е моята грижа номер едно. Няма да позволя той да бъде наранен.
– Аз също – отвърна Дуейн.
Добре. Поне не беше склонен да си играе с емоциите на Мика.
– Ще се видим утре. Вероятно ще бъда точно зад майка ми, докато тя чука на вратата ти – или може би ще нахлуе вътре. Щом разбере, няма да можеш да я държиш далеч от него.
Той нямаше представа колко много се надявах това да е вярно.
– Ти говори с нея. Аз ще изчакам – беше единственият ми отговор.
Дуейн замълча за миг и не бях сигурна дали е закачил слушалката, или не.
– Лека нощ, Сиена – каза накрая той и начинът, по който секси, топлият му глас се изви около тази единствена дума, ме накара да настръхна. По дяволите.
– Лека нощ – отвърнах аз, след което затворих телефона. Сложих телефона до себе си и плъзнах ръка под завивките и в предната част на дантелените си бикини. Единственото, от което се нуждаех, беше споменът за дълбокия глас на Дуейн, докато облекчавах болката, която той ми вдъхваше.
Това не беше първият път, в който фантазирах за Дуейн. Толкова дълго се чувствах виновна, че именно той, а не Дъстин, е бил моето вдъхновение. Но накрая се бях примирила с факта, че никога не съм изпитвала удоволствие с Дъстин. Дуейн беше фантазия и това беше всичко. Нещо, което не беше истинско.
Вкарах пръстите си вътре, затворих очи и оставих тялото на Дустин да се оформи в съзнанието ми. Секси усмивката му и тези ръце. Господи, тези ръце бяха нещо друго. Обгръщах ръцете си около тях, докато те се огъваха и той се движеше в мен… Тялото ми потрепери при тази мисъл. Най-хубавото нещо в това да използвам Дуейн, за да задоволя нуждата си, беше, че идеята той да ме докосва и да е вътре в мен възпламеняваше тялото ми.
Беше толкова лесно да забравя, че той не е там. Че не ме докосва. Блясъкът в очите му, когато ме гледаше, понякога ме караше да мисля, че и той мисли за това.
Но това никога не можеше да се случи. Щеше да ме нарани. Знаех това. И все пак мисълта, че той е отгоре ми, че люлее бедрата си, докато влиза и излиза от моето много пренебрегнато тяло, ме караше да се чувствам болна. Поне веднъж исках да разбера какво е чувството да бъдеш обичана от Дуейн Фалко.
* * *
– Мамо? Събуди се! – Гласът на Мика нахлу в сънищата ми и аз отворих очи, само за да ги затворя отново. Слънчевата светлина нахлуваше в стаята и ме заслепяваше. – Знам, че обичаш да спиш до късно в неделя, но някой чука на вратата.
Думите на Мика потънаха в съзнанието ми, а аз седнах в леглото и разтърках очите си, преди бавно да ги отворя и да го погледна.
– Звучи, сякаш Дуейн и Мама Т спорят навън, но ти каза да не отварям вратата без теб, така че не го направих. Дойдох и те събудих.
О, боклук! Преметнах краката си през леглото и посегнах към копринената обвивка, която Джанел ми беше подарила за Коледа миналата година. Трябваше да се облека, но чукането и гласовете ставаха все по-силни. Трябваше да изляза и да се справя с тях. Сега. Преди Мика да чуе нещо, което не трябваше да чува.
Завързах колана около кръста си и прокарах ръка през косата си, след което се наведех, за да погледна Мика в очите.
– Ние с теб трябва да поговорим за нещо по-късно. Става въпрос за нещо хубаво. Но първо трябва да изляза навън и да поговоря с тях, а ти трябва да останеш в стаята си и да си играеш, както правеше, преди да почукат, добре?
Той кимна, но намръщеното му лице ми подсказа, че не му харесва, че не идва с мен. Целунах го по челото, след което побързах да отида до вратата, преди Таби Фалко да я разбие.
Поглеждайки назад, видях Мика да влиза в стаята си и използвах този момент, за да отворя вратата и да изляза на верандата с червенооката Таби Фалко; съпруга ѝ Дейв и, разбира се, Дуейн.
Не си позволих да мисля за погледа в очите на Дуейн, когато той се запозна с външния ми вид. Бях разхвърляна, с разрошена от сън коса и без грим. Но не бях дошла тук, за да впечатлявам Дуейн. Нямаше да мисля за това.
– Никога не съм получавала писмо. Нито едно писмо, Сиена Рой! Ако бях получила писмо, щях да дойда след теб и внучето ми. Какво ли са си мислили родителите ти? Ти си била дете! Дете, което ражда дете, и те те оставиха! Просто не го разбирам. И това скъпоценно момче, което толкова прилича на моя Дъстин. – Тя се задави, покри устата си и се разплака. Дейв я придърпа към гърдите си.
– Моля те, знам, че това е много. И знам, че си разстроена, виждам го. И колкото и да съм ти благодарна, че искаш да бъдеш част от живота на Мика, не искам той да чува това. Той има нужда първо да му обясня и да поговоря с него. Това ще бъде твърде травмиращо за него.
– Тя е права, мамо. Трябва да се успокоиш – добави Дуейн.
Не исках да го погледна. Не можех. Съсредоточих се върху Таби. Тя кимна, после свали ръката от устата си и ме погледна. Винаги е била дребна жена, което беше толкова странно в контраст с огромните ѝ синове. От друга страна, Дейв Фалко беше огромен мъж.
– Вижте се – каза тя шепнешком. – Ти си пораснала и красива. – Искрената усмивка на лицето ѝ ме накара да се просълзя и с мигане отблъснах сълзите, които изгаряха очите ми. Не исках да плача. Трябваше да мисля за Мика. Тя погледна обратно към Дуейн. – Тя е много повече от средностатистическа, Дуейн Фалко! Ти сляп ли си?
Това ме нарани много повече, отколкото трябваше.
ДУЕЙН
Майната му на ада. Майка ми нямаше никакъв проклет филтър на устата си. Може би оттам го беше взело детето. Цветът по бузите на Сиена при думите на майка ми ми подсказа, че мама сериозно я е смутила. Майната му!
Сиена беше излязла от къщи само с онова късо копринено халатче и разрошена, изглеждаше като добре прецакана, и въображението ми се насочи точно към това. За това какво би било да имам тези нейни крака, обвити около мен, и това нейно великолепно лице в разгара на оргазъм. Идеята някой друг да я види такава ме вбесяваше. Преместих се встрани, така че гледката към нея да бъде блокирана от всеки, който шофира по пътя или гледа през прозорците си. Нима не осъзнаваше, че прилича на ходеща фантазия?
После майка ми беше отишла и ѝ беше казала, че съм казал, че е средна. По дяволите, това беше гадно. Не исках тя да си мисли, че съм привлечен от нея, защото това щеше да усложни нещата, но също така не ми харесваше тя да си мисли, че говоря лошо за нея. Исках да ме харесва. Исках да бъда около Мика колкото се може повече.
– Тя е абсолютно красива. Трябва да отбиваш много мъже с пръчка, нали, скъпа? – Продължи майка ми с похвалите си за Сиена. Тя беше права, разбира се, но какво трябваше да кажа сега? Вече изглеждах като глупак. Замълчах си.
– Аз… аз… Благодаря ти – каза тя с несигурна, принудителна усмивка.
– Как така все още си свободна? Трябва да имаш мъж, който да се грижи за теб – каза майка ми.
Розовото по светлите бузи на Сиена стана още по-ярко.
– Не се срещам с мъже. Първо трябва да мисля за Мика.
По дяволите. Тя беше добра майка. Познавах много самотни майки и никоя от тях не беше пожертвала социалния си живот заради детето си.
– Но ти си млада, а Мика има нужда от мъж. Не се притеснявай за това. За него ще се грижат чичо му Дуейн и дядо му Дейв. Може би скоро ще можеш да помислиш да прекараш известно време с мъж. Срамно е за красавица като теб да живее сама. Дъстин не би искал това.
Сиена преглътна нервно.
– Всичко е наред. Щастлива съм, че ще бъдем само аз и Мика.
Мама махна с ръка.
– Глупости. Сега си имаш нас и ние ще се погрижим и ти да имаш живот. Да бъдеш майка е най-важната работа, която можеш да имаш, но трябва да мислиш и за себе си. Достатъчно за сега. – Тя се приближи, придърпа Сиена в прегръдките си и я притисна силно. – Ти си тук. И имаш момчето на Дъстин – каза мама и отново се задави. – Толкова съм щастлива. Просто съм толкова щастлива.
Очите на Сиена се замъглиха, като тя погледна за кратко към мен, после към баща ми и се усмихна.
– Аз изпратих писма – каза тя, изпитвайки нужда да се защити.
Мама кимна и се отдръпна.
– Вярвам, че си го направила. Но аз не ги получих. Мисля, че може би ще искаш да се обадиш на леля си. Това е единственото обяснение, което получих. Но тези писма така и не стигнаха до мен.
Сиена кимна.
– Добре. Аз… Трябва ми време с Мика. Когато той е готов, ще дойдем на гости. Последното му посещение там му хареса. Той е почитател на бисквитките – каза тя, усмихвайки се толкова мило.
Майка ми винаги е обичала Сиена Рой и е поощрявала връзката на Дъстин с нея, но точно сега осъзнах, че любовта ѝ към Сиена просто се е умножила по хиляда, защото Сиена е довела на бял свят детето на Дъстин. Тя беше върнала на майка ми част от сина ѝ.
Това беше нещо, което никога не бях успял да направя.
Баща ми най-накрая проговори, като дръпна ръката на майка ми.
– Да се върнем в къщата и да ги оставим да поговорят. – Тя кимна, но погледна с копнеж към вратата на къщата, знаейки, че внукът ѝ е там.
– Вратата ни винаги е отворена, Сиена – каза ѝ баща ми.
Тя подсмръкна и се усмихна.
– Благодаря ви. – Изразът на лицето ѝ ми подсказа колко самотна е била през цялото време. Искаше ми се да удуша баща ѝ. Жалко, че нямаше да имам тази възможност. Как, по дяволите, беше направил това с нея?
Родителите ми слязоха по стълбите, а аз зачаках. Исках да ѝ кажа нещо, но не бях сигурен какво. Обяснението на коментара ми за „средния“ сега щеше да звучи неискрено.
– Ще го доведа, когато е готов – каза ми тя, след което отвори вратата и влезе вътре, преди да успея да кажа още нещо.
– Хайде, сине. Остави ги на мира – извика след мен баща ми.
Адски разочарован, аз се обърнах и последвах родителите си вкъщи.
Когато стигнахме до къщата, майка ми ме погледна и се намръщи.
– Не знам какво мислиш, че е привлекателно, но очевидно Дъстин беше единственият с добър вкус за жени. Това момиче е направо красавица. Дори току-що станала от леглото, тя е спираща дъха. Няма нищо фалшиво в нея. Тя е истинска. Един ден тя ще бъде за някой мъж добра съпруга. Жалко, че не виждаш какво бижу е тя. – После се обърна и влезе вътре.
Татко се ухили и аз го погледнах.
– Какво? – Избухнах.
Той само се разсмя още по-силно.
– Смятам, че този коментар за „средностатистическия“ беше най-голямата глупост, която съм чувал някога. Може и да съм стар човек, но не съм сляп. По дяволите, момче, тя е хубава. Отдавна е напуснала средното ниво. Но ти знаеш това. Внимавай какво говориш, защото майка ти ще се погрижи светът да разбере.
Той продължи да се смее, докато влизаше вътре.
Погледнах назад към къщата ѝ и си спомних за младото момиче, което тичаше през улицата с боси крака, чифт скъсани дънки и риза, завързана над пъпа. Цялата тази пърхаща червена коса, а усмивката ѝ голяма и ярка. Дъстин я посрещаше отпред, а тя се хвърляше в прегръдките му и той я размахваше.
Мисля, че беше по времето, когато тя навърши шестнайсет, когато реших, че да стоя далеч от нея е наистина шибано важно. Защото я бях гледал как се втурва в прегръдките на брат ми и бях ревнувал. Емоцията ме беше стреснала и ми трябваше момент, за да я разбера. Никога не бях ревнувал преди или след това. Защото в този момент знаех, че по някакъв начин съм изгубил част от душата си заради момиче, което никога нямаше да бъде мое.
Прекарах следващите седем години в доказване на това колко много не се нуждая от любов. Нуждаех се само от мацка и можех да си я набавя лесно. Бях изкарал Сиена Рой от системата си с всяка червенокоска, която не беше тя. С всяко момиче, с което си лягах, се чувствах все по-далеч от всякакви емоции.
Когато Сиена си тръгна, тя взе със себе си част от мен. Страдах и месеци наред бях толкова съсипан, че не можех да си спомня и половината от глупостите, които правех. Исках я, а тя беше на брат ми. Освен това беше твърде млада.
Бях прецакан и никога нямаше да бъда достатъчно добър за такава като нея. Брат ми беше това, което тя заслужаваше. Някой като него все още беше това, което тя заслужаваше. Не и мен. Никога. Аз не бях достатъчно добър. Не бях златното момче. Не можех да я направя щастлива. Но ще бъда проклет, ако позволя нещо да я нарани отново. Можех да я защитя. И Мика. Те не бяха мои, но в сърцето ми бяха.
Назад към част 10 Напред към част 12