СИЕНА
– Ами ако ти кажа, че Дуейн е по-големият брат на баща ти? Ще ти хареса ли да имаш Дуейн за чичо?
Мика остана съвсем неподвижен в ръцете ми, а гримасата му се увеличи. Не така исках да постъпя с него. Надявах се да гледам „Междузвездни войни“ с него и това да е щастливо разсейване. Но след сутрешните ни посещения знаех, че това трябва да стане сега. Исках той да има Таби и Дейв Фалко в живота си, а от това, което току-що бях видяла, те също го искахаха. Беше време Мика да има баба и дядо, които да се грижат за него.
– Дуейн е брат на татко ми? Но… той не ми каза това.
Това беше трудната част. Мика беше на пет години, но животът ни го беше накарал да порасне бързо. В емоционално отношение той беше много по-възрастен, отколкото трябваше да бъде.
– Дуейн не знаеше за теб до онзи ден, когато си помисли, че ме е разплакал. Мислех си, че той знае. Бях изпратила писма, но те така и не ги получили.
– Кои са те? – Попита Мика.
– Родителите на Дуейн. Родителите на баща ти. Баба ти и дядо ти.
Очите на Мика се разшириха от удивление.
– Мама Т и Дейв са ми баба и дядо?
Кимнах.
– И те много искат да те опознаят. Те много са обичали баща ти. И искат да опознаят сина му. Ето защо дойдоха тази сутрин. Много са развълнувани да разберат, че ти си техен внук.
Очите на Мика се уголемиха.
– Аз имам баба и дядо? Мисля, че ти каза, че нямам.
Въздъхнах и го целунах по главата.
– Не исках да си мислиш, че баба ти и дядо ти не те обичат. Мислех, че са ни обърнали гръб, откакто баща ти си отиде. Затова те защитавах.
Мика замълча за няколко минути. Оставих го да помисли за всичко това и не проговорих. Той си бъркаше в палците, докато изучаваше ръцете си. От време на време поглеждаше назад през рамо, през прозореца към къщата от другата страна на улицата. Не можех да си представя какво се случваше в малката му глава. Първата ми грижа беше да го спася от още болка.
– Имат ли снимки на баща ми? – Попита той. Когато ме изпратиха, имах само няколко в чантата си и това беше всичко, което Мика беше виждал от баща си.
Кимнах.
– Имат много. Ще видиш дори негови снимки, когато е бил на твоята възраст. Можеш да видиш колко много приличаш на него.
Мика се поразмърда и погледна през прозореца към къщата им.
– Мога ли да отида да видя снимките и да хапна малко бисквити? – Попита той, като се обърна към мен.
Таби вероятно никога повече нямаше да остане без шоколадови бисквити.
– Сигурна съм, че те чакат с нетърпение да отидеш там. Искаш ли и аз да дойда? Или искаш да те оставя да ги посетиш сам?
Изпращането му там сам ме ужаси. Исках да го държа за ръка през това, но както и през всичко останало, Мика беше опора. Той се справяше с нещата със сила, която беше неочаквана за едно петгодишно дете.
– Искам да си там. Тя прави много добри бисквити. Можеш да хапнеш и ти.
Искаше ми се да въздъхна с облекчение.
– Добре, тогава. Нека да се облека и да си среша косата, а след това можем да отидем там. Защо не отидеш и ти да се облечеш? – Той беше облечен в пижамата си на Супермен.
Той кимна и скочи, след което потегли. Това беше много по-лесно, отколкото очаквах. Но пък той все още не беше имал време да го осмисли.
Последвах го и отидох в банята. Преди да направя каквото и да било друго, застанах там и се погледнах. Винаги съм си мислела, че съм хубава. Момчетата изглежда ме харесваха. Не бях бясна красавица или нещо подобно, но тялото ми не беше лошо. Краката ми бяха дълги и имах гърди с размер С. Косата ми беше червена, но отдавна се бях примирила с това, както и с луничките по носа ми. Но знанието, че Дуейн ме е описал като средностатистическа, ме глождеше. Не… това беше сериозен удар по самочувствието ми. Може би бях остаряла повече, отколкото си мислех. Може би това, че съм самотна майка, се беше отразило на здравето ми. Наведох се към огледалото и проверих за бръчки. Видях луничките си, но все още нямаше бръчки. Предполагам, че носът ми беше някак си закърнял, а ръцете ми не бяха толкова тонизирани. Не ми оставаше време за фитнес залата. Всякакви признаци на тен бяха избледнели.
Предполагам, че бях средностатистическа. Той поне не ме беше нарекъл грозна. Можех да живея със средното. Освен това бях майка на Мика – на кого му пукаше какво мисли един мъж за мен? Не беше като да искам да започна да се срещам с някой. Ако беше така, може би щях да прекарам малко повече време от обикновено, за да изглеждам по-малко изтощена.
Когато приключих с миенето на зъбите и сресването на косата си, исках да си ударя шамар за това, че съм позволила мнението на Дуейн да ме засегне. Бях по-добра от него. Бях по-издръжлива от него. Да бъда красива не беше нещо, за което се притеснявах обикновено. Отидох до гардероба си, извадих чифт къси панталони и ги обух, след което взех горнище. Нямаше да мисля за избора си на дрехи. Нямаше да се облека по-хубаво от това за посещението от другата страна на улицата. Възнамерявах да свърша малко работа в двора днес и да си направя пикник в задния двор със сина ми. Нямаше причина да се обличам. Вече бях прекарала повече време върху лицето си, отколкото беше необходимо за тези дейности.
Нахлузих краката си в чифт джапанки и отказах да се интересувам, че не съм си лакирала ноктите на краката, откакто свалих стария лак миналата седмица. Това нямаше значение. Нямаше никакво значение.
– Готова ли си, мамо? – Попита Мика, докато подскачаше на пръстите на краката си и гледаше през вратата към къщата на Фалко. Нямаше търпение да ги види отново, след като вече знаеше, че са негово семейство.
– Да, сър – отговорих аз, хванах ръката му и отворих вратата. – Хайде да се запознаеш с баба ти и дядо ти.
– Аз вече се запознах с тях, мамо. Помниш ли?
Кимнах.
– Да, срещал си ги, но този път ще е различно, защото сега те знаят колко си важен за тях.
Мика сякаш възприе това, тъй като започна да върви към улицата, дърпайки ме със себе си. Пикапът на Дуейн все още стоеше на алеята и макар да знаех, че той трябва да види Мика и да поговори с него сега, когато Мика знае, че е семейство, някак си ми се искаше да си беше тръгнал.
Колкото и да не би трябвало да ми пука за коментара за „средностатистическия“, той беше наранил чувствата ми и щеше да ме накара да се чувствам некомфортно около него. Мразех това. Искаше ми се просто да го преодолея. Онова тийнейджърско влюбване, което изпитвах към Дуейн, надигаше грозната си глава и ме дразнеше с мнението си за мен. Мъжете са гадни.
ДЕУЕЙН
Мама стоеше на вратата и гледаше как Мика и Сиена вървят към къщата. Тя кършеше ръце, едва успявайки да се сдържи. Беше наблюдавала къщата им, откакто се прибрахме у дома. Радваше се, че Сиена нямаше да я кара да чака. По всичко личеше, че е говорила с Мика веднага.
Предполагаше, че детето ще е любопитно и ще иска да дойде. В това отношение той приличаше на баща си.
– Погледни го. Той е толкова съвършен. Прилича точно на Дъстин – въздъхна мама в страхопочитание, докато изкачваха стъпалата пред къщата.
– Отвори им вратата, мамо – казах ѝ аз.
Татко стана от мястото си на дивана и отиде да се присъедини към нея, докато поздравяваха внука си. Ръката на татко се настани на гърба на мама, а тя се протегна назад, за да стисне ръката му. Това беше добре за тях. Мика щеше да бъде добър за тях.
Мама отвори вратата точно когато Мика пристигна. Той я изучаваше за миг, после погледна към татко. Всички мълчаха в очакване той да каже нещо. Накрая той сви рамене и протегна ръце.
– И така, аз съм ваш внук.
Изказването му накара всички да се отпуснат, а двамата ми родители започнаха да се смеят. Тогава мама се наведе и протегна ръце към него.
– Да, ти си и наистина бих искала да получа прегръдка от моя внук.
Мика отиде в прегръдките ѝ с готовност. Малкият му поглед срещна моя в другия край на стаята и той се усмихна.
– Здравей, чичо Дуейн – каза той.
Нищо в живота ми не ме беше подготвило за това. Успях да не се направя на идиот, като се разчувствах като шибана жена, и кимнах.
– Здравей, човече – отвърнах с усмивка.
Той се отдръпна от мама и я погледна сериозно.
– Имаш ли бисквити? – Попита той.
Смехът на мама беше музикален и лек. Не бях го чувала от много дълго време.
– Да, имам. Направих една партида специално за вас. Ела в кухнята.
– Първо имам нужда от прегръдка – каза татко и Мика отиде при него, когато татко се наведе, за да го прегърне.
– Ти си наистина голям. Моят татко беше наистина голям като чичо ми Дуейн. Виждал съм снимки. Имаш ли негови снимки?
Татко се напрегна за миг, после се отпусна. Не бяхме разглеждали снимки на Дъстин след смъртта му. Дори не сме говорили за него. Но това дете щеше да иска да говори за него.
– Да, имаме много снимки на баща ти. Можем да ги разгледаме заедно – каза той и Мика го погледна развълнувано.
– Чуваш ли го, мамо? Ти беше права! Имат много снимки на татко – каза той и погледна към Сиена.
За първи път, откакто влязоха в къщата, си позволих да я погледна. И това беше грешка, защото, по дяволите, тя беше с къси панталонки и тясна малка ризка, която показваше колко е над средното ниво. Косата ѝ беше сресана на копринени вълни и ми липсваше разрошеният ѝ вид от тази сутрин. Искаше ми се да я разроша отново. Докато тези крака се увиваха около мен.
Не! Майната му! Трябваше да спра с тези глупости. Тя беше майката на Мика. А не приятелка за чукане.
– Влезте, млада дамо. Имаме бисквити и за теб – каза татко на Сиена, която все още не беше проговорила.
Тя се изчерви и погледна към мен, а после към баща ми.
– Добре съм. Вероятно не трябва да ям бисквити толкова рано сутрин.
Татко сложи ръка на раменете ѝ.
– Бисквитите са за всички часове на деня. Не го ли знаеш? Спомням си, когато ядеше бисквитите на Таби всеки път, когато стъпваше на тази врата.
– Тогава бях по-млада и в по-добра форма – отвърна тя, а червенината ѝ се усили.
За какво, по дяволите, говореше? Жената имаше извивки на всички правилни места. Не можеше да бъде по-добра от това.
– Ти все още си младо пиле. По-добре изяж тези бисквити сега. Средната възраст ще промени всичко това. Изяж ги, докато си млада.
Сиена се засмя и тръгна с баща ми към кухнята. Аз останах на мястото си, несигурен къде се вписвам тук. Това беше къщата на родителите ми, но изведнъж се почувствах като аутсайдер.
– Чичо Дуейн! Ела да изядеш тези бисквити с мен. Мама Т има и истинско мляко – извика ми Мика.
От друга страна, може би наистина имах място.
Назад към част 11 Напред към част 13