Аби Глайнс – Морски бриз – Дръж се здраво – книга 8 – част 14

СИЕНА

Мълчаливо изядох единственото си парче пица, докато слушах как Мика разказва на Дуейн всичко, което той би могъл да иска да знае, и още нещо. Наслаждавах се на пицата. Беше вкусна и внимавах да отхапвам по малко. Нямаше как да изям две парчета пред Дуейн. Обикновено не ми пукаше колко ям пред мъже. Но като знаех, че Дуейн щеше да си мисли колко много нямам нужда от второ парче, щеше да ми е трудно да ям.
Освен това Дуейн беше изял пет парчета, а Мика беше на второто си парче. Те се справяха добре с прибирането на пиците. Да гледаш как Мика се наслаждава на сиренето си струваше да издържиш това с Дуейн.
Когато Дуейн ме попита дали може да донесе вечеря и да посети Мика тази вечер, исках да си измисля извинение. Исках да се отпусна след работа, а да съм близо до Дуейн не беше отпускащо. Но знаех колко много ще се хареса на Мика, затова се съгласих. И сега седях тук и отхапвах най-малките на света парчета пица, докато стомахът ми къркореше от пропуснатия обяд днес. Когато Дуейн си тръгна, щях да изям парче от останалата пица. Може би две.
– Не е ли така, мамо? – Мика каза, а аз се върнах към вниманието си и примигнах, фокусирайки се върху сина си.
– Е, какво да е така? – Попитах, чувствайки се като идиот.
– Нямаш ли среща утре вечер?
Какво? Защо говореше за това? Бях го попитала дали го интересува, а после бях говорила с Таби, която беше развълнувана, че отивам на среща със заместник-директора Додж. Това обаче не беше работа на Дуейн.
Просто кимнах и пъхнах в устата си по-голяма хапка пица.
– Той е директор – добави Мика с гордост. Той беше приел идеята да се срещам с него много по-добре, отколкото очаквах.
– Директор? – Попита Дуейн, а очите му вече бяха изцяло насочени към мен. Преглътнах пицата и отпих вода. После кимнах и се усмихнах.
– Къде? – Попита Дуейн, без да изглежда никак щастлив от това. – Мисля, че си казала, че не ходиш на срещи. Имаш Мика и това е достатъчно.
Уау . … почакай малко. Гневът кипеше в кръвта ми и аз седнах по-изправена и се наведох напред, като погледнах Дуейн с предупреждение, което се надявах да разбере.
– Кам Додж. Той е заместник-директор в гимназията и ако ме покани на среща приятен мъж, който не ме смята за средностатистическа, това е мое решение. Все пак първо попитах Мика какво мисли, а после говорих с Таби, преди да се съглася на тази среща. Майка ти беше развълнувана.
Дуейн стисна челюстта си и не помръдна.
– Къде се запознахте с Кам Додж?
Бях приключила. Това беше свършило. Изправих се и хвърлих салфетката си на масата.
– Не е твоя работа – информирах го и започнах да разчиствам масата.
– Запозна се с него в пътеката за хляб в магазина за хранителни стоки. Беше много мил с нея – предложи Мика, тъй като не говорех. Това момче не знаеше кога да запази информацията за себе си.
– В пътеката за хляб? – Попита Дуейн, сякаш се ужасяваше от идеята.
Направих няколко дълбоки вдишвания, преди да се обърна отново с лице към него, след като поставих мръсните чинии в мивката. Той беше добре дошъл в живота на Мика, но не беше добре дошъл в моя. Не се нуждаех от неговото одобрение.
Само като го погледнах, се пропуках малко. Мразех, че ми влияеше по този начин. Сложих ръце на хълбоците си.
– Да, Дуейн, пътеката за хляб. Обсъждахме белия хляб и неговите здравословни алтернативи. Беше мил с мен. Чувствах се добре. Шест години, Дуейн. Шест много дълги години. Мисля, че ми се полага среща за вечеря.
Този път Дуейн се стресна. Усмихнах му се, макар че усмивката не стигна до очите ми. Бях ядосана. Исках той да си тръгне. Но той беше тук заради Мика. Беше време да им дам малко време насаме.
– Ще се потопя във ваната, докато вие двамата си играете. Ела да ме извикаш, когато Дуейн си тръгне – казах на Мика. После принудих погледа си да се върне към Дуейн. – Благодаря за вечерята. Беше вкусна.
Обърнах се и тръгнах към коридора.
– Едва ли си изяла нещо от нея – извика ми Дуейн.
– Не искам да качвам килограми и да се потопя под тази средна линия, по която вървя – отвърнах, след което затръшнах вратата на спалнята след себе си.
Стискайки затворени очи, направих няколко успокоителни вдишвания, след което започнах да се събличам. Бях готова за дълго киснене във ваната с новите соли за вана, които Хилари ми беше дала да изпробвам. Тя искаше служителите ѝ да пробват продуктите, които носеше в салона, за да можем да ги препоръчаме. Тази идея ми хареса, защото никога не бих си позволила да харча за неща като соли за вана.
Смехът на Мика във всекидневната ми напомни защо Дуейн е тук и аз оставих гнева и разочарованието си от него да изчезнат. Беше дошъл да види Мика. Беше защитил Мика. Колкото и да беше обидно да поставя под съмнение избора ми, се радвах, че иска да бъде част от живота на Мика. Трябваше да се науча да приемам лошото с доброто.
Отсега нататък, когато Дуейн идваше на гости на Мика, просто се къпех много дълго. Можех да ям повече и тук. Това беше печеливша ситуация. Хубавото на това, че Дуейн беше глупак, беше, че поне не се правех на глупава около него. Красивото му тяло и лице вече не ми допадаха.
Е, почти.

* * *

– Мамо, извеждам Дуейн навън, за да му покажа звездата на татко. Добре? – Обади се Мика през вратата дълго време по-късно.
Снощи бях излязла с него навън, за да му помогна да намери най-голямата звезда, която можехме да видим. Той вярваше, че това е Дъстин. И аз му позволих да повярва.

ДУЕЙН

Когато снощи Сиена ми извика за довиждане през затворената врата на спалнята си, разбрах, че наистина съм се провалил. Като за начало, щеше да ми се наложи да ѝ обясня коментара за „средностатистическия“, защото това я притесняваше. Тя продължаваше да го повдига.
След това трябваше да си спомня, че тя е свършила адски добра работа, като е отгледала Мика сама. Доверието в нея беше важно. И аз ѝ се доверих. Не вярвах на този Кам Додж. Щях да поправя и това. Щях да поговоря с него. Ще видя какво мисля за него. Ако беше добро момче, тогава щях да насърча това запознанство със Сиена. Ако не беше, щях да се погрижа да стои по дяволите далеч от нея.
Миналата вечер, когато Мика ме изведе навън, за да видя звездата, която според него е Дъстин, трябваше да издебна момент с него. Той трябваше да е единственото нещо, което ми се върти в главата. Но не беше. Бях планирал това посещение при Кам Додж. Ебати гаднярът ми провали нощта. Трябваше да се уверя, че той си заслужава. Сиена заслужаваше най-доброто.
Спирайки пикапа си на паркинга за посетители в гимназията, реших, че това е най-добрата идея. Човекът нямаше да може да ме игнорира, ако се появя на работното му място. Щях да поискам среща с него и тогава щяхме да поговорим. Сиена нямаше да знае за това и можех да се надявам да се отдръпна и да я оставя да се среща.
Може би тя отново щеше да ми се усмихне. И да хапне нещо около мен.
Влязох в училищния кабинет и госпожа Куин ме погледна. Тя избухна в усмивка, докато се изправяше. Ниската малка секретарка беше по-възрастна от майка ми, а бялата ѝ коса винаги беше здраво навита, бретонът ѝ беше прибран назад с панделка, сякаш беше на седем, а не на седемдесет години. Не можех да не обичам тази жена.
– Е, ако това не е Дуейн Фалко, дошъл да ни посети. Чувала съм, че напоследък причиняваш по-малко неприятности, след като всичките ти приятелчета са укротени от жените си.
Остави на госпожа Куин да знае за живота на всички. Може и да седи зад това бюро и да се занимава с тийнейджъри по цял ден пет дни в седмицата, но тя, когато завършихме, не ни забрави. Хора като нея бяха тези, от които имахме нужда в образованието.
– Дойдох, за да видя тази твоя хубава усмивка – казах ѝ, след което ѝ намигнах, само за да видя как се изчервява и пърха с мигли.
– Виждам, че все още си чаровен – отвърна тя и ме загледа. Бях сигурен, че с нея не се флиртува често, като се има предвид, че беше толкова широка, колкото и висока. Все пак заслужаваше малко внимание.
– Да, госпожо. Винаги смятам, че на една красива жена трябва да се каже точно това.
Тя ми махна с ръка и се захили, което беше забавно от човек на нейната възраст. Когато се пенсионираше, това щеше да е тъжен ден за гимназията „Морски бриз“.
– Знам, че не си дошъл тук само за да флиртуваш с мен. А сега какво можем да направим за вас, господин Фалко? – Попита тя, като все още се усмихваше.
Кимнах към вратата, за която знаех, че принадлежи на заместник-директора. По времето, когато бях в училище, заместник-директорът беше старецът Уорлдо. Беше мрачен и адски зъл. Когато преди две години той се пенсионира, това беше добра новина за децата в Морски бриз.
– Трябва да се видя с господин Додж – казах и, като се опитах да бъда възможно най-учтив. Ако успеех да премина през госпожа Куин, тогава бях свободен.
Тя погледна неуверено, после вдигна телефона си и натисна един бутон.
– Г-н Додж, можете ли да се срещнете с г-н Дуейн Фалко, сър?
Човекът нямаше да знае кой, по дяволите, съм аз.
– Кажете му, че става въпрос за Сиена Рой – казах ѝ аз. Това щеше да събуди интереса му.
Очите на мисис Куин станаха големи и знаех, че и тя е разпознала това име. Смъртта на брат ми беше трагедия, от която беше пострадало цялото училище. А напускането на Сиена беше шокирало всички.
– Това се отнася за мис Сиена Рой – добави тя, като ме изучаваше, докато го казваше. – Да, сър. Ще го изпратя веднага.
Той беше любопитен. Добре.
Тя затвори слушалката и повдигна вежди.
– Сиена Рой върна ли се у дома?
Кимнах.
– Да, върна се.
Госпожа Куин изпусна нещо, което изглеждаше като въздишка на облекчение.
– Е, слава богу. Крайно време е. Това сладко момиче беше изпратено, а аз знаех, че не е правилно. Притесняваше ме до болка. Радвам се, че е успяла да се върне у дома. Предполагам, че смъртта на баща ѝ е направила това възможно.
Не знаех откъде тази жена знаеше толкова много. Но тя знаеше. Изглеждаше, че знае много. Просто кимнах.
Тя махна с ръка към вратата на Кам Додж.
– Влезте. Господин Додж каза, че ще ви приеме.
Благодарих ѝ и се отправих към вратата, преди той да успее да промени решението си.
Когато отворих вратата, Кам Додж се изправи зад бюрото си. Беше млад. Очаквах някой по-възрастен и това ме притесняваше. Но той беше млад и майната му на всичко, ако това не ме притесняваше повече.
Ризата му с копчета и изгладеният панталон бяха част от униформата, но той изглеждаше така, сякаш се чувстваше удобно в тази модна дреха. Усмихваше се, но усмивката му беше много несигурна. Името на Сиена Рой беше причината той да се съгласи да се види с мен. Затова сега искаше да знае защо.
Е, щеше да се наложи да почака. Първо исках да науча някои неща.
– На колко години сте? – Попитах, като не седнах, а застанах от другата страна на бюрото, кръстосах ръце на гърдите си и срещнах любопитния му поглед. Харесваше ми, че трябва да гледам надолу към него. Той беше с два-три сантиметра по-нисък от мен.
– Извинете? – Каза той и челото му се набръчка.
– Попитах те на колко години си – повторих аз. Ако искаше повече информация от мен, щеше да се наложи първо да отговори на това.
– Двадесет и осем – отвърна той, като все още ме гледаше с несигурно изражение.
– Обикновено сваляш жени в магазина за хранителни стоки ли? – Попитах.
Веждите му се вдигнаха от изненада.
– Не – отговори той. – Кой точно сте вие? – Попита той, явно внимавайки.
– Госпожа Куин ти каза кой съм. Бил ли си някога женен?
Очите му се разшириха от изненада, после ги сви в притеснение.
– Не виждам как това е ваша работа, след като не знам кой сте. Казаха ми името ти, но единственото, което знам, е, че си някой, свързан с жената, с която имам среща тази вечер. Бих искал да получа повече информация от вас, ако възнамерявате да ме разпитвате.
Той говореше като директор. Наблюдавах как си оправя вратовръзката и пъха ръце в джобовете си, докато стоеше изправен. Този пич беше глупак. Той не беше близо до лигата на Сиена. Какво правеше тя с този човек?
– Синът на Сиена е мой племенник. Тъй като тя те срещна на пътеката за хляб в магазина за хранителни стоки, бих искал да знам повече за теб, преди да я изведеш тази вечер. Също така ще се уверя, че разбираш, че нейната безопасност е наистина шибано важна. Нараниш ли я и няма да живееш достатъчно дълго, за да съжаляваш за това.
Мъжът трепна. Поне ми беше повярвал. Той разгледа татуираните ми ръце и пиърсинга в устните ми, преди отново да срещне погледа ми. Той прочисти гърлото си.
– Ти си чичо на сина ѝ… но не си неин брат? Това означава ли, че сте брат на бащата на момчето? – Попита той.
Кимнах.
Той ме изучи за момент.
– Бащата на момчето все още ли е в живота ѝ?
Поклатих глава.
– Нямаш право да задаваш въпроси. Ти я покани на среща. Аз задавам въпросите. Бил ли си женен? Предполагам, че нямаш досие, тъй като си директор. Училищното настоятелство щеше да провери тази глупост. Но имаш ли си приятелка? Или имаш ли проблеми с алкохола? Наркотиците?
Кам вдигна ръце и се засмя нервно.
– Уау. Добре. Уау. Не на всичко това. Аз съм напълно чист и необвързан. Бях сгоден преди пет години, но тя имаше рак на шийката на матката и не успя да се справи.
Лекото му помръдване, когато спомена смъртта на годеницата си, не остана незабелязано. Той беше човек, който се опитва да продължи напред. Имаше добра работа и изглеждаше адски искрен. Това не беше достатъчно за мен, но щях да попитам и да разбера повече за него. Интуицията ми подсказваше, че е в безопасност.
– Не я наранявай – повторих аз. – Това означава да я докосваш по начин, по който тя не иска, или изобщо да я докосваш. Запомни, че аз ще разбера и ще дойда след теб. Имам шибано досие и не ме е страх от затвора.
Обърнах се и излязох от малкия кабинет, а преди да си тръгна, помахах за довиждане на госпожа Куин.
Трябваше да се поразровя още малко за този човек, а ми оставаха само осем часа, за да го направя.

Назад към част 13                                                         Напред към част 15

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!