ДУЕЙН
Не се върнах вътре, след като тя си тръгна. Вместо това се облегнах на стената и отпуснах глава назад, докато думите ѝ се връщаха към мен набързо. Тя искаше повече. Не искаше да ме остави да я взема и това да е всичко.
Знаеше, че е достойна за себе си. Не беше готова да прави случаен секс. Тя уважаваше тялото си. Беше шибано перфектна. Всъщност и бях казал, че не се занимавам с връзки и че това, което правим, е чукане и нищо повече. Кой жалък копелдак постъпва така с жена като Сиена?
Докосването до нея беше… Боже… беше невероятно. Тя миришеше дори по-добре, отколкото си представях. Все още усещах миризмата ѝ върху ръката си. Напомняше ми за какво не съм достатъчно добър. Танцът с нея и усещането на тялото ѝ срещу моето ме бяха накарали да изпадна в лудост. Единствено Сиена Рой можеше да го задоволи.
Никоя в този клуб не ме привличаше.
Аз не танцувах, но я бях държал в ръцете си и ето ме, танцувах с нея. Държах я близо до себе си. Наслаждавах се на всяка минута от това. След това тя се беше придвижила към крака ми и трепереше в ръцете ми, а единственото, за което можех да мисля, беше да я докосна. Да я накарам да свърши върху ръката ми. Да я наблюдавам.
Спуснах се на земята и седнах там. Вътре звучаха песни и чух кога Джакдаун излиза на сцената. Тълпата ревеше, а аз затворих очи и адски много ми се искаше да съм по-силен. По-добър.
– Ще седиш тук цяла нощ и ще се самобичуваш за това, което си направил, или ще станеш и ще отидеш да я провериш?
Отворих очи и видях Рок да стои над мен.
– Тя не иска да ме вижда – казах му.
Рок сбърчи вежди.
– Наистина? – Защото момичето, което срещнах вътре, те гледаше, сякаш си някакъв ангел от небето. За момент си помислих, че може да ходиш по шибана вода и да не ни казваш.
Обикновено подобен коментар щеше да ме разсмее. Но точно сега се почувствах зле в стомаха си.
– Тя си тръгна. Казах ѝ, че всичко, което някога ще бъде, е еднократна чука, а тя каза, че иска повече. Че заслужава повече. И тя е права. Затова я оставих да си тръгне.
Рок не отговори веднага. Той беше съгласен с нея, бях сигурен. Всички виждаха колко невероятна беше тя. Беше лесно да се види.
– Познавам те през целия си живот. И никога не съм те виждал да се отнасяш към някого така, както се отнасяш към Сиена. Нито когато бяхме в гимназията, нито сега. Тя е твоята единствена. Единствената, която достига до теб. Единствената, която те прави различен.
– Тя беше на Дъстин – казах аз, напомняйки му, че в гимназията тя никога не е била моя. Бях я защитил, когато брат ми не го беше направил. Нищо повече.
– Никой никога не е бил на Дъстин. И двамата знаем това. Вярвам, че Сиена може би е единствената, която не знае това.
– Недей. Той я обичаше. Правеше грешки. Беше дете.
Рок поклати глава.
– Време е да се изправиш пред някои неща. Едно от тези неща е, че Дъстин никога не е заслужавал Сиена. Ти я заслужаваше. Ти му я даде. Тя те искаше, а ти му я подари.
– Тя беше дете! – Изкрещях. Не исках да чувам това. Дъстин беше обичал това момиче. Обичаше го, откакто беше малък. Беше направил някои грешки, но би направил всичко, за да защити Сиена.
– Тогава обясни за Кими Барт. Накарай я да придобие смисъл в главата ти. Защото в моята никога не е имало – каза Рок, после се обърна и си тръгна.
Гледах го как си тръгва. Мразех това, че беше повдигнал въпроса за Кими Барт. Не исках да мисля за нея. Не исках да си спомням какво беше направила на семейството ми. Болката, която беше причинила, когато нямахме нужда от нея.
Тя беше една от най-големите грешки на Дъстин. Не исках Сиена да знае за нея. Това щеше да я унищожи.
Когато най-накрая станах и отидох до пикапа си, реших да мина покрай дома на Сиена, за да се уверя, че колата ѝ е паркирана на алеята. Щях да спя по-добре, като знаех, че тя си е вкъщи в безопасност. Трябваше да я последвам, тъй като беше разстроена, но първо имах нужда от пространство и време да помисля.
Фаровете ми осветиха една кола, спряла край пътя, и сърцето ми спря. Тя беше на Сиена. По дяволите! Натиснах спирачките и изскочих от пикапа, но Сиена не беше в колата. Извадих телефона от джоба си и набрах номера и, докато се качих обратно в пикапа и я потърсих край пътя.
Номерът отиде на гласова поща.
По дяволите.
Бях започнал да набирам номера ѝ отново, когато на екрана ми светна текст.
Сиена: В леглото съм. Не ми се говори тази вечер.
Значи тя си беше вкъщи. На кого се беше обадила?
Аз: Намерих колата ти. Как се прибра?
Сиена: Вървях пеша.
По дяволите! Това бяха поне три мили в тъмното. Всичко можеше да ѝ се случи.
Аз: Защо не ми се обади?
Тя трябваше да ми се обади. Имаше моя номер. Бях и казал, че ако някога има нужда от мен, да ми се обади.
Сиена: Имах нужда от пространство от теб. Прибрах се вкъщи добре. Благодаря за проверката.
Пуснах телефона на седалката до мен и минах покрай дома ѝ, за да се уверя, че е добре. После се обадих на баща ми, за да му кажа да я наглежда, защото тя нямаше кола.
След това се обадих на Джимбо долу в сервиза за изтегляне на стари автомобили и му платих допълнително, за да си вдигне задника от леглото и да дойде да изтегли това парче гадост на сметището. Казах му, че на сутринта ще дойда да извадя всичко от нея.
Сиена щеше да си купи нова кола. Безопасна кола. Защото не ѝ бях дал възможност за избор. Бих купил на нея и на Мика прилична кола. Тя нямаше да се прибира вкъщи по тъмно никога повече.
СИЕНА
На следващата сутрин Таби беше довела Мика у дома, за да ме види, преди да се наложи да отида на работа. Беше казала, че Дуейн е казал да ми съобщи, че снощи е откарал колата ми в моргата. Той щял да донесе нещата ми по-късно и да не се притеснявам за това. Каза също, че когато съм готова да тръгвам, трябва да доведа Мика и да взема колата ѝ. Тя нямало да има нужда от нея.
Откакто тя си тръгна, Мика ми разказваше за времето, прекарано с мама Т и дядо Дейв, така че нямах възможност да реша какво мисля за това, че Дуейн ще се справи с проблема с колата ми. От една страна, това, че той я беше откарал, беше полезно, но аз не разполагах с неограничен бюджет. Бях планирала да се огледам за най-евтината цена.
– Знаеш ли, че мама Т и дядо Дейв имат твои снимки, когато си била малка? Видях ги снощи и на тях беше с много лунички. Изтриха ли ти ги?
Засмях се, придърпах Мика в скута си и се гушнах в него.
– Избледняха, когато пораснах и спрях да тичам навън през цялото време.
Мика ме обгърна с малките си ръчички.
– Миришеш добре, мамо. Липсваше ми.
Целунах върха на главата му.
– Ти също ми липсваше, Ейс. Толкова много.
– Мама Т каза, че чичо Дуейн може да дойде днес. Мислиш ли, че ще хвърля футболната топка с мен?
Прокарах ръка по копринената му коса.
– Сигурна съм, че ще го направи. Чичо ти Дуейн те обича. – Това беше нещо, в което бях сигурна.
– Когато се прибереш от работа тази вечер, ще правим ли кино вечер?
– Да, ще го направим. Джедайска вечер ли ще е, или ще сме пирати?
Той наклони главата си назад и ми се усмихна.
– Можем да бъдем пирати. Знам, че харесваш капитан Джак.
Засмях се и го гъделичках, докато той се кикотеше и извиваше.
– Мамо. Спри, мамо – каза той, когато си пое дъх. – Чух Мама Т да казва на дядо Дейв, че би искала фамилията ми да е Фалко като тази на татко.
Замръзнах. Някога и аз бях искала това. Но сега не бях сигурна. Тогава всички щяха да знаят. Бях ли готова за това?
– Харесва ми да имам същата фамилия като теб. Не искам да я променям – каза той и изглеждаше загрижен.
Придърпах го обратно в прегръдките си.
– Ако искаш да бъдеш Рой, тогава можеш да бъдеш – казах му. – Но дори и фамилията ти да не е Фалко, ти си Фалко, момче.
Той обви ръце около врата ми.
– Искам да бъда това, което си ти.
Притиснах го до себе си и го вдишах. Той вече нямаше онази бебешка миризма и тя ми липсваше. Но моето малко момче растеше. С всеки изминал ден виждах все повече от баща му в него.
– Обичам те, Мика – казах му.
– Обичам те още повече, мамо.
Недоспиването през изминалата нощ ми тежеше. Бях изтощена, а на краката си имах три мехура, което не ми помагаше. Все по-трудно ми беше да прикривам прозявките си. Хилари вече два пъти ме беше хванала да се прозявам. Знаех, че не ѝ харесва да изглеждам така, сякаш съм се забавлявала здраво цяла нощ. Ако само знаеше истината. Щях да и обясня за колата си, за да знае поне причината, поради която бях очевидно уморен. Не исках тя да си мисли, че това е от нощта на партитата.
– Имаш клиент, Сиена – извика Гретхен. Обърнах се, за да видя Кам Додж, облечен с ризата и вратовръзката си. Не бях очаквала да го видя отново, още по-малко да дойде за подстригване.
– Добре, свободна съм за следващия час – казах аз и се усмихнах на Кам.
Усмивката му изглеждаше донякъде извинителна. Не знам защо. Той нямаше за какво да се извинява. Бяхме излизали веднъж. Нямаше нищо страшно, че беше преди почти две седмици.
– Имам нужда от подстригване – каза той и тръгна към мен. Направих му знак да седне на стола ми, след което му сложих пелерина и я пристегнах около врата му.
– Сегашният ви фризьор е недостъпен? – Попитах го.
Той ме дари с онази крива усмивка, която го правеше сладък.
– Обикновено ходя в бръснарницата. По-лесно се гледа от Бил.
Усмихнах се, посегнах към гребена и проверих косата му.
– Искаш ли и измиване и оформяне, или само подстригване?
– Ти ли си тази, която ще я измие? – Попита той, като ме погледна в огледалото.
– Да – отвърнах аз.
– Тогава да, измий ме. Мръсен съм.
Този път се засмях. Съмнявах се, че Кам някога е бил мръсен. Той винаги беше толкова чист и подреден, че ми напомняше на политик.
– Добре. Тогава нека първо те изчистим – казах му и го поведох обратно към мивките.
Обикновено не мислех нищо за миенето на мъжки коси, но фактът, че Кам искаше аз да го измия, ме накара да се почувствам малко неудобно. Уверих се, че водата е с удобна за него температура, след което се опитах наистина да се съсредоточа върху миенето на косата му и да не мисля за това, че вероятно може да види надолу по ризата ми, когато се навеждам. Повечето момчета затваряха очи, когато миех косата им, но очите на Кам бяха отворени.
– Миришеш много добре – каза той, което ме накара да се притесня още повече. Не обичах да флиртуват с мен, когато им правех косата.
– Благодаря – отвърнах аз. Бързо приключих с миенето му и увих главата му с кърпа, след което го поведох обратно към мястото му.
Когато се върна на стола ми, очите му срещнаха моите в огледалото.
– Какво ще правиш утре вечер? – Попита той.
Не правех нищо. Е, това не беше вярно. Вероятно гледах някой от филмите за „Междузвездни войни“ със сина си.
– Не съм сигурна.
Той кимна и изглеждаше отпуснат.
– Това, че не се обадих, ще бъде ли използвано срещу мен?
Не. Не съвсем. Не го обвинявах, че не се е обадил. Аз също не бих му се обадила след тази лудост.
– Не – уверих го, докато започнах да разресвам косата му.
– Така че, ако те поканя да излезем утре вечер… ?
– Първо ще трябва да говоря със сина си. След това ще трябва да говоря с баба му и дядо му – казах му.
Той кимна.
– Достатъчно справедливо. Когато направиш това, уведоми ме. Искам да имам още един шанс. Такъв, при който няма да се сблъскаме с чичото на сина ти.
Кам беше приятен човек. Беше привлекателен. Но той не беше Дуейн. Никой никога нямаше да бъде Дуейн. Но имах нужда момчетата, с които се срещах, поне да ме накарат да забравя Дуейн. Кам никога нямаше да го направи. Винаги щяха да ми липсват татуировките, пиърсингите и дредът на Дуейн.
– Мисля, че губя времето ти, Кам. Имам багаж и не съм емоционално готова да се срещам.
Ето, бях честна. Кам се намръщи, после въздъхна.
– Достатъчно справедливо. Разбрах, че между теб и Дуейн Фалко има нещо повече от сина ти.
Дори не можех да споря с него.
Свърших да го подстригвам и си поговорихме за времето, за това какво може да не е наред с колата ми и за храната в училищното кафене. След това ми плати, даде ми твърде много бакшиш и си тръгна.
Може би направих грешка, като му отказах, но не исках никога да наранявам някого. Знаех какво е чувството и нямаше смисъл той да си губи времето с мен. Бях пълна бъркотия.
Назад към част 19 Напред към част 21