Преди шест години…
ДУЕЙН
Престън спря пред една къща, заобиколена от коли, от чиито високоговорители звучеше силна музика. В двора имаше празни кутии от бира и още повече червени чаши „Соло“. Група момчета правеха шотове от корема на някаква мацка на предната веранда.
– Сигурен ли си, че искаш да го направиш? Ние също се забавлявахме, когато бяхме в училище. Не е като Дъстин да прави нещо, което ние не сме правили – каза Престън, оглеждайки гимназиалното парти, на което се пиеше незаконно. Който и да живееше тук, сигурно беше оставен сам вкъщи от наистина глупави родители.
– Това нещо не е за Дъстин. Той има наблюдатели от колежа, които го гледат. Чака го живот, който не можем да си представим. Не би трябвало да е тук и със сигурност Сиена не би трябвало да е тук с него. Това не е безопасно.
Престън се ухили.
– Нещата винаги се връщат към Сиена – каза той, но аз го игнорирах, докато вървяхме по тротоара.
Няколко момчета от баскетболния отбор ме разпознаха и ме извикаха. Всички те бяха напушени. Игнорирах ги. Бяха направили грешка. Това нямаше да ги доведе никъде, освен до шибан затвор.
Нямаше да позволя това да се случи на брат ми.
– Къде е Дъстин? – Попитах един от тях.
– Повече от вероятно е да е прибрал Кими в спалнята – обади се някой.
Кими? Кими, русата мажоретка Кими? Ебаси не, той не беше толкова глупав. Тя беше спала с Престън през последната година. Беше спала с много от завършващите класове.
Влязох вътре и се качих направо по стълбите. Престън беше зад мен.
– Той е дете. Ние със сигурност не бяхме подходящи за връзка, когато бяхме на неговата възраст. Чукахме се с всичко, което беше секси и имаше вагина. Не можеш да го обвиняваш, че не е доволен…
Обърнах се и застанах пред лицето на Престън, за да го накарам да млъкне.
– Недей. Сиена е различна. Ние никога не сме имали Сиена. Така че не сравнявай тези шибани глупости. Той си ебава живота.
Престън вдигна ръце във въздуха и отстъпи назад.
– Добре. Иди и му вкарай малко разум. Не на мен. На него. Обичам лицето ми да е хубаво и красиво.
На Престън беше трудно да му се разсърдиш. Обърнах се назад и се насочих към първата врата, отворих я и открих циците на някакво случайно момиче, а устата ѝ беше увита около члена на някакъв мъж.
Следващата стая. Отворих вратата точно когато името на брат ми беше изкрещяно от момиче, което не беше Сиена. Ебати идиота!
– Ти, малък глупак! Какво, по дяволите, правиш? – Изръмжах. Момичето изпищя, а Дъстин само ме погледна и се усмихна. Беше пиян. Очите му бяха кръвясали, а лицето му имаше глуповато изражение.
– Чукам се – отвърна той и вкара бедрата си в момичето, което се опитваше да се прикрие. – От две години искаше члена ми. Започнах да ѝ го давам, защото тя го обича твърд и мръсен.
Повече информация, отколкото ми беше необходимо да знам.
– Пич, трябва да млъкнеш, преди да те е пребил по дяволите – каза Престън зад гърба ми. – Малък брат или не, ти си пиян и се чукаш с някой, който не е Сиена, когато знаеш какво е отношението му към Сиена.
– Ти скъса ли със Сиена? – Попитах го, опитвайки се да разбера защо ще е тук с тази курва, когато светът е в ръцете му.
Дъстин се намръщи.
– Да скъсам със Сиена? Не, по дяволите. Тя е моето момиче. Обичам я. Не бих скъсал с нея заради това – каза той, кимвайки на момичето под себе си, което го прокле и се удари в гърдите му.
– Не можеш да обичаш Сиена и да и правиш такива гадости – казах му аз, все още опитвайки се да разбера какво, по дяволите, се е случило с брат ми.
– Да, мога. Сиена е моето дете. Обичам я. Просто трябва да се отнасяш с нея леко. Тя не може да го понесе трудно. Кими ми позволява да я чукам в килера на училището и дори ми смуче члена в съблекалнята преди мач.
По дяволите. Дъстин си беше загубил ума.
– Облечи се. Тръгваме. Сега.
Дъстин се изправи. Членът му все още беше твърд и тогава видях, че не е сложил презерватив. Ебати майката!
– О, дяволе, той не е опаковал това нещо – каза Престън, посочвайки очевидното.
– Ти, егоистичен задник! Изневеряваш на Сиена и не я предпазваш? Какво, по дяволите, не ти е наред?
Дъстин погледна надолу към члена си и изстена.
– По дяволите. Забравих. Пиех и тя ме галеше навън, а после бях тук и вътре в нея. Забравих за презерватива.
– Трябва да кажеш на Сиена. Тя трябва да отиде да се прегледа. Облечи се. Аз ще те заведа вкъщи.
Очите на Дъстин се разшириха.
– Няма да казвам на Сиена тези глупости! Тя ще скъса с мен. Няма да ми прости, а аз имам нужда от нея. Тя е моето момиче. Винаги е била мое момиче. Освен това тя има най-хубавите цици от всички момичета, които съм имал.
Направих крачка към него, исках да му ударя юмрук в лицето, когато Престън скочи пред мен и избута Дъстин назад.
– Той е на шестнайсет и е пиян. Наистина адски пиян. Успокой се. Можеш да се погрижиш Сиена да бъде тествана. Само не го бий по дяволите, докато е в това състояние. Той не може да отвърне на удара.
– Не. Не мога да кажа на Сиена. Обичам я. Тя е моето момиче. Обичам я. Не можеш да я накараш да ме напусне. Тя е моята единствена и неповторима. Знаеш. Ти също я обичаш. И двамата я обичаме. Момчетата на Фалко обичат Сиена Рой. И хубавите и цици. Шибаните перфектни цици.
– Можете ли да си тръгнете, за да мога да се облека? – Попита с гневен писък Кими. – Омръзна ми да слушам за любовта му към Сиена и нейните проклети цици. Аз съм тази, която е бременна с неговото дете. Не е тя. Това съм аз. Аз съм тази, която той чука винаги, когато има нужда да свърши. Не тя. Той се отнася с нея като с порцеланова кукла. Тя няма да бъде майка на детето му. Аз ще съм.
Назад към част 20 Напред към част 22
