Аби Глайнс – Морски бриз – Дръж се здраво – книга 8 – част 28

Преди шест години…

ДУЕЙН

– Намали темпото, човече. Трябва да се успокоиш по дяволите. Не можеш да я убиеш. Ще опропастиш живота си, пич. Тя е дете. Глупаво, но все пак е дете. – Думите на Престън попадаха в глухи уши. На мен не ми пукаше. Ако Кими Барт беше абортирала бебето на брат ми, щях да я убия със собствените си ръце.
– Върви към къщата на братството „Алфа“ – каза Престън в телефона. – Дуейн преследва Кими и се говори, че тя е тук. Не мога да го задържа.
Знаех, че разполагам с около пет минути, преди Рок да пристигне. Защото, ако някой щеше да ме спре, Рок беше единственият човек, когото познавах и който имаше сили. Трябваше да намеря една уличница.
Бях изгубил брат си, а Сиена просто си беше отишла. Изчезна. А сега и тази гадост. Бях достигнал точката на пречупване и вече не ми пукаше. Започвам със затвора. Така или иначе всичко беше по моя вина. Да се карам с пиян шестнайсетгодишен младеж беше глупаво. Той беше дете, а аз го бях заплашил, докато беше пиян – с единственото нещо, което знаех, че не иска да загуби. Сиена.
Всичко това можеше да бъде избегнато, ако просто си бях тръгнал от тази къща и се бях справил с него, когато беше трезвен. Може би беше готов да остави Сиена да си отиде. Ако беше трезвен и беше взел това решение, тогава щях да го оставя. Ако не знаеше какъв късметлия е, значи не я заслужаваше. Но не трябваше да умира заради нея. Това беше изцяло моя работа. Майната ми.
– Кими е спала с повечето от баскетболния отбор. По дяволите, мисля, че и аз съм спал с нея. Това можеше да е дете на всеки. Не знаем, че е било на Дъстин. Това, че тя твърди, че е негово, не го прави негово – каза Престън.
Знаех това. Но също така знаех, че съм виждал брат ми да я чука без презерватив. Имаше големи шансове това бебе да е било негово. Всичко, което беше останало от брат ми, а тя го беше убила. Тя също заслужаваше да умре.
– Ами ако дори не е била бременна? Мислил ли си за това? Ревнувала е Сиена. Дъстин не искаше да скъса с нея. Той обичаше Сиена. Искаше само да чука Кими. Момичетата правят такива глупости, когато са отчаяни. Тя можеше да лъже. Недей да проваляш живота си заради една лъжлива тийнейджърка.
Исках да обвиня някого, някого, различен от мен, защото болката и съжалението бяха твърде големи. Ако Кими беше абортирала бебето на Дъстин, тогава можех да стоваря цялата тази омраза и вина върху нея. Тя щеше да го заслужава. А аз имах нужда да се освободя от нея. Исках само да си поема дълбоко дъх отново. Исках да мога да погледна родителите си в лицето и да не се чувствам като гадняр, защото съм причината за скръбта в очите им.
Толкова много болка.
– Къде е Кими? – Чух Престън да пита някакъв човек, който се спъна навън.
– Не знам – измърмори той.
– Отиди да я намериш и ѝ кажи да скрие жалкия си задник, преди Дуейн да я намери.
Престън беше решил да ме спре по всякакъв начин. Аз обаче щях да я намеря. Времето ми изтичаше, преди да се появи Рок, но щях да я намеря. Ако не тази вечер, то някоя друга.
– Не трябваше да ти позволявам да пиеш толкова много проклето уиски. Винаги те прави зъл – каза Престън, все още до мен. Той не помагаше. Цялото му говорене.
– Ей, Дуейн, съжалявам за Дъстин, пич – извика един човек. Дори не го погледнах. Пиянските му думи не означаваха нищо. Той не познаваше Дъстин. Никой от тях не познаваше истинския Дъстин. Познаваха хлапето, което твърде много се стремеше да бъде най-доброто. Момчето, което се опитваше да намери себе си. Те не познаваха сърцето му. Никой от тях не знаеше.
– Намери Кими Барт и ѝ кажи да бяга и да се крие, по дяволите – извика му Престън.
Глупостта не помагаше.
– Аз ще я намеря. Продължавай да го правиш. Ще я намеря и тя ще си плати – заклех се аз.
– Не се съмнявам в това. Само се надявам Рок да стигне пръв – отвърна Престън.
Сложих двете си ръце на двойната врата на братската къща и я бутнах да се отвори, след което се запътих навътре.
Кими слезе по стълбите и погледна право към мен. Косата ѝ беше разбъркана, а дрехите ѝ бяха измачкани, сякаш току-що ги е облякла набързо. Какво, по дяволите, беше видял брат ми в нея?
– Търсиш ли ме? – Попита тя, после се препъна на крачка и се захили, преди да се хване за парапета. Беше надрусана.
– Спаси се и отиди да си скриеш тъпия задник – изкрещя Престън, като нарочно привлече вниманието към ситуацията.
– Не се страхувам от един Фалко. Просто ги укротяваш със секс – каза тя, след което ме изгледа. Сякаш изобщо щях да се докосна до тази гадост.
– Няма да се доближа до гадната ти муцуна – казах аз, а от гласа ми капеше отвращение.
Тя ми изръмжа.
– Какво, не съм толкова добра, колкото сладката малка Сиена Рой? Ти си толкова лош, колкото него. Не можеш да правиш нищо лошо със Сиена. Майната му на това. Кучката е гадна в чукането. Дъстин мразеше секса с нея. Правеше го само защото тя го искаше. Но тя беше ужасна в това. Той дойде, за да получи хубавите неща от мен – ядосано изплю Кими.
– Мисля, че току-що повърнах в устата си – каза Престън до мен и няколко момчета се разсмяха.
– Това бебе на Дъстин ли беше? – Попитах я. Не исках да я чувам отново да говори за Сиена. Тя не беше достойна да произнесе името на Сиена.
Тя вдигна ръце.
– Той е единственият, когото чуках на голо, и беше единственият, когото бях чукала от месеци. Той и аз щяхме да бъдем връзка скоро. Просто първо трябваше да се отърве от Сиена.
Никога не е планирал да се отърве от Сиена. Беше се самоубил, опитвайки се да стигне до нея, преди аз да успея.
– И ти си убила бебето му – казах аз, като имах нужда да чуя признанието ѝ.
Тя сви рамене, сякаш това, което беше направила, не означаваше нищо.
– Нямаше да имам бебе без мъж, който да ми помогне да се грижа за него. Животът ми е пред мен.
Това беше всичко, което трябваше да знам. Направих две крачки към нея, докато кръвта бушуваше във вените ми. Тогава ръце, които можеха да принадлежат само на Рок, се увиха около моите и ме придърпаха обратно към гърдите му. – Няма да ти позволя да го направиш – каза той в ухото ми. – Ще се наспиш от тази гадост, а после ще получиш съвет. Тя е надрусана като шибан змей. Мислиш ли, че щеше да спре с това, докато беше бременна? Мога да отговоря на този въпрос. Не! Не би го направила. Това бебе нямаше никакъв шанс. То щеше да се роди като наркоман, ако изобщо се беше родило.
Погледнах я с омраза. Мразех я. Мразех всичко, за което тя се бореше. Но той беше прав. Тя щеше да убие бебето по един или друг начин. Тя беше боклук. Брат ми беше направил грешки и едно момиче, което искаше да изпълни всяка негова сексуална прищявка, беше паднало.
– Да се махаме оттук – каза Престън.
– Ще си тръгнеш оттук или ще трябва да те измъкна? Можем да се сбием тук, но аз съм трезвен и ще спечеля. Няма да ти позволя да провалиш живота си заради отмъщение. Трябва да мислиш за родителите си. Те имат нужда от теб.
Моите родители.
Аз бях всичко, което имаха. Аз. Синът без златен ореол. Неудачникът. Аз. Това беше всичко, което им беше останало.

Назад към част 27                                                         Напред към част 29

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!