Глава 15
БЛАЙТ
Пастор Кийнан тъкмо излизаше, за да отиде на обяд със съпругата си, когато пред мен бе поставен бял хартиен плик. Бях толкова съсредоточена върху набирането на писмата, които пастор Кийнан беше оставил за мен, че не чух Линк да влиза.
– Ти се върна – казах аз, когато миризмата на пресни понички удари носа ми. – И си донесъл лакомства.
Усмивката на Линк ми се стори странна, но не го споменах и не го попитах дали е добре. Все още не бяхме толкова близки.
– Реших, че ако ще те изоставям за няколко дни без предупреждение, трябва да дойда с предложение за мир.
Трудно беше да се повярва, че толкова много неща се бяха случили само за няколко кратки дни. Защо се чувствах виновна, когато го погледнах? Нямах причина да се чувствам виновна. Бяхме били на две срещи и той ми беше донесъл няколко сладкиша в офиса. Нищо повече.
Но какво щеше да стане, ако ме покани отново? Дали щях да кажа „да“? Исках ли да кажа „да“? Не. Не исках да кажа „да“. Исках Крит. Проблемът беше, че Крит не искаше само мен. Той искаше да види как ще стане. Нямаше искане да не виждам повече Линк. Ако това с Крит завършеше зле, не исках да съм загубила приятелството си с Линк заради чувствата си към Крит. Трябваше да има начин да жонглирам и с двете.
– Добре, тези мисли са прекалено дълбоки за поничка – каза той, като седна на ръба на бюрото ми.
Погледнах към него и красивото му лице. Той не ме плашеше. Беше много сигурен. Нямаше опасност да бъда наранена от него. Всичко това звучеше като по-добър избор.
Но това беше лесният избор.
Крит имаше силата да ме нарани, защото ме е грижа за него. Исках го. Жадувах да бъда близо до него и да чувам смеха му. Не усещах всичко това, когато бях с Линк. Означаваше ли това, че Линк е приятелят, а Крит е този, когото мога да обичам?
– Отново дълбоки мисли – каза Линк и се наведе, за да стисне лицето ми в ръката си. – Защо дълбоки мисли? Добре ли си?
Той беше толкова мил.
– Съжалявам. Бях потънала в работа, когато ти влезе и…- Спрях. Лъжех. Не обичах да лъжа, но точно това правех. Поклатих глава и въздъхнах. – Не. Това не е вярно – признах аз.
Загрижената гримаса на Линк се задълбочи.
– Какво е тогава?
Трябваше да го изложа пред него. Той заслужаваше да знае. Да го държа настрана за времето, когато Крит ме изостави, беше грешно. Нямаше да бъда зла. Отказвах да повярвам, че съм зла, и нямаше да започна да правя лоши неща сега.
– Запознал си се с Крит – казах аз и когато той кимна бавно, реших да не му давам време да каже нещо. Трябваше да говоря, а ако кажеше нещо лошо за Крит, веднага щях да премина в защитен режим. Той щеше да съди Крит, без да го познава.
– Е, той е приятел. Добър приятел. Повечето вечери вечеряме заедно. Той носи храна за вкъщи, преди да отиде да пее в клуба, в който е тази вечер. Както и да е, харесвам го. Харесвам го повече, отколкото той мен. Харесвам го като нещо повече от приятел, а той не е такъв тип човек. Той обича да е свободен и не обича връзките. Знаех и все още знам това, но все още не мога да помогна на начина, по който се чувствам към него. Така че се занимавам с това как да запазя приятелството си с него, за да не бъде накърнено, защото си позволих да ме е грижа за него по начин, по който той не е искал.
Линк не каза нищо. Обърна поглед, за да се вгледа в стената отсреща, и мускулите в челюстта му се стегнаха. Имах нужда да поговоря с някого за това, но Линк не беше човекът, на когото трябваше да се разтоварвам. Но поне сега той знаеше истината. Не го бях излъгала.
– Целувал ли те е? – Попита с дълбок и равен глас Линк. Човек никога не би предположил, че е разстроен по някакъв начин, освен ако не знаеше, че обикновено не говори с толкова дълбок глас.
– Е. – Отново не исках да лъжа, но бях почти сигурна, че не се предполага да целуваш и да разказваш. Трябваше ли Линк изобщо да ми задава този въпрос? Не го попитах кого е целунал. Това не беше честно да ме пита. – Не мисля, че това е смисълът на този разговор. Ти ме попита дали съм добре, а аз не исках да те лъжа.
– Значи е така – каза Линк и се изправи от бюрото.
– Не съм казала това.
– Не трябваше да го правиш – отвърна той почти твърде спокойно.
Не бях сигурна какво да кажа тогава. Не очаквах тази реакция.
– Трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно – каза той, без да ме погледне, след което напусна офиса с дълги бързи крачки.
Е, това беше страхотно. Сега трябваше да работя с баща му и да се справя с тази неловкост. Предполагам, че с това приятелство беше свършено, но поне бях честна. Нямаше да излъжа и да нараня някого, за да се облагодетелствам. Това никога нямаше да бъда аз.
* * *
Застанах пред огледалото и се вгледах в себе си. Не бях сигурна как трябва да се облека, за да отида в този клуб. Нямах дрехите, които бях виждала да носят нормалните приятелки на Крит. Това беше най-близкото нещо, което имах до секси. Може би. Тъмносинята рокля беше без презрамки, така че поне това беше нещо. Цветята по нея обаче ме накараха да се почувствам красива в магазина, но не изглеждаха като нещо, което може да се види в клуб. Беше къса, а момичетата в „Лайв Бей“ онази вечер бяха с къси поли. Така че това можеше да компенсира факта, че беше с флорален принт. Погледнах надолу към краката си, но бях обула чифт сини ботуши до глезена. Те сякаш придаваха повече острота на роклята ми. Това беше най-доброто, което можех да направя. Само се надявах, че Крит няма да се смути от мен.
Погледнах обратно към гардероба си и погледнах висящите там дънки. През повечето нощи все още беше осемдесет градуса. Идеята да бъда в препълнен клуб в тази жега, облечена в дънки, ми се струваше жалка. Но може би щяха да са по-секси.
Почукване на вратата ми каза, че времето ми е изтекло.
– Къде си? – Гласът на Крит изпълни апартамента. – И защо тази врата не е заключена?
Усмихвайки се, излязох от спалнята.
– Харесва ми безредието, което си проправя път тук.
Крит се обърна да ме погледне с усмивка, която замръзна на лицето му. Остави очите си да се спуснат бавно по тялото ми и отново да се върнат нагоре. След това изпусна ниско свиркане.
– По дяволите, любов. Ти правиш невинните и сладки неща адски секси.
Изпуснах дъха, който бях задържала. Преминах проверката. Той не се смути.
– О, добре. Не бях сигурна какво да облека за това – признах аз.
Той се приближи до мен, а тесните черни дънки, които носеше с черни бойни ботуши, накараха устата ми да се нацупи.
– Истината е, малка танцьорке, че можеш да облечеш бабешка рокля и пак да си съвършена. – Той посегна към талията ми и ме придърпа към себе си. – Готова ли си да го направим?
Ако имаше предвид целувка, тогава, да, бях много готова.
Той целуна върха на носа ми и се отдръпна, а на лицето му се появи закачлива усмивка.
– Хайде да вървим. Момчетата ни чакат долу, а Мати, както си му е редът, ще започне да свири с клаксона след минута.
Грабнах чантата си и го последвах до вратата. Той се отдръпна и ме пусна първа, след което протегна ръка за ключовете ми. Дадох му ги и видях как той заключи здраво вратата, а после ми върна ключовете.
– Време е за парти – каза той със секси намигване.
КРИТ
Грийн стоеше пред черния „Ескалейд“, който бяхме купили от бащата на Мати. Това беше нашият пътнически автомобил. Беше достатъчно просторен и имаше необходимата мощност, за да теглим ремаркето с инструментите.
– Чия е тази кола? – попита Блайт, когато видя Грийн да стои там със скръстени ръце и раздразнен вид.
– На групата. С нея пътуваме – обясних аз.
– Хубаво – каза тя и се усмихна.
– Радвам се, че можете да се присъедините към нас – изрече Грийн, когато стигнахме до вратата.
– Млъкни – изръмжах аз и задържах ръката на Блайт, докато тя се качваше вътре. Бяха оставили задния ред за нас. Обикновено аз се возех отпред, но да съм прибран отзад с Блайт и всички останали отпред звучеше адски добре.
Късата рокличка, която носеше, се издигна, когато се наведе, за да се качи отзад, и синият сатен на бикините и надникна. Чух рязкото поемане на дъх от страна на Грийн и го избутах на зад, за да не може да види задника и. След това влязох зад нея, за да се уверя, че никой друг не я вижда.
Грийн се смееше, докато се качваше след мен и сядаше по средата. Леджънд седеше отпред на пътническата седалка, а Мати шофираше. Леджънд погледна назад.
– Какво пропуснах? – Попита той, докато Грийн продължаваше да се забавлява прекалено много.
– Нищо – изръмжах аз.
Веждите на Леджънд се вдигнаха и той кимна, преди да се обърне назад.
– Разбрах – промълви той.
– Винаги го караш да е толкова раздразнителен? – Обади се Мати, като погледна Блайт през огледалото за обратно виждане.
Блайт се напрегна до мен, а аз бях готова да изляза и да разбия лицата на всички. Наведох се назад, плъзнах ръка по облегалката на седалката и я придърпах по-близо до себе си.
– Не им обръщай внимание. Те стават такива преди да излезем на представление – казах и.
Тя се отпусна в мен.
– Не им ли харесва да водиш жени? – Попита тя.
За съжаление попита достатъчно силно, за да я чуе Грийн. Той изпусна още един смях и се обърна, за да я погледне назад.
– Той ги води вкъщи, Блайт. Не ги води със себе си. Ти си първа.
Главата и се вдигна, за да ме погледне. Не срещнах любопитния и поглед. Знаех какво искаше да знае и нямах представа какъв е отговорът. Тази сутрин, когато напуснах апартамента и, бях готов да я дистанцирам. Бях се подготвил мислено да продължа да поддържам приятелски отношения и нищо повече. Тогава Грийн каза единствената дума, която накара моето вътрешно чудовище да побеснее – Линк. Не ми харесваше идеята някой друг да прекарва време с Блайт. Никой друг не се нуждаеше от нейния смях така, както аз. Никой друг не знаеше как да я разсмее и никой друг не се грижеше тя да има всичко необходимо за сладкия си чай. Това бях само аз.
Думата „моя“ също се надигаше и аз продължавах да я отблъсквам. Никоя не беше моя. Не претендирах за жени. Не беше моя работа. Ако трябваше да претендирам за някого, това щеше да е Блайт, но тогава идеята да я нараня беше прекалено голяма.
Само един спор с Джес и вече бях излязъл и се бях чукал с две момичета зад сцената. На Джес не и пукаше. Тя беше добре. Беше твърда и имаше свои собствени стени. Не можех да проникна в тях. Но Блайт, по дяволите. Какво щеше да стане, ако бях направил нещо подобно с нея? Какво, ако се пречупя и я нараня по този начин? Не можех да мисля за това. Да я нараня, щеше да ме унищожи. Нямаше да мога да се измъкна от това.
Но тогава името Линк ме подразни. Не можех да я загубя и заради него. Не можех да се разделя с нея. Тя беше… Майната му! Отново тази глупава дума. Тя не беше моя. Беше неин човек. Беше своя собствена красива и съвършена личност. Тя не принадлежеше на никого.
– Крит? – Нейният мек глас прекъсна вътрешната ми битка и аз я погледнах.
– Да, любов? – Попитах, като исках да целуна намръщените и устни. Не ми харесваше да я карам да се мръщи.
– Къде ще седна, докато пееш? Няма да познавам никого там, нали?
Придърпах я по-силно към себе си.
– Ще останеш зад кулисите. Ще можеш да гледаш оттам, а когато си вземам почивка, ще можем да се разхождаме заедно.
Тя въздъхна с облекчение. Нима наистина си беше помислила, че ще я изпратя сама сред тълпата? Вероятно. Момичето нямаше представа.
– Радвам се, че ще те чуя отново. Този път без прекъсването на разговора с моята половинка – каза тя.
Аз също бях адски развълнуван от това. Нямаше да ми се налага да се преструвам, че не ме интересува, че някакъв друг мъж е близо до нея. Да я накара да се усмихне. Купувайки и напитки.
– Добре. Ще изпея песента, върху която работя. Една вечер миналата седмица ми се получи. Вече знам как да завърши. – Знаех, защото си признах за кого става дума в песента. На кого я пеех. След като признах, че песента е за Блайт, успях да я завърша. Всичките ми натрупани проблеми излязоха наяве и песента беше доста добре. Бях доволен от нея.
– Нямам търпение да я чуя – каза тя, като се сгуши по-близо до мен.
Ако продължаваше така, щях да забравя, че не сме сами.
Блайт се премести и кръстоса краката си. Очите ми веднага бяха привлечени от движението. Късата малка рокля се повдигаше нагоре, оставяйки цялата мека копринена кожа на бедрата и гола, за да я видя. Не успях да спра ръката си, преди тя да реши да се движи от само себе си.
Прокарах пръст нагоре по крака и от коляното до горната част на крака. Беше като хладна коприна.
– Студено ли ти е? – Попитах, без да мога да откъсна поглед от ръката си върху бедрото и.
– Не – каза тя тихо.
– Усещам, че ти е студено – казах ѝ и отворих ръката си, за да покрия бедрото и. Преместих я обратно надолу към коляното ѝ и обратно нагоре към върха, където спрях и я оставих. След това отново се премести надолу към коляното и. Това беше опит да затопля кожата и, но в действителност просто исках да я докосна.
Усетих, че тя трепери, и нуждата ми се засили. Наведох се и прошепнах в ухото и.
– Отвори ги за мен.
Тя вдигна поглед, за да се срещне с моя, и аз я наблюдавах как си поема плитко дъх, докато разтваряше краката си. Отначало не ги разтвори. Затаих дъх, докато чаках да видя дали ще го направи. Искаше ми се да хвана коленете ѝ и да ги разтворя, но знаех, че тя трябва да вземе това решение.
Когато краката и започнаха да се разтварят, главата ми се замъгли и единственото, което разбрах, беше нуждата. Имах нужда от нея. Сложих ръка на бедрото ѝ и бавно я отпуснах нагоре, като оставих пръстите си да се движат по вътрешната страна на краката и. Всеки трепет, който преминаваше през бедрата и, повишаваше кръвното ми налягане с още една степен. Тя беше толкова развълнувана от това, че я докосвам, колкото и аз от това, че тя ми позволява.
Влажният сатен, който срещна върховете на пръстите ми, събуди пещерния човек в мен, който искаше да се бие в гърдите и да реве. Тя беше мокра и толкова невероятно гореща. Наведох се още повече, притиснах устата си колкото се може по-близо до ухото ѝ и прошепнах:
– Мокра си. Винаги ли си толкова мокра за мен?
Тя затвори очи и кимна. Целунах я по бузата и плъзнах пръст в дантеления ръб на бикините и.
– О, Боже – изпъшка тя, твърде силно за възбудените и любопитни шибаняци в колата с мен. Преместих се пред нея, така че да не могат да видят лицето ѝ, и стрелнах всички с предупредителни погледи. Те не я видяха. Никой не трябваше да я вижда такава. Не трябваше да я докосвам в колата.
– Шшшш – казах, като притиснах целувка към устата и, за да заглуша звуците и, а след това отдалечих ръката си от горещата влага, която ме дразнеше. Исках това. Исках го толкова силно, че тялото ми сякаш пламна. Този път аз бях този, който трепереше, когато тя изстена неодобрително. Преместих устата си върху нейната и плъзнах езика си вътре в жадуваното слънчице. Как, по дяволите, си бях помислил, че мога да вкуся това и да се върна към невъзможността да го направя, беше лудост. Пристрастяващата ми личност беше напълно излязла извън контрол с тази жена. Тя държеше краката си отворени и изкушението да плъзна ръката си обратно там беше твърде голямо. Взех коляното ѝ и затворих краката и, докато я целувах.
Тя изпусна леко хлипане, докато държах краката и заедно. Тя беше толкова склонна да ми позволи да я докосвам, а това само засилваше чувството ми към нея. Тя нямаше представа в какво се е забъркала с мен. Повдигнах пръста, с който я бях докоснал, вдишах възбудата ѝ и членът ми затрептя в дънките. Вече не се изненадвах, че тя няма недостатъци. Тя дори миришеше невероятно. Прекъснах целувката и засмуках пръста си, преди същността и да е изчезнала. Само един вкус.
Вдигнах очи и я видях да ме гледа с леко отворена от изненада уста. Освободих пръста си и й се усмихнах.
– Би трябвало да имаш вкус на нирвана, нали, любов?
Бузите и станаха яркочервени и тя сведе глава.
– Чувек, ще ни накараш всички да се разгорещим толкова много, докъто стигнем там, че ще трябва да намерим някой, който да ни разтовари, преди да се охладим. Можеш ли да намалиш тона? – Обади се в отговор Мати.
По дяволите.
– Игнорирай ги. Те не могат да видят нищо. Блокирам им гледката – уверих я, когато бузите и пламнаха по-ярко.
– Не е нужно да я виждаш, човече. Тези хленчове…- Каза Грийн, като се премести.
Майната му!
Толкова се бях изгубил в нея, че не осъзнах, че тя издава достатъчно силни звуци, за да я чуят. Не исках да чуват нейните звуци. Не исках никой да чува нейните звуци. Това бяха моите шибани звуци. Моите. Издърпах я в скута си и притиснах главата и към гърдите си, докато се взирах във всички тях.
Мразех ги всички. Всеки един от тях. Това не беше тяхно. Те не трябваше да я чуват. Тя издаваше тези звуци заради мен. За мен. Глупави любопитни задници.
– Крит. – Сладкият глас на Блайт проби през червената мъгла, която беше започнала да ме заслепява.
– Да, любов?
– Съжалявам – каза тя и сложи ръка на гърдите ми, почти сякаш очакваше да я махна от себе си.
– За какво съжаляваш? – Попитах, като си блъсках главата за нещо, за което би трябвало да се извини.
Тя погледна към останалите момчета, а после към мен.
– Не исках да издавам никакви звуци – каза тя тихо.
По дяволите. Шибано сладко. Беше ми мъчно за нея. Не бях това, което тя заслужаваше, но ще бъда проклет, ако сега позволя на някого да ми я отнеме. Никой никога не се беше нуждаел от мен. И никой никога не ме беше защитавал. Блайт беше успяла да бъде и двете. Някой, който се нуждаеше от мен, за да се грижи за нея, някой, който беше толкова самотен, колкото се чувствах аз, и който щеше да ме защити дори когато не го заслужавах.
Прокарах обратната страна на ръката си по бузата и.
– Не се извинявай за това никога повече. Беше моя грешка. Изгубих се за минута. Трябваше да бъда по-внимателен.
Тя стисна устни, но усмивката, която се опитваше да се освободи, се извиваше в ъгълчетата на устата и.
Наведох се, за да притисна уста до ухото ѝ, и попитах:
– Това палава мисъл ли е, че тази усмивка дърпа устните ти?
Тя кимна, а аз си припомних защо плъзгането на ръката ми по бедрата и беше лоша идея.
– Ние сме тук! Слава богу! Трябва да се махна от тези двамата – каза Грийн, като отвори вратата и скочи от колата.
Леджънд се засмя и излезе, но Мати погледна назад към мен.
– Искаш ли да оставя колата заключена за малко? Можем първо да се подготвим.
Започнах да отказвам, когато Блайт се размърда в ръцете ми. Промених решението си.
– Да, заключи ни – казах му.
Той ми изстреля палец нагоре и излезе.
– Това ли искаше, любов? – Попитах я, докато плъзгах ръка между бедрата и.
Тя се наведе и ме целуна по устата. Когато отворих своята, за да мога да я вкуся, тя придърпа езика ми в устата си и започна да го смуче. Майната му, това беше горещо. Ръката ми отново беше върху мокрия край на бикините и, като веднага я обгърна. Беше още по-влажна, отколкото преди.
Изпусна стон, когато притиснах дланта си към топлината и.
– Добре ли ти е? – Попитах.
– Да, моля. – Тя изпищя, като се премести върху ръката ми и отново започна да целува устата ми, този път жадно. Очевидно беше очарована от пръстена на езика ми. За пръв път беше прекарала известно време в изследването му.
Оставих я да си поиграе малко, преди да плъзна два пръста под бикините и. В момента, в който се докоснах до нея, тя отметна глава назад и се изпъна срещу ръката ми. Никога не ми се беше случвало жена да се разпадне върху мен от нещо толкова просто. Да гледам как невинното изражение на Блайт пламва от желание, беше нещо, което никога нямаше да ми стигне. Никой не я беше докосвал по този начин. Никой не я беше виждал по начина, по който я виждах аз.
Колкото и да се страхувах, че ще я нараня, започвах да си мисля, че може би трябва да се притеснявам за себе си. Блайт беше успяла да ме обгърне толкова здраво, че сега не можех да си представя живота без нея. Имах нужда от нея, за да живея.
– Моля те – умоляваше тя, задъхвайки се, докато тежко отворените и очи се взираха в мен.
Плъзнах пръст в тесния и вход, а тя издъхна и се спря в ръцете ми. Преместих ръката си и натиснах точно там, където знаех, че тя ще го усети най-много. Очите и се отвориха широко, а тя хвана ръката ми и слабо я дръпна. После извика името ми.
– Спокойно – прошепнах срещу слепоочието и, докато притисках там целувка. – Имам те. Просто го остави да дойде, скъпа.
Блайт обви ръката си около предмишницата ми и я стисна. Приех това като знак да продължа. С повече нежност, отколкото бях показвал на когото и да било в живота си, започнах да плъзгам пръста си навътре и навън в тясната жадна дупка, която ме притискаше с обещанието колко шибано зашеметяващо ще бъде, когато съм заровен в нея.
Не ми оставаше много време. Всеки момент някое от момчетата щеше да почука на проклетата врата. Исках да видя това. Жадувах за това точно толкова, колкото и тялото и. С помощта на възглавничката на палеца си докоснах набъбналия и клитор и усетих как пулсира под допира ми.
Блайт се разтрепери и захлипа при контакта. Тялото ми крещеше да я взема. Да разкъсам бикините ѝ и да се заровя в тясната топлина, която знаех, че ще промени света ми. Но главата ми знаеше, че трябва да бъда внимателен. Тя беше крехка и аз трябваше да я пазя. Щях да се направя достоен за това.
Започнах да правя кръгове с палеца си, докато точката и на удоволствие пулсираше при всяко докосване.
– Крит, аз ще… Трябва да … моля. – Блайт се задъхваше и се държеше за мен, сякаш животът и зависеше от това. – Накарай ме да свърша.
Още нещо, което бях осъзнал. Ако Блайт ме помолеше за нещо, щях да и го дам. С едно последно помпане на пръста си притиснах клитора ѝ и наблюдавах как Блайт се размърда диво и извика името ми.
Бях обсебен от Блайт Дентън.
Назад към част 16 Напред към част 18