Глава 24
БЛАЙТ
Взирах се в телефона си. Не го бях включвала, откакто напуснах „Морски бриз“. Страхувах се да го направя. Ами ако Крит ми беше оставил съобщения? Ами ако не беше? Ами ако сега е ходил на лекарски прегледи с Брит? Ами ако е осъзнал, че му липсва старият живот? Просто не можех да се изправя пред нищо от това.
– Изглеждаш по-добре – каза Малкълм. Той вече не беше пастор Уилямс, но не беше и татко. Не знаех дали някога щеше да бъде баща. Тази дума изглеждаше запазена за някой, който те защитава и се грижи за теб. Малкълм не правеше нито едното, нито другото.
Погледнах към него. Днес беше по-малко блед. От три дни беше излязъл от интензивното отделение.
– Отидох в къщата, както ми предложихте, и си взех душ. Поспах малко. Изпрах си дрехите – отвърнах аз.
– Добре. Изглеждаше изтощена. Съжалявам, че Линк те остави.
Не съжалявах. Исках той да си тръгне. Той беше останал, но не бях разговаряла много с него. След това, три нощи след операцията на Малкълм, го бях чула да говори по телефона с едно момиче. С годеницата му. Която живееше в Мисисипи и с която беше сгоден от една година. Всичките телефонни разговори, които трябваше да проведе, вече имаха смисъл. Знаех, че е напрегнат и се занимава с някого, но никога не съм имала представа, че има годеница.
Изтръпването, което ме беше обзело, откакто разбрах за бременността на Брит и че пастор Уилямс е биологичният ми баща, беше направило лесно да кажа на Линк да си тръгне. Бях му посочила вратата и му казах да си върви. След това си тръгнах от него, без да кажа нито дума повече. Линк беше изчезнал от живота ми. Не защото бях разстроена, че си има годеница, а защото бях разстроена, че и е изневерил с мен. Той не трябваше да ме кани на тези срещи. Нямаше да има приятелство между нас. Това беше всичко, което трябваше да знам за Линк Кийнън.
– Не съжалявам. Радвам се, че си е отишъл – отвърнах честно.
Малкълм кимна. Той не попита защо. Което беше добре, защото вероятно нямаше да му кажа.
– Помислих си, че вие двамата може да сте нещо повече от приятели. Начинът, по който се държеше близо до теб.
– Бяхме приятели. Но вече не. Има неща в него, които не ми харесват много.
Малкълм отвори уста, за да каже нещо, но спря и погледът му се спря върху нещо зад мен. Помислих си, че докторът се е върнал, и погледнах през рамо. Сините очи на Крит бяха втренчени в мен, докато стоеше на вратата. Всяка емоция, която бях изпитала през последните две седмици, се отразяваше в очите му.
Изправих се и се обърнах към него.
– Ти си тук – казах аз.
– Щях да съм тук по-рано, ако някой ми беше посочил правилната посока – отвърна той, като очите му не се откъсваха от моите.
– Аз…- Направих пауза и се обърнах обратно към Малкълм. – Трябва да отида да поговоря с него.
Малкълм кимна.
– Да, бих казал, че трябва. – С безпокойство в очите той погледна обратно към Крит.
Не обясних на Крит и не ги представих. Дори вече не бях сигурна как да представя Малкълм. Когато се беше събудил след успешната операция, го бях чакала. Не си бяхме говорили много нито през онзи, нито през следващия ден. Но на третия ден той се беше почувствал по-добре. И искаше да си поговорим. Но това наистина не беше променило много нещата. Освен че вече знаех истината.
Когато стигнах до Крит, ръката му се протегна и ме хвана. Той преплете пръстите си през моите.
– Здравей – каза той с дълбок глас.
Тръгнах по коридора към асансьора, а после го поведох обратно навън към колата на Малкълм. Когато изпратих Линк, бях останала без превозно средство. Бях изминала пеша трите мили до дома на Малкълм, за да взема колата му.
Крит не задаваше въпроси, а просто тръгна с мен.
– Качвай се – казах аз, като направих знак към пътническата седалка.
Когато и двамата бяхме вътре, спуснах прозорците, за да можем да подишаме малко въздух. После се обърнах към него. – Ти си тук – повторих аз. Защото не бях сигурна как е дошъл тук и защо.
Той отново хвана ръката ми и я поднесе към устните си. Под красивите му очи имаше тъмни кръгове, а лицето му изглеждаше по-слабо.
– Преди осем часа Линк се появи на вратата ми и ми каза къде си.
– Осем? – Бяха нужни десет часа шофиране, за да стигна дотук.
– Осем – повтори той.
– Но това е десет часа път с кола.
Той прокара ръката, която държеше, по бузата си.
– Не и когато един мъж преследва жена си, не е така.
Сърцето ми се сви. Сладките му думи винаги успяваха да стигнат до мен. Да ги чуя и да знам, че той наистина ги има предвид, щеше да е трудно да си тръгна. Имах две седмици да помисля. Две седмици, за да осъзная, че толкова много неща, които съм смятала за истина, не са. Но имах и две седмици, за да се изправя пред факта, че няма да бъда пречка едно дете да има своя родител.
– Съжалявам, че си тръгнах, без да ти кажа. Но не очаквах да отсъствам толкова дълго. После се случиха различни неща и реших да остана. Това, че бях тук, ти даде време да се адаптираш и ти и Брит да направите планове.
Той се намръщи.
– Няма да правя планове с Брит. Ще се погрижа за детето, ако е мое. По дяволите, тя все още не ми е доказала, че наистина е бременна. Но единствените планове, които трябва да правя, са с теб. Без теб съм празен, любов. Напълно празен.
Боже, как успях да кажа на този мъж „не“ и да си тръгна от него? Той беше толкова решителен, а аз го обичах толкова много. Да не взема това, което исках, когато то беше точно пред мен, беше почти невъзможно.
– Израснах с мисълта, че нямам никого. Никой не ме искаше и не ме обичаше, защото си мислех, че нямам семейство. Приех факта, че съм в тежест на Уилямс. Те ми дадоха покрив над главата и аз трябва да съм им благодарна за това. Не беше нужно да ме обичат. Приемах словесни обиди от една омразна жена и вярвах на всяка нейна дума. Мислех, че съм зла и грозна. Мислех, че не съм обичана, защото само това ми бяха казали. Но през цялото време бях живяла с баща си. Човекът, който беше помогнал да ми се даде живот. Той позволи това да ми се случи. Той не ми показа любов. Той не ме обичаше. Заради това съм белязана, Крит. Това ще бъде нещо, което ще нося със себе си през целия си живот. Няма да бъда причината друго дете да няма любовта на родител. – Сълзите изгаряха очите ми, а аз издърпах ръката си от неговата и я държах здраво с другата си ръка.
– Блайт – каза той тихо. – Баща ти е тъжен кучи син. Имал те е и не те е обичал така, както заслужаваш да бъдеш обичана. Не мога да проумея как някой може да не те обича. Не мога да разбера как някой не може да иска да те обича и да те защитава. И не мисля, че някога ще мога да простя на този човек. Така че си предупредена. Ако искаш да създадеш връзка с него, добре, но аз не искам да съм близо до него. Ще те чакам в другата стая или отвън в колата, когато го посещаваш – той се протегна и наклони главата ми нагоре, така че трябваше да го погледна. Една самотна сълза се търкулна по лицето ми и той я улови с палеца си. – Ще обичам детето си. Мога да обичам детето си, да бъда баща и да не обичам майка му. Хората го правят през цялото време. Това не е пакетна сделка. Ако бебето е мое, ще го обичам. Кълна ти се. Не бих направил на това бебе това, което са направили на теб. Но ще се превърна в шибан мъж, ако трябва да живея до края на живота си без теб. Така че, ако се притесняваш, че ще бъда добър баща, то знай, че имам нужда от теб, за да бъда цялостен.
Изтече още една сълза, а след това и още една. Зрението ми се замъгли, когато сълзите напълниха очите ми и започнаха да се стичат по лицето ми.
– Обичам те – издъхнах, без да мога да кажа нищо друго.
Той дръпна вратата на колата и изскочи навън, след което тръгна да бяга около предната част на автомобила ми. Отвори вратата на колата ми, като я разтвори широко, след което ме издърпа от колата и ме прегърна, докато тялото му трепереше.
Вкопчих се в него, а той зарови лицето си във врата ми и ме прегърна. Не каза нищо, но лекото треперене на тялото му беше толкова не на място при него.
– Повтори го – каза той срещу врата ми след няколко минути.
Протегнах ръка нагоре и прокарах ръка по косата му.
– Обичам те. Обичам те от известно време насам.
– Майната му – изстена той и се отдръпна, за да ме погледне. – Наистина съжалявам, че не си ми казала, когато си го осъзнала.
– Мислех, че това ще те изплаши – признах аз.
Той поклати глава, впивайки се в мен, докато започна да гали ръцете и гърба ми.
– Ти може би си единственият човек на Земята, който не знае колко шибано луд съм по теб. Хората, които не ни познават, могат да ме погледнат само веднъж и да разберат, че съм напълно обсебен. Това е по цялото ми лице, когато те гледам.
– Липсваше ми – казах му.
Той обгърна лицето ми така, както го беше направил, преди да ме целуне за първи път.
– Добре, защото без теб бях изгубен – каза той, после устните му докоснаха моите и се отвориха на въздишка. Въздишката беше моя.
Устата му се наклони към моята, докато задълбочаваше целувката. Почувствах се леко замаяна, докато се държах за ръцете му и се притисках към него. Не бях сигурна дали някога отново ще ми се случи това. Сега, когато го имах, знаех, че не мога да го оставя да си отиде.
– Къде си отседнала? – Попита той срещу устата ми. – Имам нужда да бъда вътре в теб. Скоро. Сега.
– Къщата, в която съм израснала – казах, без да искам да отида там. Беше изпълнена с лоши спомени, които не исках да чувствам сега. Не и сега.
– Качи се на пътническата седалка. Ще си намерим хотелска стая – каза той с последна целувка и потупване по дупето ми.
Забързах се около колата, за да се кача, когато забелязах, че едно момиче на моята възраст стои до колата и ме наблюдава. Бях ходила с нея на училище, а тя беше член на църквата. Но нито веднъж не се беше държала мило с мен. Беше една от многото, които се шегуваха с мен и ме караха да се чувствам още по-нежелана, отколкото вече се чувствах. Беше ме гледала как се целувам с Крит. Беше видяла начина, по който той ме държеше, и усмивка докосна устните ми. Предполагам, че просто и дадох повод да говори за нещо. Вдигнах ръка и ѝ махнах, преди да се кача в колата.
КРИТ
Да държа ръцете си далеч от Блайт достатъчно дълго, за да стигнем до най-близкия хотел и да се настаним, беше трудно. Затова в момента, в който затворих вратата на стаята зад себе си, я вдигнах и я занесох до леглото. Хвърлих я на него и я гледах как се кикоти и ми се усмихва. Дръпнах тениската си и я захвърлих настрани, а след това бързо свалих дънките и ботушите си. Тя седеше там и ме гледаше като хипнотизирана.
– Гола, любов. Искам да си гола – казах и.
Тя се измъкна от транса си и започна да се съблича, а този път аз бях този, който наблюдаваше с пълно очарование.
Когато сутиенът и падна на пода и тя свали шортите и бикините си, исках да отделя време, за да оценя колко шибано красива беше тя. Но това щеше да почака до следващия път, защото имах нужда от нея повече, отколкото от дишане.
– Моля те, кажи ми, че взимаш противозачатъчни. – Толкова силно исках да съм в нея без бариера, че можех да усетя вкуса и.
Тя поклати глава.
– Никога не съм имала нужда – каза тя и изглеждаше покрусена.
– Веднага щом се приберем вкъщи, ще отидеш на лекар. Искам да си гола. Нищо между нас – казах и, после целунах устните и, докато се навеждах назад, за да сложа презерватива.
– Чакай – каза тя, протягайки ръка, за да ме спре. Започнах да питам защо, когато тя докосна пиърсинга, който преди само беше гледала с удивление. Не и бях дал възможност да го изследва другите пъти. Бях прекалено готов да вляза в нея, а тя беше нервна.
– Любов – казах през зъби, след което последва съскане, когато тя обви ръката си около члена ми. – О, по дяволите. – Стиснах и двете си ръце и гледах как тя прокарва палеца си по метала, който бях получил една пиянска нощ след предизвикателство.
– Боли ли? – Попита тя, когато тялото ми се размърда в отговор на докосването и.
– Не по начина, по който си мислиш – казах аз. – Но може да се наложи да направим това шоу и да си разкажем друг път, любов. Наистина съм близо и това, че ме докосваш, не ми помага.
На устните и се появи хитра усмивка, когато тя сведе глава и прокара език по върха на подутата ми главичка.
– Майната му! – Хванах я за кръста и я хвърлих обратно на леглото. Краката и се разтвориха и членът ми се плъзна право в мократа и цепка. Тя имаше свое собствено засмукване, като ме вкарваше и притискаше.
Блайт изкрещя и бедрата и се повдигнаха от леглото. Беше горещо и, по дяволите, тя беше мокра. Усещането, когато започнах да се движа, беше по-различно от всичко, което някога бях изпитвала. Нещо беше различно. Беше по-добре и, по дяволите, не ми се струваше, че може да стане по-добре с нея.
– Боже, боже, боже, усещам го. – Изпъшка Блайт. – Мога, Крит, мога да го почувствам. Докосва нещо, което аз не мога. – Тя отново извика името ми и започна да трепери, опитвайки се да ме накара да вляза по-дълбоко. За нея също беше различно. – Ето! О, Боже! Крит! О, Боже! – Тя се вкопчи в гърба ми, докато се увиваше около мен, сякаш не можеше да се приближи достатъчно. Тялото и започна да се тресе и от него се изтръгнаха малки викове.
Точно преди да намеря освобождението си, осъзнах какво е почувствала тя. С едно силно дръпване назад изстрелях освобождението си по целия ѝ корем. Бях забравил презерватива. Погледнах надолу към члена си и соковете ѝ го покриваха, докато лежеше на стомаха ѝ. Този път тя ме беше отбелязала.
Погледът ѝ се отмести от спермата ми по корема ѝ и по върховете на гърдите ѝ, за да ме погледне.
– Упс – каза тя с широко отворени очи.
От мен избухна смях и видях как тя стиска устни, за да не се разсмее и тя. После сведе поглед към члена ми.
– Трябва да си взема противозачатъчни, защото този пиърсинг определено е най-любимият ми.
– Наистина ли? – Попитах, като си мислех, че да съм заровен в нея, без да има нищо между нас, ми е много любимо.
Тя кимна.
– О, да.
Тя не ме напускаше. Не я бях загубил. Тя беше моя.
– Нека отида да взема кърпа и да почистя бъркотията си – казах, като се изправих.
– Направил си голяма бъркотия.
– Не можех да си помогна, любов. Твоята малка, стегната сърцевина, която ме доеше, сякаш не можеше да ме вкара достатъчно дълбоко, ме накара да се престраша.
Очите ѝ пламнаха и жегата се върна. По дяволите, да. Моето момиче харесваше секса.
– Блайт.
– Да?
– Ти си перфектна. Не бих променил нищо. Знай това – казах и, след което се обърнах, за да отида за кърпа. Сега, когато знаех, че е живяла живот, в който са я унижавали, възнамерявах да се уверя, че до края на живота си ще и напомням колко е прекрасна.
Назад към част 25 Напред към част 27