Глава 5
БЛАЙТ
През следващите две седмици намерих своя ритъм. Уроци, работа, учене и случайни посещения от Крит. Часовете ми не бяха лоши, с изключение на този по публично говорене. Не бях готова за него. Опитвах се да се подготвя за деня, в който наистина ще трябва да застана пред всички и да говоря, но досега професорът не ме беше извикал.
Работата беше страхотна. Пастор Кийнън имаше няколко консултации в следобедните часове, а аз бях оставена сама да се занимавам с архивирането, да отговарям на телефонни обаждания и да работя по различните неща, които той оставяше на бюрото ми за написване. Няколко пъти Линк се бе отбивал при него с понички и приятелска усмивка. Един ден дори донесе сандвичи от деликатесния магазин в града и ме убеди да изляза с него навън. Той ме успокои и за първи път в живота си не се притеснявах постоянно какво може да си помисли за мен. Просто изглеждаше, че приема недостатъците ми и е мил.
Най-накрая си имах приятел.
След това се появи Крит. Той също изглеждаше, че иска да ми бъде приятел, и аз му бях благодарна, че е толкова мил. Винаги се отбиваше при мен, за да ме провери, и неведнъж беше донесъл китайска храна със себе си и казваше, че има нужда от моята помощ, за да я изяде. Беше любопитен за училището и задаваше много въпроси. После ми разказваше забавни истории за приятелите си и за нещата, които са им се случвали по време на представленията. Винаги се смеех толкова много с Крит. Но… имаше една разлика. С него винаги бях на ръба. Не можех да спра главата си да бяга с образите на Крит и да разигравам сценарии, за които не бива да мисля с приятел.
Бях привлечена от Крит. От първия път, когато го срещнах, и докато той толкова много се опитваше да бъде добър приятел, аз лежах в леглото си нощем и си доставях удоволствие с образите на Крит в главата си. Това беше злото в мен. То ме караше да се чувствам виновна всеки път, когато го виждах. Особено в сутрините, когато се отбиваше при мен, а аз все още се справях със съня, който бях сънувала за него предната вечер.
Нито един път Крит не беше флиртувал с мен или ми беше давал признаци, че съм го привлякла. Той беше просто мило момче. Наистина секси приятен човек. Можех да го гледам с часове и никога да не ми омръзне. В нощите, в които той организираше своите партита, в стомаха ми се появяваше болнав възел. Знаех, че има момиче там горе и че ще и направи неща, които аз никога няма да изпитам. Неща, които ме плашеха, но ме очароваха. Неща, за които бях само мислила откакто срещнах Крит.
Това увлечение, което изпитвах към него, само се задълбочаваше. Когато слезе в апартамента ми и поиска мнението ми за две различни ризи, той съблече едната, за да пробва другата. Бях загубила гласа си. Гледката на добре очертаните му гърди, покрити с цветни татуировки, и желанието да ги докосна накараха лицето ми да се нагорещи. Бях се почувствала зачервена и леко разцентрована. Когато той си тръгна, се почувствах толкова виновна. Той виждаше в мен своя приятелка, а не поредното момиче, което искаше нещо от него. Крит не ме караше да се чувствам неудобно, като зяпаше тялото ми, така че да постъпвам така с него беше погрешно и несправедливо. Но тогава нямах тяло като неговото. Такова, което спира движението.
Ето къде беше главата ми, когато Линк се появи на работа с кутия шоколадови кексчета. Изтласках мислите за Крит на заден план и се съсредоточих върху Линк. Ако можех да гледам на Крит така, както гледах на Линк, животът ми щеше да е много по-лесен.
– Време за почивка? Сестра ми ми каза, че по-добри от тези кексчета няма – каза той със сериозно изражение и блясък в очите.
Погледнах назад към вратата на офиса на баща му. Той току-що беше влязъл там с една семейна двойка и ако телефонът звъннеше, а аз не бях там, за да отговоря, това щеше да го прекъсне.
– Можем ли да направим пауза тук, за да мога да вдигна телефона, ако звънне? – Попитах го.
Линк кимна и придърпа един стол до бюрото ми.
– Няма проблем – отговори той. – Татко има консултация?
– Да, и току-що започна – обясних аз.
– Значи имам един час от времето ти, който мога да загубя. – Той ми намигна и ми подаде един кекс.
Щях да напълнея с всички сладкиши, които ми донесе. Но после реших, че това няма значение. През по-голямата част от живота си бях минала без сладкиши, а те наистина ми харесваха. Маслената глазура се разтопи върху езика ми и аз издадох лек стон. Толкова хубаво. Не знаех как съм изживяла живота си без подобни лакомства.
Отворих очи, за да кажа на Линк „благодаря“, но интензивният му поглед ме спря. Той не ядеше кексчето си. Очите му бяха втренчени в устните ми, докато седеше замръзнал. Единствените движения бяха зениците на очите му, които се уголемяваха, и пулсиращата вена на врата му.
– Блайт – каза той с дълбок глас, който ме стресна.
– Да?
За момент той не каза нищо. Очите му се вдигнаха само за кратко, за да срещнат моите, преди да се върнат към устните ми. Вдигнах ръка, за да докосна устата си, за да се уверя, че по тях не е полепнала глазура, за която той не искаше да ми каже и рискуваше да ме злепостави.
Той се пресегна и нежно дръпна ръката ми от устата, след което се приближи. Очите му не слизаха от устните ми. Сърцебиенето ми се ускори и аз нервно прехапах долната си устна, чудейки се дали да се движа или да кажа нещо.
– Ще те целуна – каза ми той и преди да успея да регистрирам думите му, устата му беше върху моята.
Това беше първата ми целувка. Устните му бяха топли и имаха вкус на мента от дъвките му. Не бях сигурна какво да направя. Беше ми любопитно да се целувам, а и харесвах Линк – беше мил, но беше син на шефа ми. Освен това бяхме в църква.
Госпожа Уилсън щеше да намрази, че се целувам с мъж в църква. Тя щеше да ме нарече мръсна и нечистоплътна. Но тя беше мъртва. Прокарах ръка в косата на Линка и реших, че ми харесва да правя нещо, което тази жена би намразила. Когато езикът на Линк премина по долната ми устна и се вмъкна между устните ми, отворих уста и го пуснах вътре.
– Казвах ти, че кексчетата са добри – каза женски глас и след това устата на Линк изчезна.
Пуснах ръката си обратно в скута и се обърнах, за да видя женската версия на Линк, която стоеше пред бюрото ми, а на лицето и се появяваше знаеща усмивка. Това беше сестра му. Бях видяла снимките в кабинета на пастора. Тя не беше се отбивала при мен през двете седмици, в които бях там, въпреки че пастор Кийнън неведнъж беше казвал, че ще ме хареса.
– Не можа да издържиш, нали? – Каза с раздразнен тон Линк, докато гледаше сестра си.
Тя свъси вежди към него и сви рамене.
– Прекарваш цялото си свободно време, като идваш на гости тук, и знаех, че не е татко, за когото носиш лакомства. Затова реших да посетя новата секретарка и да се представя.
Ръката на Линк се премести, за да се притисне към бедрото ми.
Очите на сестра му видяха това, а тя се засмя и поклати глава.
– Изглежда, че си накарала брат ми да се размърда – каза тя, след което ми се усмихна. – Аз съм Лайла. Съжалявам, че още не съм дошла да се запозная с теб. Бях заета с преместването на нещата в общежитието ми и знаех, че Линк ти прави компания при всяка възможност.
Лайла имаше същата тъмна коса като Линк, но тя беше по-дълга и се извиваше около раменете и. Имаше и същите зелени очи и дълги мигли. Но имаше тръпчинка на дясната си буза, каквато Линк нямаше.
– Приятно ми е да се запознаем – отвърнах аз. – А кексчетата са невероятни.
Тя ме погледна лъчезарно.
– Знам, нали? – След това прехвърли вниманието си към Линк. – Не си преувеличавал – каза му тя.
Погледнах към него, а той прикриваше усмивка с ръка и се опитваше да изглежда така, сякаш небрежно я търкаше по устата си. Смехът в очите му ми говореше друго.
Тук нещо ми липсваше.
– Трябва да тръгвам. Имам среща за обяд след трийсет минути. Ще се върна да те посетя, когато съм в града следващия път. Бъди внимателна с него. Той не е толкова приятен, колкото изглежда. – Лайла му намигна, завъртя се и излезе от офиса.
– Бих искал да кажа, че обикновено не е толкова досадно драматична, но бих излъгал – каза Линк.
Отново останах насаме с Линк и този път между нас имаше целувка. Какво щях да му кажа сега?
Ръката му се вдигна и обхвана лицето ми.
– Добре ли си? Аз… Целувката беше наред? Или пресилих нещата?
Да пресилваш нещата? Поклатих глава, несигурен какво точно имаше предвид.
– Не мисля – отвърнах, спомняйки си тръпката от целувката. Беше забавно. – Хареса ми – казах му честно.
Той въздъхна с облекчение.
– Добре. Опитвах се да не се предам и да не те целуна, но ти правиш така, че човек трудно може да се концентрира върху нещо друго.
Наистина ли?
Вратата на кабинета на пастор Кийнън започна да се отваря и Линк скочи, за да отмести стола си и да тръгне към вратата, за да си тръгне.
Чух пастор Кийнън да говори с двойката, докато вратата оставаше открехната.
– Ще се видим утре – каза Линк с крива усмивка. След това си тръгна.
Не искаше баща му да го види тук с мен, но току-що ме беше целунал. Нещо не ми се струваше логично. Но тогава знаех много малко за момчетата. Може би баща му щеше да разбере, че току-що сме се целунали, и щеше да се разстрои, че сме направили това в църквата. Реших, че е по-добре той да си тръгне. Тази работа ми харесваше. Не исках да я губя.
КРИТ
Стоях на прозореца и гледах паркинга навън. На паркинга нямаше нищо за гледане. Можех да излъжа себе си и да кажа, че чакам доставката на пица. Истината беше, че чаках колата на Блайт да спре. Снощи не бях ходил да я видя преди концерта си, а тя беше в съзнанието ми през по-голямата част от нощта.
Няколко шота текила и две брюнетки с хубави размери на багажника бяха единственият начин да изхвърля Блайт от главата си. Подметките щракнаха по плочките, когато една от брюнетките се върна в хола. Тя се извини, за да отиде до тоалетната. Погледнах назад и видях, че единственото, което сега носеше, бяха токчетата, с които се беше появила.
Когато преди петнайсет минути отворих вратата и видях там да стои една от еднодневките ми от снощи, се проклех, че съм ги довел тук. Сега тя знаеше къде живея. Да се отърва от нея щеше да е по-трудно.
Гърдите и бяха истински, което беше хубаво, като се има предвид, че се поклащаха силно, докато вървеше към мен. Снощи тази изглеждаше по-състезателна от приятелката си. Беше искала цялото ми внимание, а те обикновено създаваха проблеми. Аз нямах време за проблеми. Предстоеше ми пица и възнамерявах да я споделя с Блайт, преди да отида в Лайв Бей.
Блайт и нейната сладка усмивка и перфектно тяло. Онзи смях, който ме караше да искам да кажа или направя всичко, за да го чуя отново. И начинът, по който понякога забравяше да се пази и оставяше очите си да блуждаят надолу по гърдите ми. Розовата руменина по бузите и, когато сменях блузите пред нея. Което беше изцяло в моя полза. Не се нуждаех от ничие мнение за това каква тениска да обличам всяка вечер. Така или иначе ги свалях, когато бях на сцената. Просто ми харесваше да давам на Блайт повод да гледа. Тя обичаше да гледа, а на мен това ми харесваше твърде много.
– Мислех, че може да се забавляваме повече – само двамата – мърмореше брюнетката, когато спря пред мен и прокара ръце по гърдите ми.
Тази искаше да направи впечатление. Можех да и кажа, че носи прекалено много грим и парфюмът и е прекалено силен. Ако бях приятен човек, можех да обясня, че просто харесвам жени. Секси дълги крака и големи цици. Обичах да ги докосвам и да ги чукам. Но аз не бях мило момче.
Сложих ръце на раменете ѝ и я избутах на колене. Тя отиде достатъчно доброволно.
– Исмучи ме. Това е всичко, за което имам време – казах и, без да захаросвам това. Ако искаше да си тръгне, можеше да го направи.
Очите и се вдигнаха към моите и тя се усмихна, сякаш беше спечелила нещо. Момичето беше решено. Някой трябваше да я научи, че ако един мъж те избута на колене, без да те целуне, тогава трябва да му отхапеш проклетия член. Никой не е казал това на това момиче.
Тя бързо разкопча ципа на дънките ми и ги дръпна надолу. Не носех никакво бельо. Денят за пране вече беше минал и нямах няколко части от облеклото си. Трябваше да изпера някакво бельо.
Мислите ми бяха насочени към прането, когато хладни ръце обгърнаха члена ми. Веднага превключих на друга предавка и придърпах табуретката зад себе си и се облегнах назад точно когато устните и се плъзнаха по все още не напълно еректиралия ми член. Трябваше да свърши малко работа, за да го накара да се съгласи с това.
Езикът и се завъртя около върха, преди да го плъзне изцяло в устата си и след това да го блъсне в задната част на гърлото си. Главичката се плъзна по-дълбоко, отколкото повечето момичета позволяваха, без да се задавят, и аз осъзнах, че имам професионалист в ръцете си. Моето момче излезе да играе тогава.
Повдигнах бедрата си и със стон от удоволствие нахлух по-дълбоко в устата и.
– Това е. Харесва ти да е дълбоко. Майната му – промълвих аз, като посегнах да хвана с шепа косата ѝ и да я задържа на място. Тя беше започнала нещо, което аз щях да довърша. Рядко попадах на някого, който не беше гальовен.
Ръцете и ме хванаха за бедрата и тя се държеше, докато започнах да влизам и излизам от устата и със силни тласъци. Очите и се вдигнаха към моите и в тях имаше триумфален блясък. Това нямаше да ми помогне, затова затворих очи и си представих друг чифт очи. Онези очи, подобни на скъпоценни камъни, които бяха толкова големи и невинни, но и любопитни.
Мисълта за това, че тя е на колене пред мен и ме взема по този начин, ме накара да се протегна назад и да хвана стола зад мен, докато тялото ми започна да дрънка освобождението си. Поколебах се и държах очите си затворени, а лицето на Блайт остана там, докато тялото ми се отпускаше. Острите нокти, които се бяха впили в бедрата ми, ме върнаха в реалния свят и отворих очи, за да видя самодоволната усмивка на момичето, в чиято уста всъщност току-що бях изстрелял товара си. Тя не беше Блайт.
Поглеждайки през прозореца, видях Блайт да излиза от колата си с раница, преметната през ръката. Полата, която носеше, беше привлякла цялото ми внимание. Дългите и крака изглеждаха толкова гладки. Дали обичаше да ги докосва? Щеше ли да издава сладки хлипове, когато я докосвах?
– Колко време ще мине, докато можеш да играеш отново? – Попита женската, за която бях забравил.
Откъснах поглед от Блайт, докато тя вървеше към сградата. Вечерята ни щеше да дойде всеки момент, а аз имах само час и половина, които да прекарам с нея, преди да отида на концерта ни тази вечер.
– Трябва да бягам. Беше страхотно. Благодаря – казах, като вдигнах дънките си и ги закопчах, преди да посегна към тениската на дивана.
Сканирах стаята и потърсих портфейла си, но забелязах, че момичето все още е на колене с невярващо изражение на лицето. Какво беше очаквала? Снощи им казах, че просто обичам да се чукам. Нищо повече. Тя беше тази, която се появи отново днес. Не съм я молил за това.
– Ти просто ще си тръгнеш? – Попита тя.
– Да, както и ти – отвърнах аз.
Тя не помръдна. По дяволите. Тя щеше да драматизира. Аз не бях в настроение за драматизъм. Не трябваше да и позволявам да ми навежда глава. Лоша шибана идея, Крит. Накарай я да си мисли, че и дължиш нещо.
– Слушай, любов. Снощи ти казах, че не се занимавам с момичета повече от веднъж. Ти искаше да се съблечеш и да се перчиш пред мен, а аз исках само да се освободя. Ти ми го даде и приключихме. Снощи ти получи адски много повече оргазми от мен. Така че сме равни – недоверието в очите и се превърна в ярост, докато се изправяше. Тези хубави цици бяха привлекателни, но имах по-добри неща за вършене. – Иди да се облечеш. Аз трябва да тръгвам – напомних и, като посочих вратата на банята.
– Ти си копеле – изсъска тя.
– Да, аз съм. А сега се облечи.