Аби Глайнс – Морски бриз – Лошо поведение – книга 6 – част 14

Глава тринадесета

ДЖЕС

Бях направила нещо. Просто не можех да разбера какво. Дали той се смущаваше от роклята ми? Само това ми хрумна. Бяхме говорили за това, когато той изстина. Не разполагах с дизайнерски дрехи. Тази рокля обаче беше една от най-добрите ми дрехи. Не бях талантлива в много неща, но умеех да боравя с шевна машина. Когато се бях разплакала, защото нямах хубава рокля, която да облека на абитуриентския бал в първи курс, майка ми беше извадила старата шевна машина, която майка ѝ и беше оставила. Беше ми донесла няколко свои рокли, които вече не носеше, и ми каза да спра да се самосъжалявам и да се справя.
Отне ми една седмица, в която не спях през нощта, за да разбера как да работя с машината. Проектирането дойде лесно. Бях добра в това. По-трудно беше да го направя, но на този танц носех оригинална рокля. Изработването на собствените ми рокли се превърна в хоби. Доставяше ми удоволствие. Мама ми носеше костюми от клуба, които имаха нужда от поправка, и ми плащаха за това. Дори започнах да правя нови неща и за тях.
Тази рокля беше любимото ми творение. Ако той се е срамувал от нея, значи не е трябвало да ме кани. Аз не бях от тези хора, но отказвах да се чувствам като по-малко от човек, защото етикетът ми не беше дизайнерски.
Той възнамеряваше да не ми говори, така че аз мълчах. Вече два пъти го бях питала дали съм направила нещо. Беше отговорил, че не. Не исках да питам отново.
Когато стигнахме до двойната врата на това, което предположих, че е пентхаус, защото не беше апартамент с нормални размери, той позвъни и вратите се отвориха почти веднага. Музиката беше силна, а момичето на вратата изглеждаше като нещо от списание.
– Джейсън! – Изпищя тя и го обгърна с ръце. – Ти си тук! Липсваше ни.
Гледах как той я обгръща с ръце и я прегръща обратно. Нямаше да ми пука. Освен това тя вероятно беше приятелката на приятеля му, който организираше партито.
– Казах ти, че ще съм тук – отвърна той, отдръпна се и сканира стаята. Бях почти готова да не ни представи. Не бях сигурна как ще реагирам, ако не го направи. Не беше като да мога да си тръгна. Нямах пари. Не бях взела чантата си, защото не подхождаше на тази рокля и не беше достатъчно хубава.
– Ванеса, това е Джес. Джес, това е Ванеса, моя приятелка от училище – каза той, като ме изненада.
Преценяващият поглед на Ванеса ме накара да се изнервя и ядоса едновременно.
– Предполагам, че е добре, че Джо не е тук – отвърна тя и стрелна Джейсън с поглед, който ме накара да се разкрещя. – Приятно ми е да се запознаем, Джес.
– И на мен – успях да се усмихна.
Джейсън постави ръка на гърба ми и ме поведе навътре. Това малко докосване ми помогна да облекча малко страха си, но в момента, в който бяхме вътре, той пусна ръката си.
– Джейсън, ти се криеш – каза едно момче. – Говорих с Джакс снощи и той каза, че си бил на почивка. – Човекът премести погледа си към мен и бавна усмивка докосна лицето му. – А кой е това?
– Камерън, това е Джес. Джес, това е Камерън – каза Джейсън с отегчен тон.
– Джес, а? Е, Джес, как не сме се срещали досега?
Не бях сигурна как да отговоря на този въпрос.
– Защото не посещаваш южна Алабама – отговори Джейсън и взе чаша за шот от подноса, докато сервитьорката минаваше покрай него.
Камерън повдигна вежди.
– Скриваш се в лятната квартира на Джакс? Защо нямам покана?
– Бях зает – отговори Джейсън.
Очите на Камерън се върнаха към мен.
– Да, това го виждам.
Джейсън ме погледна.
– Имам нужда от нещо повече от това за пиене. Жадна ли си? Отивам до бара.
Това бяха първите думи, които ми беше казал директно, откакто бяхме в лимузината. Изненадана, аз само поклатих глава. Джейсън не ме попита дали съм сигурна, нито ме хвана за ръка. Той просто си тръгна и ме остави там.
Камерън, от друга страна, не отиде никъде.
– Значи с Джейсън се виждате отдавна?
Не бях сигурна дали се виждаме и сега.
– Не съвсем – отговорих аз.
Усмивката на Камерън се промени, а аз познавах тази усмивка. Момчетата тук може и да бяха богати, но все пак бяха мъже. Знаех как да се справям с мъжете. Знаех също, че само защото Джейсън се отегчаваше от мен, да стоя настрана и да играя жертва не беше в моя стил.
– Тъй като той изглежда те е оставил – каза Камерън, поглеждайки към бара, – и сега е зает, защо не потанцуваш с мен?
Погледнах към бара и видях едно момиче с тъмнокафява коса, вдигната на стилен кок, облечено като елитарка, каквато несъмнено беше, да се свива до него. Той не се отдалечаваше от нея и изглеждаше, че е задълбочен в разговор с нея. Дали аз бях средството, което накара някого да ревнува? Отскок?
Стомахът ми се почувства зле. Как можех да бъда толкова глупава? Момчета като Джейсън не приемаха момичета като мен на сериозно. Мама се опитваше да ме предупреди с нейните объркани аналогии с „Момичетата от Гилмор“.
– Разбира се, с удоволствие – отвърнах, като плъзнах ръката си в тази на Камерън.
Камерън ме издърпа на дансинга, докато групата свиреше на живо. За щастие, песента не беше бавна. В момента не бях в настроение да се сближавам с когото и да било. Чувствах се толкова евтина, колкото и роклята ми. Мисълта за нея ме караше да плача. Нямаше да плача. Не и тук. Заглуших всичко това и затанцувах. Забравих за себе си, наслаждавах се на музиката и движех тялото си в такт с нея. Когато ръката на Камерън докосна бедрото ми, не се отдръпнах. Позволих му да се приближи. Можех и да го направя. Ако исках да преживея тази нощ, без да бъда унищожена, трябваше да се справя по някакъв начин.
– Опитвам се да реша дали си заслужава да ми бият задника заради това. Мисля, че да – каза Камерън и аз отворих очи, за да го погледна. Той танцуваше близо до мен, но очите му бяха насочени към тялото ми. Можех да видя блясъка в очите му и знаех, че е възбуден. Той вдигна очи, за да срещне моите, и похотта беше налице.
– Никой няма да ти набие задника за това, че танцуваш с мен – отвърнах аз, като намразих горчивината в гласа си. Няколко дни, прекарани с Джейсън, и започвам да очаквам повече от момчетата.
Другата ръка на Камерън лежеше на кръста ми.
– Да, той ни наблюдава. Обмисля го. Мога да усетя изключително ревнивия му поглед оттук – каза той, докато ме придърпваше по-близо.
– Въобразяваш си го – казах му аз. Бях почти сигурна, че Джейсън ще се радва да се отърве от мен за тази нощ. Мисълта ме нарани и я изтласках назад. Нямаше да мисля за това.
– Ако това беше вярно, щях да го нарека глупак. Но аз го познавам от тринайсетгодишна възраст. Той е готов да ми откъсне ръцете – каза Камерън близо до ухото ми.
Нямаше да го потърся. Той искаше да ме игнорира? Тогава и аз можех да го игнорирам. Отново затворих очи и започнах да се движа към следващата песен, която започна.
– По дяволите – прошепна Камерън, докато ръката му се огъваше върху бедрото ми.
Обикновено знанието, че съм се доближила до момче, ме караше да се усмихвам. Чувствах се силна. Но не и сега. Бях празна.
– Движи се. – Твърдият тон на Джейсън ме стресна и отворих очи, за да видя забавната усмивка на Камерън, който ми намигна, вдигна ръце и се отдръпна.
– Съжалявам, пич. Изглеждаше, че си зает по друг начин, и реших, че ако не я грабна аз, ще го направи някой друг.
Не беше трудно да се пропусне ядосаното ръмжене на Джейсън, който хвърли предупредителен поглед към Камерън.
Ръцете на Джейсън бяха върху бедрата ми, докато ме придърпваше силно към себе си.
– О – казах аз, като хванах ръцете му, за да се стабилизирам.
– Не носиш шибани гащи – изръмжа той в ухото ми.
Не, не носех, защото не можех да го направя с тази рокля. Но какво общо имаше това с нещо?
– Е, да, и? – Отговорих, като исках да му се разсърдя.
– Ръцете му бяха върху бедрата ти. Той можеше да усети. В момента те чука в главата си, по дяволите – каза той, стягайки се за мен, сякаш някой се опитваше да ме издърпа.
– Не сме говорили за бикините ми – казах му аз.
– Всеки проклет мъж в тази стая те гледа. Това ли искаше? Да излезеш тук и да се увериш, че всички те искат? Защото като движиш тялото си по този начин – изглежда, че си искала внимание.
Гневът ме обзе и аз спрях да се движа и се отдръпнах от него. Може би той ме е довел тук и може би преди е бил мил и любезен. Но нямаше да ми говори по този начин. Щях да се върна в проклетия хотел и да си взема чантата. Имах достатъчно пари за автобусен билет. Не исках да правя това. Обърнах се и си тръгнах. Знаех, че хората ме наблюдават.
– Ако си приключила със Стоун, бейби, от сега съм много свободен – каза един мъж, докато минавах покрай него.
– Отдръпни се, Майлс – изкрещя Джейсън и осъзнах, че е точно зад мен.
Просто щях да го игнорирам. Щом изляза навън, той щеше да се върне тук. Той просто не ме искаше повече в своя свят. Задник.
Ръката на Джейсън се уви около ръката ми точно преди да стигна до вратата и той ме дръпна в другата посока. Обмислях дали да не вдигна скандал и да изкрещя, но си прехапах езика и го последвах. Изкачихме се нагоре по стълбите, после влязохме в спалнята и той затвори вратата.
Дишаше тежко, когато се обърна, за да ме погледне. Не можех да го разчета. В момента бях толкова объркана от него. Защо просто не ме остави да си тръгна?
Започнах да казвам нещо, но после осъзнах, че Джейсън трепери. О, по дяволите. Той щеше да ме удари. И преди бях виждала Ханк да трепери от яд. Винаги завършваше с шамар или ме хвърляше на земята.
Отдръпнах се и се зачудих дали бих могла да го изпреваря с тези токчета.
– Те те гледат. Камерън те докосваше. Беше твърде близо до теб – каза Джейсън с тих, плашещ глас. Хванах се за ръба на един стол и реших, че ще го използвам за защита. Можех да се скрия зад него и може би да го запратя към него, преди да избягам. Това щеше да го забави.
– Тогава Хенсли изтъкна, че не носиш бикини. Няма никаква линия, а и по начина, по който роклята обгръща дупето ти, няма как да носиш бикини. Тогава всички се спогледаха. А ръката на Камерън беше върху бедрото ти. Върховете на пръстите му докосваха дупето ти. Не трябваше да докосва дупето ти.
Добре, така че той беше разстроен от факта, че бях без бельо. Щях да си тръгна, ако просто ми позволи.
– Съжалявам. Не нося бикини с тази рокля. Не осъзнавах, че това е голяма работа. Просто ме остави да си тръгна. Ще се прибера вкъщи. Ако просто ме пуснеш оттук.
Джейсън се намръщи и ме погледна. Защо това беше объркващо понятие за него? Той не ме искаше тук, а аз щях да си тръгна. Много лесно.
– За какво говориш? – Попита той.
Използвах този момент, за да се преместя зад стола. Погледът му се насочи към стола, после отново към мен. Мръщенето му се превърна в объркване. Хубавото беше, че вече не трепереше. Това винаги беше добър знак.
– Съжали, че ме доведе, а аз трябваше да си тръгна. Но после Камерън ме покани на танц, а ти беше зает с онова момиче, така че казах добре. Не исках да те ядосвам. Мислех, че ще се радваш да ме махнеш от главата си. Не знаех, че това с бикините е голяма работа. Съжалявам. Просто ме пусни оттук, аз ще си тръгна и ще бъдем добре.
Достатъчно бях разговарял с разгневения Ханк, за да знам какъв тон на гласа да използвам. Джейсън нямаше онзи безумен поглед в очите си, който Ханк имаше. Това беше облекчение.
Очите на Джейсън се разшириха и той направи крачка към мен, след което спря. Прокара ръка през косата си и изруга, докато ме гледаше с ужас.
– Ти ли . . . ? Ти ли . . . ? – Той отново погледна към стола, а после към мен. – Защо си зад този стол? – Попита той с недоверие в очите.
Дали този човек имаше няколко личности? За част от секундата той се превърна от ядосан в ужасен.
– От моя опит знам, че да се скриеш зад нещо, което можеш да използваш като защита, е най-добрият начин на действие – отвърнах внимателно.
Джейсън прибра двете си ръце в косата и замръзна, докато ме гледаше. Просто стояхме така. Не бях сигурна за какво беше този шокиран поглед.
– Ебаси майката – каза накрая той, пусна ръцете си и сведое глава. – Мислеше, че ще те нараня? – Попита той недоверчиво.
Разбира се, че го мислех.
– Ти се тресеше. Момчетата се тресат от гняв, преди да ударят – отбелязах аз.
– Ударя? – Повтори той, все още загледан в мен. – Боже, Джес. – Той се свлече на леглото и отпусна глава в ръцете си. Какво му беше станало? Изглеждаше разстроен. Сякаш аз го бях наранила, а не обратното.
Не помръднах, а го изчаках да каже нещо. Накрая той вдигна глава и ме погледна.
– Никога не бих те наранил. Не удрям жени. Никога не съм…- Той затвори очи. – Съжалявам. Трудно ми е да се справя с факта, че очевидно си била удряна от мъже достатъчно, за да предположиш, че аз бих го направил. Не мога да проумея факта, че някой би те ударил.
О. Да, добре, това имаше смисъл. Той никога не е изглеждал като човек, който удря, но от друга страна, имах склонност да вбесявам момчетата дотолкова, че те да се счупят и да загубят разсъдъка си, така че не бях сигурна дали не съм направила същото с него.
– Беше ядосан – обясних аз.
Той кимна.
– Да, бях ядосан. Камерън те беше докоснал. Момчетата те гледаха така, сякаш си последното им ядене, и това не ми харесваше, а и не ми харесваше, че не ми харесва, по дяволите. Това… Не мога… Не можем да имаме нищо повече от това. Не искам да ме интересува дали другите момчета те гледат. – Той спря и сви ръце в скута си.
– Знам, че това е само малък флирт. Не очаквам нещо повече – казах аз и изведнъж ми се прииска да го успокоя.
Той просто седеше и ме гледаше. Преместих се да седна до него, след като знаех, че няма да се нахвърли върху мен. – Не танцувах с Камерън, за да те ядосам. Опитвах се да се измъкна от пътя ти. Изглеждаше така, сякаш съжаляваш, че си ме довел, а аз се опитвах да спася нощта ти заради теб, като не ти бъда в тежест.
Джейсън затвори очи и изпусна дълбока въздишка. Когато ги отвори, той ме погледна.
– Съжалявам – каза той. – Чувстваш се така, защото аз те накарах да се чувстваш така. Това е моя грешка.
Не спорих с него. Той беше прав. Той ме беше накарал да се чувствам по този начин.
– Аз не се чувствам притежател. Не мога да бъда притежател. Нямам време за това. Ти ме караш да се чувствам по този начин, а това не се вписва в моя свят. Опитвах се да се дистанцирам.
Той не искаше да споделя тялото ми. Значи това беше неговият проблем. Е, аз също не исках да споделям тялото си. И вече нямаше да го споделям с него. Трябваше да се дистанцира? Тогава добре. Аз също имах нужда от това.
– Добре. Тогава ще преживеем нощта. Заведи ме до вкъщи и това е всичко. Можеш дори да ме изпратиш вкъщи тази нощ, ако искаш. Нямам нищо против автобуса.
Джейсън изстена и се обърна от мен.
– Няма да те кача на автобус – беше всичко, което каза.
– Добре. Тогава ме закарай до вкъщи, както искаш.
Джейсън се пресегна и взе ръката ми в своята.
– Това не ми харесва – каза той.
И той си мислеше, че на мен ми харесва? Нямаше да си го призная обаче. Повдигнах рамене.
– Това е, което е. И аз се забавлявах.
Джейсън не ме погледна.
– Как да се дистанцираме?
– Започваме с много малко докосване и, разбира се, нищо сексуално. Аз няма да танцувам с никой друг, ако това те притеснява, но и ти не можеш да танцуваш с никой друг. За да е честно.
Джейсън извърна глава, за да срещне най-сетне погледа ми. – Нищо сексуално?
– Не може да има дистанция, ако сме голи и увити един около друг – отвърнах аз.
В очите на Джейсън проблесна топлина и аз се изправих, преди той да успее да действа в тази посока. Колкото и да обичах да съм в прегръдките му, знаех също, че колкото и пъти да му се предлагам, той ще ме напусне. Не бях човек, с когото той някога би имал връзка, и беше време да се защитя.
– Това ще бъде шибано невъзможно – каза той.
Не, не беше. Той искаше дистанция. Щеше да я получи.
– Това е единственият начин – отговорих аз.

ДЖЕЙСЪН

Поставих ръката си върху долната част на гърба на Джес, докато се връщахме на партито. Чувствах погледите върху нас – или по-скоро върху нея. Всеки проклет мъж тук я гледаше, а аз нямах право да се притеснявам. Което беше гадно. Нямаше да мисля за това.
– Жадна ли си вече? – Попитах я.
– Ако отидеш до бара и се отклониш, някой може да се приближи до мен, а аз не искам да бъда груба с приятелите ти – каза тя.
Протегнах ръка към нея.
– Няма да те оставя сама. Всички те са шибани лешояди – отвърнах аз, като я взех със себе си.
Тя тръгна с мен с готовност.
– Какво искаш да пием? – Попитах я.
Тя погледна към бармана.
– Имате ли уиски? – Попита с надежда.
– Чисто ли? – Попита човекът, усмихвайки и се като на идиот.
– Да моля, имам нужда от него – отвърна тя.
Той и наля повече от нормалното и ѝ го поднесе. Дори проклетият наемен работник я зяпаше.
– Не мога да повярвам, че пиеш уиски – казах аз.
Тя спря с ръба почти до устата си и ми се усмихна развеселено.
– Да, ама не знам какво друго очакваш от мен. Аз не съм от тях – каза тя и размаха чашата си към тълпата. – Майка ми не е дете с доверителен фонд. Тя е стриптизьорка.
Чух как някой до мен се задави, несъмнено от изказването и. Тя отпи много по-дълго от уискито, отколкото някога бях виждал да отпива някой.
– Майка ти е стриптизьорка? – Попита я Хенсли, като я гледаше с отворена от изумление уста. Сякаш Джес вече не беше привлякла вниманието, тази информация щеше да се разнесе из стаята като горски пожар.
– Млъкни – отвърнах аз и вдигнах питието си, като трябваше да се надвеся над нея и да я предпазя от възбудените мъже, които щяха да станат още по-зле, когато разберат професията на майка и.
– Не мога да повярвам, че си казала това – казах и тихо, докато я отвеждах от бара.
– Защо? Те никога повече няма да ме видят и всички ще говорят за теб, сякаш си лош човек, че си довел дъщерята на стриптизьорка на едно от възхитителните им партита. И която и да трябваше да накарам да ревнува, уверявам те, тя ще се опули. Ще я върнеш в ръцете си за нула време. Само че първо се отърви от мен.
За какво, по дяволите, говореше тя? Да накараш кого да ревнува? Дали някой и беше казал за мен и Йохана? Тази връзка беше само в главата на Джо. Всичко, което бях направил, беше да правя секс с нея веднъж, преди месеци. – За какво говориш? – Попитах я.
Тя отпи още една дълга глътка.
– Говоря за причината, поради която ме доведе на това нещо. Не можех да разбера защо искаш да дойда като твоя приятелка, когато можеш да се справиш много по-добре. Сега вече го разбирам. Аз съм лошото момиче от грешната страна на релсите, предназначено да подлуди бившата приятелка от ревност.
Това ли си мислеше тя? По дяволите. Разбира се, че беше така. Несигурността, която беше толкова добра в прикриването, все още беше там. Беше използвана толкова много пъти в живота си, че го очакваше. Аз само исках да прекарам известно време с нея и да се отнасям с нея по различен начин. Но в крайна сметка се бях отнесъл с нея така, както тя очакваше.
Взех питието ѝ и го поставих на подноса, докато един сервитьор минаваше, след което я поведох към вратата. По-късно щях да се обадя и да се извиня, че съм си тръгнал. Точно сега исках да изкарам Джес оттук, за да можем да поговорим.
– Къде отиваме? – Попита тя, докато я дърпах през вратата към асансьора.
– Тръгваме си – отговорих аз.
– Защо?
– Защото трябва да останем насаме, за да ти обясня колко много грешиш.
Тя се вцепени до мен.
– Ако това означава секс, няма да го правим повече.
Започнах да казвам нещо, когато асансьорът се отвори и аз наблюдавах дупето и, докато влизаше вътре. Само като си го представих гол под тази копринена материя, направо полудях.
Когато вратите на асансьора се затвориха, я подпрях на стената и се притиснах към нея, за да усети колко ме възбужда.
– Без бикини, Джес. Никакви шибани гащи. Не ми казвай, че няма да правим секс повече.
Тя отвори уста, но вратата на асансьора се отвори и аз я хванах за ръка и я издърпах навън. Бях забравил да позвъня на шофьора. Изпратих му SMS, след което завлякох Джес в един тъмен ъгъл на фоайето.
– Не съм те довел тук, за да накарам някого да ревнува. Доведох те тук, защото ми харесва да прекарвам времето си с теб – казах и.
Тя прехапа долната си устна, а аз наблюдавах с премрежен поглед как я отпуска.
– Но сега искаш да се отдалечиш – каза тя, дишайки тежко.
– Това не може да се случи. Ние. Няма да се получи. Нямам време. Но това не означава, че не те искам – казах и, плъзгайки ръка по бедрото и, докато накрая докоснах покритото с коприна нейно голо дупе. – Майната му – прошепнах аз.
– Недей. Моля те. Ако не можем… Ако това свърши, когато се приберем вкъщи, тогава не го прави. – Гърдите и се издигаха и спускаха толкова бързо, че бях сигурен, че скоро ще се освободи от роклята. Ако можеше просто да изчака, докато се качим в лимузината, щях да се погрижа да обърна на тези сладки зърна цялото внимание, от което се нуждаеха.
– Но аз те искам. Толкова много – прошепнах, преди да наведа главата си, да придърпам устните и в устата си и да ги засмуча. Жените плащаха хиляди, за да имат толкова пълни и пухкави устни. Не можех да им се наситя.
Тя ми отвърна с целувка, притисна се по-близо и аз усетих как гърдите ми се отпускат. Тя се предаваше.
– Колата ви е тук, г-н Стоун – каза глас зад мен. Джес веднага се отдръпна. Сложих ръката и в извивката на ръката си и я поведох към чакащата лимузина. След като вратата се затвори, отново я потърсих и тя се отдръпна, поклащайки глава.
– Не. Недей. Не мога да го направя – каза тя. – За теб това е просто секс, но се страхувам, че за мен стана нещо повече. Не исках да го призная, но след тази вечер трябва да се изправя пред него. Аз . . . Това ще ме боли. Ти си тръгваш. Ще боли. Не мога да го влоша. Така че недей. Просто, моля те, трябва да се прибера у дома.

Назад към част 13                                                       Напред към част 15

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!