Аби Глайнс – Морски бриз – Лошо поведение – книга 6 – част 16

Петнадесета глава

Три месеца по-късно…

ДЖЕС

Най-накрая беше петък вечер. Имах нужда от почивка. Между уроците и работата всеки ден обичах да си спомням, че съм млада и мога да се забавлявам. Обичах новата си работа и часовете ми не бяха лоши, но те отнемаха целия ми ден от понеделник до петък. Ако магазинът беше зает, трябваше да нося нещата вкъщи, за да работя по тях вечер.
Все още не можех да се примиря с факта, че госпожа Дилард ме беше наела да работя като шивачка в нейния магазин. Не че не бях достатъчно добра, защото бях, а защото съпругът на госпожа Дилард беше баптистки свещеник, а аз бях дъщеря на стриптизьорка. Но на нея сякаш не и пукаше.
Изкарвах повече пари, работейки за нея, отколкото ако танцувах на маси или работех в бар. Беше изпратила танцовото студио при мен, когато имаха нужда от помощ за костюмите, и ме наеха да ги проектирам, след като видяха някои от моите идеи. След като ме наеха, ми се обадиха от танцовото студио в съседния град и ме помолиха да създам костюми и за тях. Продължих да се щипя, за да се уверя, че не сънувам. Знаех, че след тази година в училище е много малко вероятно да успея да отида в четиригодишен колеж. Младежкият колеж беше всичко, което можех да си позволя. Всичко, което майка ми можеше да си позволи. Но започнах да се чудя дали не мога да направя кариера от това.
Паркирах пикапа си пред задния вход на „Лайв Бей“. Джакдаун свиреше тази вечер и скоро щеше да се изпълни с колежанска публика. Излязох от пикапа точно когато задната врата се отвори и Крит излезе, насочен право към мен. Не го бях виждала от два дни. Но не от липса на опит.
– Крайно време – каза той, преди да ме хване и да ме придърпа в прегръдките си. Засмях се срещу устата му и усетих, че той се усмихва в отговор. Хладният метал от пръстена на езика му се плъзна покрай устните ми и влезе в устата ми. Смесицата от цигари и текила попадна в езика ми. Това беше характерният вкус на Крит в нощите, когато свиреше.
Преди той да се увлече прекалено, се отдръпнах и притиснах още една целувка към устните му, за да не се надува.
– Имах тест – напомних му аз. Досега през този семестър той не беше проявил голямо търпение към обучението ми.
– И единственото, за което можех да мисля, беше за вагината ти – каза той, като плъзна ръката си в предната част на дънките ми. Посегнах към нея и я издърпах, преди да е стигнал твърде далеч, и го избутах. Крит имаше много таланти и умението да накараш една жена да свърши бързо беше един от тях.
– Позволи ми да си поиграя – помоли той и ме подпря на страничната част на пикапа.
Обикновено не се държеше толкова яростно с мен. Може би моногамността му беше дотегнала. Беше минал месец, откакто се бях съгласила да правя секс с него само ако съм само аз и само аз.
Когато ми беше обещал, че иска само мен, си помислих, че се е надрусал. Мислех също, че това ще е за кратко. Имах нужда от някой, който да ме накара да забравя Джейсън. Тогава бяха минали два месеца, а той беше останал във всичките ми мечти и фантазии. Затова се съгласих на приятелски отношения с Крит, ако той спеше само с мен.
В по-голямата си част това беше помогнало. Имаше моменти, в които бях виновна, че затварях очи и се преструвах, че той е Джейсън. Това бяха слаби моменти. През по-голямата част от времето бях изцяло с Крит.
– Трябва да направиш проверка на звука, нали? – Попитах го, докато той плъзгаше ръцете си под ризата ми и стискаше гърдите ми.
– Любов, единственото, за което мога да мисля, е колко си шибано гореща – каза той, докато започна да целува врата ми. Беше възбуден. И това беше, защото беше свикнал да прави секс много по-често, отколкото аз му го давах.
– Крит, спри – казах аз, като сложих ръце на гърдите му и го отдръпнах назад.
Той се намръщи.
– Какво става?
– Това. Ти. Аз съм заета с училище и работа, а ти си свикнал на повече действие. От един месец си добър и ще призная, че съм впечатлена, но ти си извън играта. Иди да спиш с масите, които се хвърлят към теб. Това е, от което се нуждаеш. Аз не съм достатъчна за теб. И двамата знаехме, че това е нещо краткосрочно.
Крит започна да клати глава.
– По дяволите, не. Няма да ми правиш това, любов. – Той започна да се разхожда пред мен. – Чаках шибани години, за да те вкарам под себе си. Години. Задъхвах се след теб. Удрях се, мислейки за теб, а после те получавам и това? Ебати не. – Той се изправи пред лицето ми и очите му се спуснаха към устните ми, после отново към очите ми. – Само ти, Джес. Искам само теб. Исках те, откакто бяхме деца. Но ти беше на Ханк. Сега той си отиде, ожени се за Кери и си играе на къща. Той е извън живота ти. Имам те. Не ме изхвърляй, защото те искам толкова проклето. Не бъркай това с нещо друго.
Нямах никакви думи. Бях без думи. Това не беше нещо, което някога бях очаквала да излезе от устата на Крит. Никога. За когото и да било.
– Винаги си ме дразнел – казах аз и поклатих глава, опитвайки се да разбера това.
Крит прокара пръст по лицето ми. Тази вечер ноктите му бяха боядисани в черно. Винаги ме караше да се усмихвам, когато го правеше.
– Трябваше да направя нещо. Не можех да те имам. Но да не ти кажа колко много те искам беше невъзможно. Затова те оставих да си мислиш, че се шегувам.
Как да се справя с това? Харесвах Крит. Той ме караше да се смея. Беше ми приятел, но не мислех, че съм способна на повече. Бях се предала и си признах още преди да започна да спя с Крит, че съм влюбена в Джейсън. Не ми харесваше мисълта, че мога да се влюбя в някого толкова бързо, затова исках да се преструвам, че това не е вярно, но беше така.
Не можех да мисля за Джейсън. Той беше забранен в главата ми.
– Значи си доволен от мен? – Попитах го.
Крит затвори очи и онази злобна усмивка докосна устните му.
– Да – отвърна той и отвори очи. Тъмната очна линия, която носеше тази вечер, го правеше да изглежда опасен. Тази идея ме накара да се усмихна. Крит беше толкова далеч от опасността. – Сега, когато това е изяснено, мога ли да си поиграя с котенцето на моето момиче? – Попита той, разкопча дънките ми и плъзна ръка в предната част на бикините ми.
Щях да му позволя. Знаех какво иска, а с мислите за Джейсън в главата ми знаех, че и аз се нуждая от това. Той щеше да ги прогони.
Задната врата се отвори и ни обгърна светлина.
– Прибери проклетия си член. Всички те чакат за звуковата проверка. След това трябва да загреем. Здравей, Джес – каза Грийн.
– Майната му – изстена Крит и ме погледна. – Намокрих ли те? Ще останеш ли с болки?
– По дяволите, пич, прошепни тази глупост – каза Грийн откъм вратата.
Крит го погледна.
– Тогава затвори проклетата врата – обади се той в отговор.
– Ако затворя вратата, ще довършиш това, което си започнал – възрази Грийн.
– Ако тя има нужда от мен, ще го довърша още сега с отворена проклета врата – отвърна Крит.
Преместих ръката му и започнах да закопчавам дънките си обратно, преди да са започнали да говорят по-гръмогласно за моите нужди.
– Добре съм. Обещавам. По-късно – казах му и го целунах.
– Почивка? Среща ме се в склада – каза той.
Кимнах.
– Ебаси, мразя те – закле се Грийн, докато държеше вратата отворена.
– Здравей, Грийн – казах накрая.
Крит ме държеше близо до себе си, докато влизахме в бара. – Рок вече е навън. Видях го по-рано – каза ми той. Кимнах и тръгнах да търся братовчед си.

ДЖЕЙСЪН

Това беше лоша идея. Бяха минали три месеца. Мислех, че съм го преодолял. Преодолял нея. Когато момчетата искаха да дойдат в къщата на Джакс на плажа, аз се съгласих. Защо не? Беше само един уикенд. После всички настояха да отидем в местния бар, за да чуем групата. Някой им беше казал колко добра е групата и те искаха да я проверят. Имаше голяма вероятност тя дори да не е тук.
Бях реагирал прекалено остро. Не беше като да е идвала в бара през цялото време, когато бях прекарвал време с нея. Хенсли отвори вратата и Фин влезе. Хенсли го последва, а аз стоях и се чудех дали ако се върна в лимузината, някой ще забележи. Фин вече беше пиян, а Хенсли не беше далеч зад него.
Стоях там, докато вратата се затваряше, и се опитвах да се убедя да вляза вътре. Вратата се отвори отново и Хенсли ме погледна.
– Хайде – нареди той.
Да му кажа, че става дума за Джес, нямаше да е добре. Те си мислеха, че това е приключило и свършило. Ако знаеха, че не мога да я изхвърля от главата си, никога нямаше да ми позволят да го преживея. Щеше да ми се налага да ги чувам постоянно да казват името ѝ и да говорят за тялото и, а аз не можех да се справя с тази гадост. Имах достатъчно вътрешни проблеми.
Последвах ги до бара, който беше последното място, където Фин трябваше да бъде. Исках да претърся мястото за нея, но тогава какво щеше да стане, ако я намерех? Какво щях да направя? Дали да я заговоря, или тя щеше да иска да ме игнорира?
– Чух, че тази група е фантастична. Свирили са в един бар в Ню Орлиънс, когато Кеш беше там миналата пролет. Той имал техен диск и други неща – каза Фин, докато барманът му подаваше шот текила. Беше твърде рано, за да пие шотове.
– Хей, онази хубавица, която доведе в Ню Йорк, вече е честна игра, нали? Откакто се срещаш със Стар?
Напрегнах се. Дали я беше видял, или просто я търсеше? Обърнах се и погледнах Хенсли.
– Тя е забранена – казах аз. – Защо?
Хенсли се намръщи.
– Срещаш се с шибана знаменитост. Защо, по дяволите, тя е забранена?
– Аз не се срещам със Звезда. Тя е приятелка. Тя е приятелка на Джакс. Виждаш ли Джес? – Обърнах се, поддадох се и погледнах към тълпата.
– Кой? – Попита Хенсли.
Стиснах зъби.
– Момичето, което доведох в Ню Йорк. Тя се казва Джес.
– О, да, тя е право…- Той посочи, после спря. – Уау.
Проследих погледа му покрай мястото, където миналия път бяха братовчед ѝ и приятелите и, до стената до сцената. Едно момче с бяло-руса коса, стърчаща право нагоре и покрит с татуировки, държеше главата и в ръката си, а устата му беше заключена върху нейната.
– Ебаси, това момче от групата ли е? – Попита Фин. – О, чакай, той чука лицето на онази мацка от Ню Йорк. Чакай, обърках се – промърмори Фин, докато поставяше празната чаша за шотове.
– Предполагам, че е заета – каза Хенсли. – Нямам намерение да се занимавам с това. Пичът изглежда груб. – Той се обърна обратно към бармана и взе бирата си.
– Момчета, познавате ли Джес? – Попита барманът и аз се обърнах да го погледна. Гърлото ми беше толкова адски стегнато, че само кимнах. Все още не бях сигурен, че мога да говоря. Не я бях виждал, откакто се качи на самолета в Ню Йорк. Бях я оставил да си тръгне. Беше за добро. Просто не очаквах да я видя така.
– Тя е момичето на Крит – каза барманът, сякаш това отговаряше на всички въпроси във вселената.
– Кой? – Попита Фин, като все още изглеждаше объркан.
– Вокалистът на „Джакдаун“, Крит. Джес е негова.
Обърнах се назад, за да видя как Крит излиза на сцената. Беше без риза, а тялото му беше покрито с татуировки. Дънките му висяха на бедрата, а той носеше очна линия… и лак за нокти. Наистина? Тя се срещаше с него?
– Джес няма тип, нали? – Каза до мен Хенсли.
Потърсих я и я открих точно когато тя стигна до масата, на която седяха Рок, Дуейн, Престън и Аманда. Можех да ги игнорирам, но някой от тях със сигурност щеше да ме види. Имаше ли значение това? Дали Джес изобщо щеше да иска да дойда там? Може би искаше да я игнорирам.
Сякаш усещаше погледа ми, вдигна очи и погледът и се закова в моя. Тялото и се успокои напълно. Тя не се усмихна, сякаш всичко беше забравено. Не се помръдна, сякаш не беше нищо страшно. Вместо това остана напълно застинала, докато ме гледаше. Дори мигаше бързо, сякаш беше в някакво зашеметяване, от което се опитваше да излезе.
Майната му. Бях прецакан.
– Тя те вижда, пич. Може и да отидеш да я поздравиш – каза Хенсли, заявявайки очевидното.
Принудих се да раздвижа краката си и започнах да се придвижвам към нея. Тя сякаш излезе от транса си и отвърна поглед от мен. Можех да видя как устата и се движи, въпреки че не гледаше никого изключително. Явно това беше цялата маса, защото погледите на всички се насочиха към мен.
Рок започна да се изправя, а Джес го хвана за ръката и му каза нещо. След това тя заобиколи масата и се насочи към мен. Тя не искаше да съм близо до приятелите и, затова спрях.
– Тя идва при нас – каза Фин, като се облегна на бара.
– Мен, тя идва при мен – поправих го аз. – Остани тук – казах, преди да тръгна към нея. Не исках тези двамата да ни слушат.
Тя спря на няколко метра от мен. Не исках да е толкова далеч. Всички онези емоции, които беше предизвикала в мен и с които ме беше изплашила, се разбушуваха. Беше ми липсвала. Знаех, че ми е липсвала, но като я видях, това стана още по-реално.
– Здравей – казах аз.
Тя ми се усмихна леко.
– Здравей. – После погледна към сцената. Групата беше започнала да свири, но аз не им обръщах внимание. Тя беше единственото, върху което можех да се съсредоточа.
– Как си? – Попитах, като исках да чуя гласа и.
– Добре, а ти?
Можех да излъжа и да кажа, че е добре. Щеше да е по-лесно, ако излъжех. И за двама ни.
– Липсваш ми – казах вместо това.
Тя се напрегна и погледът и отново се насочи към сцената. Дали го обичаше? Майната му, само мисълта за това ме болеше адски много.
– Видях те с него – казах и аз.
Тя върна погледа си към моя.
– О – беше всичко, което каза.
– Изглеждаш щастлива. – Достигнах до нея. Беше погрешно и трябваше да оставя това да отмине, но не можех.
Тя започна да казва нещо, после затвори уста и поклати глава.
– Не. Няма да правя това с теб. Все още не съм готова. Мислех си, че може би съм, но не съм – каза тя, след което се обърна и си тръгна. Това беше реакцията, която исках. Нещо, което да ми каже, че все още и пука.
– Почакай – казах аз и я хванах за ръката.
Тя се спря и погледна надолу към ръката ми, обвита около ръката и, после обратно към мен.
– Какво искаш от мен? – Попита тя, изглеждайки победена. Мразех това. Не исках да я наранявам. Не исках да я натъжавам. Просто я исках.
– Можем ли да излезем навън и да поговорим? – Попитах.
Тя погледна назад към сцената и аз последвах погледа и. Момчето пееше, но цялото му внимание беше насочено към Джес.
– Мисля, че той ме обича. Не го е казал, но се отнася с мен така, както никой досега. Държи се така, сякаш не може да живее без мен, и никога не ме кара да се чувствам недостойна или недостатъчно добра. – Тя погледна към мен. – Аз съм достатъчна за него. Не го разваляй заради мен. Защото аз бих го наранила заради теб. И в крайна сметка ти ще нараниш мен.
Тя освободи ръката си и се отдалечи. Този път я оставих да си тръгне. Стоях там, докато тя минаваше покрай приятелите си на масата и отиваше към сцената. После отвори задната врата и изчезна. Крит остави групата да свърши без него, докато бързаше да слезе от сцената.
Беше готов да я постави на първо място. Аз никога не съм бил такъв. Той я кара да се почувства специална, а аз не го направих. Носеше очна линия и имаше повече пиърсинги, отколкото би трябвало да има един човек, но знаеше какво има и не искаше да я загуби.
Проблемът беше, че тя беше казала, че ще го нарани заради мен. Тя искаше мен.
Как, по дяволите, щях да си тръгна от това?

Назад към част 15                                                                       Напред към част 17

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!