Глава шестнайсет
ДЖЕС
Вратата на сцената едва се беше затворила зад мен, когато Крит се зададе зад кулисите. Очите му търсеха лицето ми и ми се прииска да се сгромолясам на пода. Беше се притеснил за мен. Джейсън беше навън и аз почти му бях казала, че все още го искам, а Крит се притесняваше за мен.
– Какво, по дяволите, искаше той? – Попита Крит, изглеждайки готов да удари.
– Той е тук с приятели. Просто искаше да те поздрави. Не мисля, че е очаквал да ме види – казах му аз.
– Знае ли, че си с мен? – Попита Крит, като направи още една крачка към мен, сякаш се страхуваше, че ще го изгоря, ако се приближи твърде много.
– Да, казах му. Но той ни видя и по-рано.
Крит ме изучаваше.
– Сега, когато си го видяла, преодоляла ли си го? Това ли е твоето приключване?
Моето приключване? Можеш ли да получиш заключение за нещо подобно? Да обичаш човек, който не ти отвръща с любов?
– Не мисля, че има нещо, което може да бъде приключено. Бяхме миниатюрен флирт.
– Глупости! Той ти е размътил главата. След това този шибаняк има наглостта да влезе в този бар. – Той отново започна да се разхожда.
– Крит, ела тук – каза Грийн с раздразнен тон, докато пристъпваше зад сцената.
– Остави ме на мира – изсумтя Крит. След това погледна към мен и притисна лицето ми. – Добре ли си?
– Искат те, Крит – изкрещя Грийн над тълпата.
– Казах да се махнеш – изкрещя му Крит.
Сложих ръка на гърдите на Крит.
– Отиди. Добре съм. Просто искам да остана тук и да гледам до почивката ти – казах му.
Крит кимна, след което вкара целувка в устните ми, преди да се върне на сцената.
Вратата зад мен се затвори и аз се обърнах, за да видя Триша, която стоеше там.
– Върна ли се? – Попита ме тя и аз кимнах.
Триша дойде да застане до мен и го гледахме как забавлява тълпата.
– Той те обича – каза Триша.
Той не ми беше казвал, че ме обича, но след начина, по който се държеше навън по-рано, започнах да се чудя.
– Защо? – Попитах я. Не бях направила нищо, за да го заслужа.
Триша се усмихна.
– Защото ти си ти. Той познава истинската ти същност. Не дивото парти момиче, което показваш на света. Но от друга страна, ти не си това момиче от началото на лятото.
Не бях такова момиче, откакто срещнах Джейсън. И двете си го мислехме, но никой от нас не го изрече на глас.
– Той не е готов за това, което чувства. Иска да бъде, но не е. Той ще те разочарова. Ще се обърка. – Погледнах Триша, изненадана от думите и. Тя обожаваше Крит. – Аз го обичам. Но аз го и познавам. Той е свободен дух и за първи път в живота си има някой, за когото иска да се хване. Никога преди не е имал това. Но той не е готов за това. В крайна сметка това ще погуби и двама ви.
– Не мога да го нараня – казах и точно когато Крит се обърна, за да ме погледне назад. Той ми намигна и облиза устни, което накара тълпата от жени да изпищи.
– Той ще те нарани, ако не го направиш. Ще се намрази за това и накрая ще се наложи да го защитавам от Рок. Не искам да казвам всичко това, защото за пръв път от много дълго време виждам, че той е наистина щастлив. Ти го правиш щастлив. Но това няма да продължи дълго. Той не може да продължи така. Той ще се пропука. Правилното момиче ще се хвърли към него и няма да приеме „не“ за отговор, а той ще е прекалил с алкохола. Тогава ще намрази себе си. – Триша спря да говори и въздъхна. – Мразя да правя това. Но ако има нещо общо между онова момче там и теб, той е твоят билет за излизане, Джес. Той е човекът, който ще те измъкне от живота, в който си се родила. Не позволявай това да се случи.
Това, което беше там, щеше да ме нарани повече, отколкото Крит някога би могъл да ме нарани. Погледнах към Триша.
– Джейсън има силата да ме унищожи напълно. Не мога да му позволя. Той ме съсипа веднъж. Не мога да рискувам това.
– Обичаш го? – Попита тя.
Искаше ми се да кажа „не“ и това да е истина. Но не можех. – Да.
– Крит има клуб, пълен с жени, които искат да успокоят разбитото му сърце. Той обича жените, Джес. Знаеш това. Ще бъде наранен, но ще се справи с това. Жените, които го обожават, ще му помогнат.
– Когато е готов, ще го пусна. Не мога да го обичам. Сърцето ми вече е заето.
Триша се пресегна и стисна ръката ми.
– А ти си сигурна, че не искаш да видиш дали това нещо с Джейсън заслужава шанс?
Джейсън не беше тук, за да даде още един шанс на нещо. Той просто случайно беше в града с приятели и ме видя. Не беше дошъл да ме търси.
– Сигурна съм – отвърнах аз.
Триша кимна.
– Добре.
Тя се обърна и излезе обратно през вратата. Помислих си дали да не се измъкна навън, за да бъда сама, но ако Крит се огледа и не ме види, той отново щеше да напусне сцената. Затова се облегнах на стената и зачаках.
Петнайсет минути по-късно Крит обяви почивка и напусна сцената, без да говори с момичетата, които се мотаеха наоколо за вниманието му. Той дойде директно при мен и ме хвана за ръката.
– Към задната част. Сега.
Знаех какво означава това, но можех ли да го направя, след като видях Джейсън отново, което ме накара да се чувствам толкова сурова? Започнах да го следвам и спрях.
– Почакай – казах аз.
Крит спря и ме погледна. Видях как в очите му проблясва страх и го намразих. Не можех да го оставя да си помисли, че това е заради Джейсън.
– В момента съм… уязвим. Емоциите ми са навсякъде. Не съм в състояние да направя бързо чукане.
Крит въздъхна победено.
– Мога да те накарам да го забравиш. Само ми дай пет секунди, любов.
– Не в това е проблемът. Просто имам нужда от нещо повече от бърз секс.
Крит се върна при мен и ме придърпа в прегръдките си. Гърдите му бяха влажни от потта.
– Ебаси, да. Добре. Разбирам.
Той не го разбираше, но си мислеше, че го разбира. Аз просто се радвах, че получих отсрочка.
– Тогава ще ми трябва едно питие – каза той. – Можеш ли да излезеш с мен?
Кимнах. Ако го имах до себе си, щях да се справя. Джейсън сигурно вече си беше отишъл.
– Дюшекът все още е там – каза Крит, отвори вратата и сложи ръка на раменете ми, докато влизахме в тълпата. Знаех, че това е неговата форма на показване на собственост, и всяка друга вечер щях да го отблъсна. Тази вечер имах нужда от защита. Сърцето ми се нуждаеше от защита. Крит ми я предоставяше.
Отидохме до масата на Рок и Дуейн ми се усмихна, когато се приближих.
– Ако това не е разбивачката на сърца. Всичките момчета са на опашката тази вечер, нали, Мес?
Откакто се помня, Дуейн ме наричаше Мес вместо Джес. Той и Рок бяха приятели от началното училище, така че нямаше момент в живота ми, в който Дуейн да не е в него. Това се отнасяше и за Маркъс Харди и Престън Дрейк.
– Замълчи – изръмжах му и го застрелях с поглед, докато Крит ми издърпваше една табуретка.
– Седни, любов. Ще отида да ти донеса едно уиски – каза Крит, преди да ми сложи една от претендиращите си целувки. Те не бяха предназначени за мен. Бяха предназначени за всички останали в клуба. Когато за първи път се съгласих да ме целува, за да държи другите момчета настрана, докато лекувам разбитото си сърце, не очаквах, че нещата между мен и Крит ще се развият по този начин.
– Благодаря – казах аз, когато той се отдръпна и закрачи към бара. Крит беше навлязъл в пазара на връските, за да привлече вниманието. Момичетата спираха по средата на изречението, за да го гледат. Нещо в чара му на лошо момче и егото му правеше впечатление на жените. Освен това имаше и факта, че можеше да пее.
– Чудехме се дали Крит не те е приковал зад сцената, когато направи това изчезване по средата на песента – каза Дуейн, като се облегна назад с подигравателна усмивка на лицето.
– Остави го – предупреди го Рок, но Дуейн само се засмя.
– Аманда искаше да остане и да те провери – каза Триша, – но на Престън му беше трудно да държи ръцете си далеч от нея. Класовете им ги разделят тази година, повече от преди, и той не се справя добре с това.
– Глупакът трябва да продължи напред и да се ожени за нея. Могат да заживеят заедно и това ще оправи цялата работа – изрече Дуейн.
– О, по дяволите, Джес. Стоун идва насам – промърмори Рок.
Знаех, че да гледам е лоша идея, но не можех да си помогна. Със сигурност не беше толкова глупав, че да мине тук. Но тогава той нямаше представа колко тежко бях ранена. За него това е било само една авантюра.
– Всичко е наред. Сигурно е дошъл да поздрави всички – казах под носа си.
– Щеше да е по-умно, ако го беше направил, когато теб те нямаше тук – отвърна Рок, като хвърли раздразнен поглед по посока на Джейсън.
– Но нямаше да е толкова забавно – добави Дуейн.
Триша го плесна по ръката и му се скара.
– Крит ще се разтрепери – каза Дуейн с певчески глас.
– Замълчи – прошепнах на Рок.
Джейсън се приближи до масата и аз направих всичко възможно да не го погледна. Усмихнах се.
– Здравей отново.
Той не изглеждаше толкова непринуден, колкото преди.
– Здравей. – Той насочи вниманието си към останалите на масата. – Рок, Триша, Дуейн, радвам се да ви видя – каза той, след което погледна към мен. – Надявах се да поговорим.
– Лоша идея. Мъжът и няма да се справи добре с това. Просто я остави да си отиде и ми спести разправиите – отговори вместо мен Рок.
Ръката на Крит отново се настани около раменете ми и той постави питието ми пред мен. Погледът му беше вперен в Джейсън, но той сведе глава, за да целуне лицето ми.
– Компания? – Попита той с отегчен глас, въпреки че знаеше точно кой е Джейсън.
– Крит, Джейсън Стоун. Джейсън, Крит – казах аз, без да мога да погледна нито един от тях. Погледнах към Рок, за да се спася.
– Джейсън, хубаво е да те видя отново и изобщо – каза Рок. – Надявам се, че животът се отнася добре с теб, но поради миналото ти с Джес това не е най-подходящият момент.
– Кога е подходящият момент? – Попита Джейсън, като ме погледна и пренебрегна погледа, който знаех, че Крит отправя към него.
– Никога – отвърна Крит.
Това не бях аз. Не се криех зад мъже, които да ме защитават. Как бях позволила на този един човек да ме промени напълно? Бях по-силна от него. Хванах ръката на Крит и го накарах да ме погледне. Щях да му кажа да ме остави да говоря с Джейсън, но погледът на Крит ме спря. Той не заслужаваше това.
– Всичко е наред. – Казах му тихо, а след това го целунах по устните, за да се опитам да разсея напрежението в тялото му. След това насочих вниманието си към Джейсън. – Говорихме, Джейсън. Преди това си казал всичко, което си искал да ми кажеш. Нека просто да бъдем приятели и да оставим всичко така.
Джейсън започна да казва още нещо, но аз поклатих глава и след това се изправих. Не ми се спореше с него пред всички. Не исках той да каже нещо пред тях, което да докаже какъв идиот съм. Как съм взела нещо толкова малко и съм го направил много по-голямо. Това беше моето унижение. Исках да го запазя по този начин.
– Танцувай с мен – казах на Крит.
– С удоволствие, любов – отвърна той и видях как кокалесто поздравява Джейсън, докато го дърпам към дансинга.
ДЖЕЙСЪН
– Тя е малка секси мацка. Напълно те отсвири обаче заради певеца с очна линия пич – каза Фин, докато се навеждаше в лимузината, без да може да седне прав.
Не бях в настроение да обсъждам Джес с никой от тях. Те не знаеха какво се беше случило с нас, нито щяха да разберат.
– Не знам защо не си танцувал с някоя от многото други мадами, които те поканиха – каза Хенсли. – По дяволите, онази червенокоска толкова силно те закачаше, че беше готова да изпълзи в скута ти. Гадно е, че не мога да имам брат рокзвезда. Онази група момичета те познаваха веднага. Пищяха и се дърпаха, сякаш ти беше шибаният рок бог, а не Джакс. Разбира се, трябваше да напълня това момиче. Когато ти не проявяваше интерес, тя се премести и се качи в скута ми. Сладки цици. Наистина сладки цици.
Затворих очи и се опитах да блокирам момчетата. Но от друга страна, ако се замислех прекалено много, щях да видя само ръцете на онзи шибаняк, които бяха навсякъде по Джес, сякаш тя беше негова. Но тогава тя беше негова. Аз нямах никакви претенции към нея.
– Не знам защо не можем да си вземем вкъщи онези курви. Щях да си изкарам късмета точно сега – измърмори Фин.
– О, не знам, Фин, може би защото сме отседнали в лятното място на Джакс, а той не иска бесните фенове да знаят къде е – отвърна Хенсли.
– Можехме да обикаляме и да се чукаме в лимузината – оплака се той.
– Трябва да се наспиш от това. Никакви оргии в лимузината. Не сме чак толкова пияни – каза Хенсли.
Тя беше казала, че ще го нарани заради мен. Мислех, че това означава, че ме иска повече от него. Че не го обича. Но тогава тя беше избрала него пред мен на масата. Не можех да я разбера. Дали е отишла отзад и е променила решението си? Дали моята издънка в Ню Йорк беше край за нея? Бях я изпратил вкъщи, както беше поискала, и не се бях свързал с нея нито веднъж. Достатъчно пъти се бях взирал в номера и, мислейки за това. Но никога не бях го направил.
– Тя те наблюдаваше, когато си мислеше, че не я гледаш. Когато танцуваше с него, с онзи рокер – каза Хенсли.
Отворих очи и вдигнах глава, за да го погледна.
– Джес ме е гледала? – Попитах, като исках да се уверя, че не съм си въобразил това.
– Да. Тя те гледаше много. Но след това рокерът я хвана един път и тя спря. После си тръгнахме.
Майната му. Това беше много гадно. Трябваше да се откажа от това. Тя очевидно беше продължила напред. Трябваше да се върна в училище в понеделник, а да остана в Морски бриз, за да направя нещо с Джес, беше невъзможно.
– Няма значение. Тя не се вписва в живота ми – казах повече на себе си, отколкото на някой друг.
– Да, прав си – съгласи се Хенсли.
– Пичът обаче може да пее – каза Фин с почти затворени очи, а тялото му беше наведено толкова, че главата му докосваше седалката.
Може би трябваше да се напиеш така. Тогава щеше да ти е все едно.