Глава двадесет и четвърта
ДЖЕС
Той се беше обадил три пъти, докато бях на работа. Всеки път го бях изпращала на гласова поща. В съобщението му пишеше да му се обадя. Същото се отнасяше и за текстовото му съобщение. Защо му трябваше толкова време, за да реши, че трябва да се свърже с мен и да ми обясни?
Влязох в алеята и колата на мама все още беше там. Тя вече трябваше да е на работа. Тя почти никога не пропускаше работа. Слязох от пикапа и бързо се отправих към къщата. Мислите ми се съсредоточиха върху мама.
Отворих вратата и започнах да я викам, когато я видях да седи на дивана. Изразът на лицето и ми подсказа, че всъщност нещо не е наред. Дали майката на Джейсън е говорила с нея? Заплашвала я е? Не, мама щеше да е в затвора, а не да седи на дивана и да пропуска работа. Тя не приемаше глупости от никого.
– Какво става? – Попитах, като пуснах чантата си с книги на боядисания циментов под и отидох при нея. – Болна ли си? – Попитах, без да мога да седна. Имах нужда от нея, за да облекчи мислите ми. В главата ми се въртяха милион различни сценарии.
Мама направи знак към стола зад мен.
– Седни – каза тя.
Поклатих глава.
– Не. Кажи ми какво не е наред – поисках аз. Притеснението и загрижеността се бяха превърнали в истински страх. Това не беше наред. Последният път, когато се беше държала така, най-добрата ми приятелка от детската градина беше блъсната от кола, карайки колело, и беше починала. Само това ми подсказваше, че нещо ужасно не е наред.
– Имам много за казване, а ти, като стоиш там, няма да ме накараш да говоря по-бързо. Така че седни на мястото си – каза тя.
– Някой мъртъв ли е? – Попитах, като исках да знам, че Рок, Триша и децата са добре.
Тя поклати глава.
– Не, никой не е мъртъв. А сега седни – каза тя и отново посочи стола.
Забелязах, че винаги присъстващата цигара в ръката и липсва. Дали беше загубила работата си? Със сигурност не. Там я обичаха.
– Днес нямах никакви задачи за вършене. Имах среща с лекар – каза тя, след което прочисти гърлото си. – Това беше петата ми среща този месец. Преди около шест седмици забелязах бучка в гърдата си, когато си взех душ. Беше трудно да се усети, тъй като имам импланти, така че беше доста голяма, когато я забелязах. Намерих си час и отидох, а те трябваше да направят няколко теста. Днес ми върнаха окончателните резултати, че това е рак на гърдата, и тъй като е бил там от известно време, се е разпространил малко. Ще се наложи да ми направят мастектомия и ще имам нужда от химиотерапия.
Не можех да помръдна. Единственото, което можех да правя, беше да седя и да я гледам. Това беше като смърт. Това беше също толкова лошо.
– Могат ли да махнат всичко? – Попитах, без да мога да я попитам дали това ще я убие. Не можех да приема това.
Тя кимна.
– Да. Могат. Смятат, че ще се оправя, след като ми направят мастектомия и премина през химиотерапия. Те са положително настроени за възстановяването ми. Така че не се притеснявай за това. Проблемът е, че нямам застраховка. Печеля твърде много, за да получа държавна помощ, и недостатъчно, за да си позволя месечните разходи за нея. Болницата ще ми позволи да правя месечни вноски. Те всъщност започват този месец, защото всички тези изследвания не бяха евтини. Ще трябва да се преместим. Трябва ни по-евтин наем. Също така ще трябва да си намеря работа, която да мога да работя и да изкарвам достатъчно пари, за да ни издържам. Старата ми вече няма да е възможна.
Тя щеше да живее. Това беше всичко, което имаше значение. Не ми пукаше за преместването. Бяхме се справили с трудните времена. Мама никога не ни е оставяла да гладуваме. Правеше каквото можеше, за да плаща сметките.
Сега беше мой ред да се погрижа за нея. Обичах работата си, но парите не ми стигаха. Нуждаех се от нещо по-платено.
– Ще си намеря работа. Нещо, което да е добре платено – казах и.
Тя се намръщи и скръсти ръце пред себе си.
– Откакто беше малко момиче, исках големи неща за теб. Тази твоя красота беше подарък. После се оказа, че имаш и умна глава. Този мозък и тази външност бяха предназначени да ти дадат света. Не трябваше да си тук с това бреме върху себе си. Не направих застраховка. Сега аз плащам за нея, както и ти.
Майка ми се беше борила упорито през целия ми живот да бъде самотна майка и да не се осланя на мъж за нищо. Тя казваше, че можеш да разчиташ само на себе си. Аз не бях съгласна с това. Тя можеше да разчита на мен.
– Ще използвам този мозък и тази външност, за да се погрижа за нас – уверих я аз. – Ще се справим. Обещавам. Време е да се научиш да разчиташ на някой друг. Аз се справям с това.
Изправих се, отидох до дивана и седнах до нея. Този път я придърпах в прегръдките си, вместо обратното, и я прегърнах. Единственият човек в живота ми, за когото никога не съм се съмнявала, че ме обича, беше майка ми. Щях да направя всичко, което се налагаше, за да се уверя, че тя ще се оправи.
– Можем да се справим заедно – казах повече на себе си, отколкото на нея.
Телефонът ми звънеше в джоба на чантата ми, но аз го игнорирах. Знаех, че е Джейсън, и щях да се справя с него по-късно. В момента фактът, че Йохана отговаряше на телефона му, беше най-малкото, което ме притесняваше.
– Не мога да повярвам, че ще го кажа – каза мама, – но знаеш, че ще те наемат в „Джъгс“. Ще получиш най-добрата заплата, а ако избереш този път, ще бъдеш в безопасност там.
Не исках да си призная, че използването на тялото ми е единственият начин да изкарам най-много пари. Сервирането на маси нямаше да е достатъчно. Единственият начин, по който можех да използвам тялото си, за да изкарам най-много пари, беше да тръгна по стъпките на майка ми. Така обаче щях да загубя Джейсън. Той никога нямаше да го допусне, а аз не можех да му позволя да застане на пътя ми. Сърцето ми пое още един удар при това осъзнаване. Времето ни заедно щеше да е по-кратко, отколкото си представях. Но животът на майка ми беше на първо място.
Лесният отговор лежеше в стаята ми. Можех да платя всичко с едно телефонно обаждане до госпожа Стоун, но никога нямаше да го направя. Не използвах Джейсън, за да реша проблема си. Аз го обичах. Колкото и да обичах майка си, тя също нямаше да иска тези пари. Щях да получа парите по единствения начин, който знаех как.
– Ами ако се преместим по-далеч от плажа? На около час път, наемите за малки апартаменти ще са по-евтини, а и ще сме по-близо до болницата. И понеже съм млада и имам тяло, вероятно ще мога да си намеря работа при Делила. Тя има по-високоплатена клиентела.
Мама изглеждаше победена, а аз мразех да я виждам такава. Винаги е била толкова силна и готова да се справи със света.
– Делила е най-големият клуб в този град. Трудно е да си намериш работа там, защото приемат само най-добрите. Ще те наемат. Вероятно ще изкарваш три-четири пъти повече от това, което изкарвам сега – каза тя.
Беше и трудно да приеме, че съм на път да направя това, от което тя толкова упорито се е старала да ме предпази. Искаше ми се да имам друг отговор, но нямах. В крайна сметка нямаше да завърша двугодишната си диплома. Можеше и да се примиря с факта, че бъдещето ми беше начертано отдавна. Нямаше смисъл да се боря с него.
– Това момче няма да се съгласи, че се събличаш – каза мама.
Кимнах.
– Да, знам. Все пак скоро щяхме да приключим. Той има момиче в колежа, в което мисля, че е влюбен. Аз бях просто разходка в дивото, преди той да се дипломира и да стане политик.
– Е, той така и не разбра какво има. Но тогава повечето политици са идиоти, така че това не е изненадващо.
Успях да се засмея, въпреки че това беше последното нещо, което ми се искаше да направя. Много по-скоро щях да се разплача от това колко несправедлив е животът. Защо някои хора се раждат с целия си късмет, а на други им се поднасят удар след удар. Все още не исках да се спускам надолу. В мен имаше още борба.
Тази вечер нямаше да се обадя на Джейсън. Не можех да го направя, без да се срина и да се разплача. Това не беше негова работа. Аз не бях неговото бъдеще и той не беше влюбен в мен. Трябваше да се справя с това сама. Втвърдената стена, която бях оставила да се срути, бавно започна да се издига, докато седях и правех списък с нещата, с които трябваше да се справя тази седмица. До събота щях да съм готова да отида да си намеря работа и апартамент.
ДЖЕЙСЪН
От два дни се обаждах на Джес и оставих няколко десетки съобщения, но тя не отговори нито веднъж. Ако слушаше съобщенията ми, знаеше, че имам билети за музикалния фестивал благодарение на брат ми. Знаеше и какво точно се е случило, когато Йохана отговори на телефона ми, и как това никога повече няма да се повтори.
Или не получаваше съобщенията ми, или не ми вярваше. Уговорих се да замина в четвъртък вечерта. Петъчният ми урок просто щеше да се наложи да бъде пропуснат. Трябваше някой да ми носи бележки. Нямах търпение да дойде петък вечер, за да се видя с Джес. Трябваше да поправя това. Знаейки, че е разстроена, ми беше невъзможно да се концентрирам върху каквото и да било.
Когато телефонът ми започна да звъни, изскочих от душа мокър и грабнах телефона си. Беше Джес.
– Най-накрая – казах в слушалката. – Обаждах се милион пъти.
Тя не отговори веднага и аз почувствах моментна паника. Все още ли беше ядосана?
– Беше натоварена седмица. Съжалявам, че не успях да ти се обадя. – Гласът и прозвуча необичайно. Почти като че ли се бореше със сълзите си.
– Джес, какво става? Заради онази гадост с Йохана ли? Защото ти се кълна…
– Не, не става дума за нея. Не се извинявай. Всичко е наред, наистина. Не съм ядосан за това.
Тогава какво, по дяволите, не беше наред?
– Какво става?
Тя въздъхна, а аз отидох до компютъра си, за да видя кога е следващият полет на юг. Всичките ми уроци можеха да отидат по дяволите. Нямаше да я загубя. Ако тя имаше нужда от мен, щях да бъда там.
– Аз . . . Твоята…- Тя спря и сякаш подсмърчаше. После пое дълбоко въздух. – Майка ти дойде в понеделник, за да ме види. Тя много ясно показа какви чувства изпитваш към Йохана.
– Какво, по дяволите? Тя дойде в дома ти? – Попитах, като се изправих и се загледах право напред, докато яростта ме обземаше. Как можеше да направи това? Какво не беше наред с майка ми? Това беше моят шибан живот.
– Тя искаше да разбера как стоят нещата с вас двамата и надеждите ви за бъдещето. Аз не се вписвам в този свят. Вашият свят. Той е прекалено голям. И сега разбирам защо онази сутрин предпочете чувствата на Йохана пред моите. Това е логично. Бях объркал секса с нещо повече.
– Джес, престани да говориш сега. Просто спри да говориш. Нищо от това не е вярно. Не знам какво е казала, но…
– Избрал си чувствата и, когато си поставен на място. Знаех, че това означава нещо. Разбирам го и приемам, че никога не съм била предназначена за нещо повече от флирт. Позволих на нуждаещата се жена в мен да иска повече и това беше моята грешка. Но сега всичко това е без значение.
– Резервирам си полет сега. Ще дойда да те видя. Мислех, че сме изчистили тези неща с Йохана. Никога не бих предпочел нейните чувства пред твоите. Моля те, просто…
– Снощи спах с Крит – изригна тя и светът ми спря да се върти. Огънят в мен веднага се потуши, докато стоях там, без да мога да говоря.
– Винаги съм искала мъж, който да ме обича заради мен. Тъй като той е див, винаги съм пренебрегвала любовните му признания. Но той ме обича. Той винаги избира първо мен. Ще откаже на всеки и на всичко, ако го помоля за това. Това е видът отдаденост, който заслужавам. Това е, което имаш с Йохана. Бях ти развалила това. Отиди да промениш света и. Аз ще се чувствам добре тук, в този живот, в който съм се родила.
Дори не успях да и кажа довиждане. Когато тя затвори слушалката, аз стоях там, държейки телефона в ръка, напълно изстинал отвътре. Тя не ми се беше обаждала цяла седмица, защото отново се чукаше с онзи нисш човек, а не защото я бях наранил. Майка ми и казва една порция лъжи и тя и вярва. Без да задава въпроси, тя и е повярвала и после избягала при човек, който носи шибана очна линия.
Болката бавно се превърна в ярост и омраза. Щях да направя така, че никога повече да не видя лицето и. Ако искаше да бъде курва, така да бъде. Трябваше да знам по-добре. Момичета като нея не са от тези, които се променят. Те нямат добри сърца и способност да се влюбват.
Тъжният факт беше, че сега тя ме беше съсипала. Бях опитал този вид страст и нищо друго никога нямаше да се сравни с нея. Джес се беше погрижила да ме съсипе. Нямаше да мога да се нуждая отново от това. Не исках да го правя. Брак без любов с жена, която е възпитана да знае, че не контролираш мъжа с тялото си, беше сигурният път. Нищо чудно, че толкова много мъже се женеха за скучни жени и чукаха само дивите. Не можеше да задържиш дивите. Предполагам, че бях научил това по трудния начин.