Аби Глайнс – Морски бриз – Лошо поведение – книга 6 – част 28

Глава двадесет и седма

ДЖЕС

Крит не се беше връщал, откакто му бях изкрещяла навън. Трябваше да му се обадя и да му се извиня. Той не беше заслужил това.
И без него тук, за да отклонявам всички танци в скута, все по-често ми се налагаше да си проправям път през тях.
Почти беше дошло моето време да изляза на сцената. Това беше най-лесният момент от нощта. Светлините ме заслепяваха, така че не можех да видя мъжете, които ме гледаха. Бях съвсем сама там горе и танцувах за забавление. Нагласих горната част на червеното кадифе. Зърната ми почти се показваха, беше изрязано толкова ниско. Така или иначе скоро щях да го сваля, но Ди обичаше да сме покрити, когато излизахме на сцената.
– Излизате – обади се сценичният мениджър и аз проверих червилото си, за да се уверя, че е поставено правилно, преди да тръгна нагоре по стълбите и към завесите. Първата вечер, в която бях направила това, ми беше толкова лошо, че се страхувах да не повърна на сцената. Но после бях излязла на сцената и осъзнах, че не мога да ги видя.
Ритъмът започна и аз знаех, че това е моят сигнал. Дръпнах завесата и вдигнах крака си, преди бавно да го изправя навън, след което оставих останалата част да падне назад, докато не застанах там в костюма си и на токчета. Чух обичайните викове и възгласи, но ги заглуших. Хладният метал на пилона докосна ръката ми, когато започнах съчетанието си и се съсредоточих върху музиката.
Силен вик ме стресна, а след това и някакъв друг шум. Спрях да танцувам и примижах в тъмната стая. Видях един мъж, който се движеше през тълпата към сцената, но беше толкова тъмно, че единственото, което можех да различа, беше, че избутва хората от пътя си. Огледах се наоколо, търсейки някой от откачалките, преди той да стигне до сцената. Бях чувала ужасяващи истории за мъже, които се качват на сцената, за да стигнат до танцьорка. Не бях сигурна, че някога ще мога да се върна отново тук след подобно преживяване.
Отстъпих назад, готова да избягам от сцената, когато сценичните светлини попаднаха в лицето на мъжа.
Джейсън.
Това не беше правилно. Защо Джейсън беше тук? Гледах как той скочи на сцената и се запъти към мен с решително изражение на лицето.
Той уви палтото си около мен.
– Слез от сцената, Джес. Ако не искаш да се заема с всеки проклет мъж в този клуб, ще слезеш от сцената заради мен. Гласът му беше настоятелен. Ти Джей, един от охраната в клуба, скочи на сцената и тръгна към Джейсън. Трябваше да действам бързо. Избутах го зад себе си и поклатих глава на Ти Джей.
– Не. Той е с мен. Всичко е наред. Ще се справя с него – казах му и избутах Джейсън назад, докато вървях назад.
– Гарисън иска да го махнеш оттук – информира ме Ти Джей. Бях сигурна, че Гарисън го иска, но това не се случваше. Поне не по начина, по който те си мислеха, че е станало.
– Ако Гарисън ме иска тук, тогава ще ме остави да се справя с това – отвърнах аз.
Ти Джей прехвърли поглед през рамото ми към Джейсън, после отново към мен.
– Ще му кажа. Побързай – каза той.
Кимнах, обърнах се към Джейсън и го избутах със себе си зад кулисите.
Когато се изгубихме от погледа, се загледах в него, като се опитвах да не мисля за това колко чисто мирише. Колко не приличаше на мен. Започнах да се отдръпвам, осъзнавайки, че той ме докосва. Бях мръсна. Той нямаше нужда да ме докосва. Ръцете му се стегнаха върху ръцете ми.
– Вземаш си дрехите и тръгваме.
Не знаех защо е тук или как е разбрал къде да ме намери, но не можех да си тръгна. Щях да загубя работата си. Исках да си тръгна с него. Исках да го гледам и да го чувам как говори. Но не можех.
– Не мога. Ще ме уволнят.
– Добре, защото за теб тук е свършено – каза той и ме хвана за ръката. – Къде е съблекалнята ти?
– Имам нужда от тази работа. Ти не разбираш. Това не е нещо, което правя, защото искам.
– Мислиш, че не го знам? – Прекъсна ме той. – Единствената причина да се събличаш пред тези мъже е, че си отчаяна. Говорил съм с Крит и Рок. Знам всичко, което трябваше да ми кажеш. – Той поклати глава. – Не мога да повярвам, че си ме излъгала. Ти …- Той спря и затвори очи, след което промълви проклятие. – Ще избия задника на Джакс, когато го видя. Той знаеше.
Джакс? Какво, по дяволите, имаше общо Джакс с това?
– Това не е твой проблем. Мой е. Имах начин да го оправя и знаех, че няма да можеш да се справиш с това, че се събличам, затова направих това, което трябваше – обясних.
– Защото ме защитаваше – каза той, гледайки ме така, сякаш съм направила нещо благородно, а не нещо унизително.
– Ако не беше такава любимка на тълпата, щях да те уволня – каза Ди откъм гърба ми. – Най-накрая се отървахме от татуирания човек, а сега това? Наистина? Не можеш ли да кажеш на гаджетата си да стоят настрана, когато работиш?
Започнах да обяснявам, но Джейсън ме хвана и ме дръпна зад себе си, сякаш ме защитаваше от Ди.
– Вече няма да ти се налага да се занимаваш с нея, защото тя няма да се върне – каза той.
Ди свъси вежди и хълбок, след което ме погледна през рамо. – Така ли е?
Отворих уста да кажа „не“.
– Да, така е. Джес е приключила тук – каза Джейсън.
Трябваше да направя нещо.
– Не, Джейсън, спри – казах аз, като се мъчех да го заобиколя. – Не можеш да влезеш тук и да направиш това. Имам сметки за плащане, а това ги плаща. Не можеш просто…
– Обичаш ли ме, Джес? – Попита той, прекъсвайки ме.
Защо ме питаше това? Той знаеше, че го обичам. Вече му го бях казала.
– Обичаш ли ме? – Повтори той, докато аз го гледах.
– Знаеш, че обичам – отвърнах накрая.
– Кажи го – каза той.
Нямах време за това. Бях го казала веднъж, а той не ми беше отговорил. Нямаше да го кажа отново. Имах работа за спасяване.
– Не виждам какво…
– Кажи го, Джес – помоли той и ме придърпа към себе си. Гласът му беше спаднал до онзи секси дълбок звук, който винаги ме караше да се разтопявам.
– Обичам те – казах аз, без да мога да му откажа.
– Обичам те повече. И няма да позволя на нито един мъж повече да види това, което ми принадлежи, отново. Ще се погрижа за него. За всичко. Майка ти ще получи абсолютно най-добрите медицински грижи. Няма да споря с теб за това. Така ще бъде. Ще се грижа за теб, защото ти си причината да се събуждам сутрин, а когато ми отне тази причина, бях нещастна. Ебати нещастието. Никога повече не искам да се чувствам така.
– Ти ме обичаш? – Повтарям, все още зациклила на тази част от всичко, което той току-що беше казал.
Усмивка се появи на устните му.
– Повече от живота – каза той.
– Наистина? – Попитах, исках да го чуя отново.
– О, за Бога, той вече го каза. Той те обича. Вземи си дрехите и тръгвай. Не можах да разбера защо нямаш приказен принц, който да тича след теб, за да спаси положението. Гласът на Ди ми напомни, че не сме сами. Обърнах се, за да я погледна, и тя кимна към задната врата. – Върви. По начало никога не си принадлежала на това място – каза тя и се обърна, за да си тръгне.
– Хайде да вървим – каза Джейсън в ухото ми.
– Не можеш просто да платиш за медицинските сметки на майка ми. Това не е правилно – възразих аз. – Ти дори не разполагаш с парите. Майка ти ги има, а тя ме мрази. Опита се да ми плати, за да скъсам с теб.
– Тя какво? – Попита той.
Глупости. Не исках да кажа това.
– Тя… В деня след като ме напусна последния път. Дойде в дома ми и ми предложи пари, за да скъсам с теб и да изчезна. Не ги приех и ѝ отказах. После разбрах за мама същата вечер, така че тя все пак изпълни желанието си.
Джейсън си пое дълбоко дъх и стисна зъби.
– Тя ти е предложила пари? – Повтори той с недоверие.
Аз само кимнах. Сега тя наистина щеше да ме намрази.
– Защо не ги взе? Когато разбра за майка си, защо не ги взе? Защо направи това? – Каза той, като се оглеждаше с неприязън около себе си.
– Не можех да взема пари, за да скъсам с теб. Аз те обичам. Не можех да го направя – казах аз, като си мислех, че това се разбира от само себе си.
Отначало той не каза нищо. Просто ме притисна към себе си. – Хайде да вървим – прошепна накрая.
– Не мога. Майка ти няма да плати сметките на моята майка – напомних му аз.
– Не бих докоснал парите на майка ми. Освен това тя скоро ще получи удар по надбавката си. Джакс ми е длъжен и не се съмнявам, че чака да му се обадя с тази конкретна молба.
Не можех да го накарам да поиска от брат си толкова пари. – Не. няма да ти позволя да го направиш. Харесва ми, че искаш да ми помогнеш, но не мога да ти позволя да помолиш брат си да ти даде такива пари.
Джейсън се намръщи.
– Да ми даде? По дяволите, Джакс няма да ми даде и пукната пара. Дава ми назаем разни неща, но няма да ми даде нищо. Когато навърша двайсет и три години, цялото имущество на дядо ми ще стане мое според последната му воля и завещание. Уверявам те, че Джакс следи какво ще му дължа след няколко години. Но аз имам повече пари в банката, отколкото онзи мой брат рокзвезда, и той го знае.

ДЖЕЙСЪН

Джес се беше увила в палтото ми и седеше тихо, докато аз карах пикапа и. Тя не беше говорила много, откакто бяхме излезли от клуба. Да я видя на сцената и да чуя как мъжете наоколо говорят за циците и, ме беше поразило в един момент. Бях действал импулсивно, имах нужда да я защитя. Сега, когато я бях извел оттам, всичко започваше да ми се струпва и исках да счупя нещо.
Не трябваше да и се налага да прави това, но това беше нейният начин на оцеляване. Това беше всичко, което знаеше да прави, и беше готова да направи всичко, което трябваше, за да помогне на майка си. Всичко, освен да вземе пари от майка ми. Защото тя ме обичаше.
Искаше ми се тя да беше взела парите от майка ми. Сега дори нямаше да се ядосвам за това. Щях да съм шибано облекчен, че е имала пари да се грижи за майка си и че тя все още е на сигурно място в дома си.
– Ето там – каза тя, прекъсвайки тишината, и аз погледнах към порутените апартаменти вляво от мен. Ставаше все по-зле. Спрях на паркинга, а тъмнината, обгръщаща мястото от изгорелите улични лампи, не ми помагаше да се справя с това. Изключих пикапа и седнах, загледан право пред себе си.
– От колко време живееш тук? – Попитах.
– Малко повече от три седмици – каза тя тихо.
– В колко часа се прибираш вечер?
Тя забърса ръцете си в скута.
– Около три – каза тя накрая.
Беше добре. Нищо не и се беше случило. Беше жива. Напомнях си отново и отново, че е добре.
– Джейсън? – Гласът и звучеше несигурно.
Преместих погледа си към нейния.
– Да.
– Нося пистолет със себе си, когато слизам от пикапа до апартамента. На вратата има три ключалки – каза тя, опитвайки се да ме успокои.
– Позволи ми да ти отворя вратата – казах ѝ и отворих вратата на пикапа. Кейн вече беше паркирал лимузината и вървеше към нас. Той щеше да се увери, че сме стигнали безопасно до вътрешността. Дори Кейн виждаше опасността тук. Не само аз бях свръхпротективен.
– Утре ще ги измъкна оттук – казах му, докато отивах да отворя вратата и.
– Добре – беше единственият му отговор.
Отворих вратата и ѝ помогнах да слезе. Тя придърпа палтото плътно около себе си и ми позволи да преплета пръстите си през нейните, докато ме водеше нагоре по стълбите, а след това към далечния ъгъл на сградата. Тя отвори вратата. Бях се подготвил за вътрешността, но като я видях, все още ми беше трудно да се справя.
– Трябва да си взема душ – каза тя, оглеждайки се наоколо, без да е сигурна какво възнамерявам да правя. Там, в малката стая с един диван, имаше прикрепена мини кухня. След това две врати. Едната трябваше да е спалнята, а другата – банята. Бяха си поделили една стая.
– Иди да си вземеш душ. Аз ще бъда тук – казах и, като кимнах към дивана.
– Отнема ми известно време. Обичам да се… чистя – каза тя, последната дума беше толкова мека, че почти я пропуснах. Смисълът на думите и накара сърцето ми да се почувства така, сякаш се е взривило. Тя си мислеше, че е мръсна.
– Добре – казах аз и когато тя се обърна, за да отиде до банята, аз я последвах. Когато стигна до вратата, тя ме погледна назад.
– Какво правиш?
– Ще те изкъпя – казах ѝ и не я изчаках да каже нещо повече. Влязох в банята и намерих ключа за осветлението. В малката стая имаше малък душ в ъгъла.
– Твърде малък е за нас двамата – каза тя.
– Не е нужно да влизам, за да те изкъпя – казах ѝ и открехнах завесата на душа. – Съблечи дрехите си, Джес. Позволи ми да направя това.
Тя смъкна палтото ми от раменете си и го закачи на вратата.
– Защо? – Попита тя, като посегна към едно копче на ризата си.
– Защо ще те къпя ли? – Попитах я, като посегнах към ризата и, разкопчах я и я смъкнах от нея.
Тя кимна и ми позволи да поема работата по събличането и.
– Защото ще се уверя, че докато приключа, ще знаеш колко съвършена и красива си. Възнамерявам да измия всички тези лоши спомени от теб с ръцете си. Ще ги оставим тук. Няма да ги вземем със себе си.
Очите и се напълниха със сълзи и аз спрях да разкопчавам полата и.
– Обичам те – каза тя, после се усмихна през сълзите си.
– Обичам те още повече – отвърнах аз и оставих полата и да падне на пода. – Време е да се почувстваш в безопасност. Възнамерявам да се уверя, че ще се чувстваш така всеки ден от живота си.
Очите и се разшириха и аз дръпнах бикините и надолу. Тя излезе от тях, а аз я хванах за ръка и я заведох до душа, преди да пусна топлата вода.
– Кажи ми, ако е прекалено гореща – казах и, докато влизаше вътре.
– Обичам да е толкова гореща, колкото е възможно.
Протегнах ръка и докоснах гладката кожа на ръката и.
– Това би изгорило кожата ти – казах, като погалих меката плът.
– Това отмива мръсотията – каза тя просто.
Посегнах към сапуна.
– Аз ще я отмия. Няма нужда от опарване с вода – казах и, докато насъпонисвах ръцете си, след което ги поставих на раменете ѝ и започнах да масажирам тялото и, като бавно я почитах с всяко докосване.

Назад към част 27                                                            Напред към част 29

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!