Шеста глава
ДЖЕС
Мама се разхождаше напред-назад пред мен, докато пушеше третата си поредна цигара.
– Не мога да повярвам, че си позволила на това момче да остане през нощта. Като видях пикапа му паркиран отвън, когато се прибрах…- Тя поклати глава, после дръпна още една дълга цигара.
– Мамо, той беше припаднал на дивана. Не е като да съм го гушнала в леглото си – отвърнах, като исках да седне. Никога не е било добре, когато мама се разхожда. Цяло чудо е, че снощи не е забила куршум в Ханк.
– Той е боклук, Джес. Знаеш това. Какво не е наред с теб? Мислех, че най-накрая си го изхвърлила от организма си. Той има дете, за Бога. Какво още трябва да ти направи, за да се събудиш?
Прокарах ръка през заплетената си коса и въздъхнах. Тя не ме слушаше. Не вярваше, че съм позволила на Ханк да преспи, защото е бил пиян. Тя смяташе, че това означава нещо повече.
– Аз не искам Ханк. Всичко свърши. Но той имаше нужда да се наспи. Не видях нищо лошо в това.
– Някаква вреда в това? Наистина, момиченце? Това ли искаш да кажеш? Трябва ли да ти напомням, че когато това момче се счупи, започва да размахва юмруци, сякаш ти си неговият проклет боксов чувал? Няма да го направя отново. Няма да го направя. Ще вляза в затвора за това, че съм му застреляла задника, преди да го пусна отново в живота ти.
Тя така и не разбра Ханк. Никой не го разбра. Дори жената, с която имаше общо дете. – Свърших да го спасявам. Той не може да бъде спасен. Знам това.
Мама смачка цигарата си в малката чинийка, която стоеше на масата, и се запъти към кафеварката.
– Откакто бяхте деца, ти казвах, че един ден той ще се озове в затвора или ще умре. Ти никога не ме послуша и той те нараняваше отново и отново.
Ханк беше предмет на спорове между мен и мама през по-голямата част от живота ми. Мама искаше да съм колкото се може по-далеч от него. Аз обаче сякаш не можех да му обърна гръб.
– Знам.
Седяхме в мълчание, докато тя се свлече на стола срещу мен.
– Ти си прекрасна. Винаги си била красива. Използвай тази външност, бебе. Използвай я, за да се измъкнеш по дяволите от този живот. Не я пропилявай за такива като Ханк. Това не е животът, който искам за теб.
– Снощи излязох с брата на Джакс Стоун – изричам. Не исках да и казвам това. Съмнявах се, че някога отново ще чуя Джейсън. Бях се опитвала усилено да го накарам да направи крачка към мен, а той ми отказваше отново и отново. Беше толкова учтив в това отношение. Сякаш не искаше да нарани чувствата ми. Което само влоши положението.
– Джакс Стоун, рок звездата? Брат му? – Попита мама, за да внесе яснота.
Кимнах.
– Значи това е човекът, с когото си се къпала снощи?
Обърнах очи и отпих от кафето. По всичко личи, че мама вече е чула за това.
– Уолт дойде в Джъгс снощи? – Попитах.
Тя кимна.
– Да. Каза ми, че те е предупредил още веднъж. Аз обаче го накарах да забрави. Той ти е простил.
Не исках да мисля за това как мама го е накарала да забрави. Опитвах се да не мисля за тази част от живота и.
– Значи той не беше тук, когато се появи глупавият задник на Ханк? – Попита тя.
Не, Джейсън не беше тук. Той ме беше оставил и беше избягал. Поклатих глава.
– Ти покани ли го да влезе?
Можех да чуя незададените въпроси в гласа и. Чудеше се дали съм спала с него. Изправих се и отидох до мивката, след което изплакнах чашата си, преди да я сложа.
– Защо? – Повтори тя.
– Извън моята лига – отвърнах, като ми се искаше да не и бях казвала за него. Тя щеше да очаква той да ми се обади. Щеше да се пита как съм объркала това. Мама не разбираше, че не можех просто да накарам всички мъже да падат в краката ми. Джейсън нямаше да бъде моят билет за този живот. Нямаше нужда да се надява.
– Никой не е извън твоята лига – отвърна тя ядосано.
Започнах да споря, когато телефонът ми иззвъня. Затаих дъх, взех го от масата и го погледнах. Снощи си бях изпратила съобщение от телефона на Джейсън, така че щях да имам и неговия номер. Не че възнамерявах да го използвам.
Името му светна на екрана ми. Той ми се обаждаше. Беше казал, че ще се обади, но аз не вярвах, че някога ще го направи. Защо се обаждаше?
– Той ли е? – Гласът на мама ме изтръгна от мислите ми и аз погледнах към любопитното и изражение. Просто кимнах.
– Е, ще отговориш или ще го гледаш?
Тя беше права. Трябваше да му отговоря. Исках да му отговоря. Дали не исках? Нервно плъзнах пръста си по екрана и вдигнах телефона до ухото си.
– Здравей.
Пауза. Достатъчно дълга, за да накара стомаха ми да падне. Бях чакала твърде дълго, за да отговоря.
– Джес? – Гласът на Джейсън отговори от другата страна на слушалката. Това беше той.
– Да.
– Здравей, тук е Джейсън. Изглежда, че отново си оставила бухалката си в колата ми – каза той с развеселен тон.
Малкото ми количество радост рязко спадна. Разбира се. Той се обаждаше за бухалката. Затова се беше върнал вчера.
– О, аз съм… Да. Съжалявам за това.
– Какво ще правиш днес? – Попита той.
– Имам урок. Взимам някакви летни курсове – отвърнах аз.
Той не отговори веднага. Сякаш беше изненадан.
– Ами по-късно? Тази вечер?
Знаех, че трябва да му кажа, че може да запази бухалката и че майка ми ще бъде тук. Но не исках да го правя. Исках да го видя отново.
– Трябва да отида на футболния мач на детето на братовчед ми. Той е на единадесет години и ме помоли да дойда. Рок също щеше да дойде да ме вземе и да ме завлече там за косата, ако си мислеше, че ще подведа момчето му. Но… Спрях се. Трябва ли да го поканя? Това глупаво ли беше? Това беше мач от младежката футболна лига.
– Харесвам футбола – каза Джейсън.
– О, добре, тогава искаш ли да дойдеш… с мен? – Никога през живота си не съм била толкова нервна с момче. Но пък и никога не бях канила момче на нещо, което не включваше да се озова на задната седалка на пикапа му по-късно.
– Със сигурност. В колко часа да те взема?
Той нямаше да ме посрещне там. Той щеше да ме вземе. Загледах се в майка ми, която ме наблюдаваше с доволна усмивка на лицето. Не можех да мисля като нея. Това щеше да ме нарани. Трябваше да си спомням кой е този, с когото разговарям. Той не беше постоянен.
– Шест – казах му накрая.
– Ще се видим в шест – отвърна той. – Хубав ден, Джес.
– Е, да, хм, и на теб – заекнах, преди да затворя слушалката и да я оставя да падне на масата.
– И така, той се покани на мача. Предполагам, че все пак не е толкова извън лигата ти. Но той е просто за забавление. Наслаждавай му се, момиченце, но не забравяй, че той е просто мъж. Той ще се ожени за момиче с попечителски фонд. Внимавай със сърцето си.
Погледнах я, внезапно объркана.
– Мислех, че си за това да се приземя с богат мъж.
Тя се намръщи.
– Има богати и има мръсно богати. Той е просто твоят Логан. Не забравяй това.
Кой беше Логан? Започнах да питам и размислих. Слушането на логиката на майка ми можеше да обърка всекиго. Мама не се доверяваше на мъжете.
ДЖЕЙСЪН
Имаше неща, които се очакваха от момиче като Джес. Това, че ме чакаше отвън, когато спрях на алеята, и не ми даде възможност да изляза и да отворя вратата на колата си, преди да я дръпне, беше едно от тях. Другото беше, че носеше тесни дънки, които обгръщаха всяка нейна извивка. Но не очаквах да видя как Джес се навежда и разтваря ръце, за да се затича към едно малко момиченце.
Това я направи по-мека. Стените, които беше изградила около себе си, сякаш изчезнаха в момента, в който момиченцето извика името ѝ и обви малките си ръчички около врата на Джес.
– Ти дойде да ме видиш! – Възкликна щастливо момиченцето.
Джес се засмя и се отдръпна, за да може да погледне в очите на момиченцето.
– Видях те само преди няколко дни, Дейзи Мей. Държиш се така, сякаш не сме се виждали от един месец – подразни я Джес.
Дейзи Мей беше по-малката сестра на Престън – знаех това от времето, прекарано с Аманда. Дейзи беше момиченцето за цветя на сватбата на Маркъс и Уилоу. Рок беше осиновил Дейзи Мей и братята и, когато майката на Престън почина. Това означаваше, че Аманда и Престън ще бъдат тук. По дяволите. Не се бях замислила за това, когато Джес беше казала „детето на братовчед ми“.
– Манда и Престън са тук. Елате да видите – каза Дейзи Мей. Очевидно Джес не знаеше за миналото ми с Аманда. Това ме успокои. Не исках да ми е неловко. Виждайки Аманда и Престън онази вечер на вечерята на Сейди, това беше първата ни истинска среща от много време насам. Вечерята не беше трудна. Не беше така, сякаш бях привързан към Аманда. Просто не смятах, че Джес е от момичетата, които биха се разбирали добре с момичета като Аманда. Дори ако Аманда беше тази, която открито защитаваше Джес онази вечер, когато всички обсъждаха нейните лудории.
Това беше просто Аманда. Тя беше мила и приемаше всички.
– Води – каза и Джес и ме погледна. – Малкото момиче на Рок – обясни Джес.
Започнах да и казвам, че знам коя е Дейзи заради сватбата и после отново на вечерята на Сейди онази вечер, но затворих устата си. Лоша идея. Просто кимнах.
– Сладка е – отвърнах вместо това.
– Да, прилича на Престън. Рок и Триша не можеха да имат деца, затова осиновиха по-малките братя и сестри на Престън, когато майка им почина.
Отново кимнах, чувствайки се виновна, че не съм признал, че вече знам всичко това. Беше странно, че Джес не беше на сватбата. Щях да я запомня. Беше трудно да я пропуснеш.
– Срещал ли си се с Аманда? Сестрата на Маркъс? – Попита ме Джес, когато стигнахме до трибуните.
Ето го и него. Моето време да излъжа или да кажа истината и да обясня.
– Той беше неин приятел на сватбата на Маркъс – информира я Дейзи Мей вместо мен. Бях изненадан, че момичето ме помни.
Джес спря да върви и ме погледна нагоре.
– Ти беше на сватбата на Маркъс Харди?“
Това не беше мястото, където исках да обсъждам това.
– Да – отговорих, без да мога да я излъжа.
Тя се намръщи.
– Дори не бях поканена на сватбата им. Как получи покана?
Погледнах към хората на трибуните и видях, че Аманда ни наблюдава. Престън не беше там, но знаех, че е тук, на мача.
– Аз…- Погледнах назад към Джес и се усмихнах. – Бях на гости на Аманда.
Очите на Джес се разшириха.
– Какво? И ти си тръгна оттам, без Престън Дрейк да те пребие?
Тя не изглеждаше ядосана. Може би харесваше Аманда. Те не можеха да бъдат приятели… нали? Двете не можеха да бъдат по-противоположни.
– Да, той не беше мой фен, но всичко завърши добре. За всички – отвърнах аз.
– Ела да видиш Манда – каза Дейзи Мей и дръпна ръката на Джес. Джес погледна надолу към момичето, после обратно към мен.
– Сейди ви е уредила, нали?
Аз само кимнах. Нямаше нужда да и казвам, че аз бях тази, която преследваше Аманда. Сади ми помогна, но идеята беше моя.
Джес се засмя и поклати глава, след което се обърна, за да се качи по стълбите.
Какво беше толкова смешно? Не успях да попитам, преди дупето на Джес в тези дънки да привлече вниманието ми и напълно да ме разсее. Последвах я нагоре по стълбите и тя ни поведе право към Аманда.
– Здравей, толкова се радвам, че си тук. Не съм те виждала от седмици. – Гласът на Аманда ме разсея от очарованието ми от тялото на Джес в тези дънки и аз дръпнах поглед нагоре, за да видя Аманда, която стоеше изправена и се усмихваше на Джес. Тя беше по-ниска от Джес и по-слаба. Джес имаше извивки, които се простираха на километри. Аманда имаше вид на съседно момиче.
– Дрейк те е натоварил. Няма да се учудя, ако притежателният му луд задник не те държи колкото се може по-далеч от мен – изрече Джес.
– Имам право – каза Престън, като прескочи седалката пред нас и отиде директно до Аманда, сякаш имаше нужда да я пази от някого.
Аманда го удари по гърдите.
– Престани. Джес е моя приятелка и ти знаеш това.
Наистина? Интересно.
Престън се намръщи и придърпа Аманда по-близо до себе си, преди да премести намръщената си физиономия към мен. След това бавно, с разбиране озари очите си, докато поглеждаше между нас двамата. Усмивка докосна устните му.
– Значи тези глупости са били истина? Дуейн каза, че двамата сте се появили заедно в „Лайв Бей“. Не му повярвах – каза Престън, като изглеждаше повече от развеселен.
– Млъкни, Дрейк – изръмжа Джес, седна до Аманда и след това погледна към мен. – Бих ви представила, но като гледам как си се срещал с неговата жена, Джейсън, предполагам, че всички сте се запознали.
– Не са се срещали – изръмжа Престън.
Аманда се обърна, за да му прошепне нещо, а аз погледнах встрани. Нека тя се справи с лудия му задник.
– Не му обръщай внимание – каза Джес. – Изпада в ужас, когато си помисли, че някой недостоен се доближи до нея. Ирония в най-добрата и форма.
Не можех да се съглася повече. Наведох се към ухото ѝ и попитах:
– Как така вие двете сте приятелки?
Джес се отдръпна назад и свъси вежди към мен, сякаш беше обидена. Накрая на нейно място се появи бавна усмивка.
– Защото на Аманда Харди е трудно да се устои, дори за жените. Тя винаги е била добра с мен, още от времето, когато бяхме деца. А после, разбира се, беше времето, когато искаше да привлече вниманието на Престън и реши, че да се напива и да танцува по баровете е начинът да го направи. Така че, разбира се, тя дойде при мен за напътствия.
Какво? Това не звучеше като Аманда, която познавах. Джес отметна глава назад и се засмя.
– Ако можеше да видиш недоверието на лицето си – каза тя и се усмихна.
– Наистина ли е направила това?
Джес кимна.
– Да. Но не забравяй, че аз харесвам Аманда. Затова се уверих, че представянето и като лошо момиче се следи и тя е в безопасност. Освен това не и отне много време да разбере, че това не е животът, който иска да води. След това наистина станахме приятелки.
Знаех, че Джес не ми казава това, за да ме впечатли. Тя сви рамене и отново насочи вниманието си към играта. Но аз не можех да откъсна очи от нея. Тя наистина беше специална и нямаше представа за това.
Назад към част 6 Напред към част 8