Глава 23
ЕВА
Кейдж трябваше да се потруди допълнително, за да навакса работата, която не беше свършил през последните два дни. Между това, че го молех за секс и той с удоволствие ми услужи, и това, че избрахме елха и я украсихме, той имаше много малко свободно време.
Джереми щеше да се върне днес. Снощи беше писал на Кейдж, за да му каже, че ще дойде късно, но ще бъде тук. Кейдж беше споменал, че трябва да наемем някой друг и да освободим Джереми. Съгласих се. Не би трябвало да продължава да работи тук. Не и ако искаше да се занимава с други неща.
Беше малко след девет, когато пикапът на Джереми се изтърколи през хълма и прекоси полето. Той беше добър човек. Татко беше прав за това. Обичах го и исках да намери щастието си. Исках да се влюби в момиче, което не може да си представи живота без него. Това щеше да се случи. Знаех, че ще се случи.
Той не беше Джош, но приличаше точно на него, а Джош беше прекрасен. Джереми беше също толкова специален. Пикапът му спря и той излезе, след което се насочи към мястото, където стоях под магнолията до верандата.
– По усмивката на лицето ти мисля, че съм останал достатъчно дълго, за да може вие двамата да оправите нещата – каза той, докато слагаше шапката си на главата.
– Да. Благодаря. За всичко. Благодаря ти.
Джереми се усмихна, а след това извърна глава, за да изплюе онзи гаден тютюн, който ми се иска да спре да дъвчи.
– Няма за какво. Заслужаваш всичко – отвърна той. – Разбрах, че Кейдж Йорк няма да те остави отново да се измъкнеш твърде далеч от обсега му. Надявам се да получиш всичко в живота, което искаш, Ева. Заслужаваш го.
– Ти също, Джереми. Ти също.
Той оправи шапката си и погледна към плевнята.
– Бих те прегърнал, но днес трябва да отида да работя с твоя човек, а той ме гледа в момента така, сякаш всеки момент ще трябва да дойде тук и да ми набие задника.
Погледнах назад и наистина Кейдж стоеше до пикапа си с ръце на хълбоците и шапка, отметната от челото му, а от устата му стърчеше парче слама. Приличаше на телевизионна реклама за секси каубои. Засмях се и го целунах въздушно.
Той поклати глава и се усмихна, преди да хвърли още един остър поглед към Джереми. После се обърна и отиде до вратата на обора.
– Не виждам пръстен на пръста ти. Помислих си, че ще видя един от тях, когато се върна.
Погледнах надолу към ръката си. Не бях очаквала Кейдж да се ожени към мен.
– Защо мислиш така?
– О, не знам, може би защото си бременна с неговото дете – изстреля Джереми.
Кейдж не беше такъв. Той не беше израснал с мисленето, на което Джереми и аз бяхме научени. Искаше ми се да вярвам, че един ден Кейдж ще ме помоли да се омъжа за него, но след начина, по който се бях държала с него и не му се бях доверила, се съмнявах, че ще ми се довери за нещо толкова голямо за известно време. Бях съгласна с това. Разбирах.
– Току-що свалих пръстена на друг мъж преди няколко дни, Джер. Не мисля, че той е готов да сложи своя там. Изглежда твърд и се държи като камък, но е крехък. Очаква хората да го изоставят. Също така не вярва, че аз няма да го изоставя отново. Имам да доказвам много, преди Кейдж да ми се довери за нещо като завинаги.
Джереми се намръщи.
– Наистина? Сега ти поемаш вината за всичко това? Как, по дяволите, се случи това?
Джереми нямаше да разбере. Никой не беше виждал Кейдж с напълно свалена маска. Самата аз го бях виждала само няколко пъти.
– Не мога да го обвинявам за несигурността му. Майка му го прецака емоционално. Знаех това и не спрях да се самосъжалявам достатъчно дълго, за да помисля за това.
Джереми поклати глава, но не каза нищо повече по въпроса.
– Ще му помогна да си намери заместник. След това тръгвам на път.
– Къде отиваш? Мислех, че не искаш да ходиш на училище, че искаш да останеш тук, на земята?
Той кимна.
– Искам. Ще се върна. Но точно сега искам просто да пътувам. Да видя други места. Да не се установявам никъде, просто да намеря себе си.
Не бях сигурна какво да кажа. Исках той да е щастлив, но не исках да съм причината да си тръгне.
– Нека отида да му помогна, преди да е решил да дойде да ме вземе – каза той с намигване, след което се отправи към обора.
Изглеждаше щастлив. Това беше, което искаше да прави. Може би щеше да намери онова момиче, което да го направи пълноценен там, на път. Щом отвори вратата на плевнята, аз се обърнах и се върнах вътре.
КЕЙДЖ
Джереми влезе в обора, изглеждайки вбесен.
– Защо няма пръстен на пръста си, Йорк?
Взех работните си ръкавици от пейката, на която ги бях оставил по-рано.
– Работя върху това. Не че това е твоя работа.
Напрежението излезе от раменете му и той кимна.
– О, добре. Изглежда, че тя не смята, че си такъв. Смята, че не можеш да и се довериш или някаква такава глупост. Не съм я следил. Просто знаех, че е глупаво.
Не можех да и се доверя? Какво, по дяволите, си мислеше жената сега?
– Имам нужда само от едно нещо от теб. Трябва да знам къде е отишло нейното пиано.
Джереми се усмихна.
– Защо?
– Просто ми трябва. Къде е?
– Не бих могъл да ти кажа, защото съм задник.
– И аз бих могъл да ти набия задника – отвърнах аз.
Джереми се засмя.
– Добре. То е в мазето ми. Ева мисли, че го е дарила на един детски център за деца в неравностойно положение. Когато всъщност Уилсън им е купил пиано за този център и е наредил пианото на Ева да се премести в мазето ми.
Знаех, че тя се е отървала от него. Очаквах, че ще е по-трудно да го намеря.
– Защо го е направил?
– Защото е неин баща и е знаел, че един ден тя ще си го поиска обратно. Точно както е знаел, че ти ще се върнеш.
Гърдите ми се стегнаха. Баща и не се беше усъмнил в мен. Трябваше да ме мрази, но беше повярвал в нас. Дори когато аз не вярвах. По дяволите.
– Какво ще правиш с нейното пиано? – Попита той.
– Ще го пазиш. Ще ти кажа, когато ми потрябва. Но не и казвай за това.
– Колко време ще отнеме това? Планирах да тръгна на път след около две седмици. Ще остана до Коледа, а след това ще пътувам известно време.
– На Бъдни вечер. Дай ми време до Бъдни вечер.
Вратата на плевнята се отвори и се блъсна в стената. И двамата подскочихме и погледнахме Ева, която стоеше там с усмивка на лицето и зачервени бузи. Тя дишаше тежко, сякаш беше бягала. Направих крачка към нея.
– Лоу ражда! – Изпищя тя. – Трябва да тръгваме. Бързо! – Тя ми махна с ръка и се обърна, за да потегли обратно към къщата.
Лоу раждаше. Боже мой.
– Имам нещата тук. Заведи я в болницата, преди да е припаднала – каза Джереми зад гърба ми.
Успях да кимна и последвах Ева, докато тя тичаше към къщата. Лоу беше на път да стане майка. Знаех, че това ще се случи, но в момента беше нереално.
Телефонът ми завибрира в джоба и го извадих, за да видя името на Престън на екрана.
– Здравей.
– Маркъс току-що заведе Лоу в болницата. Водата и изтече.
– Кога ще се роди бебето? Рано ли е? – Попитах, като си мислех, че сигурно е глупаво да питам Престън Дрейк нещо такова.
– Терминът и беше в понеделник. Така че тя е точно навреме.
Той знаеше. Изненада.
– На път сме.
Престън направи пауза.
– Ние? – Попита той.
– Ева и аз – отвърнах аз, осъзнавайки, че той не знае, че отново сме заедно.
– Поздравления, човече. Не знаех, че сте се разбрали.
– Благодаря. Ще се видим след малко – отвърнах, преди да приключа разговора и да пъхна телефона в джоба си. Ева стоеше от страната на пътника на джипа си.
– Бързай! – Каза тя, подскачайки на пръстите на краката си.
Пробягах остатъка от пътя, но не отидох до шофьорската страна и не се качих. Вместо това отидох при Ева и я вдигнах, след което покрих устата и с моята. Тя се разтопи в мен, както правеше винаги, а аз се наслаждавах, че винаги съм и действал.
Тя първа прекъсна целувката.
– Колкото и да ми харесват целувките ти, защото ми харесват – наистина са горещи – искам да стигна до болницата. Най-добрата ти приятелка скоро ще роди дете. Трябва да сме там за това.
Притиснах още една целувка към устата и, преди да я сложа на земята и след това да я потупам по дупето.
– Да се надяваме, че новият Харди ще прилича на майка си, а не на татко си – казах аз, след което отворих вратата и ѝ помогнах да влезе вътре.
Назад към част 24 Напред към част 26