Аби Глайнс-Морски бриз-Понякога продължава-книга 5-част 3

Глава 1

Преди осем месеца. . .

КЕЙДЖ

Това наистина се случваше. Щях да завърша колеж. Имах пълна стипендия благодарение на бейзбола. Не беше от SEC, но все пак беше колеж от NCAA. Единственият проблем беше, че трябваше да се преместя в Тенеси. Ева щеше да замине с мен. Щях да направя това. Баща и не беше най-големият ми фен, но щеше да я изпрати в колеж в Тенеси, ако го помолеше. Тръгнах нагоре по стъпалата към апартамента ни, като ги изкачвах по две наведнъж. Нямах търпение да я видя. Трябваше да и кажа. Щях да получа диплома. Един ден щях да мога да имам истинска работа. Не бях неудачникът, за когото ме смяташе баща и.
Отворих вратата на апартамента. Ева седеше на пианото си, когато очите ми я откриха. Тя спря да свири и ми се усмихна. В този момент животът беше съвършен. Всичко беше наред. Имах своето момиче и щях да успея да осигуря бъдеще и на двама ни.
Тя ме изучаваше за момент, след което се изправи и се затича към мен.
– Получи я – каза тя и ме погледна нагоре, докато обвиваше ръце около кръста ми.
– Да, разбрах – отвърнах аз, придърпах я към гърдите си, след което притиснах устата си до нейната. Тя се гордееше с мен. По дяволите, чувствах се добре.
Насладих се на вкуса и, преди да се отдръпна и да се вгледам в очите и. Обичах очите и. Начинът, по който светеха, когато беше възбудена. Знаех, че съм вложил този поглед в тях, което го правеше още по-хубав.
– Къде? – Попита тя.
– До Хил Стейт – отговорих аз. Усмивката и не помръдна. Малката частица страх, че няма да е щастлива или че няма да дойде с мен, изчезна с усмивката ѝ.
– О, Кейдж! Толкова съм щастлива за теб. Това е всичко, което си искал! Ти го направи! – Плъзнах ръцете си в косата ѝ и обгърнах главата и.
– Не, Ева. Ти си всичко, което искам. Това е само застраховката, че мога да ти осигуря това, което заслужаваш.
Тя плъзна ръцете си нагоре по гърдите ми и сключи длани зад врата ми.
– Колкото и да е сладко, искам да направиш това и за теб. Не само за мен. Това е, което си искал. Искаше го още преди да те срещна. Не забравяй, че си работил за това много преди аз да се появя в живота ти.
Все още имаше моменти, в които ме изненадваше, че тя не го разбира. В момента, в който тя влезе в живота ми, нищо не остана същото. Причините да правя нещата се промениха. Животът ми придоби много по-голям смисъл.
– Ти си центърът на моя свят, момиче. Не забравяй това.
Тя прокара пръст по гърдите ми и се спря на пробитото ми зърно, като си играеше с него през ризата ми.
– Хм, ако с тази реплика си се опитвала да ме изкараш от гащичките ми, то тогава те поздравявам, защото току-що го направи.
Засмях се, когато тя хвана блузата ми и я дръпна нагоре. Вдигнах ръцете си, за да и помогна да се измъкне. Тя захвърли блузата ми на земята и след това ми се усмихна злобно.
– Това никога няма да ми омръзне. Знаеш това, нали? Да виждам това перфектно изваяно тяло, украсено с пиърсинги, е горещо, Кейдж Йорк.
Когато си бях направил първия пиърсинг на зърната, той беше единствено за удоволствие. Никога не съм си представял, че правилната малка Ева ще се възбуди толкова много от това. С удоволствие си бях направил и другия пиърсинг за нея. Каквото и да я възбуждаше, бях готов да го направя.
– Никога няма да ти омръзне да говориш палаво, докато ме събличаш – изръмжах, вдигнах я и я занесох обратно в спалнята ни, докато тя се кикотеше. Езикът и докосна зърното ми и аз изстенах. Трябваше да я съблека.
– Хареса ми на бара онази вечер – каза тя, като погледна назад към кухнята.
Спрях да вървя към стаята, вместо това се обърнах и се насочих към бара. Ако искаше на бара, тогава барът беше мястото, където щеше да го получи.
– Какво най-много ти хареса в бара, хм? Да облизвам тази гореща малка вагина или да поставям краката ти върху раменете ми, когато се вмъкна в теб?
Ева се разтрепери в ръцете ми и се изви.
– И двете. Винаги и двете.
– Добре. И на мен – отвърнах, застанах на пода в кухнята, след което свалих късите и панталони, за да се спуснат по краката ѝ, а после издърпах тениската ѝ. Тя не носеше сутиен. Това беше правило: Когато бяхме вкъщи, нямаше сутиен или бикини. Усмихнах се и целунах едно от твърдите и зърна, преди да плъзна ръка зад врата ѝ и да поискам отново устата и.
Това щеше да се получи. Щях да бъда достоен за любовта на Ева. Баща и беше сгрешил. Аз нямаше да бъда най-голямата грешка на Ева.

ЕВА

Лежах, увита в прегръдките на Кейдж, и го гледах как спи. След като бяхме правили палав забавен секс на бара, се бяхме преместили в спалнята, където той беше станал сладък и нежен. Беше толкова възбуден. Бях горда с него. За това беше работил. Знаех, че ще го направи, но той не беше толкова сигурен.
Без стабилния му поглед, който ме наблюдаваше, можех да позволя на притеснението да се промъкне. Не бях сигурна, че баща ми щеше да плати, за да се прехвърля чак в Тенеси с Кейдж. Дори и да си намерех работа, нямаше да мога да замина и аз, ако баща ми не ми помогне финансово. Баща ми прие с неохота избора ми да бъда с Кейдж, но това беше всичко. Той не го одобри. Беше сигурен, че Кейдж щеше да разбие сърцето ми.
Трябваше да отида да поговоря с него без Кейдж. Беше безсмислено да казвам на Кейдж за притесненията си, преди да съм говорила с баща си. Не исках Кейдж да се тревожи как да ме заведе там, докато е толкова високо в постиженията си. Той беше направил така, че тази стипендия да се случи. Не се нуждаеше от натиска, че и аз трябва да стигна дотам. Това беше мой проблем.
Целунах го по рамото, преди да се освободя от ръцете му. Трябваше да се обадя на баща ми и да видя дали иска да обядва с мен утре. Тогава щях да говоря с него. Той искаше да съм в колежа. Може би тази идея ще му хареса.
Затворих тихо вратата на спалнята след себе си и излязох навън, преди да се обадя на баща ми. Исках да съм достатъчно далеч от Кейдж, за да не може да се събуди и да ме чуе. Бях нервна, докато стоях под издигнатите апартаменти, в които живеехме и които се намираха директно на плажа. Опитах се да се съсредоточа върху вълните и красотата на залива пред мен.
– Крайно време беше да се обадиш на татко си – поздрави ме баща ми грубо. Бях му се обадила преди два дни и бях говорила с него. Не беше като да не се обаждам често. Той просто обичаше да се суети за това.
– Здравей, татко. Как са нещата? – Винаги питах първа. Сега, когато живеех в Морски Бриз с Кейдж, се чувствах откъсната от живота във фермата.
Притеснявах се за татко, без да има Джереми или мен, които да го гледат. Той не беше съвсем стар, но не беше и млад. Мразех да мисля за него, че е сам.
– Добре. Голямото момче най-накрая умря. Трябваше да се справя с това вчера. Сега, след като приключих с грижите за него, трябва да се върна на търга за добитък и да попълня запасите. Време е да продам тази партида. – Биг Бой беше бик. Много стар бик. Беше болен от няколко месеца. Беше бик, който Джош и аз бяхме избрали преди години, когато ходехме с татко на търга. Татко знаеше, че съм привързана към всичко, което ме свързваше с Джош, затова не беше продал бика. След като Джош беше убит, бикът стана още по-важен. Изпитах съжаление, че не бях там, когато Биг Бой е починал.
– Той живя дълго – казах на татко, но по-скоро ми се струваше, че го казвам на себе си. Успокоявах се, че е имал пълноценен живот. Темата за смъртта все още беше една от темите, с които се борех. Преследваше ме страхът да не загубя някой друг, когото съм обичала.
Единственият отговор на татко беше:
– Да, така е. Как вървят нещата при теб, момиченце? Това момче все още се отнася добре с теб?
Татко ме остави да си тръгна с Кейдж, беше трудно. Той не вярваше, че Кейдж е завинаги мой. Не вярваше на Кейдж и това ме нарани. Исках той да обича Кейдж толкова, колкото и аз. Но татко каза, че не е от тези, които остават.
– Нещата са прекрасни. Скоро са финалите и с нетърпение очаквам лятото – отвърнах честно. Татко беше толкова щастлив, когато напуснах малкия общински колеж у дома, за да отида тази година в Южна Алабама. Все още не бях решила каква да е специалността ми. Някога бях планирала живота си. Но след смъртта на Джош всичко се беше променило.
– Джереми ще се върне у дома след две седмици. Миналата седмица, когато си беше у дома, дойде на гости и ме попита за работа за лятото.
Искаше ми се да въздъхна с облекчение при идеята Джереми да бъде с баща ми това лято. Той се нуждаеше от помощ и знаейки, че Джереми ще бъде с него, беше много по-лесно. – Това е добре! Тази година няма да се налага да търсиш помощ.
– Момчето е добър работник. Добър млад мъж – каза татко. Това не беше просто констатация. Разбрах какво искаше да каже. Просто го игнорирах. Никога нямаше да се влюбя в Джереми така, както бях обичала неговия брат близнак Джош. Джош Бийзли беше моят свят. Джереми беше просто добър приятел.
– Надявах се, че ще мога да ти приготвя обяд някой ден тази седмица и да се видим – казах аз, като исках да премина към същността на въпроса и да променя темата едновременно.
– Чудех се дали някога ще поискаш. Липсват ми бисквитите, които правиш – отговори татко.
Усмихнах се и сърцето ми се сви. Обичах татко си. Понякога толкова много ми липсваше, въпреки че беше само на около час път с кола.
– Какво ще кажете за четвъртък? – Попитах, като исках да стигнем до него по-скоро рано, отколкото късно. Не можех да скрия притеснението си от Кейдж за дълго. Щеше да се наложи скоро да обсъдя това с татко.
– Звучи добре. Джереми ще бъде тук в четвъртък. След сряда той няма занятия и се прибира у дома за дългия уикенд. Иска да отиде с мен на търга за добитък в петък. – Добре. Да имам Джереми с мен ще е полезно. Той щеше да е на моя страна в това.
– Добре тогава. Ще се видим в четвъртък, татко. Обичам те – отвърнах аз.
– И аз те обичам, момиченце – каза той, преди да затвори слушалката.
Прибрах телефона в джоба си и застанах там, наблюдавайки вълните. Това щеше да е добре. Джереми щеше да ми помогне да убедя татко, че това е, което трябва да направя… това, което исках да направя. Татко щеше да ми липсва – толкова много, но не можех да бъда отделена от Кейдж. Исках да бъда с него. Това надделяваше над липсата на татко.
– Добре ли си? – Гласът на Лоу ме стресна и аз се обърнах, за да я видя да стои зад мен със загрижено намръщено лице. Уилоу беше най-добрата приятелка на Кейдж; той я наричаше Лоу и така правеха и всички останали. Да и кажа какво не е наред не беше добра идея. Вярвах и, но първата и лоялност беше към Кейдж. Знаех това.
– Да, просто се наслаждавам на водата – отвърнах аз.
Лоу не изглеждаше убедена, но се усмихна. Дългата и червена коса танцуваше на вятъра и аз отново си припомних факта, че щях напълно да ревнувам, ако не беше фактът, че тя беше щастливо омъжена за Маркъс Харди, бившия съквартирант на Кейдж. Не бях наблизо, когато Маркъс и Уилоу се бяха запознали, но очевидно това беше нещо като любов от пръв поглед. Кейдж се беше борил с Лоу, но в крайна сметка тя беше обикнала Маркъс.
– Мислех да се отбия и да видя дали ти и Кейдж не искате да вечеряте в нашата къща тази вечер. Престън и Аманда също ще дойдат. Маркъс и Престън отидоха на дълбоководен риболов този уикенд и донесоха много риба. Ще ги изпържим и ще се радваме да дойдете и вие. – Знаех, че Кейдж ще се радва да посети всичките си приятели. Беше толкова зает с бейзбола, че нямаше време да се вижда с никого, освен с Престън Дрейк, който играеше в неговия отбор. Престън беше причината Кейдж да влезе в този приятелски кръг. Това беше кръгът на Престън и когато двамата с Кейдж се бяха запознали, той беше уредил Маркъс да се премести при него.
– Да. С удоволствие. Какво мога да донеса?
– Кейдж продължава да говори за бисквитите ти. Можеш ли да направиш някои от тях и онзи шоколадов пай, който направи преди няколко месеца, когато дойдохме?
Усмихнах се и кимнах.
– Разбира се, че мога.
Лоу погледна назад към стълбите, които водеха към апартамента.
– А ти си сигурна, че всичко е наред? Знам, че Кейдж понякога може да бъде труден, но той има добро сърце и те обича.
Поклатих глава и я спрях да продължи. Нищо от това безпокойство, което изпитваше от мен, не беше свързано с Кейдж. Той беше съвършен.
– Кейдж е прекрасен. Аз съм добре. Току-що говорих по телефона с баща ми. Трябва да говоря с него за обучението в колежа догодина. Такива неща.
Лоу сякаш се отпусна малко.
– Добре, добре. Аз просто… Не мисля, че това момче би могло да се справи без теб. Откакто ти влезе в живота му, той се преобрази. Той боготвори земята, по която ходиш, и аз просто не искам да обърка това. Понякога може да взема глупави решения, но има добри намерения.
Именно в такива моменти си припомнях, че Лоу е неговото семейство. Тя беше всичко, което той имаше, наистина. Може и да не беше по-възрастна от Кейдж, но го защитаваше като по-голяма сестра. Това ме привърза към нея още повече.
– Обичам го. Винаги ще го обичам – уверих я аз.
Лоу се усмихна.
– Добре. Съжалявам, ако съм изглеждала малко защитна – каза тя.
– Не бих очаквала нищо по-малко. Радвам се, че той те има.

Назад към част 2                                                           Напред към част 4

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!