Аби Глайнс – Морски бриз – Само за сега – книга 4 – Част 17

Глава 15

Престън

Не можех да го направя. Касандра Грегъри беше един от най-големите ми клиенти. Тя беше изпратила и много други богати жени по моя път. Но по дяволите, ако можех да оставя Аманда в апартамента си, да вляза в къщата на тази жена на плажа и да я прецакам. Щеше да е шибано чудо, ако изобщо успеех да го направя. Вината, че съм излъгал Аманда и съм я оставил там да се грижи за Дейзи, беше достатъчно лоша. Да си спомня колко добре се чувствах, когато бях в Аманда и тя се притискаше към мен и викаше името ми, докато намираше освобождение, беше съвсем друг въпрос. Никой друг нямаше да може да се мери с това. Щях да я видя и да се почувствам зле. Не можех да го направя.
Закарах джипа си на паркинга на къщата на Касандра на плажа. Щеше да ми се наложи да и кажа нещо. Всичко, за да отложа това. Трябваха ми парите. Следващата седмица Джими трябваше да отиде на друг ортодонт за брекетите си, а за това ми трябваха поне хиляда долара. После трябваше да сложа нови прозорци в стаите на децата. Два от тях бяха напукани. Джими беше казал, че при дъжд стената и подът се намокрят. Последното нещо, от което се нуждаех, беше подът на ремаркето да изгние.
Телефонът ми иззвъня. Погледнах надолу и видях името на майка ми да свети на екрана.
По дяволите. Не с когото исках да говоря точно сега. Но ако я пренебрегна, тя можеше да отиде в апартамента, докато ме няма, а Аманда беше там.
– Какво? – Казах ядосано в слушалката. За всичко беше виновна тя, че изобщо съм в това затруднено положение.
– Доведи Дейзи у дома. Тя вече е по-добре. А колата ми е със спукана гума. Имам нужда от нови гуми.
– Ще доведа Дейзи вкъщи тази вечер, ако преценя, че е добре. А ако искаш нови гуми, намери си работа.
Глупавата кучка мразеше аз да плащам сметките, но със сигурност нямаше нищо против да ми иска пари.
– Искаш ли да карам с тези мои лоши гуми заедно с братята и сестра ти? Добре. Ще ги водя до училище. Те така или иначе мразят автобуса.
Това беше заплаха, която тя щеше да изпълни, защото беше просто толкова злобна.
Погледнах към къщата пред мен. Трябваха ми парите. Винаги имах нужда от повече пари. Трябваше да принудя гадняра, когото Дуейн беше поканил на играта на покер, да ми плати в брой, а не да взема този проклет плосък екран. Нямаше да е достатъчно пари, но щеше да помогне.
– Ще ти взема гумите. Но по-добре не карай децата никъде, докато не го направя.
Затворих слушалката на телефона и го хвърлих на пътническата седалка. Изключвайки всички емоции и заключвайки дълбоко в себе си всички чувства, които изпитвах към Аманда, отворих вратата на джипа си и излязох навън. Правех това от три години насам. Можех да го направя. Трябваше да го направя.
Три часа по-късно паркирах джипа пред апартамента си и излязох, като затръшнах вратата след себе си. По време на пътуването до дома имах достатъчно време, за да се развълнувам. Ритнах с крак гумата и забих и двете си ръце в капака. Дълбоко вдишах. Трябваше да дишам дълбоко. Гърдите ме боляха, стомахът ми се беше свил на възли, а шибаните пари в джоба ми бяха по-тежки от всякога. Преди да пусна Аманда вътре, това беше лесно. Сега ми беше гадно. Бях прецакан кучи син, буквално. Имах нужда да се почувствам отново цялостен. Имах нужда да съм близо до Аманда. Пресякох паркинга и си проправих път нагоре по стълбите, като ги изкачвах по две наведнъж. Да я видя и да я прегърна щеше да ми помогне.
Жената, която току-що беше платила добре, за да се забавлява, проблесна в съзнанието ми и аз замръзнах. Не можех да докосна Аманда точно сега. Трябваше да се изчистя. Трябваше ми душ. Най-горещия шибан душ, който можех да понеса. Аманда нямаше нужда да се доближава до евтиния, безсмислен секс, който току-що бях правил.
Отворих вратата и влязох. Телевизорът в стаята ми беше включен и чувах как момичетата си говорят. Преди някоя от тях да разбере, че съм си вкъщи, се отправих към банята.

Аманда

Чух щракването на затварящата се входна врата и наблюдавах вратата на спалнята, за да видя Престън. Той не се появи. Погледнах Дейзи, която сега отново гледаше телевизия, след като ми обясни, че това момиче е бавачка на няколко деца и няколко от тях са осиновени, и седнах на леглото.
– Ще се върна – уверих я, когато тя обърна пълната си с къдрици глава, за да ме погледне. Тя се усмихна и се върна да гледа предаването си.
Затворих вратата на спалнята на излизане и влязох в дневната. Звукът от душа отговори на въпроса ми. Престън се беше прибрал от фитнеса целият изпотен и искаше първо да се изкъпе. Това беше срамно. Щеше да ми хареса да го видя изпотен.
Отидох до хладилника и извадих пърженото пиле и бисквитите, които Дейзи ми беше помогнала да направя по-рано. Престън със сигурност щеше да е гладен, след като е бил три часа във фитнеса. Включих фурната и сложих пилешки гърди и бутче заедно с няколко бисквити върху хартия за печене, след което ги плъзнах вътре. Не бях почитател на микровълновата печка. Бях повече от убедена, че тя е причина за всякакви здравословни проблеми.
Водата в душа се изключи и пеперудите в стомаха ми започнаха да се появяват, докато чаках с нетърпение да го видя отново. Беше нелепо, че толкова много се вълнувах от него. Той беше отсъствал само три часа.
Когато вратата на банята се отвори, Престън излезе само с кърпа около кръста си. Нямаше думи за това. Нищо не можеше да се сравни с тях. Очите му срещнаха моите и усмивка докосна устните му.
– Здравей – каза той, докато вървеше към мен. Бях се заковала на мястото си в кухнята.
– Здравей – успях да отговоря. Друг проблем беше да не гледам тялото му, а лицето му.
– Нещо мирише добре. – Той погледна към фурната, после към мен. – Сготви ли?
– Може би.
Престън наведе глава, докато устата му се оказа над моята.
– Адски секси и готви. Манда, бейби, по-хубаво не може да бъде.
Хихикайки, се изправих на пръсти, за да целуна устата му, преди да се отдръпна и да проверя пилето му.
– Дейзи ми помогна – казах му.
– Така ли е? Мисля, че трябва да го провериш отново – каза той с лукава усмивка на лицето, докато се изправях.
– Има нужда от още няколко минути – обясних.
– Просто се любувах на гледката.
Оставих погледа си да се спусне по влажното му, едва покрито тяло, след което отново се върна нагоре.
– Мога да кажа същото – казах му.
Очите на Престън моментално потъмняха и се разпалиха.
– Погледни ме още веднъж така и ще те откарам в банята, където ще се изправиш срещу мивката.
Направих крачка към него.
– Това заплаха ли е, или обещание?
Престън посегна към кръста ми и ме дръпна към себе си, когато вратата на спалнята се отвори. Дейзи изскочи навън, усмихвайки се.
– Пейстън – извика тя за поздрав, а после малка бръчка докосна челото и. – Къде са ти дехите?
Прикрих устата си, за да потисна смеха си, и посегнах към една ръкохватка за топло, за да извадя храната на Престън от фурната.
– Ами, Дейзи Мей, трябва да отида да си взема нещо. Току-що си взех душ, за да се отърва от гадостите.
– Сготвихме ти хана – каза тя щастливо, посочвайки храната, която му слагах в чинията.
– И изглежда вкусно. Благодаря ви, момичета, че се погрижихте за мен. Ще отида да се облека и после елате да хапнеме.
– Доба идея – съгласи се Дейзи.
Гледах как Престън върви към вратата на стаята си, а гледката към него по хавлия беше също толкова хубава и отзад. Имах нужда от вентилатор.
– Каза ли му вече за пая с фъстъчен мас? – Попита Дейзи шепнешком, след като Престън затвори вратата.
– Не. Мислех да те оставя да го изненадаш с него. Тъй като ти свърши цялата работа по него.
Дейзи плесна с ръце и изтанцува малък щастлив танц. Нямаше как да го остави да изяде цялата си храна, преди да извади този пай от хладилника.
– Защо не ми помогнеш да му приготвя едно питие?
Дейзи изтича до съдомиялната машина и извади чиста чаша. Подаде ми я.
– Мисля, че обича да пие кореноплодна бира. Защото Джими каза, че пие корени, но не мисля, че са от тези, които пие майка ми. Не му халесва, когато тя пие такива нешта.
Благославям сърцето и. Беше толкова малка, а вече знаеше толкова много. Не исках да съм този, който ще и каже, че Престън всъщност пие бира. Но също така знаех, че в тази кухня няма да има никаква бира с корени.
– Какво ще кажеш за сладкия чай, който направих по-рано? Мислиш ли, че ще му хареса? – Надявах се да е така, защото той получаваше точно това. Отворих хладилника и бутнах „Бъд Лайтс“ в задната част на хладилника, а портокаловия сок преместих пред тях, преди Дейзи да забележи.
– Това е вкусен сладък чай. Мисля, че ще му хареса – отвърна тя.
Свърших да му наливам чай и му приготвих чиния на масата с помощта на Дейзи точно навреме, той излезе от стаята си с прилепнала светлосиня тениска, която подхождаше на очите му, и чифт дънки с ниска талия. Този вид би трябвало да е незаконен.
Краката му бяха боси и загорели. Преди не им бях обръщала внимание, но сега знаех, че дори краката му са секси.
– Трябва ли да стоя спокойно, докато свършиш? – Закани се Престън. Вдигнах глава и срещнах забавния му поглед. – Не ми позволявай да те спирам. Наслаждавах се на това. Моля те, продължи.
Не можех да си помогна. Засмях се. Беше ме хванал да го гледам.
– Обличаш се така и е трудно да не гледам – отвърнах аз и се обърнах настрани от него, за да разтоваря съдомиялната.
– Какво става с длехите му? – Попита объркано Дейзи.
Отворих уста да и кажа, че нищо, но Престън ме изпревари.
– Нищо, Дейзи Мей. Просто си мисля, че Манда може да хареса начина, по който изглеждам в дрехите си.
Главата ми се вдигна и блестящите му очи срещнаха моите.
– Ако е така, тогава тлябва да ги носиш през цялото влеме. Тя е сладка, забафна и пестелива и можеш да я водис със себе си, когато дойдес да ни видис.
Развълнуваното гласче ме накара да отида да я прегърна силно и да я уверя, че ще ме види отново. Тя все още не беше казала нищо за майка си и дори не беше споменала, че се прибира у дома. Това говореше повече от всички думи, които можеше да каже. Това разби сърцето ми.
– Това е добра идея, Дейзи Мей. Може би трябва да нося това всеки ден. Може би ще накарам Манда да остане за малко наоколо. Ние с нея бихме могли да дойдем да вземем теб и момчетата и да ви заведем на бургер някой път.
Дейзи подскочи развълнувано на крака.
– Да, да, моля. – Тя се обърна към мен. – Халесва ли ти да е с длуги дрехи, или само с тези? – Искреността на въпроса и ме накара да се усмихна. Тя наистина щеше да проведе кампания, за да накара Престън да носи това облекло всеки ден, само за да може да ме види отново. Ако вече не си беше проправила път към сърцето ми, щеше да го направи още тогава.
– Всъщност, Дейзи, мисля, че той изглежда добре през цялото време. Този път просто ме хвана да го гледам.
Очите на Дейзи станаха големи, а на лицето и избухна усмивка, когато погледна назад към Престън.
Дейзи ме продаваше на Престън. Това може би беше най-сладкото нещо в историята.
– Тя мирише също много приятно, а и аз си падам по тази нейна хубава руса коса – добави Престън, облегна се на стола си и ме изучаваше.
– Наистина милише добре – съгласи се Дейзи. – И сладкият чай е вкусен.
Престън кимна.
– Да, тя има всякакви неща, които са вкусни.
Стиснах устни, за да не се разсмея, и опрях бедро на плота, за да гледам как двамата ме изучават.
– И мозе да пее. Тя ми изпя всякакфи песни.
Очите на Престън се разшириха при изявлението на Дейзи. Проклятие. Не исках тя да каже на Престън, че съм и пяла. Тя ме беше помолила за това и си помислих, че никой досега не и е пял. Позволих и да пропълзи в скута ми и ѝ изпях всяка песен, за която ме беше помолила.
– Наистина ли? – Попита Престън с палава усмивка на лицето си. – Хм. Не знаех това. Предполагам, че това ще бъде решаващият фактор за мен. Аманда ще трябва да пее за мен, преди да реша дали искам да я задържа наоколо.
Дейзи изглеждаше доволна от това.
– Ула! Ще задълшиш Манда. Тя пее много добле.
Вече се страхувах от момента, в който ме остави насаме.
Телефонът на Престън иззвъня и той веднага се напрегна. Игривото изражение на лицето му беше изчезнало. Кого очакваше?
Той бръкна в джоба си и извади телефона си, след което въздъхна.
– След малко ще я доведа вкъщи. Нека първо да хапна.
О, не. Това беше майка му. Не бях готова да върна Дейзи на тази жена.
– Тридесет минути.
Той сложи телефона и погледна Дейзи.
– Мама е готова да се прибереш у дома, Дейзи Мей. Защо не отидеш да си събереш нещата, докато аз свърша?
Личицето на Дейзи падна, но тя не спори. Тя кимна и отиде в спалнята.
Гледах я, докато се изгуби от погледа ми, после погледнах към Престън.
– Трябва ли да си ходи? – Попитах с тих глас.
Престън се намръщи и кимна.
– Да. – На него също не му харесваше.
– Смяташ ли, че тя ще се оправи? Дали майка ти ще помни да и дава антибиотиците всеки ден? Защото е наистина важно тя да ги приема, докато не свършат.
– Джими ще се увери, че тя получава всичко. Той е добър с такива неща.
Сълзите ме бодяха в очите и трябваше да се отдалеча, преди да започна да плача и Дейзи да ме види. Отидох в банята и завъртях кранчето, за да прикрия подсмърчането си. Идеята да изпратя Дейзи обратно в онова старо, мръсно каравана с майка, на която не и пука, беше ужасна.
– Хей. – Престън отвори вратата на банята и влезе вътре. – Ела тук. – Придърпа ме в прегръдка и опря брадичка на главата ми. – Знам, че това е гадно, но ти обещавам, че тя ще се оправи. Ще се погрижа да я видиш отново. По дяволите, ако престанеш да плачеш, ще и осигуря и телефон, за да можете да си говорите.
Кимнах. Тази идея ми хареса.
– Добре.
– Добре, искаш да и взема телефон? – Попита той.
– Да.
Престън се ухили.
– Готово. А сега спри да плачеш. Аз ги проверявам повече от веднъж седмично.
Не исках да го карам да се чувства така, сякаш ги е провалил, когато беше очевидно, че прави всичко възможно, за да се грижи за тях. Ако имаше истинска работа, не знаех каква е тя. Имаше училище и бейзбол. През годините имаше някои странични работи, но нищо, което да се задържи за дълго. По някакъв начин получаваше пари. Бях започнала да го питам за това, когато вратата на банята се отвори и Дейзи застана там, намръщена към нас.
– Какфо става?
Не можех да и кажа защо плача. Усмихнах се и се измъкнах от ръцете на Престън.
– Нищо. Просто ми попадна нещо в окото и влязох тук, за да го извадя. – Протегнах ръка назад и изключих водата.
– Защо Плестън те плеглъщаше?
Момчето не пропусна нищо.
– Изваждах го заради нея – отвърна Престън.
Дейзи изглежда нямаше нищо против този отговор, затова кимна.
– Фзех си нещата, готофи да тлъгнат.
– Добре, моя Дейзи Мей, дай ми да довърша яденето и после ще тръгнем.
– Но какво ще кажес за неговата изнада? – Попита ме Дейзи, като погледна към хладилника с надежда.
– Мисля, че сега ще е страхотен момент за неговата изненада – отговорих аз, а тя пусна чантата си и се затича, за да вземе от хладилника пайя с фъстъчено масло. Престън ме погледна въпросително, а аз само се усмихнах.
– Аз наплавих всички ястлебови неща. Само попитай Манда – съобщи му Дейзи, докато с гордост протягаше пая с фъстъчено масло към него.
– Ти ми направи пай? – Попита Престън със страхопочитание в гласа си, като се наведе до нивото и.
– Да, наплавих. Фъстъцено масло.
Престън се наведе и я целуна по бузата.
– Обзалагам се, че това ще бъде най-добрият пай с фъстъчено масло, който някога съм ял.
Дейзи го погледна лъчезарно и в този момент Престън Дрейк беше абсолютно съвършен.

Назад към част 16                                                        Напред към част 18

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *