Глава 21
Престън
През последния час гледах телефона си в очакване Аманда да ми напише. След като за пореден път претърсих обявите за работа в интернет, останах с празни ръце. Ако бях учил заваряване в училище, щях да имам работа, това беше адски сигурно. Ако нямах нужда от пари точно сега, щях да отида на училище за заваряване. Така щях да работя в часове, които да пасват на графика ми, и да изкарвам повече от достатъчно пари, за да покривам нуждите ни.
Почукване на вратата прекъсна мислите ми и аз сложих телефона си и грабнах чифт захвърлени панталони. Нахлузих ги бързо и отидох до вратата. Беше след единадесет. Кой, по дяволите, идваше да ме види толкова късно?
Когато я отворих, Аманда влезе вътре и се промъкна покрай мен.
– Трябва да ти задам един въпрос. Ще прозвучи нелепо, но имам нужда да ме изслушаш, а след това ще можеш да ми обясниш колко много греши майка ми.
Майка ѝ. Не. Боже, не. Не можех да кажа нищо. Гласът ми ме напусна. Това не се случваше. Не и сега. Не разполагах с достатъчно време, за да го поправя.
– Престън, пребледнял си.
Не можех да я погледна. Тя знаеше. Не го вярваше, но знаеше.
– Ти ме плашиш. Престън, погледни ме.
Тя трябваше да го каже.
– Какво ти каза майка ти?
Щях да излъжа. Трябваше ми лъжа, за да се измъкна от това. Не можех да я загубя.
– Тя каза… – Аманда въздъхна разочаровано. – Дори не мога да повярвам, че ще го кажа на глас.
Тя не вярваше в това. Можех да я убедя, че това не е вярно. Можех да и кажа нещо друго. Жените, за които работех, нямаше да искат истината да излезе наяве. Никога не биха подкрепили историята на майка и.
– Просто ми кажи – призовах я, като най-накрая установих контакт с нея.
Тя прокара ръка през косата си и погледна към дивана.
– Искаш ли да седнем? Това е малко невероятно и може да отнеме известно време, за да го обясня.
Добре беше да я отдалечим от изхода, откъдето да избяга. – Разбира се.
Последвах я до дивана и седнах на стола срещу нея. Не бях сигурен как ще се развие това, а и да седя прекалено близо до нея можеше да е лоша идея. Освен това исках да видя лицето и.
– Майка ми разбра, че ние с теб се виждаме. Явно някой ни е видял днес на плажа. Тя беше разстроена, което и очаквах. Но защо беше разстроена, изобщо не беше нещо, което очаквах.
Тя завъртя нервно един кичур коса около пръста си.
– Мама те е видяла в дома на кмета. Качвал си се нагоре…- Тя се отдръпна. Искаше да кажа нещо. Какво можех да кажа? Не можеше да се отрече, че съм бил там. Това беше моят шанс да излъжа. Да прикрия тази бъркотия. Но устата ми не се отвори. Не можех да измисля нещо, което да кажа, за да я успокоя.
– Тя каза, че си се промъквал нагоре и че Джанис е била много нервна. После, след като си тръгнала, те е видяла през прозореца на спалнята да затваряш завесите, а след това е видяла сянката на Джанис да се присъединява към теб.
Отново това беше моят шанс да я излъжа. Но не можах да го направя. Лъжите не идваха.
– Престън, кажи нещо.
Осъзнах, седейки там ѝ гледайки я, че я обичам. Бях прав. Когато обичаш някого, не можеш да го излъжеш. Прекалено много боли. Това е измама, която е твърде дълбока.
– Спомням си, че я видях – отвърнах накрая.
Аманда повдигна вежди.
– И? Беше ли в спалнята на Джанис?
Истината щеше да изтръгне сърцето ми, но това беше, което тя заслужаваше. Това, което винаги беше заслужавала.
– Да, бях.
Аманда не каза нищо. Просто седеше и ме гледаше шокирана. Знаех, че чака някаква причина, за да разбере защо съм в спалнята на Джанис, различна от тази, която и беше казала майка и. Искаше ми се адски много да имам друга причина, освен истината.
– Майка ми каза, че Бланш Търнър ѝ е казала, че ти плаща, за да спиш с нея. Че много жени го правят. Кажи ми, че това не е вярно, Престън. Не вярвам, че ще направиш нещо такова.
Изправих се, защото седенето беше невъзможно. Това беше моментът, от който се страхувах, откакто бях пуснал Аманда да влезе.
– Имам уроци и бейзбол, и три други усти, които трябва да храня, и сметки за цяла друга къща, които трябва да плащам. Три деца не са евтини. Трябва да се погрижа да ги нахраня и все пак да запазя стипендията си, което означава да не пропускам бейзбол и да не провалям уроци. Това е повече отговорност, отколкото имат повечето възрастни, Манда.
Аманда се изправи.
– Искаш да ми кажеш, че това е истина? През цялото време си ме оставял, за да се чукаш с други жени за пари?
– Те не означават нищо за мен. Те го знаят. Няма никаква емоция. Само секс. Това са повече пари, отколкото бих могъл да изкарам, правейки нещо друго. Благодарение на него децата са обгрижвани и не ми се налага да се притеснявам как ще им осигуря ток или как ще платя за брекети или за нови гуми на майка ми.
Аманда поклати глава. Неверието в очите и ме проряза.
– Никога не си се сетил да ми кажеш за това? Откога се занимаваш с това?
– Три години.
– Три години? Значи ти просто започна да се срещаш с мен и ме остави да ти обещая, че ще бъдем изключителни и че няма да бъда с никой друг, а ти ме оставяше редовно за да се чукаш с други жени?
– Не! Това беше просто секс. Не изпитвах нищо към тях. Никога. Те бяха работа. Това е всичко, което някога са били.
– Но ти не ми каза…
– Не съм казвал на никого, Манда. Това не е нещо, с което се гордея. Опитах се да те отблъсна. Опитах се да ти кажа, че не съм добър за теб, но ти не спря. Продължаваше да се приближаваш, а аз толкова много те исках.
– Ти ми позволи да се влюбя в теб – каза Аманда, докато от нея се изтръгна ридание.
И аз се бях влюбил в нея. Не можех да и го кажа сега. Не и по този начин. Тя щеше да си помисли, че го казвам, за да я задържа. Не исках тя да се съмнява в това. Ако и го кажа сега, тя никога няма да повярва.
– Търся си друга работа. Опитвам се да намеря нещо друго, с което да се занимавам. Не искам повече да се занимавам с това. Искам да бъда достоен за теб. За твоята любов. Просто ми трябва още малко време.
Аманда покри устата си, когато се освободи още едно хлипане. Тя поклати глава.
– Не. Това не работи така. Трябваше да ми кажеш. Направил си ме на глупачка. Мислех, че това, което имахме, е специално за теб. Знаех, че не ме обичаш, но си мислех, че те е грижа за мен. Но през цялото това време ти ме напускаше, за да правиш секс с други жени. Не ме интересува, че са ти плащали. Важното е, че ти го правеше. Че си можел да го правиш. Никога не бих позволила на друг мъж да докосне тялото ми. Не и когато бях с теб. Нямаше да мога да го понеса. – Тя избърса сълзите, които се стичаха по лицето и.
– Трябваше да имам парите…
– Не, Престън. Това не е достатъчно добро извинение за мен. Трябваше да ми кажеш още в началото. Преди да се влюбя глупаво в теб. Не трябваше да ме молиш за изключителност и да ме караш да вярвам, че ти правиш същото. – Тя се обърна и се отправи към вратата. Това беше всичко.
Не!
Тръгнах след нея и я обгърнах с ръце отзад. Беше време да моля.
– Кълна ти се, че ще намеря друг начин да печеля пари. Никога не съм се интересувал от никого от тях. Само ти, Манда. Винаги си била само ти. Не си тръгвай оттук. Не мога да те загубя.
Тя беше скована в ръцете ми.
– Когато избра да спиш с други жени и да ме лъжеш за това, тогава реши, че можеш да ме загубиш. През цялото време си знаел, че ако някога разбера, ще си отида, но въпреки това си го правил. Остави ме да си отида, Престън.
Заслужавах това. Всеки следващ миг на агония и болка си го заслужавах. Отпускайки ръцете си, гледах безпомощно как Аманда отвори вратата и излезе, без да погледне назад.
Тя нямаше да се върне. Това беше краят за нас. Точно както аз бях осъзнал, че не мога да продължавам да я лъжа, защото съм влюбен в нея, така и тя беше осъзнала, че не може да обича лъжеца.
Аманда
Когато отворих вратата на дома си, майка ми стоеше там и ме чакаше. Гневът, който изпитвах, беше изчезнал. Беше заменен от студена, изтръпваща болка.
– Какво става? – Попита тя.
– Няма да го видя никога повече, ако се съгласиш никога да не казваш на Маркъс за нищо от това. Не искам той да знае. Ако кажеш на Маркъс, ще се върна при Престън Дрейк. Няма да можеш да ме спреш. Но мога да ти обещая, че никога повече няма да говоря с него, ако ми обещаеш, че никога няма да обелиш и дума за това на никого. Особено на брат ми. Той не трябва да знае.
Мама се намръщи.
– Знае ли той за теб и Престън?
– Да. Знае.
Това не и хареса.
– Какво трябва да му кажа, ако попита за раздялата ви?
Повдигнах рамене.
– Кажи му, че съм размислила и съм осъзнала, че Престън все пак не е достатъчно добър за мен. Или му кажи, че сега се срещам с Джейсън Стоун. Само не му казвай истината.
Можеше и да излъжа за това как е приключило всичко. Цялата връзка беше една голяма дебела лъжа. Това изглеждаше подходящо. Минах покрай майка ми и се качих по стълбите. Тази нощ нямаше да мога да спя много, но исках да бъда сама. Разбитото ми сърце се нуждаеше от уединение, за да скърби. Сърцата не осъзнават, че са били излъгани. Но въпреки това продължават да обичат.
Назад към част 22 Напред към част 24