Глава 3
Престън
Бях пренебрегнал няколкото обаждания от Рок, които получих, след като бях изскочил от апартамента като човек, който бяга, за да спаси живота си. Щеше да му се наложи да го преодолее. Не можех да му обясня. Просто щях да дам повече пари, отколкото първоначално възнамерявах, за да компенсирам отказа си да им помогна да се установят. Да остана толкова близо до Аманда и да не тръгна след нея, да падна на колене и да я моля да ми прости за глупостите, които казах, щеше да е невъзможно. Мразех да я виждам наранена. Мразех да го правя. Бях гадняр. Но не можех да я допусна до себе си. Тя беше твърде мила и невинна.
Затворих вратата на джипа и си поех дълбоко дъх, преди да тръгна към апартамента. Музиката вече се лееше през прозорците, а паркингът се пълнеше. Бях дошъл малко по-рано, за да подхвърля на Рок малко пари, така че той да се примири с факта, че го бях оставил на сухо по-рано.
Преди да стигна до вратата, тя се отвори и Рок излезе. Намръщената му физиономия изглеждаше по-скоро загрижена, отколкото ядосана. По дяволите.
– Добре ли си? – Бяха първите думи, които излязоха от устата му.
Бръкнах в задния си джоб и извадих няколко банкноти.
– Ето. Вземи това. Това е моята част за партито. По-рано ми се случиха някакви неща и трябваше да бягам.
Рок протегна ръка и ги взе, но не ги сложи в джоба си. Държеше ги между пръстите си.
– Прецакал си се с някаква гадост и не можеш да се измъкнеш от нея?
Какво? Чакай. … имаше предвид наркотици ли?
– Е, не.
Веждите на Рок се спуснаха и той посочи парите, които му бях дал, към мен.
– Тогава откъде, по дяволите, взимаш пари, които изглежда никога не ти стигат? Защото аз знам откъде идваш, момче, и това не е наследство.
Това не беше първият път, в който избягвах този въпрос. Но за първи път ми се налагаше да се справям с него трезвен.
– Това не са наркотици, Рок. А сега прибери парите в джоба си и ме пусни вътре.
Рок се намести на краката си, но не помръдна.
– Знаеш, че ако имаш нужда от помощ, за да се измъкнеш от каквото и да било, аз те подкрепям, нали?
Той ме подкрепяше, откакто бяхме деца. Той беше и единственият приятел, който някога беше идвал в караваната ми, когато растях. Но го бях поканил само веднъж. Мама беше напушена и хвърляше няколкото чинии, които имахме, из кухнята, защото бях забравил да взема празните бутилки уиски и да ги изхвърля предната вечер. Все още виждах ужаса в очите на Рок от онзи ден. Това беше първият и последен път, когато позволих на някого да дойде.
Кимнах, заобиколих го и влязох във вратата. Той ме плесна по гърба, докато минавах, и аз разбрах, че всичко е наред.
Мястото изглеждаше невероятно. Хартиените топки висяха от тавана и изглеждаха адски добре. Навсякъде имаше цветя във вази, обвити с бели лампички. Все още не беше невероятно пълно, но знаех, че скоро всички ще са тук. Бързо прегледах стаята за някаква следа от Аманда. Тя все още не беше тук. Имах време да си взема питие и да намеря жена, за която да се хвана, преди тя да се появи.
Имаше няколко станции с бармани навън на терасата и около басейна. Насочих се натам. Свежият въздух и един шот „Куерво“ щяха да са добре.
– Ти се отказа от мен. Трябва да те бутна в този басейн – каза заплашително Триша, докато вървеше към мен.
– Знам. Съжалявам. Дадох на Рок малко пари, за да компенсирам бягството си. Нещо се появи. Трябваше да си тръгна.
Триша завъртя очи.
– Евтините курви не са спешен случай. Те са десетки.
Нека си мисли, че съм избягал, за да си легна. Това беше по-добре от истината. Това, че съм избягал, защото Аманда Харди ми беше влязла толкова под кожата, че не можех да мисля трезво. Тя беше единственото нещо, което ми се въртеше в главата, докато се освобождавах от напрежението под душа, преди да тръгна за партито.
– Не ме предизвиквай. Може да се съблека и да започна партито – отвърнах с намигване.
– Няма да се учудя – отвърна тя и си тръгна.
Спрях на първата станция за пиене, когато видях Дуейн, още един от най-добрите ми приятели от началното училище. Аз, Рок, Маркъс и Дуейн бяхме близки от деня, в който всички бяхме отстранени във втори клас заради бой на детската площадка. Това беше създало връзка, която никога нямаше да приема за даденост. Имах нужда от семейство. Те се превърнаха в такова за мен.
– Ако това не е кралят на мацките – каза Дуейн. – Появявам се, за да помогна, а задникът ти вече е избягал. Разбира се, не бях изненадан. Щях да съм по-изненадан, ако наистина беше останал и беше работил цял ден.
– Замълчи. Мързелив задник, знам, че не си останал цял ден – отвърнах с усмивка и погледнах към младежа в смокинг, който стоеше зад бара. – Имам нужда от един шот текила.
– Вече си го ударил здраво, а? По дяволите.
Започнах да отговарям, когато очите на Дуейн се разшириха и той изпусна ниско свиркане. Проследих погледа му и едва не си глътнах проклетия език.
Аманда беше тук. Облечена в къса, прилепнала бяла рокля. Дългите и загорели крака изглеждаха още по-дълги с бронзовите сандали на висок ток, които носеше. Копринената и руса коса беше накъдрена и вдигната на главата и, а няколко къдрици бяха паднали свободно и галеха голия и врат и рамене. Ах, по дяволите.
– Тя с Джейсън Стоун ли е? Майната му, надявам се да не е така. Маркъс ще се вбеси. – Думите на Дуейн ме удариха в лицето. Откъснах очи от нея и погледнах да видя за чия ръка се държи. Братът на Джакс Стоун ѝ се усмихваше и ѝ казваше нещо. Той я караше да се смее. Тя се взираше в него, сякаш беше очарователен. Майната му. Червена мъгла се настани върху зрението ми и аз започнах да се движа. Една ръка ме стисна за ръката и ме дръпна назад.
– Какво, по дяволите, правиш? – Твърдият тон на Дуейн ме изненада. Какво правех?
– Аз, той, тя… Не знам.
Не погледнах към Дуейн. Не можех да си обясня този асинхронен отговор. Вместо това се обърнах към бармана.
– Направи го двоен и продължавай да наливаш.
Аманда
Джейсън беше всичко, което Престън не беше. Беше учтив. Харесваше му да говори с мен. Караше ме да се чувствам привлекателна. Не казваше обидни, злобни неща. Не преглеждаше тълпата в търсене на жена, която да отведе и да прекара. Той беше с мен. Напълно. Беше хубаво. Харесваше ми да се чувствам желана.
Тогава защо продължавах да поглеждам към Престън? Той вече пиеше много, а Маркъс и Лоу дори още не бяха пристигнали.
– Искаш ли нещо за пиене? – Попита ме Джейсън откъм гърба ми. Откъснах погледа си от Престън и го върнах към придружителя ми.
– Не много. Освен ако ти не искаш – отвърнах аз. Наистина не исках да се доближавам до бара пред нас. Най-добре беше да съм далеч от Престън.
– Триша ли направи всичко това? Тя е свършила фантастична работа. Това място изглежда вълшебно. Много романтично – възхитено каза Сейди, докато двамата с Джакс се приближаваха до нас. Бяха го спрели на вратата и започнаха молбите за автографи. Трябваше да намеря Триша и да я накарам да сложи край на това. Много от хората тук бяха свикнали Джакс да идва, но това щеше да е нещо ново за някои гости и знаех, че това не допада на Сейди.
– Да, тя работи върху това цял ден. Тя ръководеше, а ние я следвахме – отвърнах аз.
Сейди ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си.
– Престън гледа насам. Не изглежда да е щастлив. Трябва да се движим – прошепна тя.
Съгласих се.
– Хайде, да слезем на плажа и да видим какво е решила да направи Триша под палатката, която има там. Знам, че пускат музика и там е дансингът.
– О, почакай. Маркъс и Лоу са тук – каза Сейди и посочи назад към вратата, от която бяхме излезли. Те бяха вътре и разговаряха с гостите. Трябваше да отидем да поговорим с тях, преди да избягаме на плажа.
– Нека първо отидем да ги поздравим – отвърнах аз, като погледнах към Джейсън, за да видя дали е съгласен с това.
– Да, нека да приключим с това с големия брат. Така ще мога да съм по-малко нервен. – Забавният тон в гласа му не отнемаше сериозното изражение в очите му. Беше нервен. Маркъс беше доста добър в това да ми позволява да се срещам с хора, стига той да го одобри. Той не дишаше във врата на момчетата и не ме смущаваше.
– Той ще бъде мил. Хайде.
– Не знам дали ще ѝ повярвам. Фамилията ти е Стоун – изрече Джакс.
– О, престани. Знаеш, че той е продължил напред от това. Погледни го. Той е влюбен в Уилоу – отвърна Сейди.
Преди време Маркъс беше луд по Сейди. Така се запознахме. Но Джакс Стоун беше единственият мъж, който някога бе спечелил сърцето на Сейди. Маркъс никога не е имал дори шанс. Когато Уилоу се появи в живота му, бях толкова щастлива за него. Отвътре тя беше също толкова прекрасна, колкото и отвън. Трябваше да преодолеят голямо препятствие благодарение на баща ни и сестрата на Уилоу, но се обичаха достатъчно. Повече от достатъчно. Исках и аз да го направя един ден.
– Ще бъда щастлив, когато той се ожени. Може би с едно или две деца – отвърна Джакс. Кривата усмивка на лицето му увери всички, че се шегува. Е, може би донякъде това беше вярно. Джакс беше изключително пристрастен към Сейди. Не обичаше никой да се приближава прекалено близо до нея. Веднъж Маркъс се беше приближил твърде много.
Сейди се засмя и го целуна по бузата. Благодарение на токчетата, които носеше, не и се налагаше да стои на пръсти.
– Утре ще се преместя при теб. Какво повече искаш?
Джакс повдигна вежди на въпроса и.
– Наистина ли искаш да ти отговоря на този въпрос пред публика?
Сейди се изчерви и сведе глава, което накара Джакс да се засмя.
– Хайде да се видим с Маркъс. Тези двамата ще стават все по-отвратително сладки, колкото по-дълго стоим тук – каза Джейсън, като ме поведе покрай Сейди и брат си.
Маркъс и Лоу стояха под белите светлини, които Триша и аз бяхме нанизали по-рано и увили около няколко от хартиените фенери в центъра на главната стая. Усмивката на лицето на Маркъс ме накара да се просълзя. Обичах да го виждам толкова щастлив. Харесваше ми, че е намерил Лоу. Ако някой заслужаваше щастие до края на дните си, това беше големият ми брат.
– Сигурна ли си, че няма да ми посегне? – Попита Джейсън с уста съвсем близо до ухото ми.
Кимнах.
– Да, сигурна съм. Хайде.
Сякаш чул шепота, Маркъс вдигна очи, за да срещне моите. Усмивката на лицето му замръзна, когато той премести погледа си от мен към Джейсън, но само за миг. Искрено щастливото изражение се върна, когато той установи контакт с Джейсън. Очевидно той го одобряваше.
– Не очаквах да се появиш с приятел – каза Маркъс, когато спряхме пред него и Лоу.
– Беше в последния момент. Джейсън ме спаси от това да дойда тук сама – обясних.
– Или сестра ти се съгласи да излезе с мен, а аз се възползвах от възможността и я използвах – отвърна Джейсън.
Маркъс се усмихна и кимна.
– Може просто ми харесваш.
Лоу протегна ръка към Джейсън.
– Аз съм Уилоу и ми е много приятно да се запознаем. Ако имаш достатъчно късмет, за да поканиш Аманда на среща, значи трябва да си страхотно момче.
Джейсън стисна ръката на Лоу, след което ме погледна с усмивка.
– От известно време работя върху това да събера смелост да те попитам. Тази вечер беше моят шанс.
Наистина? Той се интересуваше от мен от известно време? Уау. Не бях очаквала това. Той беше Джейсън Стоун. Беше се пръснал по всички новини, а списанията за клюки го обичаха.
– Е, радваме се, че си тук – увери го Уилоу.
– Какво прави той? – Попита Маркъс, като направи крачка напред, а вниманието му беше насочено навън.
– По дяволите – изръмжа Рок, минавайки покрай нас и насочвайки се към вратите, водещи към басейна. Маркъс тръгна след него. Какво, за бога, се случваше?
После видях Дуейн да стои между Престън, който се беше облегнал на бара с развеселена усмивка на лицето, и някакъв човек, който крещеше на Престън и го сочеше през рамото на Дуейн.
Започнах да следвам Маркъс. Нещо не беше наред. Престън започваше да се бие ли? Защо правеше това? И защо, по дяволите, ми пукаше толкова много?
– Чакай, не излизай там, Аманда – извика Лоу, докато тръгвах след брат ми. Исках да избягам навън и да я игнорирам, но оставях и Джейсън зад себе си. Големите очи на Сейди срещнаха моите, тъй като тя и Джакс бяха спрели точно зад мен и Джейсън, за да поздравят Маркъс и Лоу. Трябваше да дам на всички тях причината, поради която трябваше да бъда навън. Трябваше да видя дали Престън е добре.
– Ще се върна. Може да имат нужда от мен. – Това беше най-доброто, което успях да измисля, преди да изтичам след Маркъс.
Назад към част 4 Напред към част 6