Глава 14
Бях достатъчно късметлийка, че мама не ме видя да излизам от колата на Хейл. Това ми даде цялата сутрин да работя и да подготвя аргументите си за когато я попитам за тази вечер. Тя искаше да се оженим и да имаме живота, който искахме. Просто трябваше да я накарам да разбере, че Хейл можеше да стане точно такъв. От друга страна, той можеше да е просто поредния мъж, който се интересува от мен, но можеше и да е нещо повече, мислех си. Трябваше ми шанс да разбера.
Когато вратата звънна от последния сутрешен клиент, знаех, че имам малко свободно време, тъй като тълпата след обяд все още не се беше появила, и реших да се занимая с мама. Трябваше да говоря с нея, преди сестрите ми да разберат. Мнението им по въпроса не беше необходимо, макар че те щяха да го изразят пред всеки, който искаше да ги чуе. Те бяха любопитни, да ви кажа.
Изправих престилката си, оправих косата си и се уверих, че ръцете ми са чисти. Подготвях се да се приближа към майка ми и не исках външния ми вид да отвлича вниманието. Тя искаше да изглеждам по определен начин пред клиентите и пред самата нея. Понякога забравях да оправя престилката си или да измия брашното от ръцете си. Това я дразнеше. Преди да се върна, погледнах в огледалото, закрепено на стената зад мен. Реших, че съм добре, и се насочих към кухнята, където усещах аромата на печеното бананово-орехово хлебче, докато тя работеше по поръчката. Това беше лакомство, което тя ни приготвяше от време на време. Особено ако бананите бяха презрели. Мама не вярваше в изхвърлянето на храна. Винаги намираше начин да я използва.
Вратата се отвори и после се затвори. Мама обърна глава и ме погледна през рамото си, покрито с брашно.
– Поръси тези понички с пудра захар. Включи табелата за поничките.
Чудесно. Не е подходящ момент.
– Исках да те попитам нещо.
– Донътите не остават топли завинаги. Продай ги – отговори тя.
Не исках да я ядосам, затова направих както ми каза и се върнах отпред. Поставих ги на витрината, включих табелата и, разбира се, в рамките на десет минути влязоха пет клиента. Останахме с дузина, когато кмета Харли ги купи „за офиса“. От външния вид на мъжа си представих, че се крие в колата си с чаша мляко и ги тъпче в гърлото си. Поничките не бяха нещо, което мама правеше често. Те привличаха хора бързо и се изчерпваха за час. Специалната табела, която бяхме сложили на витрината, накара поничките да изчезнат бързо.
– Добре, да опитаме отново. – Изключих табелата, след като г-н Харли си тръгна, и отново се подготвих.
Тя разбъркваше голямата си купа, но от фурната не излизаше нищо. Отново ме погледна.
– Специална поръчка? – Попита тя.
– Не, госпожо. Тихо е след поничките. Г-н Харли току-що купи последната дузина.
Мама изпусна звук „цък-цък“. Поклати глава и се намръщи.
– Надявам се да не ги изяде всички. Човекът ще припадне и ще умре, ако продължава да яде така.
– Да – съгласих се аз.
– Какво искаш от мен? – Мама не беше от хората, които губят време. Тя не вярваше в протакането и смяташе, че безделието е работа на дявола.
– Богатият мъж, който идва тук…
– Този, който се появи на танците? Днес пак ли е идвал?
Кимнах.
– Да, госпожо, и той ми харесва много. Успешен е и…
– …богат е, видял е лицето ти и просто не може да се откъсне от теб. Мисли, че може да купи всичко, което пожелае, а сега това включва и теб.
Това не вървеше добре.
– Не, не е така. Той е щедър и внимателен, кара ме да се смея и ме разпитва за мен. Рядко говори за себе си.
Мама продължи да разбърква, а намръщеното ѝ чело не се разглади.
– Поканил ли те е на среща?
Аз кимнах.
– Да. И искам да отида. Днес в седем часа и му дадох указания как да стигне до нас, за да можеш да се запознаеш с него. Харесва ми, мамо, и той… Не е от тук, от Мултън.
Тя въздъхна и остави купата.
– Това, че не е от Мултън, е най-важното за теб. Не можеш да избираш мъж заради адреса му. Любовта се случва или не се случва. Мъжете с такива пари обичат начина си на живот, обичат да купуват това, което искат, а не непременно това, от което се нуждаят. Казвайки това, знаех, че един ден ще привлечеш вниманието на богат мъж. Ако кажа не, ти пак ще отидеш, дори ще излезеш през вратата. Затова го остави да дойде. Аз ще поговоря с него. Само не забравяй, Сами Джо, че не всички приказки са реални, истински или мъдри. На първо място, те са приказки. Мъжът е нещо повече от парите си и от това, което може да ти подари с портфейла си. Най-важно е сърцето му.
Мама рядко говореше толкова много. Тя не беше от хората, които губят време. Дори и да не бях съгласна, я слушах, защото беше моята майка. Беше наранена от един мъж и това личеше. Разбира се, той ѝ беше оставил Хенри, а момчето си струваше всичко, но мама не вярваше на мъжете. Не и откакто татко почина. Чувстваше се предадена от смъртта му и от липсата на друг, а това не ти оставя никаква сила, освен да влачиш краката си през деня.
– Да, мамо. Благодаря – отговорих. Искаше ми се да танцувам от радост, но това можеше да почака, докато остана сама, за да не се излагам.
– Върви сега, преди да дойде Делорис. Тя ще иска останалите малинови тарти за десерт тази вечер.
Не спорих. Бях шокирана, че това беше толкова лесно. Ако мама нямаше големи надежди за бъдещето ми с Хейл в дългосрочен план, поне щях да имам опит. Не излизах често на срещи, защото нямах от кого да избирам. Всички те бяха тук за цял живот. Това беше първия ми шанс за нещо извън Мултън, Алабама. Дори и вечерта да бъде провал, поне имах този шанс.
Когато се върнах отпред, Делорис влизаше вътре. Беше точно както мама беше предсказала. Опаковах малиновите ѝ тарти с глупава усмивка на лицето. Не можех да се сдържа, бях глупава и развълнувана, живота ми се променяше към по-добро.
Следващите пет клиента ме държаха заета и в движение. Купуваха си десерти за след вечеря и задаваха въпроси за печенето на мама, какво ще имаме утре. Минаха почти два часа, преди да имам възможност да седна на стола си и да помисля. Какво да облека? Как да си оправя косата? Къде ще отидем на срещата? Всичко това ми се въртеше в главата, докато не стана четири затворихме вратите и се прибрахме вкъщи за вечерта. Мама не каза нито дума за Хейл по пътя или когато пристигнахме. Беше тиха. Неприятно тиха.