Глава 22
След като започнах да почиствам и подреждам за пристигането на Хейл, започнах да намирам все повече неща за вършене. Положих чисти чаршафи на леглото му и разтърсих дебелите луксозни кърпи в банята му. Отидох и купих цветя от уличен продавач, покрай когото бях минавала вчера, и ги сложих в празната ваза до леглото му. Исках да се справя добре.
Той ми даваше шанс да живея и не исках да му давам повод за оплаквания. Купих всичко от списъка му и използвах номера за доставка на виното, което беше поръчал. Фелисити каза, че имат информацията му в архива и няма да ми искат лична карта. Просто ще го оставят долу на рецепцията и аз ще мога да го взема оттам.
Уверих се, че всички чаши за вино са чисти от петна от съдомиялната машина и после се заех с прахосмученето, въпреки че нямаше прах. После полях растенията отвън. В някои от тях сложих кубчета лед. Не бях сигурна защо, но направих както ми беше казано.
Денят мина бързо и нямах повече обаждания или посетители. Бях доволна от това. Завършвах вечерята, когато реших, че е подходящ момент да се обадя вкъщи и да поговоря с мама. Колкото и да ми харесваше да съм тук и да се разхождам навън, все пак ми липсваше дома. Нямаше да се върна, но те бяха моите хора, преди да дойда тук, единствения живот, който познавах.
След като доставиха виното, го налях в бутилки, взех новия си телефон и се обадих.
Когато чух гласа на Беси, която каза „ало“, сълзи напълниха очите ми.
– Аз съм, Беси – казах, усмихвайки се, докато седях на дивана.
– Сами Джо? – Попита тя с вълнение в гласа си.
– Да, имам нов телефонен номер, за да можете да се свързвате с мен. Как са нещата у дома?
– Същите. Как са нещата в Ню Йорк!
– Определено не са същите. Работя откакто пристигнах, така че не съм видяла много, но гледката от балкона е невероятна. Точно като това, което си виждала по телевизията и във филмите, във всички филми. Чувствам се като в такъв, когато вървя по тези улици. Трябваше да отида до магазина за хранителни стоки. Това беше едно приключение само по себе си.
– Бих искала да ми изпратиш снимки – каза тя.
– Мога! Скоро. Новият ми служебен телефон е един от онези смартфони с камера.
– О, уау, уау, Сами Джо. Сигурно живееш живота, за който мечтаеш.
– Искам да говоря със Сами Джо – каза Хейзъл от фоновата линия.
– Дай ми телефона – добави мама.
– Ще си говорим скоро! Мама е на линия.
– Чао – казах ѝ. Беше хубаво да чуя гласа ѝ. Точно това ми трябваше, за да се успокоя.
– Крайно време беше да се обадиш – каза мама. – Пристигна безпроблемно, предполагам?
– Да, госпожо. Полетът беше лесен. – Успокоих я, вместо да ѝ разкажа колко сложно беше да намеря изходите на летището.
– А как е мястото, където живееш? Безопасно ли е?
– По-безопасно от Мултън. Трябва да имаш код, за да влезеш през вратите на долния етаж. Има и охранител. Ако не те познава, не можеш да стигнеш до асансьорите.
– Добре, добре, а квартала?
– Хубав е. Голям. Но хората тук са мили. Няма нищо страшно, когато излизам. Трябваше да отида до магазина за хранителни стоки. Беше близо и бях по-изненадана от разходката, отколкото от всичко друго в магазина.
Мама въздъхна с облекчение.
– Срещнала ли си някой от съседите си?
Не бях сигурна дали Езра е съсед или не. Но дори и да беше, нямаше за какво да говорим. Не ми пукаше за този човек.
– Не, но работя по списъка с нещата, които ми остават да направя тук. Няма да повярваш каква градина има на балкона. Трябва да поливам растенията всеки ден.
Щях да ѝ кажа, че Хейл идва утре, но нещо ме спря. Не мислех, че ще я устрои. Тя щеше да си измисли повече, отколкото всъщност имаше.
– Добре, тогава. Радвам се, че чух гласа ти. Хейзъл иска да говори с теб. Дай ми номера, на който мога да се свържа с теб, преди да те пусна.
Намерих листчето, на което бях го записала, и бавно повторих цифрите.
– Обичам те, момиче – каза мама, преди да подаде телефона на Хейзъл.
– И аз те обичам, мамо – отговорих.
– Сами Джо! Какво е там? Видяла ли си филмови звезди? – Попита Хейзъл почти веднага.
Смеейки се, аз се облегнах на дивана. Тя задаваше един въпрос след друг и аз се опитвах да отговоря на всички. Беше ми трудно да я оставя в леглото. Исках да я събудя и да ѝ кажа сбогом и че я обичам сега и завинаги.
Да чуя гласа ѝ сега беше точно това, от което се нуждаех, за да се успокоя.
– Искам да говоря със Сами Джо – продължаваше да настоява Хенри на заден план. Можех да ги видя как седят в кухнята, докато мама приготвяше вечеря за всички. Всички говореха и работеха. Мили още не се беше прибрала. Щеше да вечерят, после да почистят заедно, докато мама къпеше Хенри, преди да го сложи да спи с приказка.
След като всички се изкъпят, ще седнат на леглата си и ще разговарят за деня, за срещата на Мили, за кого е видяла в салона и кой излиза с кого.
Сякаш Хейзъл можеше да чете мислите ми, тя каза:
– Джейми се обади днес за пощенския ти адрес. Изпращат сватбени покани. Каза, че знае, че няма да успееш да се върнеш, но иска да получиш покана.
– Благодаря. Ще се обадя на Джейми и ще си поговорим тази вечер.
– Не мога да повярвам, че се омъжва толкова млада. Аз няма да направя същото. Ще пътувам по света като теб.
От всичките ми сестри вярвах, че Хейзъл ще го направи. Останалите ще останат в Мултън, където са прекарали целия си живот. Но Хейзъл ще избяга. Защото искаше толкова много да си тръгне.